АВГУСТинчето очаква с нетърпение много слънце, смях и приключения!

Ние като деца знаехме много добре арменски. При нас е нещо като традиция или незнам как да го нарека, на бебетата да се говори предимно на арменски, за да научат по лесно езика. Обаче има един период, в който се смесват двата езика. Тоест детето в едно изречение вкарва думи и от двата езика. Аз сега на малкия му говоря на арменски от време на време като сме сами, роднините ми и те му говорят на арменски, макар че в нас говорим предимно на български. Ако му проговоря и на английски или фламандски   ще му стане много ми се струва. Така че по добре всичко по реда си. Но имайте на предвид, че като малки възприемат чуждите езици много по добре и по бързо. Кръщелника ми от Бейби ТВ говори много по добре английски, от колкото родителите му. Аз лично научих английски от Cartoon Network, колкото и смешно да звучи. Даже последният англичанин, с който наскоро се запознах ме пита къде съм научила езика, и аз като му казах и се засмя и ми вика "ето от къде и акцента ти значи".
Малкия явно го тормозят зъбите и от как изби първото, постоянно търси да суче. Не иска да заспива сам като преди, а сега иска да се гушкаме и аз да го разтривам и гъделичкам. Иначе сме напред с материала с гърнето, а и вече си играем на "дай бабо огънче" съвсем спокойно. Стои прав по мебелите и дори на моменти се пуска.
А за супа за вечеря не виждам нищо лошо. Все пак според консистенцията може да се сложи колкото сухар е необходимо. Аз лично понякога му давам каша, но рядко. По принцип е само на кърма вечер, но напоследък както ме преслушва денем по няколко пъти и все ме е страх да не остане гладен.

Имам познато семейство, което расте в многоезична среда. Майката е рускиня, бащата е българин, а живеят в Испания. Детето е на 4 години и говори на някаква странна смесица от българо-руско-испански, с преобладаващ Испански. Те в семейството си се разбират, но за останалите е мисия невъзможна да разберем какво говори това дете. Ходили са на логопед и са им казали, че ако започнат да говорят само на испански, може би ще се нормализират нещата и детето няма да се обърква. А след време ще започне по-добре да отсява и другите два езика, но си трябва подход.

Друго познато дете, което расте в Канада си говори перфектно френски и английски, но в този град където са се използват и двата езика много. А българския го владее едва едва, свежда се до съвсем ежедневен разговор от рода на "жадна съм, гладна съм".

Аз лично мисля, че децата така се объркват, но това си е мое мнение. А няма дете, което да не е научило чужд език, ако се запише от рано на курсове и се поддържа нивото.

Не бих казала, че е объркващо за децата. Объркващо е за останалите, който не могат да разберат какво иска да каже детето. С времето това се преодолява. И аз съм минала по този път, не е толкова страшно.
За курсовете... сестра ми знае само арменски и български, учила е немски мноого години, френски също. Нищичко не разбира и от двата езика. Останал и е само арменският, който знае от малка. Пак казвам, в нашето семейство не говорим особено много на арменски, за разлика от турските семейства. При тях знам, особено с по възрастните членове на семейството се говори само и единствено на турски. Много пъти са ме питали защо нямам акцент като говоря български. Понеже за мен българският е основен език и с него се сблъсквам всеки ден. Арменският си остава език, който се говори в семейството и то вече много рядко. Аз лично чужди езици попивам като гъба. Акценти също. Спомням си в Пловдив, бях на гости и излязох с една приятелка и компанията и. След двучасов разговор като разбраха, че съм от Русе, първото което едно от момчетата изцепи беше "ама ти нямаш акцент, лъжеш ме от Пловдив си."

Агнесана, ти сама си го казала - за теб българския е основен език и с него се сблъскваш всеки ден. Освен това е различно, когато в семейството ти се говори на даден език, дори и да не е непрекъснато и когато целенасочено само един член на семейството понякога говори на някакъв чужд език - просто този език не се използва в ежедневието и детето ще го чува само от този човек и само в определени моменти.

Аз познавам много деца, които от 4-5 годишни ходят по курсове, гледат чуждоезични програми, ползват компютри и т.н., които говорят английски повече от перфектно.

Сега като ви чета ще взема и аз тази вечер да сложа малко кашичка ... може пък да имаме късмета да не се буди. А вашите бебоци кога заспиват? Защото на мен ми е рано буденето в 5-6 ч., но пък тя заспива в 21 ч. ...?

Оф, да ви се оплача, днес участвахме в катастрофа и по абсолютна случайност всичко е наред и сме живи и здрави. Ще кажеш, че предизвикахме работите с тези приказки за катастрофи. Още ми е пред очите картинката....
Ако пиете биричка поне, почерпете се за наше здраве с Иво и Оги.

