Естествено,че е от значение,сега вече ми стана ясно,че разговарям все едно с баба ми 
- Публикувана: 31 май 2011, 15:37 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2011, 18:02 ч.
Истинска история или упражнение по писане? Не че има значение.
Не съм чела темата, ама имам предложение...
Значи предлагам всички жени много сериозно да се замислив върху този шедьовър или както е по-модерно - мастърпийс. Предлагам, за да не подлагаме горките мъже на това да им се доповръща от нас, да не раждаме деца. Ми да, много просто, ще си живеем живота, кариерката и на който както му е хубаво, пък децата, хехе , за какво са ни, нали ще има купон.
Това е адски тъпа и ограничена статия, целяща да провокира такива дискусии. Естествено, че родителите трябва да се грижат за децата си, това все пак е природен закон, естествено това не означава родителите и в частност майките да се отдадат изцяло на децата, защото рано или късно идва "синдрома на празното гнездо" и става лошооо.
Значи предлагам всички жени много сериозно да се замислив върху този шедьовър или както е по-модерно - мастърпийс. Предлагам, за да не подлагаме горките мъже на това да им се доповръща от нас, да не раждаме деца. Ми да, много просто, ще си живеем живота, кариерката и на който както му е хубаво, пък децата, хехе , за какво са ни, нали ще има купон.
Това е адски тъпа и ограничена статия, целяща да провокира такива дискусии. Естествено, че родителите трябва да се грижат за децата си, това все пак е природен закон, естествено това не означава родителите и в частност майките да се отдадат изцяло на децата, защото рано или късно идва "синдрома на празното гнездо" и става лошооо.
Ох, Еластинче, ти ли си, бре, баби!!! Не те познах с този никнейм, ама те усетих, че си единствената, дето ми отговаря на Ентелекта, викам, туй ще е някое, дето аз съм го гледала, не мож се пръкна у чужди хора нашият акъл 
съжалявам, явно се издадохме неволно ,но пък и ти имаш вина,че спомена рождения си месец,.... ,за юбилея ще се чуем
п.п. и забравяш,бе,бабче,ти не си ме гледала, понякога спях нощем у вас,първо бях на седмична ясла,после на седмична градина,като се разбра,че мога да си връзвам връзките на обувките на две панделки, ме пратихте на училище със занималня.......
Прочетох статията, прочетох и всички мнения до тук. Ама не разбрах какво цели авторът и какво постига чрез скопения си анализ на нещо, което явно не познава.
Стана ми много мъчно за тази Теди, не за друго, а защото е имала такъв дебил за приятел.
Стана ми много мъчно за тази Теди, не за друго, а защото е имала такъв дебил за приятел.
Ауууууууууу, ама наистина ли има майки, които си пращат децата на училище?!?! Хайде, на ясла и градина, как да е, малки са дечицата, не разбират още ... Ама да ги пратите на училище... Това вече е чиста проба садо-мазохизъм!!!
П.С. Абе, в този форум е много весело. Къде съм пропиляла 30 години от живота си, та не съм се регистрилала тук?!?
П.С. Абе, в този форум е много весело. Къде съм пропиляла 30 години от живота си, та не съм се регистрилала тук?!?
Този форум такива като теб го правят весел.
Аз идвам с конструктивно предложение по темата и по тълкуването на "произведението".
Предлагам, днес да се засягаме на тема килограми.
Предлагам, днес да се засягаме на тема килограми.
Тук вече наистина може да има засегнати - много ми е смешно някоя като каже Ох, от бремеността не мога да ги смъкна. И кога беше това - преди 5 години.
Проблем ли имаш?! Нещо ми се караш ли?! За каква се помисли?! 
Това е моето мнение. Аз не те обиждам за твоето.
Но различни хора, различни идеали.
Стой си там където си и не подскачай толкова!
Това е моето мнение. Аз не те обиждам за твоето.
Но различни хора, различни идеали.
Стой си там където си и не подскачай толкова!
