вие как бихте постъпили?

Ще си спестя подобно гостуване.

Какво да ти кажа, вземи и ти да говориш на детето "виж, баба ти, каква попара ти е забъркала, пък ти не обичаш попара, затова няма да я ядеш". В най-лошия случай ще влезете във война, в най-добрия бабата ще се усети. Но, ако можеш да си наложиш малко на волята, оставИ я да прави каквото реши, все пак е при вас за един месец, не за цял живот! а ако имаш сериозен проблем, накарай мъжа си да поговори деликатно с майка си и да я ориентира.

bgfifi, нали искаш да запазиш добрия тон? Прояви малко хитрост. Накарай я да мисли, че точно такова поведение очакваш от нея, и смяташ да се възползваш максимално от възможността да поскиташ. Даже може да го обсъдиш с мъжа ти на вечеря, като я похвалиш каква отлична баба е.  В нейно присъствие.
Подозирам, че няма да имаш грам възможност да си починеш до края на гостуването й. Ти си я познаваш, разбира се. Помисли дали би подействало.

Аз разбирам авторката .Тя не се дразни от факта че бабата се радва на детето а от факта че го обсебва и налага собствени правила и мненике като игнорира напълно майката.Еми не е права свекървата  и  в случая тя ревнува от майката и не иска да приеме ФАКТА  че за малкото човече майката е най - важния човек в живота.

Опитай се да не се ядосваш, няма полза да се натоварваш излишно , 4 седмици ще минат бързо, а ако пък съвсем прекали говори с мъжа си да й направи тактично забележка , защото на него по - няма да му се обиди отколкот на теб.
Успех и горе главата   

Как може да се впечатлявате от такива работи 
Аз ще се възползвам възможно най-дълго от липсата на памперси, детски плач, недоспиване и ограничено излизане, без да ме интересува как и дали го глези, с какво го облича и т.н.
Става въпрос за 10м. бебе в крайна сметка - не за дълго ще запомни нечие присъствие или навик, когато се случва рядко.
Някои като родят и детето измества всякакви отношения с външния свят 
И естествено - щом е свекървата, не може. Ако беше мама, тогава щеше да е безценна помощ.

Е те това е и мойто мнение 

Първо 4 седмици гости си е бая дълго време, откъдето и да го погледнете  Някой писахте не са 4 години, не са, ама да бяха 4 дни да я изтърпи човек, а това са 4 х 7...ехеее цял месец, тая жена къща няма ли си  Аз толкова не мога да изтърпя някого вкъщи, слава Богу не мисля и да ми се налага...свекито живее етаж по-долу....в един апартамент обаче не бихме се понасяли, лека и пръст на мама, ама и с нея, тя си ме знаеше.
И аз като bgfifi бих се дразнила.
Съжалявам, ама съм на мнението, който си има деца да си ги гледа!!!
Даааа, не отричам, че когато са болни, то всъщност само малката вече, свекито помага жената, не вземам болнични, ходя си на работа, тя по половин ден ми гледа детето и то с удоволствие, но определено е разбрала, че не обичам да ми се меси в личното пространство. Ако нещо съм го сложила на 60 градуса и е криво, ей там искам да си ми стои, ей така криво, ей така не на място, ама сложено там от мен!! Мразя някой да върви и да ми рови в нещата, да ми подрежда и бля-бля.
Децата също ги обгрижва прекалено, то май каката си я действа вече по нейна схема, ама при мен номерата не минават, тя като си е направила така сега да си сърба попарата.
Малката последно време я юрка по разходки из махалата.

Честно казано ме дразни това, че сама си го прави и се струпва вс на главата, дето се казва жал ме хваща, че се нагърбва с допълнително задачи, ама като им угажда за всичко. 

bgfifi, това с излизането е идея, ходете навън по цял ден, аз ако съм така ще правя, ама къде някой пак писа, че тя щяла да иска да идва, а стига бе!! 
Просто нека тя си щъка из къщата, ти се обличаш, оправяш детето и и казваш, че излизаш, пожелаваш и хубав ден и така...ляляля цял ден по улиците. Гледам мъничето ти е на 10м , така че 1 буркан с пюре, кърма или там какво още му трябва все  може да стои в количката.
А като вземе да обяснява на детето как да го обличаш си и кажи, че според теб така трябва да е!! И че не искаш да го изнежваш!
Моята е такава, тя е на мнение, че все ще е студено, а пък аз съм от онези моржове, които си ходят по къс ръкав най-редовно, така че и хлапето гледам да не го навличам с 350 ката дрехи, дори малката понякога ми казва дай блуза/яке, че ми е студено 

  Kolko  угодно нали   "дъртите" само когато са кекави децата могат да им се "радват" ,гА имаме полза иначе, не 
май си прориворечиш   с това "Съжалявам, ама съм на мнението, който си има деца да си ги гледа!!!"

