- Публикувана: 23 май 2011, 03:39 ч.
- Последно мнение: 31 май 2011, 23:39 ч.
Възможно ли е да науча кърмено бебе да спи в креватчето си?
Мама Да, не искам да те обезкуражавам, но при нас дневното заспиване без кърмене стана цели осем месеца по-късно от нощното. При нощното отбиване таткото изигра решаващата роля. Аз не мога да си слушам детето да се дере от рев, ако знам, че е самичко. Като я оставях да спи с баща си, пак се дереше - точно три седмици, по около час ревеше докато заспи. Понесох го, защото знаех, че докато пищи не е сама - баща й я гушка и успокоява. Тоест, можех да съм сигурна, че се дере от инат, а не от страх или болка, да речем. На няколко пъти не издържах, де, и аз плачех с нея, но просто нямаше друг начин в онзи момент, аз бях на ръба на изтощението. За разлика от много други майки, за мен спането заедно с детето не беше никакъв начин да се наспивам. Като сомнамбул бях.
Та, исках да кажа, че дневното кърмене за заспиване не е задължително да е по-лесно. Успех!
Та, исках да кажа, че дневното кърмене за заспиване не е задължително да е по-лесно. Успех!
Аз разбира се, капитулирах преди нея. Плака, разнасях я на ръце, пях, видях, че няма да спи, нахраних я със супа, после пак ме дърпаше за дрехите и ми мрънкаше къде повече къде по малко и след час и нещо я накърмих. Пак си кърмя и денем и нощем, само дето сме страшно изнервени и двете и тя все реве.
ianajar , ок мога да издържа един час рев преди сън и татко и да я приспива. Какво става като се събуди в 2, 4 и 5 часа? Пак ли да я оставя да реве 1 час? Ще ни изгонят от блока. Под наем сме и сме предупредени да пазим тишина. Пък и много рев се събира. Какъв е смисъла да реве вечер, ако нощем я кърмя? Имам чувството, че нищо не правя, само вредя.
ianajar , ок мога да издържа един час рев преди сън и татко и да я приспива. Какво става като се събуди в 2, 4 и 5 часа? Пак ли да я оставя да реве 1 час? Ще ни изгонят от блока. Под наем сме и сме предупредени да пазим тишина. Пък и много рев се събира. Какъв е смисъла да реве вечер, ако нощем я кърмя? Имам чувството, че нищо не правя, само вредя.
Какво става като се събуди в 2, 4 и 5 часа? Пак ли да я оставя да реве 1 час?
Мама Да, нашият опит беше, че като заспи веднъж при татко си, тя повече не се будеше през нощта. Спеше от около 10 до 6 сутринта без събуждане. Евентуално ако се събудеше за вода или за да я гушне някой, баща й беше там, даваше каквото й трябва, и тя заспиваше веднага. През целия този период аз спях на дивана в хола, при тях не влизах изобщо. Не съм кърмила през нощта. За нас смисълът на цялото занятие беше да спрем с нощните кърмения, защото тя се будеше да суче на всеки час! За нашето дете се оказа важно просто да усеща друго тяло до себе си, за да се чувства сигурно и да спи спокойно. Ако аз бях на леглото до нея, тя автоматично по навик си искаше в просъница и да суче. Ако някой друг беше на моето място - нямаше такива изпълнения, спеше непробудно или много бързо заспиваше пак.
Усещам от постовете ти, че си много уморена и изнервена. Има ли някаква възможност да си вземеш "почивен ден" от детето в събота или неделя? Да го оставиш на татко да се погледат за 6-7 часа през деня, да се хранят двамата, а ти да излезеш и да се разходиш сама? Така хем детето ще започне да свиква, че не е проблем ако мама и млякото да ги няма - има други неща за ядене, хем ти ще презаредиш малко батериите. Но задължително за няколко часа - не за един-два.
Набързо сподеклям личен опит. Този с дъщеря ми не е толкова важен от гледна точка на това, че имаме тепърва да трупаме опит. Тя си спи при мен, кърмим се нощем, не ми пречи нито едното нито другото и смятам да продължа докато тя реши да се премести в своето легло.
