"Хайде малко ни остана да дочакаме и последна ЮНСКА мама " -тема 31

Здравейте! Днесх Явор е доста неспокоен и голямо разхождане става... само в количката, докато бяхме навън в движение, поспа. Сега ми е на гърдата, та има малко мир  
Орикче, добре дошла!!! Бързо са те изписали, значи сте добре   Ще слезе зрялото мляко, спокойно. Само давай на Ива да суче и можеш да доизцеждаш, за да  подпомогнеш процеса   При мен с Румен ми слезе доста късно, но тогава никаква стимулация не бях правила, сега слезе на третия ден вечерта. Но дотогава постоянно ми беше на гърдата Явор и отделно цедях.
Чинче, естествено, че не е от водата запекът - може да е от недохранване или от капките за колики, или нещо друго, дадено на бебето като лекарство  или храна.
Св., и при теб ли се получи такъв проблем   Ани имаше подобен проблем и преди няколко страници обсъждахме мерките за мастита. Асо искаш, хвърли  един поглед. Чудесно се справяш иначе  
Клавдия, добре дошла!!! Щом зърната ти са разранени, можеш да ги мажеш с кърма или Лансинох или кремчето на Авент, но най-важното е да поставиш бебето правилно на гърда. Седни удобно, облегни се, не пести възглавници. Постави възглавница и на скута си и върху нея постави бебето, за да е на нивото на гърдите ти. Обърни бебето към теб, така че коремчето му да сочи корема ти. Зърното ти трябва да сочи към нослето на бебето, с него подразни горната му устна и при максимално широко отворена уста го придърпай бързо към гърдата. Бебето трябва да обхване не само зърното, а и ареолата. Когато суче добре, виждаш как челюстта под ушичките се движи и се чува звук "кх". Виж повече тук.
Мейдънли, на твоят Виктор вече не му броя нааканите памперси   Между другото, ако наистина ти се е възстановил цикълът, забеляза ли разлика в поведението на бебето малко преди да дойде? Обикновено млякото леко намалява и става по-солено на вкус (има повече натрий и по-малко лактоза), затова по-чувствителните бебета реагират.
Мерити, честито!
Села ви, аз сама вдигам всичко, но не се учи от мен   Има си опасност  и е добре да спазваме що-годе препоръките на лекарите. Пък и ти съвсем скоро роди. И ако може един съвет за кърменето да ти дам: цеди само за облекчаване, че ти си предразположена към хиперлактация и ще си докараш беля   А ходенето на тоалетна и при мен първият път беше с хапче, после беше много трудно, дори чисто психологически, защото зверски ме боляха първите пъти след операцията. С повече плодове, зеленчуци, овесени ядки би трябвало да се пооправи положението. Аз и кафе пия, то доста ми помага.
Надявам се по-късно да имам време пак да хвърля поглед тук...

Ана2, при мен запушванията се получават от това, че нощем кърмя легнала - това си го знам  , но нямам сили да седя нощем - само взимам малкия при мен и пак започвам да дремя. И преди доста често ми се получаваха запушвания, и сега така се почва. Успявам сравнително бързо да ги отпуша, защото ми е доста пресен спомена преди какво съм правила, но е много неприятно   Иначе аз ви чета внимателно, макар че не винаги имам енергия да пиша 

Това означава вероятно, че притискаш каналче, докато лежиш. На кое място е запушването - на едно и също ли - някъде близо до мишниците? Какво мислиш за идеята да пиеш превантивно Лецитин?

Ориксче, Добре дошли! Как си? Как се чувстваш? Толкова я чака малката сладурка. А таткото?  За кърменето и аз се бях пострестнала в началото. Мислих, че нямам нищо, защото виждах само 2-3 капки коластра. Даже мислих, че бебка ще умре от глад и ми минаха греховните мисли да се помоля за АМ. Добре, че ми се развикаха от педиатричното отделение в болницата.  А преди това толкова четох. Спомням си, че Чин като ражда пита нещо подобно и аз внимателно четох... ама...  За болките в Д-то те разбирам перфектно. На мен една позната акушерка ми даде едно лекарство, което давали на секцио и нищо не усещах, но знам, че е доста силно и се привиква, за това ще си затрая. Смрадликата аз кипвах вода и слагах в нея 2е с.л. , кипи 5 мин и после чаках да престои 30 мин (пишеше го на опаковката) После обливах обилно всичко отдолу.

Гачони,
Орнелка, мерси! Сега съм поръчала на мъжа ми да купи мюсли. Да видим дали ще сработи при мен. Дано!
Елдричка, как си мила без мъжете?
Деска, малката Йо доста се е позакръглила Толкова е сладка Спомням си като се роди как я гледах с часове и си представях, че и мен живее такова съвършенство. 
Ех, как бързо минава времето..... И ние след няколко дни ще направим месец.
Което ми напомня, че май тази събота ще правим погачата, защото 40 ден ни се пада другата неделя, а нали една седмица преди него се правила.   Аз искам в събота да я направим, че мъжо е на работа и неделя ни е единственият семеен ден заедно. Мислите ли, че 1 ден преди 40те е достатъчно или трябва да бързам тази събота? Знам, че сме го говорили много, но откакто забременях мозъка ми не работи както преди 
И между другото, днес ходихме до Джъмбо. Незнам защо бях останала с впечатление, че там има хубави дрешки. Е, нищо нямаше. Искахме да вземем някакви връхни по-плътни дрешки за бебка, че сме пълни само с бодита и ританки, а вечерите си е хладно. Нищо не намерихме. Всички неща ми се стори невероятни боклуци...

