Как е организирано Целодневното обучение за малките ученици в други държави?

интересна тема, детето ще е 1 клас тази година и тепърва ще събирам впечатления.

Fanni, кьм всяко училище (Канада) има родителски комитет, който активно участва в училищния живот. Участието в такъв комитет е на доброволни начала. Допълнително кьм всеки район си има един човек, който е на длъжност school trustee (не знам дали има бг. еквивалент), който представлява съответните училища пред провинцията и този човек се избира така както се избира кмета на града.

mamamia , при вас можете ли да си избирате училище или е по райони. В Онтарио системата е такава че имаш само едно гарантирано училище по местоживеене. Ако си католик или франкофон, имаш допълнителен избор, но ако не си, си принуден да запишеш детето в home school. Аз се сблъсках с този проблем, тази година, и установих че подобна система защитава посредствените училища, защото колкото и лошо да е училището, винаги успява да си набере необходимия брой ученици.

В кебек също се гарантира записването в уч-ще по mестоживеене, но mожеш да си запишеш детето в учлище по избор, ако иmа mеста (с предиmство са живеещите в района на у-щето). Тук обаче децата на иmигрантите, които не mогат да докажат, че иmат поне един родител англофон са задължени да се запишат на ''френско'' училище (това за нач. образование), др. вариант е англофонско, но частно.

е да, сьщата система е тук. Изглежда че в Кебек е обратно на Онтарио по отношение на английски и френски. Ясно е че при вас искат да запазят френския. Тук сьщо има вариант за изучаване на френски-french immersion. Предлага се в SK и 4 клас и децата учат предметите на френски и в по-горен клас се преминава на английски. Тази програма е отворена за всички ученици и училището се определя пак от района на живеене.
Знам че в Едмонтон, родителите могат да си избират училищата и не са обвързани с адресната регистрация и за това и питах mamamia как е в Калгари. Чела сьм че в Едмонтон имат едни от най-добрите училища, точно защото съществува конкуренция.

надявам се че не правя спам на темата, просто сьм на такава вьлна тази година

В Ирландия децата започват училище на 4 или 5 г. по преценка на родителя. Повечето деца в класа на синчето са започнали на 5 г. Първия звънец е точно в 8:50 и свършват junior infant/senior infant в 13:30 ч, от 1-ви до 6-ти клас свършват в 14:30 ч. Имат закуска в 10 и обед в 12:30 с домашно приготвена храна. В нашето държавно училище няма организиран транспорт, но не е нужно. Децата нямат килим в стаята, но имат мултимедия и играчки. Масите се подреждат по различен начин с течение на времето. Децата се разместват с цел социализация. Има един главен учител и две ресорни, които помагат на децата - емигранти с езика. Имат четене всеки ден по половин час. Нямат учебници, а само тетрадки за работа в клас. Всички тетрадки седят в торба приспособена отзад за столчето на детето.
Страшно много рисуване, оцветяване, лепене, рязане....зарината съм от худ. произведения на синчето.
В чантата най-тежки са чантата за закуска и бутилката за вода.
Спорт имат 2 пъти седмично. Домашни по 10 мин след училище. Имат много книжки за четене.
Занималнята е платена след училище, но е по желание на родителите.
Имат и доп. платени и пожелание курсове по пеене/драма/футбол/други от следващата година, за тази ни отказаха.
Училището не е обвързано с адресна регистрация, но с предимство са тези с брат/сестра в същото. Желателно е след раждането на детето да се подадат документи, местата са ограничени.
Задължителна униформа. Плаща се такса за учебните материали всяка година.
Достъп до училището без предварителна уговорка няма. Заключва се до 13:30 ч. Има охрана.
В общи линии това е. Подробности тук.

Малко е извън темата, но ще отговоря на  Chrisimommy.