Опитът, който искам да споделя е по-скоро лично от мен. Аз не съм кърмена нощем след първия месец - отказали са ме с вода. Спяла съм си сам сама в легълце в спалнята на родителите ми... и така до 3 годишна възраст, когато майка ми уви преминава през една извънматочна бременност, която завършва с хистероктомия. Тогава мама, която изживява много труден момент, ме взима да спя при нея (действала съм и успокоително и съм и помогнала да се измъкне от дупката) и така докато не се преместих сама в собствената си стая и то чак в тийнейджърските си години. Най-хубавите ми спомени са от разговорите ни, след като си легнехме вечер. Тогава се чувствах защитена и можех да споделя всичко, всичко което ме е тормозило през деня, всичко което ми се е случило. Вярвам, че това спомогна с мама да имаме невероятно силна връзка, да разбираме една друга много по-добре, да си споделяме и говорим и днес. И въпреки всички злостни забележки, които и двете сме чували през годините - не, тя не спи и сега между мен и мъжа ми, нито пък аз спях при нея, когато отидох в университета и подобни глупости, които на времето роднините говореха. Та от моя личен опит - няма нищолошо в това детето ми да спи при мен докато готово да се отдели само.
О да и да добавя - нито аз, нито личният ми лекар, нито мъжът ми (който е психолог), нито родителите и въпросните ми роднини сега смятат че съм "осакатена". На 33 години съм, все си мисля щеше да ми проличи до сега, ако бях.
Опитът, който искам да споделя е по-скоро лично от мен. Аз не съм кърмена нощем след първия месец - отказали са ме с вода. Спяла съм си сам сама в легълце в спалнята на родителите ми... и така до 3 годишна възраст, когато майка ми уви преминава през една извънматочна бременност, която завършва с хистероктомия. Тогава мама, която изживява много труден момент, ме взима да спя при нея (действала съм и успокоително и съм и помогнала да се измъкне от дупката) и така докато не се преместих сама в собствената си стая и то чак в тийнейджърските си години. Най-хубавите ми спомени са от разговорите ни, след като си легнехме вечер. Тогава се чувствах защитена и можех да споделя всичко, всичко което ме е тормозило през деня, всичко което ми се е случило. Вярвам, че това спомогна с мама да имаме невероятно силна връзка, да разбираме една друга много по-добре, да си споделяме и говорим и днес. И въпреки всички злостни забележки, които и двете сме чували през годините - не, тя не спи и сега между мен и мъжа ми, нито пък аз спях при нея, когато отидох в университета и подобни глупости, които на времето роднините говореха. Та от моя личен опит - няма нищолошо в това детето ми да спи при мен докато готово да се отдели само.
О да и да добавя - нито аз, нито личният ми лекар, нито мъжът ми (който е психолог), нито родителите и въпросните ми роднини сега смятат че съм "осакатена". На 33 години съм, все си мисля щеше да ми проличи до сега, ако бях.
Исках да добавя, че разбирам че сестра ти е голям авторитет за теб, но си помисли от къде тя черпи своята информация. Ето малко офциални данни по повод спането с бебето и малкото дете, които може да препоръчаш на сестра си. Може би нейната информация не е обновявана в скоро време?
Доктор МакКена от Университета в Нотр Дам (смятан за съвременния най-голям капацитет в тази насока), завеждащ Лабораторията за изследвания на поведението на майки и бебета, които спят заедно - http://www.nd.edu/~jmckenn1/lab/longterm.html
Цитирам:
Tine Thevenin от The natural child project - "Поглед върху нашата култура" - откъс от книгата "Семейното легло: Вековна традиция в отглеждането на деца"
Всъщност всички статии на сайта на The Natural Child Project са много интересни - http://www.naturalchild.org/articles/sleeping.html. И както ще видиш те са писани от изследователи в тази насока.
Допълнителни статии на сайта на Attachment Parenting International - http://www.attachmentparenting.org/support/resources.php#night
Надявам се, дори да не успееш да убдедиш сестра си, че вътрешното ти усещане е правилно, поне ти самата ще се убедиш, че това което правиш е нормално и добро за детето ти (стига разбира се на теб лично да не ти пречи).
