Искало ли ви се е понякога, да кривнете от пътя?

Вижте, няма смисъл да спорите с мен! Освен ако не вярвате,  че всички майки са бистри води ненапити и не казват нищо против бащите, бащите и те са бистри води ненапити и не казват лоша дума за майките, а един развод е направо като сватба - двамаата се обичат и си вярват.
Има литература, четете, или застанете няколко дни в съдебните зали, да видите какво става с разводите, или говорете с психолози, които работят с деца след развод на родителите.
В общия случай децата се водят по това, кое за тях е най-добре. Обикновено смятат за семейство този възрастен, с когото живеят, а за дом там, където живеят с този възрастен и искат другиятт родител да се върне в семейството.

Това, което казвам аз е, че у нас, в България, може да вадиш кирливи ризи, може да наемеш 10 адвоакта, може да водиш дела до бога - и пак няма начин да получиш нормална издръжка, която да поддържа стандарта на живот на децата ти такъв, какъвто е бил. Просто няма съдия и съд, който да присъди реални пари. Тези "всички достъпни начини" може и да водят до нещо в белите страни, но у нас не.
Има ги, разбира се, и другите начини - може да се унижаваш да звъниш и тормозиш новата двойка, може да не му даваш децата, може да ги настройваш срещу баща им, може да играеш адски много подли и подмолни игрички и в крайна сметка пак не виждам как ще постигнеш нещо повече от това да съсипеш връзката баща-деца и оттам чисто финансово нещата да станат още по-зле.

Просто както и да го въртим и да го сучем, стигне ли се до развод в семейство, в което бащата е бил печелещия, майката и децата просто горят. Няма печеливш ход.

Права си, но това не продължава вечно. Затова преди развод е хубаво да се поговори със специалист как да се помогне на децата да преодолеят раздялата, защото обикновено те се чувстват виновни, смятат, че причината е в тях. Затова и на всяка цена искат всичко да е "като преди", т.е. да се поправи счупеното. Но и децата най- вече се водят от емоциите на родителя, с когото остават да живеят, поне според книгите. Ако той има щастлив развод е вероятно и за тях да бъде такъв.

Аз не съм критерии за това съм посочила, че по различни стечения на обстоятелствата съм обградена от деца на разведени родители и от приятели с разводи. Случаите с "татко не ни обича", както вече 2 от момичетата са ти обяснили са единични и то са ефект от приказките на майката. Има жени, които умишлено стресират и натоварват децата си с такива неща, за да ги настроят срещу бащите, но това не са честите случаи, а напротив. Не съм от хората, които говорят наизуст. Това, което съм написала е от наблюдения върху много хора и децата им. И когато родителите поставят децата преди тях разводите са мирни и тихи, а бракоразводните адвокати си взимат парите и при кротки разводи, така че това няма нищо общо.

Имала съм пряко наблюдение в продължение на няколко месеца върху работата на психолог, работещ с деца след развод 

кой говори за присъждане на издръжка от съд? За съда е ясно, интересното е какво става извън него. Нали затова казвам, че при развод всеки гледа да измъкна колкото е възможно повече! Вярно е, аз говоря за себе си хипотетично, но съм достатъчно наблюдателна и черпя информация какво обикновено се случва и как някои хора си решават разводните проблеми. За повечето хора разводът е война и на война всички средства са позволени. Затова един се бие на фронта, друг използва изнудването,трети пропаганда, четвърти груба сила. Дори не става въпрос за това дали бащата е бил единственият издържащ семейството, а за това, че при разпада на семейството от това, което е било в първоначалния му вид, стандартът на всички пада. Най-малкото вече няма общ бюджет, а два отделни, две жилища, делби, кредити...

аз не съм чела и чула за щастлив развод. За спасителен назвод може би. Повечето хора не говорят със специалист, защото до последно не им се вярва какво се случва. В един развод има твърде много емоции, твърде много обида, твърде много за делене. Обичайно родителите са толкова обсебени от собствените си емоции и цели, че децата остават на заден план да се справят както могат. Много хубаво е това с предварителното говорене, но рядко се случва. Хората не искат да отидат на семейна консултация преди изобщо да е стигнало до развод, когато все още държат един на друг, а какво остава да е при решен развод, когато се мразят, подозират и направо параноясват заради собствените си разбити илюзии и разочарования, дори желание за отмъщение. 