Тук имаме квартално училище в което сме по подразбиране. Освен това имаме:
- училища с french immersion, за няколко квартала едно такова, всяко дете от тези квартали може да се запише /т.е. за цял Калгари са няколко такива у-ща в различните краища на града/
- училища с 50/50 - английски и испански /пак няколко училища, като описаното вече/
- франкофонски у-ща - поне единият родител на детето трябва да има френски за роден език
- испански у-ща - поне единият родител на детето трябва да има испански за роден език
- към някои от кварталните у-ща има отделни паралелки - примерно за наука, за арт /рисуване и други подобни/ и т.н. в които паралелки предполагам взимат деца от цял Калгари, някои от тях имат интервюта да видят наклонностите на детето,  други записват докато запълнят определените им бройки.
- има различни видове чартърни у-ща, които не са към държавните, всяко от тях си има негова система на обучение, не са подчинени на държавната система и доколкото знам нямат общо със school trustee. От там идва и конкуренцията м/у държавните и чартърните у-ща, понеже си се управляват отделно и са не зависими едно от друго. Провинцията отпуска част от парите за издръжката на чартърните у-ща, останалото се поема от родителите. Имат униформи, всяко дете може да се запише в такова у-ще, но някои у-ща са с дълъг лист на чакащите. Като вече споменах, чартърни у-ща има няколко вида пак и ти може да си избереш, в кое от тях да си запишеш детето. Всяко чартърно у-ще е независимо от друго чартърно и си се управлява само /примерно има пак у-ще за науки, на арт, за английски като втори език, за момичета и т.н/. На всеки няколко години чартърните у-ща кандидатстват /всяко чартърно отделно кандидатства/ да си останат като такива и провинциалните власти решават дали да ги запазят. Което се явява като малък абсурд. Истината е, че преди около 7-8 години родители са се вдигнали и са се обявили против системата на учене в държавните у-ща и се е стигнало до вариант да се открие чартърно у-ще с участието на родителите в управлението на у-щето. Проработило веднъж, после са започнали да се откриват все повече чартърни у-ща и все повече родители са започнали да записват децата си там, това не е харесало на провинциалните власти понеже ще загубят контрола и ще останат с празни държавни у-ща, затова и има ограничения в бройката на такива у-ща. Дълга история, затова спирам до тук.
- има към държавните у-ща една програма TLC с няколко паралелки /пак по райони, но с по различна избирателност на ученици/ която копира донякъде чартърната система - имат униформи и копират, което могат да докопат от чартърните у-ща /пак опит да се придърпат учениците в държавните у-ща/.
- има различни частни училища - пак в различни насоки и много на брой, всяко с негови си правила и униформи
- има и китайски у-ща - там май пак искат родителите да са китайци
- има и с изучаване на немски, но не съм запозната
- има католически у-ща по райони, може да се записват и не католици, но трябва да си пеят католическите песни и да се молят всеки ден - което не виждам кой би се съгласил
- има сигурно и други дето в момента не ги помня или са ми убегнали при издирването
- има и опция, ако не искаш детето ти да е в у-щето по квартал /първото, което споменах горе/, да говориш с директора на друго квартално у-ще и да запишеш детето в него - знам за няколко такива случая, и не е имало проблем, но обикновено записват само, ако имат свободни места.
- разбира се има и опция да си обучаваш детето ти в къщи и периодично да се проверяват знанията му - но затова няма да пиша сега, че изобщо не е предмет на темата

Трябва само да добавя за да стане по ясно - в държавните у-ща английския се учи с назубряне на думи /всички деца го учат така, местните също/, в чартърните /поне в това което ходих на информационна вечер/ и в TLC учат букви и звуци, съчетания от букви и съответния звук и така се научават да четат и пишат всяка една дума независимо дали са я чували преди или не - та това е една от главните разлики.

Без да се хваля, но съм срещала информация, че в Алберта обучението е най-доброто за страната, което разбира се не изключва в лошите райони да има лоши у-ща. Но това няма значение, важното е, че наистина имаме избор и зависи от нас дали да го използваме, а после от детето и от нас дали ще има желания резултат.