А по повод оставянето на децата да плачат, макар че при вас случаят е, че бебка не плаче самичка, но все пак за всички които ще прочетат тази тема и ще си помислят, че да оставят детето да плаче нощ след нощ докато не разбере, че помощ няма да дойде от никъде е единствената им алтернатива, ще дам още малко статии:
Оставянето на бебето да плаче може да повреди развитието на мозъка
И едно проучване от Харвардския Медицински инстирут по повод спането на децата сами, оставянето им да плачат и т.н. - Emotional Learning in Infants - a Cross-Cultural Examination.
ПС. Ако има нужда ще преведа, но и google translate може да помогне в тази насока
Мама Да, като имаш възможност влез в скайп да побъбрим
Доктор МакКена от Университета в Нотр Дам (смятан за съвременния най-голям капацитет в тази насока), завеждащ Лабораторията за изследвания на поведението на майки и бебета, които спят заедно - http://www.nd.edu/~jmckenn1/lab/longterm.html
Цитирам:
Цитат
What are the long term effects on my baby of sharing a bed?
While advocates of solitary infant sleeping arrangements have claimed any number of benefits of infant sleeping alone, the truth o the matter is, none of these supposed benefits have been shown to be true through scientific studies. The great irony is that, not only have benefits of solitary infant sleep NOT be demonstrated - simply assumed to be true, but recent studies are beginning to show the opposite that is, it is not, for example, solitary sleeping arrangements that produce strong independence, social competence, feeling of high self esteem,good comportment by children in school, ability to handle stress, strong gender or sex identities - but it is social or cosleeping patterns that might, indeed, contribute to the emergence of these characteristics. Consider, for example:
* Heron's (1) recent cross-sectional study of middle class English children shows that amongst the children who "never" slept in their parents bed there was a trend to be harder to control, less happy, exhibit a greater number of tantrums. Moreover, he found that those children who never were permitted to bed-share were actually more fearful than children who always slept in their parents bed, for all of the night (1).
* In a survey of adult college age subjects, Lewis and Janda (2) report that males who coslept with their parents between birth and five years of age had significantly higher self-esteem, experienced less guilt and anxiety, and reported greater frequency of sex. Boys who coslept between 6 and 11 years of age also had higher self-esteem. For women, cosleeping during childhood was associated with less discomfort about physical contact and affection as adults. (While these traits may be confounded by parental attitudes, such findings are clearly inconsistent with the folk belief that cosleeping has detrimental long-term effects on psycho-social development.
* Crawford (3) found that women who coslept as children had higher self esteem than those who did not. Indeed, cosleeping appears to promote confidence, self-esteem, and intimacy, possibly by reflecting an attitude of parental acceptance (Lewis and Janda 1988).
* A study of parents of 86 children in clinics of pediatrics and child psychiatry (ages 2-13 years) on military bases (offspring of military personnel) revealed that cosleeping children received higher evaluations of their comportment from their teachers than did solitary sleeping children, and they were underrepresented in psychiatric populations compared with children who did not cosleep. The authors state: "Contrary to expectations, those children who had not had previous professional attention for emotional or behavioral problems coslept more frequently than did children who were known to have had psychiatric intervention, and lower parental ratings of adaptive functioning. The same finding occurred in a sample of boys one might consider "Oedipal victors" (e.g. 3 year old and older boys who sleep with their mothers in the absence of their fathers)--a finding which directly opposes traditional analytic thought" (4).
* Again, in England Heron (1) found that it was the solitary sleeping children who were harder to handle (as reported by their parents) and who dealt less well with stress, and who were rated as being more (not less) dependent on their parents than were the cosleepers!
* And in the largest and possible most systematic study to date, conducted on five different ethnic groups from both Chicago and New York involving over 1,400 subjects Mosenkis (5) found far more positive adult outcomes for individuals who coslept as a child, among almost all ethnic groups (African Americans and Puerto Ricans in New York, Puerto Ricans,, Dominicans, and Mexicans in Chicago ) than there were negative findings. An especially robust finding which cut across all the ethnic groups included in the study was that cosleepers exhibited a feeling of satisfaction with life,.
