- Публикувана: 23 май 2011, 03:39 ч.
- Последно мнение: 31 май 2011, 23:39 ч.
Възможно ли е да науча кърмено бебе да спи в креватчето си?
До около 3-3,6 год. си възраст дъщеря ми спеше в нашето легло, това ми спести много безсънни нощи и среднощни проблеми, кърменето спасяваше всякакви ситуации - зъби, болести или просто кошмари. Когато беше готова, я преместих в собствено легло, в собствена стая, това стана постепенно - първо заспиваше на отделно легло на морето в нашата стая, после се прибрахме и купихме голямо легло вместо кошарата. Все още идва при нас понякога, когато се събуди, и именно факта, че не й забранявам, я кара да се чувства спокойна и да си ляга вечер в нейното легло.
Всъщност много бебета и деца спят при родителите си, въпреки че много от родителите не го споменават, и това е прекрасно, защото им дава спокойствие, топлина и уют.
Доколкото знам, няма изследвания, които да доказват връзка между дългото кърмене, спане в едно легло с родителите през първите години и психологически проблеми в по-късна възраст. Ако има такива, с удоволствие ще прочета всеки линк.
Следвай интуицията си, в повечето случаи майката най-добре знае какво е нужно на детето й!
Всъщност много бебета и деца спят при родителите си, въпреки че много от родителите не го споменават, и това е прекрасно, защото им дава спокойствие, топлина и уют.
Доколкото знам, няма изследвания, които да доказват връзка между дългото кърмене, спане в едно легло с родителите през първите години и психологически проблеми в по-късна възраст. Ако има такива, с удоволствие ще прочета всеки линк.
Следвай интуицията си, в повечето случаи майката най-добре знае какво е нужно на детето й!
Има изследвания и те показват, че ролята на стабилната връзка между майка и бебе е от изключително значение за правилното му психическо развитие и за правилното развитие на мозъка на детето.
Because stable attachment bonds are vitally important for the infant’s continuing neurobiological
development, these dyadically regulated events scaffold an expansion of the child’s
coping capacities, and therefore, adaptive infant and later adult mental health. In psychobiological
research on mother–infant affiliative processes, Kalin, Shelton, and Lynn describe the
long-enduring effects of such transactions (1995, pp. 740–741):
Превод: Тъй като стабилното привързване е жизнено важно за невробиологичното развитие на бебето, тези диадично-регулирани събития, укрепват развитието на сособностите му за справяне, и с това създават едно адаптивно дете и по-късно взърастен с добро психично здраве. В психо-биологичните изследвания върху отношенията майка-бебе, Калин, Шелтън и Лин, описват дълготрайните последствия от тези взаимоотношения.
(диада=двойка)
Цялата статия:
http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download?doi=10.1.1.130.917 … rep1&type=pdf
Други авртори казват същото:
The establishment of an early infant attachment is the foundation of a healthy child
development and has profound long-term consequences that impact each stage of life.
Установаването на ранно привързване е основата за развитието на здравословно развитие у детето и оказва изключително дълбоки дълготрайни последици , които повлияват всеки етап от живота му.
Цялата статия:
http://www.umaryland.edu/bin/m/x/attachment.pdf
Аз си задавах същия въпрос като мама да. Процесът явно ще е дълъг, но аз не се и напъвам да го отбивам моя син, въпрки подмятанията от БГ роднини. Креватът му стои като паметник, няма една нощ прекарана в него 
. Идея си нямам как и кога ще спи там.
Преди седмица бях на консултация и моя богатир орева офиса за 'бубу'. Докторът дойде и попита защо палче и аз му обясних, че се кърмим много и често. Той се усмихна и каза, че до 3 години е препоръчително и абсолютно нормално.
Аз не разбирам защо и от къде тези хора взимат тази информация и си позволяват да дават крайно неадекватни съвети.
. Идея си нямам как и кога ще спи там. Преди седмица бях на консултация и моя богатир орева офиса за 'бубу'. Докторът дойде и попита защо палче и аз му обясних, че се кърмим много и често. Той се усмихна и каза, че до 3 години е препоръчително и абсолютно нормално.
Аз не разбирам защо и от къде тези хора взимат тази информация и си позволяват да дават крайно неадекватни съвети.
Именно, изследванията показват по-скоро положително влияние, а не евентуални проблеми.