Fanni , всичко е въпрос на мислене. Тук се говори за това децата да си споделят играчките, да работят в екип, да рециклират, да си чакат реда, да помагат, да уважават околните, да не казват лоши думи, да не се бият и да не наричат другарчетата с лоши имена, да се извиняват и все в този ред. Учат ги да казват "Аз не се чувствам добре, когато ми говориш така", ако някой ги обиди да му кажат, че не искат да са му приятели, ако ще говори така /а не да отвръщат на обидата с обида/ и разни такива неща. Ученето до четвърти клас не е за да зубрят работи /то и след това не е за това/, а да се разбират с останалите и да се научат да комуникират по правилния начин /който е в основата на всяко у-ще/. Затова и държат родителите да участват, да изградят заедно детето като един бъдещ гражданин на страната малко като по шаблон.
Разбира се много зависи от конкретното у-ще и от родителя.

Не ми е много ясно в БГ към какво се стремите точно. За целодневно у-ще трябва не само база, трябва и развлечение за децата. Канадските у-ща са малко като забавачница в началните класове. А да се копира децата да ходят сутрин от 8 до 3 след обяд, как ще ги водят и взимат родителите. Трябва повече персонал да има. Ако искате да е като тук трябва да съкратите учебниците и да карате децата да мислят и разрешават проблеми, а не да учат сух материал от незнам си колко страници.

За родителите - не виждам как насила ще ги накарате да помагат, но ако им създадете условия за това, те сами могат да пожелаят след като свикнат с идеята. Важното е да не е задължително, а да е пожелание. Примерно днес ще садим градинката пред у-щето с децата поканени сте да участвате /и това не трябва да е в почивен ден, а част от заниманията/. Ако искате идеи за въвеждане на родителите в ученическия живот смятам, че можем да дадем такива. Дори за работещи родители, можете да ги помолите да разпечатат някоя картинка за оцветяване /разбира се не 50 пъти, а 5 или колкото могат/.

Тук също всеки не може да влиза в у-щето, има си уговорка кога ще отидеш или в други у-ща допускат, но при влизане в у-ще се записваш там в някаква книга. Искат и предварително, ако ще даваш полезен труд да си дадеш документите и те си записват данните и те проверяват в полицията.

Мисля, че е добра идея да се въведе тази папка/тетрадка за комуникация с родителя, това ще улесни процеса на приобщаване на родителите.

 

Зо това се борим- осъзнаваме че ще стане бавно. Ще участваме  и в Работната група за Стандартите за учебници. В МОМН има нагласата за олекотяване на учебното съдържание. Тези идейки за вкл. на родителите много ми харесват. Сега разбирам че наистина трябва да има конкретика във вкл. на родителите.
Благодаря ви от сърце но всички
Търсех из нета някакви учебни програми в други държави- какво точно се учи до 4 клас, но явно не знам как?
При нас и учебниците са пълни с бисери. Даже Министъра ги изкара на яве- уникални бисери. Не знам как се одобряват такива учебници. Критериите за одобряване на учебници тук явно не са много ясни.
Ще се радвам ако не ви затруднява да ми изпратите линкове със Старндарти за учебници. Искаме да видим какво е причината у нас да се одобряват толкова много учебници, които не струват.