But Mosenkis's main finding went beyond trying to determine easy causal links between sleeping arrangements and adult characteristics or experiences. Perhaps his most important finding was that the interpretation of "outcome" of cosleeping had to be understood within the context specific to each cultural milieu, and within the context of the nature of social relationships the child has with its family members! For the most part,s, therefore, it is probably true that neither social sleep (cosleeping) or solitary sleep as a child correlates with anything in any simple or direct way. Rather, sleeping arrangements can enhance or exacerbate the kind of relationships that characterize the child's daytime relationships and that, therefore, no one "function' can be associated with sleeping arrangements. Rather than assuming that sleeping arrangement produces a particular "type" person it is probably more accurate to think of sleeping arrangements as part of a larger system of affection and that it is altogether this larger system of attachment relationships, interacting with the child's own special characteristics that produces adult characteristics.
References Cited
1. Heron P. Nonreactive CO-sleeping and Child Behavior: Getting a Good Night's Sleep All Night Every Night. Masters Thesis, University of Bristol, Bristol, United Kingdom , 1994.
2. Crawford, M. Parenting practices in the Basque country: Implications of infant and childhood sleeping location for personality development. Ethos 1994, 22;1:42- 82.
3. Lewis RJ, LH Janda. The relationship between adult sexual adjustment and childhood experience regarding exposure to nudity, sleeping in the parental bed, and parental attitudes toward sexuality. Arch Sex Beh 1988; 17:349-363.. Crawford, M. Parenting practices in the Basque country: Implications of infant and childhood sleeping location for personality development.
4.. Forbes JF, Weiss DS, Folen RA. The CO-sleeping habits of military children. Military Medicine 1992; 157:196-200.
5. Mosenkis, J The Effects of Childhood Cosleeping On Later Life Development 1998.
Masters Thesis. University of Chicago. Department of Human Development
James McKenna
While advocates of solitary infant sleeping arrangements have claimed any number of benefits of infant sleeping alone, the truth o the matter is, none of these supposed benefits have been shown to be true through scientific studies. The great irony is that, not only have benefits of solitary infant sleep NOT be demonstrated - simply assumed to be true, but recent studies are beginning to show the opposite that is, it is not, for example, solitary sleeping arrangements that produce strong independence, social competence, feeling of high self esteem,good comportment by children in school, ability to handle stress, strong gender or sex identities - but it is social or cosleeping patterns that might, indeed, contribute to the emergence of these characteristics. Consider, for example:
* Heron's (1) recent cross-sectional study of middle class English children shows that amongst the children who "never" slept in their parents bed there was a trend to be harder to control, less happy, exhibit a greater number of tantrums. Moreover, he found that those children who never were permitted to bed-share were actually more fearful than children who always slept in their parents bed, for all of the night (1).
* In a survey of adult college age subjects, Lewis and Janda (2) report that males who coslept with their parents between birth and five years of age had significantly higher self-esteem, experienced less guilt and anxiety, and reported greater frequency of sex. Boys who coslept between 6 and 11 years of age also had higher self-esteem. For women, cosleeping during childhood was associated with less discomfort about physical contact and affection as adults. (While these traits may be confounded by parental attitudes, such findings are clearly inconsistent with the folk belief that cosleeping has detrimental long-term effects on psycho-social development.
* Crawford (3) found that women who coslept as children had higher self esteem than those who did not. Indeed, cosleeping appears to promote confidence, self-esteem, and intimacy, possibly by reflecting an attitude of parental acceptance (Lewis and Janda 1988).
* A study of parents of 86 children in clinics of pediatrics and child psychiatry (ages 2-13 years) on military bases (offspring of military personnel) revealed that cosleeping children received higher evaluations of their comportment from their teachers than did solitary sleeping children, and they were underrepresented in psychiatric populations compared with children who did not cosleep. The authors state: "Contrary to expectations, those children who had not had previous professional attention for emotional or behavioral problems coslept more frequently than did children who were known to have had psychiatric intervention, and lower parental ratings of adaptive functioning. The same finding occurred in a sample of boys one might consider "Oedipal victors" (e.g. 3 year old and older boys who sleep with their mothers in the absence of their fathers)--a finding which directly opposes traditional analytic thought" (4).
* Again, in England Heron (1) found that it was the solitary sleeping children who were harder to handle (as reported by their parents) and who dealt less well with stress, and who were rated as being more (not less) dependent on their parents than were the cosleepers!