Всъщност не си "противоречиш" така ти изнася   ако нямаше избор, свеки-беки под друг ъгъл би видяла нещата  



 

Всички, оплакващи се от обсебващи баби, които все пак помагат, не е зле да прочетат съседната тема за модерната баба. И да видят нещата от друг ъгъл. Там пишат жени, които нямат два часа за себе си с години. И на гинеколог ходят с децата.

Заповядайте:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=592543.msg19098652;topicseen#new

Това е моят поглед в/у проблема, моята преценка, която се опира на опита ми до сега и разбира се не за подценяване опит във взаимоотношения между две жени/аз и свекърва ми/, които са достатъчно възпитани и интелегентни, за да се старят да не се нараняват и то успешно.
Жалко, че не си имала възможността или просто не си допуснала такъв човек до себе си и детето си.
А иначе твоето мнение слабо ме интересува  

Като си така високо интелигентна - другия път пропусни оценката на чуждото мнение /в частта за срама например/ и пиши само твоето.
И не ми обяснявай на мен кого съм срещнала, защото аз нямам свекърва - починала е.

Тц-тц-тц, това  99 %  от свекитата  са абонирани  за този начин на изказ
Тя и моята  така  задаваше въпроси  на  няколкомесечната  ми   тогава дъщеря, на които   отговарях аз, за да не  настава неловко мълчание И това продължи  доста  дълго. Докато  един ден / дребното  беше  около десетмесечно/ , като се връщахме от разходка, дочух  зад нас  пронизително подвикване: "Мима-а-а! Ми-и-и-и-има-а-а-а-а!" / Дъщеря ми се казва Мария/. Разпознах   гласа  на свеки, но  не се обърнах, а спокойно продължих пътя си Тя  ни  настигна  задъхана  и  ме упрекна: "Бронте,  поне от пет минути  викам след вас, пък вие не спирате!". Обясних й, че  наистина съм чула някой да вика  зад нас, но понеже  не съм чула името си, изобщо  не съм се досетила, че това  може  да е  някой  близък и затова не съм се обърнала. Тя обаче явно  не си взе поука  от случката и  когато идваше у дома, продължи  да задава  въпроси на бебето, очаквайки  да отговарям аз. Да, обаче аз спрях да отговарям- така де, неучтиво е  да се меся в разговора между баба и внучка, след като  никой не ме пита
След като   няколко пъти  й се случи  въпросите  й да  увиснат безответно в пространството, свеки  се досети, че    правилният  човек, към когото  да ги адресира, съм аз.
А сега малката вече говори  и баба й  може  с пълно основание  да я пита  каквото иска и когато  иска. Задължително получава  отговор, макар че понякога влизам в ролята на преводач
Та не се ядосвай на това- когато бабата  говори на бебето и му задава  екзистенциални въпроси, мълчи  си и си прави оглушки Ако нещо възроптае, че не си  й отговорила, изтъкваш, че  към тебе е нямало  насочен въпрос и точка. А на упреци от рода на "топло му е", "студено му е",  "гладно е", " жадно е", основателно можеш да я попиташ откъде е сигурна, че е така. Ами тъй де, ако  притежава  някакъв  извънреден способ за общуване с непроговорили бебета, нека ти го  каже и на теб, за да не ти се налага  да гадаеш защо точно   реве от време на време   дребосът.

Desss, обръщаме се по име, че с цитата си визирала моето мнение, не знам дали си противореча според теб, не, не мисля, че тр да им се радват само когато са болни и кекави, но предпочитам да е в реални, а не в обсебващи граници....на мен не ми изглежда нормално да се тупнат децата на бабите и да се гледат от тях във всеки възможен момент, а онова Който си роди деца да си ги гледа е перифразиран от мен цитат на Мартин Захариев, който преди години го беше изтърсил в някакво предаване, а именно: Бабите да си гледа внучетата, като им се родят! по повод раждането на неговото първо детенце (нямам идея дали има и други, но искрено му се смяхме вкъщи).

Онова в съседната тема ще го погледна, да, неприятно е сигурно да няма на кого да разчиташ, но пък ние примерно с каката си ходехме навсякъде, буквално като куфар си я мъкнехме и по купони, и по вечерни разходни и по къде ли не...общо взето на пръсти са ни се брояли излизанията с мъжО без детето....сега си е същата работа, само дето май поостаряхме и купонджийските вечери не са толкова чести. 

Този изказ явно е добил популярност. Почти на всяка разходка, на която излизаме с бебето ще се намери майка с бебе, която коментира моето бебе на достатъчно висок тон като се обръща към своето бебе, така че и аз да чуя. Редовно реплики от сорта:"Виж, мами, това бебе колко леко е облечено, колко е навлечено..."

Аз пък, винаги свеки ако е в нас преди разходка я питам как е времето навън, нали отвън идва, и съответно как да облека дребо. Досега ни съвпадат мненията за тоалетите.