Да, исках да подкрепя, това, което си казала
Здравей,
И аз искам да ти дам кураж и да те посъветвам да спрете да се мъчите с детенцето. Голямата ми дъщеря (още е кърмаче) замина да спи в собсвено голямо легло на около 2г. Направихме и супер принцеско легло и заедно с нея избрахме чаршафите. Идеята е че я накарахме да се чувства голяма и важна. Заедно избрахме и малка лампичка (от тези които не са точно ношни лампи а съвсем лекичко осветяват). Вечер приспиването беше с кърмене в нейното легло плюс приказка или песничка или масажче. Детето много леко прие че си има вече собсвено легло. Не че не се е случвало да идва при нас (сега е на фаза кошмари). Но си знае че вратата е отворена и винаги може да ни намери. Никога не съм се карала или насила да я гоня в нейното креватче. Е има драми покрай бебето, което сега спи при мен и сме си спали 4, но това е друга тема. Дано съм ти била полезна с идеии.
И аз искам да ти дам кураж и да те посъветвам да спрете да се мъчите с детенцето. Голямата ми дъщеря (още е кърмаче) замина да спи в собсвено голямо легло на около 2г. Направихме и супер принцеско легло и заедно с нея избрахме чаршафите. Идеята е че я накарахме да се чувства голяма и важна. Заедно избрахме и малка лампичка (от тези които не са точно ношни лампи а съвсем лекичко осветяват). Вечер приспиването беше с кърмене в нейното легло плюс приказка или песничка или масажче. Детето много леко прие че си има вече собсвено легло. Не че не се е случвало да идва при нас (сега е на фаза кошмари). Но си знае че вратата е отворена и винаги може да ни намери. Никога не съм се карала или насила да я гоня в нейното креватче. Е има драми покрай бебето, което сега спи при мен и сме си спали 4, но това е друга тема. Дано съм ти била полезна с идеии.
madame , точно това беше и моята първоначална идея, като попорасне, да и купим прекрасно легло и сама да пожелае да спи там, дали в нашата стая или в друга, според зависи. Сестра ми каза, че тогава ще е много късно и така купихме евтино креватче и започнахме офанзивата. В момента си играе в него. Аз наистина не се отказвам да я оставям там, замалко, като е спокойна, да го опознае. Засега толкова. Отказвам да я насилвам за каквото и да било. Лъжем,че повечето време спи там.
, точно това беше и моята първоначална идея, като попорасне, да и купим прекрасно легло и сама да пожелае да спи там, дали в нашата стая или в друга, според зависи. Сестра ми каза, че тогава ще е много късно и така купихме евтино креватче и започнахме офанзивата. В момента си играе в него. Аз наистина не се отказвам да я оставям там, замалко, като е спокойна, да го опознае. Засега толкова. Отказвам да я насилвам за каквото и да било. Лъжем,че повечето време спи там.
Мама Да, аз също мисля, че идеята с хубавото креватче и активно участие на детето в промяната на подходяща възраст си е чудесна. Не разбирам защо не им омръзва на разни специалисти да се навират където не им е работа.
Нашият опит: малката спа с мен до 14 месеца. Няколко опита да я прехвърлим в нейното креватче (залепено за нашето легло) - нула успех, детето посиняваше от рев, повръщаше, ужас за всички. На 14 месеца решихме да спрем нощните кърмения, защото аз вече не издържах психически на безсънието. Малката се прехвърли в леглото на баща си, той я успокояваше през нощта. Около втория й рожден ден завършихме ремонта в детската стая, преместихме креватчето й там, избрахме заедно с нея играчките, с които ще спи - и детето без никакви драми и проблеми спа там още първата вечер. Мисля, че възрастта й, новата стая, участието й в пренасянето и изобщо отношението ни към промяната като към признак, че е вече голямо момиченце, а не бебе, бяха много важни фактори за успеха. Не бих си насилвала детето да спи самичко, в обстановка, която го плаши - мисля, че това може да му докара много по-сериозни проблеми, отколкото "прекалената" привързаност.
Нашият опит: малката спа с мен до 14 месеца. Няколко опита да я прехвърлим в нейното креватче (залепено за нашето легло) - нула успех, детето посиняваше от рев, повръщаше, ужас за всички. На 14 месеца решихме да спрем нощните кърмения, защото аз вече не издържах психически на безсънието. Малката се прехвърли в леглото на баща си, той я успокояваше през нощта. Около втория й рожден ден завършихме ремонта в детската стая, преместихме креватчето й там, избрахме заедно с нея играчките, с които ще спи - и детето без никакви драми и проблеми спа там още първата вечер. Мисля, че възрастта й, новата стая, участието й в пренасянето и изобщо отношението ни към промяната като към признак, че е вече голямо момиченце, а не бебе, бяха много важни фактори за успеха. Не бих си насилвала детето да спи самичко, в обстановка, която го плаши - мисля, че това може да му докара много по-сериозни проблеми, отколкото "прекалената" привързаност.
ianajar Много ми хареса описаното от теб. Иска ми се и при нас точно по този начин да се получи. Браво как сте спрели нощното кърмене и тати е помагал. Не ми се вярва, че друг може да я приспива нощем, но ще настоявам да пробваме, че нашият татко не е много търпелив. И нашата така трепери от рев като я оставя в креватчето и ми казват, нищо, ще пореве и ще спре. Е не спира, никой не ми вярва. Казват, че я глезя. Е колко да чакам да спре да реве, докато направи пъпна херния от напъване ли? Нали чаках час и половина и толкова съжалявам, че за чужд кеф си измъчих детето. Даже мисля, че е по нервна оттогава и при малък проблем прави една нова озъбена физиономия на страх. Сега гледам обратното, да е много спокойна и гушкана и така наистина може лошо да я разглезя от много слушане на акъли.