пишеш много хубави неща, синът ми посещава тук канадско училище по системата Албърта и всичко писано от теб ми е много познато, затова няма да се повтарям с подобна информация.
за ОАЕ говоря. Общо-взето частните интернационални училища си приличат - канадско, бритиш, американско.
навсякъде учат от 8 до 3 следобед, училищни автобуси се ползват много, ползват се много гледачки за взимането на децата, което не виждам как ще стане в България. Детето не може да излезе само от училище,/нито климатът, нито разстоянията го позволяват/, но и няма защо. Храната в повечето слчаи се приготвя от родителите. Много малко училища имат нещо като
Всичко е под формата на игра, дисциплината не ми харесва никак, да не кажа, че са ги изпуснали още от самото начало. Учат се два езика освен английския, но под всякаква критика, което ако не е целенасочено, значи е много лош мениджъмнт, но доколкото знам, навсякъде децата НЕ научават арабски.
мога да пусна снимки от класната стая на сина ми - харесва ми:
масичките, на които "работят"
умивалниците в класната стая
всеки ден започват с дните, седмиците, датата
тоалетните са две - за момичета и за момчета, в класната стая са … а се отзове бързо
тоалетните отвътре
в едната част на голямата стая са масичките от първата снимка, в другата е един килим, където децата седяьт/всеки си има място/ и там слушат приказки/истории и обсъждат и коментират.
физическо има всеки ден за всички, но дисциплината не е строга, детето може да пропусне, което не ми харесва. Който не играе, седи отстрани и гледа. Малките могат да разглеждат книжки, да рисуват нещо. Училището има басейн/т.е.всички училища имат басейн/ и плуването е веднъж седмично.

моят син ще бъде в 1 клас наесен, сега в подготвителната почнаха да четат кратки думи и изречения. Със смятането са зле, но мисля, че е до конкретно училище. Ограничават ги да броят. От 1 клас си почва всичко както си трябва. Географията при нас е лесна, защото всеки е отнякъде си и правят проекти - под формата на големи табла със снимки и картинки  и надписи, говорят в клас по тях, носят предмети.
Всяка неделя/първият учебен ден от седмицата/ децата имат половин час по прогрмаа да говорят, нарисуват или опишат по друг начин какво са правили през уикенда. Тъй като семействата пътуват много, не е еднообразно.
имат по-скоро workbooks отколкото учебници, самите учители постояннонещо разпечатват от интернет.
благотворителността е широко застъпена, имаме шефство над пакистанско училище, събират се дарения нпо време на базари с курабийки/приготвени по предварителна уговорка от родителите на определени класове/ или дните без униформа/веднъж месечно/, или по повод някакъв традиционнен празник.

забравих - учителят никога не е сам, винаги има помощник, който помощник придружава децата и до физическото/площадката за угра. Отговаря за раниците, кутиите с храна, хигиенното обслужване, абе всичко не толкова свързано с обучение.

В предишния си пост изпратих линк към министерството на образованието в Онтарио. Отиди на curriculum и ще видиш какви са изискванията за всеки предмет по класове. Това се учи в училище. Има и таблици за това как става оценяването. Учебниици по принцип няма утвърдени от министерството.

Точно него разглеждахме с майките и превеждахме. Благодаря

Фанни, наскоро писахме по въпроса за у4илиЩата в италианската тема.
Има големи разлики от обЩина до обЩина, 4е даже и от у4илиЩе до у4илиЩе.
Най_добре е да ползвате официални изто4ници.

Търсихме много, имаме образователните системи в различни държави. Но не става ясно как е организирано обучението. Например сега от споделеното с мамите въждам различия и евентуално насоки за промяна- конкретика във вкл. на родителите в определени дейности в учебно време, за базата могат да се направят сравнения и за това, за храненето в училищата. В БГ има предимно лавки, пълни с какво ли не, децата трябва да разполагат с пари което не е много добре. Понякого излизат от училище за да си купят закуски от близки заведения, което ги поставя в риск. Да не говорим за тоалетните и състоянието им:
http://mnenie.nmd.bg/about-nmd/

Представяте ли си какви конкурси се правят в БГ. 80% от малките ученици в БГ се стискат и не ходят в училищните тоалетни. Не можах да открия такива снимки, каквито изпращата с търсене в нета. Затова ми е важно. Искаме да очертаем някакви насоки за това целодневно обучение. За нашата база снимки няма да давам, защото предполагам сте наясно

