Възможно ли е да науча кърмено бебе да спи в креватчето си?

Малко ме изненадват коментарите. Какво точно значи, че осакатяваш детето?! От кога близостта осакатява?!

Аз не съм имала подобен проблем. Поне не в този смисъл. Случвало се е някое от децата да спи при нас по една или друга причина. Харесва им. Свикват и после трудно привикват да спят сами. Имало е нощи, в които дъщеря ми настояваше да спи при нас. Или по цяла нощ висеше на цица или спеше върху мен. Причините са били различни: зъбки, невъзможност да заспи, лоши сънища или др. Така тя намираше своето спасение за сметка на моя сън. Не веднъж сме ставали посред нощите за да си играем. Имаше период, в който ме ползваше за залъгалка. Будеше се не от глад, а като чели по навик. Вече беше тежка и ми ставаше трудно в сънено състояние да я кърмя, а после да я връщам в леглото й. Реших, че е време да махна нощните кърмения и да оставя само сутрешното. Отне ми два-три месеца, но дори и сега, ако се събуди и започне да плаче пак ще й дам да суче.

Моя съвет е първо да не се връзваш на подобни коментари. Второ да научиш постепенно детето, че си има легло и там трябва да спинка, но не на всяка цена. Не го тормози. Не се измъчвайте взаимно. Не го прави на сила. Така само ще стане по-неспокойно и повече ще плаче. Вие допълнително ще се изнервите и това няма де е от полза за никого. Можеш да я оставяш в леглото да си помрънка, но когато мрънкането се превърне в безутешен рев по-добре си гушни детето. То е мъничко и е възможно да не плаче от каприз.
Кърмените бебета рядко могат да бъдат залъгани с шише или залъгалка.

И понеже много се отплеснах... Щом се разплаче гушни я, кърми я. Сега ви предстои труден период свързан със зъбките. Ще продължи няколко месеца още, но ще отмине. За ваше улеснение се опитайте да научите детето само да заспива, а не вие да го приспивате. Въоръжете се с търпение. Всичко е временно.

Четох я репликата на сестра ти в другата тема, точно за там си е според мен.
Ние не сме спали заедно единствено защото ми е неудобно - не мога да се разположа както си искам, малкият се върти и така. Иначе, като се събуди, го взимам при мен и там заспива и после го местя. Това за осакатяването... Интересно, едно време, като са спали всички в една стая и често в едни черги, какво - всички ли са били осакатени?! 
Не се връзвай на такива щуротии, гледам, че през голям тормоз сте минали. Пробвай периодично дали ще иска в своето легълце, то ще си покаже!!!

Здравей,
мога да ти дам само един скромен съвет - бебетата плачат тогава, когато и плачат възрастните - когато са нещастни. Ти имаш интуиция за своето дете, следвай я, не се поддавай на чужди влияния. Децата имат нужда от сигурност и спокойствие, а ние от по-здрав сън. Това може да стане, когато спим близо едни до други. 
P.S.:Аз също спя в едно легло с моето дете - момченце на 1г.8м.

Лелелеле, сестра ти какво ли ще изкоментира, ако разбере, че още спя със сина си в едно легло /на 2г и 4 м/.......
Неговата кошара е долепена до нашето легло, но той рядко спи в нея.
Докато кърмех спяхме заедно и всички се наспиваха без проблем. Откакто отбих, той не се събужда изобщо, но пък приспиването е ужасно дълго - четене на книжки, държене на ръцете, гледане на тв.
Излишно се измъчвате ти и бебето, и таткото. Води се само по детето, гледай всичко да е комфортно на вас и вашето семейство, а не защото някой ти е казал да правиш нещо.
Сега имате чудесната възможност да се гушкате и да се радвате на близостта си.