Много ми хареса описаното от теб. Иска ми се и при нас точно по този начин да се получи. Браво как сте спрели нощното кърмене и тати е помагал. Не ми се вярва, че друг може да я приспива нощем, но ще настоявам да пробваме, че нашият татко не е много търпелив. И нашата така трепери от рев като я оставя в креватчето и ми казват, нищо, ще пореве и ще спре. Е не спира, никой не ми вярва. Казват, че я глезя. Е колко да чакам да спре да реве, докато направи пъпна херния от напъване ли? Нали чаках час и половина и толкова съжалявам, че за чужд кеф си измъчих детето. Даже мисля, че е по нервна оттогава и при малък проблем прави една нова озъбена физиономия на страх. Сега гледам обратното, да е много спокойна и гушкана и така наистина може лошо да я разглезя от много слушане на акъли. 
Ох, то не е точно по темата, но това с "Нищо, ще пореве и ще спре" и аЗ съм го чувала и така и не мога да го проумея. И то не става дума за капризи и тръшкане, а например последно ми казаха да съм го дадяла на ясла на 200км оттук, при свекърва ми, да свикнел с хора - щял да пореве ден-два и да свикне!! 
То вярно, че малко на майтап беше, ама явно не се впечатляват хората от реване...
То вярно, че малко на майтап беше, ама явно не се впечатляват хората от реване...
Пиша в тази тема с истинска радост, защото научих малката гад да си заспива в леглото, при това - и без кърмене като не съм на кеф. Като съм в добро настроение може и да дам.
Не знам психолозите или разни модерни течения какво съветват, но аз не се наспивах добре с бебето - това за мен не е сън и не вярвам на тези, които твърдят, че могат да се наспиват добре с бебе в спалнята, което на всичкото отгоре прилазва за кърмене.
Като видях, че почва да разбира и от дума, аи да яде бая повечко твърда храна - някъде около годинка комай, започнах да го оставям да си реве в леглото, което е долепено до спалнята обаче. Бебешки рев ме трогва, детски лигав плач - не. И така - досадно малко наистина, но то детето не е малоумно, разбира, че няма смисъл да реве напразно часове наред (което едно пеленаче не може да разбере и е способно да реве до пълно изтощение) и по някое време просто се примирява с новто положение. Но който не може да издържа на плач или смята, че детето страда - да си намира друг начин. Така се отървах и от нощните кърмения - не може и точка - марш обратно в леглото и гък да не съм чула, му казвам и той скоро спира да реве. Така се дисциплинира хем, освен че аз се наспивам като човек.
пп: да добавя, че по принцип съм против приспиването и смятам, че децата трябва да могат да си заспиват сами. Ако се случи да заспи по време на кърмене - добре, но по някое време е редно да свикне и сам да си заспива.
Не знам психолозите или разни модерни течения какво съветват, но аз не се наспивах добре с бебето - това за мен не е сън и не вярвам на тези, които твърдят, че могат да се наспиват добре с бебе в спалнята, което на всичкото отгоре прилазва за кърмене.
Като видях, че почва да разбира и от дума, аи да яде бая повечко твърда храна - някъде около годинка комай, започнах да го оставям да си реве в леглото, което е долепено до спалнята обаче. Бебешки рев ме трогва, детски лигав плач - не. И така - досадно малко наистина, но то детето не е малоумно, разбира, че няма смисъл да реве напразно часове наред (което едно пеленаче не може да разбере и е способно да реве до пълно изтощение) и по някое време просто се примирява с новто положение. Но който не може да издържа на плач или смята, че детето страда - да си намира друг начин. Така се отървах и от нощните кърмения - не може и точка - марш обратно в леглото и гък да не съм чула, му казвам и той скоро спира да реве. Така се дисциплинира хем, освен че аз се наспивам като човек.
пп: да добавя, че по принцип съм против приспиването и смятам, че децата трябва да могат да си заспиват сами. Ако се случи да заспи по време на кърмене - добре, но по някое време е редно да свикне и сам да си заспива.
Много ми хареса това: И аз така!