И накрая - Момичета, мерси за подкрепата! Имах нужда от нея.    

Орикс, добре дошла.

Деси, при Никола е същото, ръмжи докато яде, понякога обаче се и напъва докато яде и шоуто е пълно, страх ме е да не го задавя.

Симпли, аз от Джъмбо повече нищо няма да купя. Купих едно ромпърче, изпрах го и вече беше скъсано 

Лека и спокойна вечер от мен...    (без колики, с поспаливи бебета)

Симпли, много благодаря за милите думи за Йо. За мен тя наистина е съвършена. Общо взето всичките ни бебоци в албума са много хубави. Та в този ред на мисли чак се чудя как на Чин свекито има смелостта да каже, че Нико е несъвършен.

Чин, Йоана често се дави, но така е като все бърза да яде, сякаш някой чака да й вземе манджата.

Ние се наразходихме и докато се мотам малката заспа и не можахме да я изкъпем. Та сега се чудя да я чакам да се събуди /ще стане късно/, да я будя, да я оставя некъпана   Ама съм на полусъединител ако се събуди и веднага банята е готова. Не ми се оставя некъпана, защото й се отразява много успокояващо.

Орикс, добре дошла. Бързо се прибра, че и имаш сили и време да пишеш.

Има две мами, които чакат да бъдат приети в групата във фейсбук. Моля да ми пишат на лични да кажат кои са, че така по истинските имена няма как да ги знам.

А и друго да питам. Вие като миете само дупе как го правите - на мивката или в леген. Малката вече почва да ми натежава на ръката, та се чудя каква техника да си изнамеря.

Ани2, ами то това течение продължи точно 2 дни и аз продължавам да се чудя какво беше... Клоня към мнението на лекаря ми, че е цикъл, ще видим кога ще се повтори. А промяна в поведението на Виктор май нямаше, той по принцип нали не е от спокойните бебета и е трудно да се прецени.

Деси, може на кранчето под душа да миеш, като по-щадящо ми се струва, но разбира се рискуваш да се намокриш и ти  

Симпли, аз не знам погачата да се прави седмица преди 40-я ден. Ние утре правим 40 дни и погачата ще бъде в събота. Според мен по-добре да изчакаш, не заради друго, а да бъде по-голяма бебката при срещите си с чужди хора.

Искам и аз да се включа във групата. Как да ви намеря?

mamajune2011 е групата във фейса. Прати ми на лични името си да знам да те добавя.

Аз също изпратих заявка за присъединяване.Името ми е Гергана Петрова.Благодаря предварително за добавянето

Здравейте момичета.. сега чак се добрах до компа  

Питате за погачата. С риск да стана досадна ще напиша пак   Много варианти съм чувала. За мен най-меродавен е този, който е описан в 'Етнография на България", а там пише, че Втората пита се прави в неделята ПРЕДИ 40 ден.   Аз така я праих на Саша, на Рали също така ще я правя.

Само ако може да ми помогнете с инфо за менюто, защото не смятам да спазвам чак дотам обичая. Знам, че се слагат сладички неща. У нас ще се съберат към 20 човека   Правох, струвах и не мога да ги докарам до по-малко.

Днес цял ден търча по институции и после излизахме с Рали, Саша и майка ми.. че и 2 манджи успяхме да наготвим  

Здравейте и от мен.
Ех, днес времето беше разкошно и време за форум нямаше. То и на работа ходих де. Но след това метнах Ники в количката и Ивко за ръка и къде ли не ходихме. Само че днес Ники почти не е спал. Няма един цял сън между две хранения, за разлика от преди, когато само спеше. Мъчат го колики и не може да се отпусне да заспи. Спи 10 минутки и пак се буди. И на разходката беше така. Но сега пък си спинка. 

Мерити, да ти е жива и здрава Моника! 

Бъни имаше планово секцио миналата седмица в понеделник. Ако и там ги държат по 7 дни, вече трябва да е излязла от болницата и тези дни най вероятно ще се разпише.

Клавдия, мажи с Лансинох.

Деси, аз сутрин го мия под чешмата , но на ваната. Там ми е широко. То и на мен вече ми тежи, като порасне още малко не знам как ще се справям.

Хайде лека от мен. 

Ани, Майденли, на мен широкото не ми е чак такъв проблем, защото имам място на мивката. Батерията ни е високо и по-издадена напред. Като тежеше 2кг и нещо, че и 3 после, беше добре. Ама вече наближава 5-те кг /че може и да ги е стигнала, утре ще видим/ и си ми тежи на ръката. Ако не е наакана може да мия в леген примерно, но наакано дупе как се мие на една ръка. Като си е Марти у дома няма проблем, ами през деня как ще се оправям. Обмислям първо да чистя с мокра кърпичка или памук напоен с вода и после в легена да мия, ама да видим. Приемам всякакви идеи.