Здравей, Мама Да!
Въобще не можеш да осакатиш детето си по този начин! Даже напротив - най-новите психологически изследвания доказват, че гушканите деца са по-устойчиви в живота!
Така че следвай инстинкта си и, ако детето ти плаче безутешно, значи не е дошъл моментът да се отдели в своето креватче. То само ще си покаже кога вече му е по-удобно да се разположи на своя територия. Просто следи дъщеря си, опитай деликатно да я приспиш някоя нощ и, ако не се успокои 5-10 минути, направо я вади и пробвай отново чак след няколко седмици. А до тогава просто се радвай на близостта на топлото телце и най-близка твоя душичка, без да си пълниш главата с глупости!
Конкретно как се получи при нас (В анкетата гласувах с "Близо 1 г.")? Към 11-месечна възраст на сина ми с мъжа ми предприехме следната тактика: Аз приспивам бебчо на гърда във фотьойла в хола, след което татко му го отнася в легълцето му, което е долепено до нашата спалня. Когато малкият се събудеше и почнеше да протестира, съпругът ми лягаше на спалнята и му казваше: "Ето и тати спи" и почваше да се прави на заспал. След 3-4 вечери Мони вече не протестираше - просто беше свикнал, че си ляга с тати, а мама ще дойде по-късно... Сега вече баща му го отнася и го слага в креватчето още, докато е буден. Нацоква се, колкото му се иска, и когато е готов започва да ми маха, нищо че още ми е в скута. Тогава мъжът ми го взема и го отнася, като малкият през това време не само, че не се сърди, но и усмихнато ми маха за "чао".
Като се събуди синът ми към 3 ч през нощта, го вземам и го кърмя на спалнята. После го връщаме веднага на негова територия. Обикновено това е грижа на мъжа ми, защото аз съм заспала, докато малкият се "самообслужва". Вече като ми го даде към 6-7 сутринта, Мони си остава до мама, дремем си заедно и заедно ставаме, след като той ме събуди към 8-9 ч.
Това е нашата схема. Успех!

Здравей! Моята дъщеря вече е почти на три години. Кърмих я до 2г 2м .Отбиването беше постепенно - за около 2 месеца. Преди да почна да я отбивам заспиваше следобяд и нощем само сучейки и се будеше по 100-тина пъти да търси гърдата. Дотогава детската кошара - долепена до нашето легло и аз повечето нощи- наполовина в едното,наполовина - в другото легло. Това е по-неудобния вариант, но просто нашето легло е малко и няма достатъчно място,иначе сигурно щяхме да спим заедно. Откакто отбих детето изцяло, започна да спи постепенно все повече време без да се буди- първо следобедния сън,а сега (вече 9 месеца след отбиването има нощи,в които изобщо не се буди. По отношение на леглата - кошарката все още е долепена до нашето легло,но вече  повечето нощи решетката е сложена,т.е. детето е отделно.Само ако се разплаче нощем аз няма да ставам,а махам решетката и я гушкам.А сутрин като се събуди,се промушва през отвора и се гушва до мен. Следващия етап и той ще дойде- ще преместя леглото. Всичко стана бавно и постепенно и не забелязвам детето ми да е "осакатено" от това,че все още спи на няма и метър от мен, макар,че понякога ни дели една решетка. А възрастта на детето ти в момента е най-ужасната по отношение на необходимостта от гърдата - никнат последните млечни зъби и някои деца го понасят доста зле. Моето не ядеше с дни и караше само на кърма денонощно.

С целия този ферман исках да кажа,че според мен ще можеш да приучиш малкото да спи в собственото си легло безпроблемно едва след като го отбиеш.

Mama Da, безкрайно ме натъжават такива груби вмешателства във взаимоотношенията между майката и детето. Най-добре се води от дъщеричката ти, тя ще ти покаже кога е готова да спи отделно, а точно това насилствено отделяне на детето според мен може да му нанесе големи вреди.
Относно анкетата аз спя заедно и с двете си деца, защото виждам, че имат нужда от това едното от едната страна, другото от другата, а и това е единствения начин сутрин всички да сме се наспали.