Спим заедно, кърмим се нощем и имам план да го отделям да спи сам, направо на голямо легло.
Имахме и кошарка и креватче, но скоро след раждането разбрах, че са ми излишни.
Сега е момента да ги глезим и обгрижваме, има време за дисциплина и възпитание.
Твърдо съм убедена, че децата чиито потребности в ранно детство, биват задоволявани ефективно и на време, са много по-спокойни и самоуверени в бъдеще. Не е съвсем по темата, но когато беше новородено бебе, често ме подлагаха на натиск, да го оставям да плаче, за да не се разглези. Е... не го оставях, знаех че скоро ще разбере, че просто не е нужно да плаче и да се дере, за да ми съобщи че има някаква нужда. Много ми беше кеф, като по-късно, същите "доброжелатели" се изумяваха, колко спокойно и усмихнато е бебето, а аз им отвръщах, че е защото не съм ги послушала.
Цитат
Искам да запомни от детството си обич и усмивки.
Спим заедно, кърмим се нощем и имам план да го отделям да спи сам, направо на голямо легло.
Имахме и кошарка и креватче, но скоро след раждането разбрах, че са ми излишни.
Сега е момента да ги глезим и обгрижваме, има време за дисциплина и възпитание.
Твърдо съм убедена, че децата чиито потребности в ранно детство, биват задоволявани ефективно и на време, са много по-спокойни и самоуверени в бъдеще. Не е съвсем по темата, но когато беше новородено бебе, често ме подлагаха на натиск, да го оставям да плаче, за да не се разглези. Е... не го оставях, знаех че скоро ще разбере, че просто не е нужно да плаче и да се дере, за да ми съобщи че има някаква нужда. Много ми беше кеф, като по-късно, същите "доброжелатели" се изумяваха, колко спокойно и усмихнато е бебето, а аз им отвръщах, че е защото не съм ги послушала.
Последните два отговора са толкова различни и така ми харесват.
Янечек , страшна си, шапка ти свалям. Колко пъти съм искала и аз така да съм твърда. Особено както имаш двама сина, май е задължително да си такава, за да ги усмиряваш като попораснат.
Явно е, че аз съм жалостива като _valkiria_ и все едно чета себе си. Както се вижда, подходи различни, според бебето и майката. Важно е крайната цел, здраво и спокойно и щастливо бебе,( или по големичко), спящо кротко в креватчето си. Дано го постигнем и ние без много драми. Вече се обърках от толкова съвети какво да пробвам първо и само препрочитам. Направо сте справочник
Е току що се провали поредния ми опит. Приспах я наобяд в количката навън, а не с кърмене. Реших поне през деня да я науча да заспива без кърмене, с надежда и през нощта това да стане постепенно. Резултатът е, след като я пренесох спяща в креватчето и, се събуди след трийсетина минути недоспала с рев, искаше да цока и да спи на мен, е омръзна ми, нощем, та и денем. Този път се заинатих и не и дадох. Давах вода, прясно мляко, не и не. Плюе и не иска. Носих я, люшках я, само дето не я набих. Сложих я в столчето за обяд, поне да се наяде и да се разсъни. Сега продължава да реве. Вече тотално се изнервих. Затова не мога да я отделя нощем защото е същия рев, но нощем, когато всички спят е кошмарно.
Янечек , страшна си, шапка ти свалям. Колко пъти съм искала и аз така да съм твърда. Особено както имаш двама сина, май е задължително да си такава, за да ги усмиряваш като попораснат.
Явно е, че аз съм жалостива като _valkiria_ и все едно чета себе си. Както се вижда, подходи различни, според бебето и майката. Важно е крайната цел, здраво и спокойно и щастливо бебе,( или по големичко
), спящо кротко в креватчето си. Дано го постигнем и ние без много драми. Вече се обърках от толкова съвети какво да пробвам първо и само препрочитам. Направо сте справочник Е току що се провали поредния ми опит. Приспах я наобяд в количката навън, а не с кърмене. Реших поне през деня да я науча да заспива без кърмене, с надежда и през нощта това да стане постепенно. Резултатът е, след като я пренесох спяща в креватчето и, се събуди след трийсетина минути недоспала с рев, искаше да цока и да спи на мен, е омръзна ми, нощем, та и денем. Този път се заинатих и не и дадох. Давах вода, прясно мляко, не и не. Плюе и не иска. Носих я, люшках я, само дето не я набих. Сложих я в столчето за обяд, поне да се наяде и да се разсъни. Сега продължава да реве. Вече тотално се изнервих. Затова не мога да я отделя нощем защото е същия рев, но нощем, когато всички спят е кошмарно.
и не вярвам на тези, които твърдят, че могат да се наспиват добре с бебе в спалнята, което на всичкото отгоре прилазва за кърмене.