здравейте мамчета.
първо да кажа,че си ви чета,кога редовно,кога по диагонал,но гледам да съм в час-честито на всички родили мами-да са ви живи и здрави бебоците,много да ви радват и слушат за напред
виждам,че скоро ще се местите в родени,та реших и набрах кураж да споделя моята тъжна история(на тези,които не искат да я четат няма да се разсърдя).
та както знаете на 14ти юни ви писах че не усещам бебка.обикновено като стана и тя почваше да шава докато не хапна нещо-но не и този ден:(пих кафе,студена кола и какво ли не,бутах корема,но нищо.писах ви,изкъпах се,звъннах на док и към болницата.там ме приеха и ме включиха на тонове,но за съжаление бях вдигнала кръвното толкова,че долавяха само моя пулс:(аз не знаех и не можех да възприема какво ми се случваше,не можех да реагирам-само викнах мъжа и му казах да ми донесе багажа,но да извади всички бебешки неща от него и той ме гледаше като гръмнат.приеха ме към 14:30,минах всички прегледи,документации и прочие и в 16 ми включиха окситоцина.аз питах дали не може секцио,защото не ми се минаваше през естествено раждане и исках да свърши по-бързо,но отказаха.бях сама в цялото отделение.изключих си телефона,но майка и баба ми дойдоха и не можеха да повярват какво ни се случва...доктора ми дойде на смяна в 20:00.до тогава бях с разкритие 1 см.в 22:00 вече бяха 5 и се почнаха страшните болки.за миналите по този път няма да обяснявам какво е.в 11:50 вече имах напъни и нетърпими болки,12 бях в родилната и в 12:07 излезе на бял свят моя ангел Ивайла-до този момент все се надявах,че ще проплаче,че са се объркали или просто на чудо...но уви-чудо нямаше,а жесток шамар от живота-роди се с коса,3300гр и 53 см.не пожелах да я видя,защото щеше да ми е пред очите завинаги.просто в този момент осъзнах какво ми се случва и бях съкрушена:(((((нашите и мъжо бяха отвън и чакаха,молеха се аз да съм добре.и тях питаха дали искат да я видят-само мъжа се престраши и остана с нея за 2 мин-каза че е била много хубава.после докато легах още в операционната го пуснаха да ме види и аз тогава рухнах-не знаех как да реагирам,всички ме успокояваха.преместиха ме в стаята.изписаха ме в петък-пиех хапчета за спиране на кърмата,биеха ми антибиотик за изчистване.и както бях сама в родилното и почна да се пълни-момичета вярвайте ми плачех като дете всеки път като родеше жена и бебето изплаче и се чудех защо ми се случва това!и така както бях подготвила всичко вкъщи,така трябваше да го махнат,преди аз да се прибера.а телефона все звънеше-все някой познат да пита какво става,имаме ли си бебе и това ме убиваше...притеснявах се много за баба и дядо-възрасни хора и така чакано правнуче-не знаех как ще го понесат,майка ми също го преживя много тежко,но живот ли бе да го опишеш.мислех си,че вече всичко лошо ми се е случвало,но не.в понеделник излязаха и резултатите от аутопсията-вътреутробна асфиксия,плацентата си е изпълнила задълженията и е спряла да захранва плода с кислород:(
не знам какво друго да напиша-аз физически съм добре,за което съм благодарна на Господ и се надявам скоро да си имам една сбъдната мечта,но остана ли сама и се сетя за случилото се и рухвам-за това гледам да не мисля,теглила съм чертата(колкото и просто да звучи) и гледам напред.
искам да благодаря на мамите,които ми писаха на лични и са ме мислили
аз ще продължавам да си ви чета,да се радвам с вас и да гледам всички сладки бебоци в албумчето
благодаря че ми позволихте да споделя с вас и знайте,че винаги можете да разчитате на мен-чувствам ви много близки и дори да не вляза ден или два и вече ми липсва форума:(
прегръдки и целувки за всички мами и бебоците им от мен

Бубулинка, мила...  Възхищавам се на смелостта ти и силния дух да ни разкажеш историята... Няма да скрия,че всяка думичка докато четях ,ме плисваше все едно с вряла вода,и в момента не мога да спра сълзите си  Толкова е страшно,толкова нелепо,толкова нечестно...както казваш ти: "защо на мен"... За съжаление имам близка приятелка,претърпяла същата случка,слава на Бога сега се радва на прекрасен син,но така и никога не сме разговаряли на тези тема...не всеки може.
Аз,честно казано незнам има ли успокоителни думи.Просто се моля малкото Ангелче да е намерило покой,някъде на по-добро място  Искам на теб да пожелая да бъдеш много силна,да вярваш,че след безкрайното нещастие ще дойде безкрайното щастие за теб,и твоето семейство!  Пожелавам ти го от все сърце,защото никоя майка не заслужава подобна загуба!   
Силно те прегръщам!