Точно съм с чашата биричка. Добре е, че всичко е наред с вас. Това само показва, че колкото и да се стараем, не винаги можем да се справим с някои ситуации, та затова е добре да спазваме всичко възможно за безопасността.

Вчера се замислих да напиша, че миналото лято наши познати катастрофирали на път за морето с дъщеря им, на 4г. Тя малко преди това била свалена от столчето, защото мрънкала, че не й е удобно и била легнала с глава в скута на майка си. За беда точно детето е пострадало, не сериозно, но има 4-5 сантиметра шев на бузката и сега най-вероятно ще й остане белег . Пак леко са се отървали, но ....... страшно е какво може да стане.
Затова, мрънкат, не мрънкат си кибичат в столчетата и така пътуваме. Това с мрънкането на дълъг път е само веднъж, после като види детето, че няма мърдане и започва да си кротува и спинка. В краен случай спираме, за почивка. Пътят до морето винаги го минаваме с една хапваща почивка и тръгваме към 6ч сутрин, за да им се спи на децата и така проспиват почти целия път.

Добре,че няма нищо сериозно! Уплахата също е кофти нещо-дано премине и тя безболезнено!

Добре, че Оги си беше в столчето и завързан отвсякъде. За съжаление караме много стара кола и столчето му не пасваше напълно и се наложи да го доприспособяваме. Не мога да опиша какво си помислих преди да погледна към детето. Мерси за пожеланията! Лека вечер от мен!

Marrah, радвам се, че сте добре! 

Мария, радвам се, че сте добре и тримата с Оги. За съжаление винаги сме изложени на риск да се случи нещо неприятно на пътя. Единственото, за което се моля е да няма тежки поражения. Работя в сервиз и винаги като дойде блъсната кола, някой изцепва че ламарини се оправят, кола се купува, но отнет живот неможе да се върне. Предполагам все още сте доста стреснати. Надявам се вичко да е наред и уплахата бързо да мине. А аз ако мога да помогна някак съм на среща.  Целувки на Оги.

Мария 
Наистина май предизвикахме съдбата с тия приказки.
Важното е, че сте добре. Представям си какъв ужас си преживяла.
Лошите неща стават за секунди и без изобщо да ги очакваме
Целувки на Оги!

Мария, ужасно нещо сте преживели. Да се благодарим, че всичко е наред  В тази връзка - ние доста пътуваме я към Варна, я към караваната, я някъде другаде и Борко винаги си е в столчето, дори и да се къса от рев. Мъжо кара доста бясно, но жив и здрав да ми е, много е внимателен. Проблемът е, че аз винаги му казвам, че не се съмнявам в неговите възможности, а в тези на другите шофиори...големи калпаци има, с купени книжки  Направо не ми се говори...
Либи, ние също си ползваме кошницата за колата, но вече с ново предназначение...по-скоро предназначението й е същото, само дето превозното вредство е сменено - ползваме я на лодките. Връзваме я хубаво и така малкия е с нас и във водата - няма никакъв проблем и той е много щастлив  Става си му перфектно - и той е някъде към 8 и нещо кг и 75 см, а и самия кош е по-големичък. Мисля, бях сложила във фб снимки как се вози човека ... сега проверих и май не се бяха видяли снимките, та пак ги публикувах 
За многоезичието точно вчера си говорихме с една приятелка, която е туркиня. Тя започна да му говори на турски и аз й казах, че той най-вероятно я разбира, тъй като си имам една много близка (има я на снимките с лодките), която също е туркиня и тя постоянно си му говори на турски. Та как да е...първата ми разказа за едни нейни приятели, които говорели на детето на български, турски, че и на английски (болни мозъци) и сега детето (някъде на 3г. май) започнало да заеква зловещо  и им обяснили, че точно това е причината - то се обърква ужасно много. Затова, според мен, всяко нещо с времето си. Аз мисля като Либи - с курсове и постоянно поддържане на нивото се учи най-добре - аз така съм учила...и резултатът е добър 
Айде хубав ден от мен   

Аз също имам приятелка туркиня.С децата и няма проблеми, но в един момент започваха да говорят само на български вкъщи и след това вече и на двата езика.Точно по причината, която посочва Зайка Байка.Моята приятелка е имала същия проблем-заекване и доста късно се е справила-била е вече на училище. Не казвам, че при всички случаи се получава, но може би е добре да има една професионална консултация кога как, защо. Иначе знам, че двуезичните деца проговарят малко по-късно, с педиатърката го коментирахме наскоро.

Жени, на мен от кухнята ми казаха, че когато ни излезе реда ще се обадят. Аз да ида с бележка от личната, копие от акта за раждане и бурканите. След което започвам да вземам храна.

Marrah, радвам се, че сте добре! 

Относно многоезичието от мои приятелки със смесени бракове знам, че до 3 години е добре децата да се учат максимум на два езика. В противен случай  може да има доста по-сериозни последствия за детето и да не може да говори.