Момичета, благодаря ви и за подкрепата и за съветите. Ясно е, че няма шаблон за действие, но вие ми давате идеи за действие. Просто внимателно ще преценя момента и вече никого няма да слушам и няма да си тормозя детето с макаренковски и хитлеристки методи. Искам да запомни от детството си обич и усмивки. Новият хит от днес е, след като споделих с приятелката си какво става с нас, тя каза, че според нея е извращение да се кърми дете над 1 година. Според психолозите, когато се връщали с извратени пациенти назад във времето, се оказвало, че са дълго кърмени. Направо щях да падна. Не знаех, че от 3 месеца ме мисли за извратена. Какво става бе хора, само ние ли сме нормални, другите не?

Мама Да, това, че някой не е виждал никога пингвин на живо, не означава, че никъде по света не живеят пингвини... нали?

Психолозите действително "обичат" тази тема, и все пак, като говорят за увреждания, се придържат към кърмене над 3 години. (т.е. твоята приятелка малко е поизбързала със заключенията). Колко имат основания, е отделен въпрос.

Що се отнася до спането - нека погледнем на въпроса чисто практически и да се обърнем към статистиката. Около 5 милиарда от общо 6-те население на планетата са безвръзвратно "осакатени", понеже нямат в дома си отделна детска стая. Всъщност, повечето от тях спят по една камара хора на едно легло. Представяш ли си какви тежки отклонения имат?

Аз искам само да те поздравя за решението да кърмиш толкова дълго и да отстояваш това решение въпреки съпротивата на близки и познати...

П.П. Между другото, атаката е най-силна скоро след годинката (и тогава без друго повечето майки отбиват). Ако решиш да продължите, ще усетиш как към 2 затихват - просто никой не може да си представи, че толкова голямо дете се кърми още

с дребния сме спали заедно само първите 2-3 месеца докато имаше колики - спеше върху корема ми, а аз само придремвах и го понамествах  оттогава си спи в леглото, но леглото му е залепено за нашето и все още се кърмим по няколко пъти през нощта. спи си в кошарката само и единствено защото се оказа че не може да спи добре при нас - все се върти, рита, буди се... сестра ти може да е голям авторитет, но нека тя да си гледа нейните деца както прецени, ти се доверявай само и единствено на собствения си инстинкт спрямо твоето дете и така всички ще сте спокойни и щастливи. извращенията и отклоненията от нормите при възрастните се дължат най-вече на липса на любов и внимание в детството, отколкото на обратното, както се опитват да те убедят.

Мъжът ми например е кърмен до 3г., много гушкан, спял е на леглото с родителите си до 6-7 годишен и е един прекрасен човек, лидер, който хората гледат в устата. така че свиркай си и не се заслушвай много много в чуждите съвети. връзката между теб и детето ти е уникална и само ти знаеш какво е най добре за него.

и само междудругото, аз съм зла и никой не смее да изказва подобни кометари като твоята приятелка по мой адрес. а дори и някой да се изтърве ще бъде изяден. така че случва се някой да повдигне вежди и да ах-не като разбере че още кърмя, но като цяло си траят.. срязвай ги малко и ще те оставят бързо на мира. 

Параход и rika , веднага изпратих постовете ви на приятелката ми. Сигурна съм, че вече съжалява, но искам и да ме разбере и да е на моя страна в това. Сестра ми е от Непогрешимите и е излишно, ще избягвам да говоря на тази тема, че не мога да я надприказвам. Започва да вади докторски непоклатими аргументи и капитулирам.
Засега си караме по старому. Слагам я като е спокойна в креватчето да си играе и да свиква с обстановката. Опитвам се и да я сложа да спи, като я галя по гръбчета, но абсурд, веднага щръква и иска само цица.
Досега никой не е споделил, че при отбиването детето е свикнало да спи в креватчето си. Такава беше първоначалната ми идея.
Много ми хареса тактиката на Krissie Krust. Доколкото разбрах, накърмяш го в хола и приспан татко му го носи в креватчето. И какво става, ако веднага се събуди и ревне, той ти го връща пак да го кърмиш ли? Защото моят мъж не може да я приспи, гушка, люшка, тя плаче и аз я взимам след 40 минути опити и мъж ми вече не иска да я приспива.

