Искало ли ви се е понякога, да кривнете от пътя?

Хубаво да се знаят, разбира се, казах го и по- рано. Въпросът е, че това не може да е мотив да стоиш с някого, с когото не искаш да бъдеш, не като прищявка, а като брак, който е приключил.  Психолозите имат подходи за това как да съобщи на детето и как да протече процеса. Тогава картината не е драматична. То е хубаво и човек преди да се разведе да посети терапевт, за да е наясно защо се развежда и иска ли да се разведе изобщо.

Не, казвам само, че е добре за самите развеждащи се да са наясно с истинските си мотиви, а не да твърдят някакви неща, защото им изглеждат много морални и възвишени.

Индивидуално е. Намира се добър специалист, който да даде емоционално неутрално мнение и идеи.

 
Не, вече нямам думи...
Първо нямаше последствия за детето, после било често срещано и затова ясно, накрая - пращаш ни при специалист...Не усещаш ли как увърташ яко вече 

А защо да е проституция на късна възраст, Бояна?

Последствия има от всичко, и от развода, и от брака, но те не биха могли да са сериозен мотив браковете да се съхраняват на всяка цена. Чети постовете ми назад, защото ви пратих при специалист преди много страници. Но ако искаш приеми, че увъртам.

А какво е да си с някого, защото ти дава пари? И защо ако е просто съжителство, за да ви излезе по- евтино не се събереш с някоя приятелка, например, роднина?

Да, определено го приемам  
И да - бих н аправила всичко възможно, до последно - да се запази брака ми. Но ако това не стане - няма да подмина с лека ръка детето и последствията върху него. Той и до ден днешен плаче - когато баща му е на нощна смяна и не го прегърне за лека нощ  


П.П. и да - на дърти години - ще остане човек на улицата - за да не кажат хората, че проституира - защото е с мъжа си от 30+ години, но неправят вече секс н апример 

Вече има тема за децата и развода.

Всеки има свои разбирания и ценности и е редно да ги следва. Аз говоря принципно. Не ми се разсъждава върху "как бих постъпила ако", защото няма как да знам.

Нищо не разбра, но ми харесва, че ти е забавно. Анди каза, че на 50+ мотив да останеш с човек, който не обичаш и с когото не ти се живее заедно  е, че с една пенсия трудно се живее.

Бояна - принципа е това - има последствия, сто пъти го написах, ти си тази - дето спори, но накрая - признава 

И с тоя пример - ти какво предлагаш? Ами да - не се обичате вече, тоест няма тръпка, има обаче други неща разни, но както и да е - имаш 160лв пенсия - та? Как го виждаш?

Settling down
(Age=30- 37)
Mate, children, peers
Productivity vs self-centeredness.
New questions and crises arise: Why can't things be better?
Grows, advances or stays at low level. Is this all I can expect
from life? Why am I oppressed?


Becoming your own person
(Age=38- 45)
Family, coworkers, friends
Generativity vs stagnation. Caring for others &
passing on wisdom vs self-absorbed.
By this age "the die is cast." "I've got one last
chance." May become a mentor and help family
members or feel a failure. May relax and seek fun.

Mellow years
(Age=45- 60)
Spouse, coworkers, friends.
Children leaving home.
Love of all people vs disgust and despair.
Become closer to spouse or leave empty shell. Need friends.
Fewer money worries, more health worries. More content with past
and future or disappointed. Death of our parents reminds us
of our destiny. Life's a routine.

Retirement
(Age=60- 70)
Spouse, peers, grandchildren Finishing work
with zest vs hating the work. Planning retirement.
Has time for self and spouse. Major changes stressful: no work, less
money, excess time, missing productive work and co-workers.

Facing death
Spouse, children, caretakers, dying friends
Acceptance of death but interested in living vs obsessed with
and dreading death and doing little living. Living vs complaining.
Coping with a failing body. Much leisure time, so finding constructive ways to
use time and talents or unhappy. Has a sense of completion.

Table compiled from Erikson (1950), Levinson, et al (1978), Gould
(1975), and April, 1975, Time.

Ето малко данни (колкото и някои да не обичат да чета  ), макар да са старички и да са правени за американци. При нас нещата са по-различни откъм нрави и пари, така че е добре да се гледа обобщено и да се преценява доколко всяко нещо важи за нашенско и доколко е общочовешко.

Вили, необичащите се хора едва ли са спрели да се обичат на пенсионна възраст. Най-вероятно мнооооооооого по-отдавна те са си създали "фирма" в името на нещо. А нещото вече го няма-  има само съжителство и утеха, че то, така или иначе, след определена възраст вече нямало любов. А има много примери, че това не е вярно, но за нашите герои просто вече е късно- защото са предпочели да живеят във фирмата.

какво признавам накрая. Ето какво ти казах в началото:


Не обичам да чета, права си.

как пък реши, че е "защото някой ти дава пари"? Нали тези хора  са живяли и градили дома и семейството си десетилетия наред! Обичайно и на двамата пенсиите им са малки, а не единият да притежава всичко плюс рента, пък другият да няма нищо. Ти сериозно ли го говориш това за събирането с приятелка или роднина? Не си ли забелязала, че обикновено приятелките имат техни си семейства, а роднините и те си имат деца и внуци. То не е като жената да е останала вдовица (или мъжът да е вдовец), че да няма делби и чудеса. Кой ще си излезе от семейното жилище на стари години и ще отиде при приятел или роднина? Или ще отиде в старчески дом (ако му излезе късметът) и ще остави другият да остане по живо по здраво в жилището? Не подценявай практичността на хората и общата нужда.

Не я подценявам, но от малид години да планираш такива мотиви... Не е ли по- лесно да планираш финансова независимост? Тя може да послужи и за други неща.

Достатъчно е да изкарат десетинаа-петнайсет години, докато децата им станат самостоятелни хора, а дотогава вече започнали здравословните проблеми и разбират, че е по-добре да мелят брашно заедно. А и по нашите ширини внуците започват да осмислят живота и макар и необичащи се, хората така си живеят и се радват на деца и внуци. Хората може да не се обичат, но и да не се мразят, заащо да се развеждат, защото постулатът казва, че не може да има брак без любов?