Аз също съм дете на разведени родители. Била съм много малка, като са се развели. След това е имало още даване на шансове от майка ми(заради мен), но да живееш с такъв  човек си е направо мазохизъм. Няма да обяснявам каква е причината за развода им, какво точно й е причинил и причинявал, само ще кажа че не ми е липсвал през цялото ми детство.
Липсва ми сега, един истински баща, липсва ми защото чак сега осъзнавам, колко щеше да е хубаво, да има някой който да ми чете приказки, да ме похвали, та дори да ми се скара, да ме защитава, да ме подкрепя, да ми бъде баща.
Моят освен, че не плащаше издръжка, не се и интересуваше особено от мен.
Майка ми, като една наранена жена по всякакъв начин ме настройваше срещу него. Но нямаше нужда, да го прави. Макар и дете, тогава напълно осъзнавах какъв ужасен човек е.

Да, родителите настройват което дете докопат и когато го докопат. Децата слушат родителите си, или поне единия от тях, защото зависят буквално от него в ежедневието си. За детето семейството е там, където е то, а човекът извън семейството, трябва да се върне.

Е, сега вече чу  Около мен повечето са такива.
Детето лесно приема новата ситуация, ако общува с нормални хора, които нито се опитват да изземат роли, нито се опитват да ограничават контакти. Никога не съм се притеснявала, че детето ми може да приеме за семейство И новото семейство на баща си- напротив. Голяма глупост е да се опитваш да ограничаваш и да пълниш детската главица със собствените си обиди и преживелици.

И къде в нашата действителност българска го има това? Аз познавам един такъв мъж, който поддържа две семейства. Но той не е разведен, живее при втората и е доста заможен. Но това не е нормално състояние в България. Не знам в кой сериал живееш, аз познавам много разведени жени, които даже и издръжка не получават. накрая им писва, добре, че са достатъчно оправни и сами отглеждат децата си. При развод заедно с мъжа си тръгва и неговият често тънък портфейл. За какви ресурси и други подобни говориш?

Шанел - именно 
Андариел, наистина не мога да предположа какви разводи гледаш около себе си, но покрай моя развод и форумите за самотни родители познавам много истории и ей богу, няма случай, в който жена да е успяла да запази портфейла на изнизалия се мъж. Каквото и да прави, наистина не мога да се сетя какви са тези похвати, които визираш в постовете си, аз лично не знам за някой, който да действа.
Пък ако знаеш такъв случай, дай сподели, ще се възползаме

Оф, очаквах да се наситя на истории и признания ,а вие - все в тъпата действителност се въртите  

Точно, защото са редки случаи, написах, че са редки случаи.
Няма значение колко тънък е портфейлът, идеята е да се прилвече колкото може повече в "нашата" вада. Това е принципно положение и цел по подразбиране. Например, може да не получава издръжка, но да живее с децата в семейното жилище. Или пък да иска да задържи децата само и само да не изпусне жилището. Да, много жени не получават издръжка.

Има и нещо друго, то в един момент се разбира, още далеч преди да стане дума за развод, че има трети в двойката и че изтичат ресурси извън семейссвото. Ресурси не означава единствено пари,а и време и труд. Има значение дали мъжът си стои вкъщи вечер и пише домашно по математика с детето си, или изобщо не участва в живота на семейството. Или "има командировка" и не може да заведе детето си на тренировка в неделя.

Продължавам да твърдя, че ако мъжът е нормален, ще се грижи за децата си независимо дали живее с майка им. Апропо, това се отнася и за жената 
Ако не го бива, независимо с кого живее, няма да дава пет пари за нищо.

Така е, аама съм виждала как най-грижовният баща във вихъра на развода се превръща в най-стиснатия на света. И изрича реплики от вида - няма да й дам и един лев, защото тя ще си купи червило с него; какво не й харесва на сто лева издръжка, децата не ядат много.