O, Fanni, учебниците в България не са нищо в сравнение с това, което е в Англия. Тук е дадена такава свобода на училищата и учителите, че ако се наложи да се премести детето по средата на учебната година може да попадне в училище, където се учат неща несъвместими с предното училище. Има разбира се какви знания трябва да има в началото и края на учебната година, но пък разделянето на групи по нива на даден клас води до такова смесване на деца с много различи нива в един клас, че накрая вече не знаеш кой какви знания има и какво да го учиш.
Липсата на учебници, свободата на училищата да избират и целодневното обучение са довели до пълно изолиране на родителите от системата за образование. Родителите не могат да следят какво учат децата им, защото няма учебници, не могат да сравняват дори на какво ниво е детето им в сравнение с другите, защото и родителски срещи няма. Има 2-3 пъти в годината 10 минутна среща с учителите. Родители, които все питат за детето и искат да го "подбутват" нагоре не са добре приети от учителите. Това, че 1-2 пъти в годината има отворени дни в клас са пълна заблуда, че може да се ориентираш в обстановката в клас.  Участието на родителите се свежда до помощ, когато е необходимо, а не до активно участие в образованието.
Програмата за началното училище в България и преди и сега е много добра. Започването на училище на 7 години и развитието на мисленето на децата като основа на обучението са не само плюсове, а това е нещото, което издига началното образование в България на много високо ниво.
Нека да престанем да издигаме чужбинското образование, а да хвърляме в коша нашето. Всичко това
го има и в българското училище. А зубрене в началното училище в България категорично няма.
Учебното съдържание е напълно съобразено с възрастта и възможностите на децата. Това над което трябва да се работи е материалната база и организацията на учебния процес.
Април , когато си бях в България, имах възможност да разгледам  буквара, математиката и някои други учебници  на няколкото издателства. Всички са много добри, да не кажа супер. Че има тук - там бисери, това вече става с по-строг контрол от страна на министерството.
Fanni, доколкото разбирам искате родители да участват в разработването на стандартите в образованието. Ами това никъде го няма, оставете тези неща на специалистите. Участието на родителите може да се свежда само до помагане в училище, както в другите страни.
И сравняването на стандартите е просто неуместно, защото и системите са коренно различни. Българското начално образование е на достатъчно високо ниво, за да искате да бъде като английското например. Необходими са както казват тук Finishing Touches за да казваме, че е на супер ниво.
Както писах, в Англия учебници в началното училище няма, така че няма какво да видите. Има множество, сигурно стотици помагала за различни нива и различни предмети, но те са за родителите, ако искат да помагат на децата си.
Тук е учебния план на английското училище http://curriculum.qcda.gov.uk/key-stages-1-and-2/index.aspx А това е сайта на министерството на образованието http://nationalstrategies.standards.dcsf.gov.uk/ В момента няма достъп, от година откак е новото правителство този сайт е непрекъснато в реконструкция, т.е правителството прави непрекъснати промени, директорите се чудят какво да правят, а учителите си работят както знаят.

Именно, това не ни харесва. Другото не го отричаме в никакъв случай.
Всичко, което споделихте Е много полезно.  
Вярвам, че могат да се предложат някои дребни неща, касаещи промяната в организацията на учебния процес и че това може да стане с волята на родители и учители.

Тук напускането на училищният двор/район е забранено (не само в началното училище, но и по-нагоре, до навършване на пълнолетие) и се санкционира здраво- мъмрене, оставане след часовете и т.н. та хлапетата си знаят да не мърдат. Лавка няма, но в голямото междучасие може да се купи в стола някаква закуска. Това обаче се ползва от по-големите, малките си носят кутия с каквото е сложила мама.

И аз изрових няколко снимки от първия учебен ден. Масите се разместват на всеки няколко седмици на групи, на буквата П и още сумати варианти. Децата също се разместват периодично, за да контактува всеки с всеки. На рафтовете отзад стоят учебните материали- рисуване, лепила, папки, учебници, тетрадки... В къщи се носят само нещата, които трябват за домашните, останалите си стоят там. Общо взето нямаме проблем с тежки раници. Те и учебниците са съвсем тънички и разделени на много части. Онзи ден видях, че дъщеря ми носи вече 4ия "том" на буквара, няма да се учудя ако има и пети, но са с дебелина на тетрадка, така че и да трябва да се разнася не тежи.