* And in the largest and possible most systematic study to date, conducted on five different ethnic groups from both Chicago and New York involving over 1,400 subjects Mosenkis (5) found far more positive adult outcomes for individuals who coslept as a child, among almost all ethnic groups (African Americans and Puerto Ricans in New York, Puerto Ricans,, Dominicans, and Mexicans in Chicago ) than there were negative findings. An especially robust finding which cut across all the ethnic groups included in the study was that cosleepers exhibited a feeling of satisfaction with life,.
But Mosenkis's main finding went beyond trying to determine easy causal links between sleeping arrangements and adult characteristics or experiences. Perhaps his most important finding was that the interpretation of "outcome" of cosleeping had to be understood within the context specific to each cultural milieu, and within the context of the nature of social relationships the child has with its family members! For the most part,s, therefore, it is probably true that neither social sleep (cosleeping) or solitary sleep as a child correlates with anything in any simple or direct way. Rather, sleeping arrangements can enhance or exacerbate the kind of relationships that characterize the child's daytime relationships and that, therefore, no one "function' can be associated with sleeping arrangements. Rather than assuming that sleeping arrangement produces a particular "type" person it is probably more accurate to think of sleeping arrangements as part of a larger system of affection and that it is altogether this larger system of attachment relationships, interacting with the child's own special characteristics that produces adult characteristics.
References Cited
1. Heron P. Nonreactive CO-sleeping and Child Behavior: Getting a Good Night's Sleep All Night Every Night. Masters Thesis, University of Bristol, Bristol, United Kingdom , 1994.
2. Crawford, M. Parenting practices in the Basque country: Implications of infant and childhood sleeping location for personality development. Ethos 1994, 22;1:42- 82.
3. Lewis RJ, LH Janda. The relationship between adult sexual adjustment and childhood experience regarding exposure to nudity, sleeping in the parental bed, and parental attitudes toward sexuality. Arch Sex Beh 1988; 17:349-363.. Crawford, M. Parenting practices in the Basque country: Implications of infant and childhood sleeping location for personality development.
4.. Forbes JF, Weiss DS, Folen RA. The CO-sleeping habits of military children. Military Medicine 1992; 157:196-200.
5. Mosenkis, J The Effects of Childhood Cosleeping On Later Life Development 1998.
Masters Thesis. University of Chicago. Department of Human Development
James McKenna
Tine Thevenin от The natural child project - "Поглед върху нашата култура" - откъс от книгата "Семейното легло: Вековна традиция в отглеждането на деца"
Всъщност всички статии на сайта на The Natural Child Project са много интересни - http://www.naturalchild.org/articles/sleeping.html. И както ще видиш те са писани от изследователи в тази насока.
Допълнителни статии на сайта на Attachment Parenting International - http://www.attachmentparenting.org/support/resources.php#night
Надявам се, дори да не успееш да убдедиш сестра си, че вътрешното ти усещане е правилно, поне ти самата ще се убедиш, че това което правиш е нормално и добро за детето ти (стига разбира се на теб лично да не ти пречи).
А по повод оставянето на децата да плачат, макар че при вас случаят е, че бебка не плаче самичка, но все пак за всички които ще прочетат тази тема и ще си помислят, че да оставят детето да плаче нощ след нощ докато не разбере, че помощ няма да дойде от никъде е единствената им алтернатива, ще дам още малко статии:
Оставянето на бебето да плаче може да повреди развитието на мозъка
И едно проучване от Харвардския Медицински инстирут по повод спането на децата сами, оставянето им да плачат и т.н. - Emotional Learning in Infants - a Cross-Cultural Examination.
ПС. Ако има нужда ще преведа, но и google translate може да помогне в тази насока
Мама Да, като имаш възможност влез в скайп да побъбрим
Не знам при вас как е, но аз лично съм забелязала, че нощем много по-малко реве и по-бързо си заспива пак. Не е както като беше новородено и малко бебе.
Освен това забравих да напиша, че на тази възраст май не трърсят да сучат от глад, а заради навик. Ако този навик се замени с друг - готово. При нас първоначално с таткото си сменяхме местата на спалнята, защото човечето знае, че той няма как да го накърми и реве доста по-малко, после идвам и аз.
Освен това започнах да му давам играчка, която първоначално удряше и хвърляше от яд, но сега си я взима като му кажа, че е време за "нани-на". И понякога си държим ръчичките, но само ако той поиска.
