За самоубийците

От страни е много лесно.
Ако говорим за дете,което е неглижирано и едва след самоубийството му родителя е обърнал внимание,да,може би си права.
Обаче ако един родител не издържи да живее и той,и децата в нищета,да носи отговорността за семейството ,и взема решение да се самоубие.Кого ще съжалиш?
Сигурно живите останали сами на себе си.
Мисля,хора сме все пак.Допускаме грешки.

Да,шанс имат.Това не означава,че не са травмирани от самоубийството и/или са виновни за смъртта на самоубиеца.

но определено не са прави като предпочитат да сложат край на житейския си път.

Дори презрение съм изпитвала! Да, имам близка, която се самоуби. Нея не съм обвинявала, но аз чувствах вина и някаква отговорност. От там насетне един нещастник се опита да ме манипулира, заплашвайки ме, че ще се самоубие заради мен, понеже знаеше, че ми е рана в душата. Още един случай с опит има около мен, който ме гневи, но не искам да коментирам. Извода, който съм си направила е, че просто търсят внимание и искат да накажат другите, убивайки себе си. Жалко е.

Струва ми се, че този твой колега има нужда от това, някой  да укрепи самочувствието му и да му вдъхне увереност, че е важен  и  че може да се справя с нещата не по-зле от другите. Според мен тук се касае  за изявено  чувство  за малоценност, насадено му  кой знае от  кого. Ако  имаш  възможност и  желание да му помогнеш, можеш  да му удряш по едно рамо по време на работа, ако видиш, че има опасност  да  се издъни, като по този   начин предотвратяваш евентуалното недоволство на  шефа срещу него, което явно  го натоварва много. Би могла  да му обясниш, че безгрешни хора няма, че понякога недоволството на  шефа не е продиктувано от него, а от нещо  съвсем друго. Но че шефът, бидейки  обикновен човек, понякога  си изкарва гнева върху най- удобния обект.
В същото време, възможно е  проблемите на колегата ти   да не са  само от  служебно естество. И ако не те допусне до света си, де факто няма да имаш  възможност  да му окажеш  реална помощ. Покажи му, че ти  е приятно с него / даже и да не е така/,  намери начин да изтъкнеш положителните му качества.Опитай се да му бъдеш приятел.В същото време  си дай сметка, че това може  да се окаже много натоварващо за самата теб, защото вероятно  той  ще ти  се жалва нон- стоп и ще  се опитва да  търси нон-стоп одобрението и подкрепата ти.
Възможно е да се окаже и  от онези  мрънкала, които цял живот  се оплакват и все някой за нещо им е крив, все някой е несправедлив към тях, все са онеправдани. Този тип хора са  истински енергийни вампири, които  те изсмукват без остатък. Познаваш колегата си.ПРецени  го добре. И едва тогава действай.

Между другото, той ли ти призна, че е  бил на крачка до самоубийство при последния провал?
Ако отговорът е "да"...хм... , вероятно  търси  внимание.И вероятно в някакъв момент ще направи   контролиран  опит с идеята  да  "накаже" някой за безсърдечието му, с идеята  да демонстрира колко е  раним и как трябва да бъде  гален с перце, с идеята  да привлече  към себе си внимание и съжаление.
Съжалявам, но така мисля.

 
Според мен тези, които  го правят от истинска  безизходица, са много малък процент в сравнение  с  онези, които  го  правят  "напук".

Права си.....Има хора, които чрез самоубийството си наказват виновни....Но и това е решение на душевно сринат човек....