Боже, жено
, що реши, че имам проблем?Ама то деца-форум, деца-форум и пак деца, и пак форум води до сериозни ограничения в преценката.
И да - няма смисъл, защото нямаш мисъл.
Е тук няма как да не се съглася с теб
Права си, откъдето и да го погледнеш. А моето чедо, подсмрък, съм го хвърлила в едно училище, подсмрък, подсмрък 
Там лошите лели-учителки я мъчат с такива ужасни неща като математика и какво ли не...
Там лошите лели-учителки я мъчат с такива ужасни неща като математика и какво ли не... ТаА пък - чак и на училище го пратила
Съдистка!
В мен пък историята не пробуди никакви гневни чувства, сигурна съм, че познавам поне една "Теди". Дори си признавам, в момент от живота си и аз съм била "Теди", може би през първата година след раждането на сина ми съм изглеждала по същия начин в очите на хората, които ме познават по-отдавна. Чувствах се в един водовъртеж, все едно не съм аз, а някой друг, щастието и любовта вървяха редом с умората и безсилието от загубата на личното пространство.
Да, няма нищо по естествено за една жена от това да е майка и поради това според мен майчинството трябва да се впише в живота на майката, а не жената да се загуби някъде в майчинството. Всеки от нас има собствен живот и не трябва единият да живее за сметка на другия или пък чрез него.
Една жена е преди всичко личност, която не/обича да ходи на работа, или пък обича да шие гоблени, рисува, пътува, катери планини...
В писанието на автора аз не виждам обида, по-скоро мен ме накара да се замисля как някъде в грижите, суетенето и безсънните нощи можеш да загубиш себе си.
На мен също ми се е случвало, но разбрах, че не съм щастлива, ако се припознавам само като нечия майка или нечия съпруга, но пък познавам жени, които това ги прави щастливи.
Горните две категории могат да се различат с просто око от отрудените, вечно мърморещи, недоволни и проклинащи тежката си орисия лелки с пеньоар на цветя примерно, които според мен са прототипът на разказа.
Да, няма нищо по естествено за една жена от това да е майка и поради това според мен майчинството трябва да се впише в живота на майката, а не жената да се загуби някъде в майчинството. Всеки от нас има собствен живот и не трябва единият да живее за сметка на другия или пък чрез него.
Една жена е преди всичко личност, която не/обича да ходи на работа, или пък обича да шие гоблени, рисува, пътува, катери планини...
В писанието на автора аз не виждам обида, по-скоро мен ме накара да се замисля как някъде в грижите, суетенето и безсънните нощи можеш да загубиш себе си.
На мен също ми се е случвало, но разбрах, че не съм щастлива, ако се припознавам само като нечия майка или нечия съпруга, но пък познавам жени, които това ги прави щастливи.
Горните две категории могат да се различат с просто око от отрудените, вечно мърморещи, недоволни и проклинащи тежката си орисия лелки с пеньоар на цветя примерно, които според мен са прототипът на разказа.
... Не ми го е казвал, но го показва, когато не може да се справи с поредния проблем. Бащите не усещат така децата си, както майките инстинктивно го правят. Това може и да животински инстинкт, но си го има в природата.
Естествено, защото като се справи, после ще трябва да го поеме и следващия път, а така - не мога - оправяй се ти и готово
Не знам, аз не съм забелязала мъжът ми да се справя по-зле от мен...
Точно това имах предвид
"Аз това не го мога, ти си майка- ти знаеш" е чудесно средство за избягване на каквито и да били досадни задължения, като в същото време се ласкае и егото на женичката.На мен пък като ми казват "не мога толкова добре като теб" казвам- ще се научиш, сега е моментът
,
Кой щеше да го познава дори, ако не беше изплякано тук, хм, извержението му?
Знаеш ли, сега ме накара да се замисля. И да осъзная, че изобщо не знам името на автора. Не си направих труда да го прочета нито преди да се запозная с текста, нито след това. Май е по-добре да се напъна да го запомня кой е, за да мога успешно да го избягвам в бъдеще.