пп: да поясня - бебе не съмоставяла да плаче, но след годинка вече са си деца, които разбират и там нямам никакви притеснения. Мозъците и на двете ми момчета са в пълна изправност, въпреки че не съм ги глезила до безобразие. След години се вижда ясно на кой къде са му пропуските
Освен това забравих да напиша, че на тази възраст май не трърсят да сучат от глад, а заради навик. Ако този навик се замени с друг - готово. При нас първоначално с таткото си сменяхме местата на спалнята, защото човечето знае, че той няма как да го накърми и реве доста по-малко, после идвам и аз.
Освен това започнах да му давам играчка, която първоначално удряше и хвърляше от яд, но сега си я взима като му кажа, че е време за "нани-на". И понякога си държим ръчичките, но само ако той поиска.
пп: да поясня - бебе не съмоставяла да плаче, но след годинка вече са си деца, които разбират и там нямам никакви притеснения. Мозъците и на двете ми момчета са в пълна изправност, въпреки че не съм ги глезила до безобразие. След години се вижда ясно на кой къде са му пропуските
Аз и в момента не мога да спя с моята заедно, като гледам как удържате до над годината и си мисля,че ще полудея от безсъние. 
Вече 2 месеца не съм спала повече от 2 часа на нощ и съм напълно съгласна с Янечек и за приспиването, и за начините на научаване. Голямата ми дъщеря не беше кърмена-цедих се,хранех от бутилка, тя заспиваше съвсем сама от бебе с биберона и цокайки си заспиваше. Никога не съм пяла,чела, дондурила или каквото е там за приспиване. Просто на година и месец хвърлихме бибата и това беше-без драми. Сега обаче се убедих колко глезени са кърмените деца-моля, да не се обижда никой-това си е моята гледна точка от страна на две различни деца.
Вече 2 месеца не съм спала повече от 2 часа на нощ и съм напълно съгласна с Янечек и за приспиването, и за начините на научаване. Голямата ми дъщеря не беше кърмена-цедих се,хранех от бутилка, тя заспиваше съвсем сама от бебе с биберона и цокайки си заспиваше. Никога не съм пяла,чела, дондурила или каквото е там за приспиване. Просто на година и месец хвърлихме бибата и това беше-без драми. Сега обаче се убедих колко глезени са кърмените деца-моля, да не се обижда никой-това си е моята гледна точка от страна на две различни деца.
Огнена Стихия, никой не се обижда, но мисля че преценката ти не е 100% точна. Разни бебета-разни номера. На моя приятелка от детинство дъщеричката - кърмена и спяща при мама сега на 4 месеца вече спи по цяла нощ (въпреки че спи до кърмещата си майка) и сама се отказа от нощното кърмене - просто спря да се събужда - сам самичка. Има бебета не кърмени, които и на 2 години се събуждат и по Н пъти на нощ. Аз съм на 33 и се събуждам поне 2 пъти на нощ да пия вода, да ходя до тоалетна и т.н. А никой не ме кърми 
Но то аз съм си глезена - признавам 
Но то аз съм си глезена - признавам
Янечек до колкото знам в медицинската литература infant или преведено бебе се води до 2 годинки. 
Освен това да добавя, че Мама Да пита дали вреди на детето си, както е казала сестра и. Аз отговорих, че не не вреди, а по скоро обратното, поне според научните доказателства. Разбира се тук не говорим за някаква константа, а за статистическа зависимост. Т.е. по-вероятно е дете спящо с родителите си да е независимо и д аима по високо самочувствие и да е по-спокойно от такова, което е спяло само, но не е задължително. И не, не смятам, че имам "пропуск" след като все още спя с и кърмя детето си. Напротив, смятам, че щях да пропсуна ако не го правех.
Освен това да добавя, че Мама Да пита дали вреди на детето си, както е казала сестра и. Аз отговорих, че не не вреди, а по скоро обратното, поне според научните доказателства. Разбира се тук не говорим за някаква константа, а за статистическа зависимост. Т.е. по-вероятно е дете спящо с родителите си да е независимо и д аима по високо самочувствие и да е по-спокойно от такова, което е спяло само, но не е задължително. И не, не смятам, че имам "пропуск" след като все още спя с и кърмя детето си. Напротив, смятам, че щях да пропсуна ако не го правех.