Мама Да, при всеки е различно. Зависи все пак колко е кооперативно детето, бащата и т.н. Би могла да опипваш лекичко почвата на всеки един етап - ако това води до ексцесии като описаните, оставяш за по-нататък, ако се получи - бекерет версин. Децата "еволюират" бързо, и това, което не е по силите им на 14 месеца, може да е на 15, на 20 или на 24.

Лично аз не бих се засилила да местя в отделно легло бебе, което все още не спи непробудно по цяла нощ - вариантите са или мъчително ставане по няколко пъти на нощ за теб, или детето да притичва до леглото ви нощем. И двата не звучат обещаващо.

Би могла да опиташ да я преместиш в отделно креватче, когато започне да спи повече часове непробудно - това невинаги съвпада с отбиването. Моята дъщеря например още суче за заспиване, но точно около 2 г. спря да се буди през нощта и сега спи по около 8-9 часа без прекъсване (стига разбира се, да не е болна или нещо друго да я мъчи). Всъщност не мога да те окуража с нещо конкретно, защото на 2 г. 7 мес. още не съм я преместила - нямаме отделна детска стая. А честно казано, не виждам смисъл от отделно легло в същата стая - родителите така или иначе нямат privacy  в спалнята си, за какво да отделят детето, на което и без това му е по-комфортно да спи до тях.

Напоследък доста пъти сме си говорили с дъщеря ми, че когато спре да суче, ще си има собствено легло и собствена завивка (или обратното - ако иска да се премести на собствено легло, ще трябва да спре сукането), но ми се струва, че този момент не е дошъл. Дано не съм те отчаяла с опита си но от друга страна, исках да кажа, че няма нищо страшно.

Още нещо, което може да ти е от полза - защо не надникнеш в темата за дългокърмещите? Тя е отворена за всички, кърмили и кърмещи година и повече, и се обменя опит и за съвместното спане, и за други неща.
Ако край себе си нямаш никой, който има опит с дълго кърмене, и никой, който е отглеждал децата си по начин, близък до твоя, понякога е трудно да се почувстваш права и отстоиш позицията си. В такива случаи често помага да знаеш, че има и други като теб, и те (и децата им) са в по-голямата си част нормални здравомислещи хора 

Tова за психолозите ме уби просто. Не знам откъде си черпят "психологическите познания", но такива мнения нямат общо с психологическата наука. Аз съм психолог, и можеш да ползваш мнението ми за пред такива многознайци, че това са пълни глупости. Тъкмо наопаки стоят нещата--децата, които не са имали родителска грижа и са претърпели травми в детството си са по-склонни към наркомании и проблеми в бъдеще. Децата отгледани с любов и кърмени дълго имат най-добри шансове  да се развият като щастливи и здрави индивиди. Кърми си детето и не оставяй да плаче само. Понякога най-голямото предизвикателство за един човек е да събере силата и самочувствието да се притивопостави на различни авторитети, при положение, че знае че не са прави.

До около 3-3,6 год. си възраст дъщеря ми спеше в нашето легло, това ми спести много безсънни нощи и среднощни проблеми, кърменето спасяваше всякакви ситуации - зъби, болести или просто кошмари. Когато беше готова, я преместих в собствено легло, в собствена стая, това стана постепенно - първо заспиваше на отделно легло на морето в нашата стая, после се прибрахме и купихме голямо легло вместо кошарата. Все още идва при нас понякога, когато се събуди, и именно факта, че не й забранявам, я кара да се чувства спокойна и да си ляга вечер в нейното легло.
Всъщност много бебета и деца спят при родителите си, въпреки че много от родителите не го споменават, и това е прекрасно, защото им дава спокойствие, топлина и уют.
Доколкото знам, няма изследвания, които да доказват връзка между дългото кърмене, спане в едно легло с родителите през първите години и психологически проблеми в по-късна възраст. Ако има такива, с удоволствие ще прочета всеки линк.
Следвай интуицията си, в повечето случаи майката най-добре знае какво е нужно на детето й!