Мозъците и на двете ми момчета са в пълна изправност, въпреки че не съм ги глезила до безобразие. След години се вижда ясно на кой къде са му пропуските
И не, не става дума за "глезене до безобразие". А за това детето да бъде оставяно да реве "до безобразие", така че да се повишават нивата на кортизол в кръвта му до степен опасна за неговото физическо и психическо здраве. Не разбирам защо не прочетеш първо малко по-внимателно, преди да коментираш, за да се избегнат недоразумения от този сорт.
Малко и мислете като ги четете тия неща 
"Бебе" над една година няма да реве нощ след нощ и часове наред, защото вече е повече човек, отколкото животинче и разбира много добре кога просто не му се угажда и кога наистина е застрашено. Докато едно малко бебе е безпомощно, страда наистина и се чувства застрашено като не усеща близост. Затова и ще реве до пълно изтощение.
Това имам предвид като казвам, че по някое време нямам притеснения да го оставя да реве - ще реве, колко да реве - 20 мин. мксимум, но най-често не повече от 2. А моето, второто, е от най-склонните към тръшкане, изнудване, рев, капризи и проклетия. Като бебе съм го носила непрекъснато, не съм го оставяла и то пак си ревеше. Сега е разумно и не се хаби излишно.
И също се присъдинявам към теорията, че кърмените деца са много по-глезени, по-трудни за отглеждане и по-неприятни.
"Бебе" над една година няма да реве нощ след нощ и часове наред, защото вече е повече човек, отколкото животинче и разбира много добре кога просто не му се угажда и кога наистина е застрашено. Докато едно малко бебе е безпомощно, страда наистина и се чувства застрашено като не усеща близост. Затова и ще реве до пълно изтощение.Това имам предвид като казвам, че по някое време нямам притеснения да го оставя да реве - ще реве, колко да реве - 20 мин. мксимум, но най-често не повече от 2. А моето, второто, е от най-склонните към тръшкане, изнудване, рев, капризи и проклетия. Като бебе съм го носила непрекъснато, не съм го оставяла и то пак си ревеше. Сега е разумно и не се хаби излишно.
И също се присъдинявам към теорията, че кърмените деца са много по-глезени, по-трудни за отглеждане и по-неприятни.
Е,то е ясно,че едно бебе не е като едно малко дете-бебето не разбира нищо още. Ама аз затова и не пиша в този подфорум, нищо,че преди се цедих и храних така,а сега кърмя,защото все още смятам,че фанатизма съществува. Янечек-както виждаш-нищо не четат, за всички сме майки изверги. 
Всъщност аз не съм почнала да практикувам твоя начин, затова и споделих,че изнемогвам от недостиг на сън. А на 29 години не ставам до тоалетната нито веднъж-за това казах-моя гледна точка.
♥Juju♥ , а според теб по наблюдения каква би била статистиката за такива деца, каквито споделяш ти-да е кърмено и да се научи да заспива само преди годинката, а некърмено да не може да заспива-че ги има, има ги-обаче какви проценти биха били едно спрямо друго?
Янечек-както виждаш-нищо не четат, за всички сме майки изверги. Всъщност аз не съм почнала да практикувам твоя начин, затова и споделих,че изнемогвам от недостиг на сън. А на 29 години не ставам до тоалетната нито веднъж-за това казах-моя гледна точка.♥Juju♥ , а според теб по наблюдения каква би била статистиката за такива деца, каквито споделяш ти-да е кърмено и да се научи да заспива само преди годинката, а некърмено да не може да заспива-че ги има, има ги-обаче какви проценти биха били едно спрямо друго?
И също се присъдинявам към теорията, че кърмените деца са много по-глезени, по-трудни за отглеждане и по-неприятни.
Как я построихте тази теория?
Племенникът ми не е кърмен нито ден и като бебе заспиваше с шишето или биберона в креватчето си без проблем. Около годинката реши, че няма да си спи в леглото и до момента (на четири е) спи с майка си и се буди по сто пъти на нощ. Нямам много база за сравнение, но моето кърмено е много по-разбрано и сговорчиво. Колко е глезено детето зависи от родителите, не от начина на хранене, според мен. А пък колко е неприятно едно полу-бебе ... това няма и да го обсъждам.
