Отслабнахте ли "завинаги"?

Според мен работеща идея е да гледаме на храната като досадна необходимост , а не като удоволствие .
Така ще се храним , за да живеем , а няма да живеем , за да ядем .

Имам пример до себе си на жена , която е надхвърлила 100 и продължава да се тъпче .
Тя просто живее , за да яде .
Постоянно чете промоции на хранителни стоки , само за готвене говори ...
Освен това се храни изключително бързо , буквално поглъща храната , не дъвче ...
На едно хранене поглъща количества , които аз за 2 дни не бих могла .
Грозна гледка ...

При положение ,че храната като цяло ,пазаруването й ,приготвянето й ,консумирането й отнема доста време от живота ни,все пак ,щем не щем, трябва да ядем поне 3 пъти на ден,аз лично отказвам толкова голяма част от живота ми да преминава в досада.   
Не случайно на аватара ми пише, че
"Животът е наслада....!"   
И не е само храната.Любовта ,секса,сънят....всичко,което не можем да отстраним завинаги от живота си , предпочитам да го превърна в удоволствие,вместо в натоварване.
Но.....въпрос на гледна точка и нагласа.

Ама не е за това темата....

Е , ти обичаш да готвиш .
Аз понеже не обичам , ми е не досада , ами жива мъка ...

Да, така е, има нужда. И понеже, както вече споделих, съм пробвала много диети, всякакви диети, си реших проблема с яденето с разделното хранене. Сега си позволявам да ям от всичко, което обичам, набавям си от всички необходими за организма вещества и не се лишавам от нищо. Държа да отбележа, че не се храня разделно постоянно, но като цяло е така. Понякога си позволявам типичните зе българската кухня "неразделни" съчетания, но не го правя на проблем.
За мен храненето се превърна в начин на живот, не спазвам диети. Просто се храня умерено, много често, но по малко и това за мен е голямо облекчение.

Лишаването ми е временно. Но принципно си ограничавам приема на въглехидрати.
И само да вметна, че много звезди се хранат само с протеини и не хапват въглехидрати. И това е начин на живот. За манекенките пък да не говорим. Там е още по-страшно.

Около мен също има голям процент диетстващи, много досадни са ми разговорите на тази тема, много, даже напоследък взех и да си казвам. Ми да си гладуват там, да си диетстват, какво ме занимават. Щом могат, да го правят, ама да се говори само за това е доста 'празно'.
Мнението ми е следното - има слаби хора, два типа. Единият тип - просто нямат апетит. Бащата на сина ми е такъв, синът ми и той върви по неговите стъпки, бас държа , че ще е същия. Просто НЕ му се яде. Не му се яде бе. Точка.
Баща му беше 56 кила, а е висок доста..... ходещ скелет; просто не се сещаше за хранене. Цялото му семейство са така. Не си е налагал нищо никога... по-скоро си налагаше да се храни 
Другият тип - слаби и с ограничения, е - яко нерва ги тресе, няма усмивки там:)
И двата типа са доста болнави
Аз имам между 5 и 10 кила за сваляне - 154 см, към 56 кила съм, по форумските стандарти съм яко тлъста, хихихи... Добре се чувствам на 50-52 кила, под 50 не съм била от 11 годишна възраст, надали и ще бъда някога. Без да искам да се хваля, много рядко боледувам. Т.е. - има си и плюсове тая работа. Храня си се добре , от всичко, с апетит. Нямам наднормено тегло по BMI - сиреч по медицинските стандарти, което донякъде ме удовлетворява.
Естетически - има върху какво да се работи, но - поне 3-4 пъти съм сваляла по 6-7-8 кила, винаги ги качвам след това - това по темата! За 2-3 години пак ги качвам, в момента, в който мина 55 кила започвам да взимам мерки, свалям до 51 и после сначала....

Едно е ако човек трайно и с години се лишава от дадена хранителна група, друго е ако това се прави за няколко месеца.
А и все пак организма си има някакви "запаси". )

Ето, аз съм уникален случай. Мога да качвам от нищото и то с по 1кг на ден. А сваленято....е, не питайте как става. )

tonkabonka, ако изключиш въглехидратите напълно от храненето си, ти просто препрограмираш подобни оргии със сладки неща.
Това е съвсем норамлна хормонална реакция.
Ако приемаш бавни въглехидрати ( пълнозърнест хляб, нерафиниран ориз), няма да ти се яде сладко.
Mен самият факт, че нещо ми е забранено, може да ме подлуди.
Освен това прекоморният прием на белтъчини, затруднява работата на бъбреците.

Piny, благодаря - това, което пишеш, ми е полезно 
Наистина по-рано не съм имала такъв глад към сладки неща. Снощи бях като обезумяла 
Но защо не вземат да ми се доядат картофи или ориз, или хляб, а точно на най-калоричното налетях   

Ако много ми се прияде сладко, напоследък правя следното. )
Поне съдържа полезни продукти. )
Малко кисело мляко, мед, орехи и стафиди. ) Всичко това си го разбърквам и хапвам. ) От меда и стафидите ми става толкова сладко, че след това мога и солено да търся. )

Никога не съм пазила диета. ИТМ индекса ми е 16.4 тоест под нормата.
Ям когато, каквото и колкото има. Не се ограничавам, но и не ми се яде. Пуша по кутия на ден и хабя страшно много нерви. При мен роля играе и гена- няма дебели хора в рода.
Карам се с гаджето защото забравям да ям.
Забавното е че ям повече от него и ме е срам.

Mirama, ако имах от любимия ми акациев мед вкъщи, нямаше да опустоша толкова сладки боклуци. 2-3 лъжички и щях да съм щастлива. Скоро отивам в провинцията при майка ми, откъдето ще си купя медец  

Ако от това се отслабваше, досега да съм по-слаба и от теб 

Аз като Mirama, дебелея от нищото.
Цяла зима не съм яла хляб, нито пържени картофи, само по изключение ако по някакъв повод някой е правил вкусна домашна погача.
Но си хапвах макар и по бонбонче, макар  и по парче шоколад всеки ден.Отвреме на време- чаша, две бира./Дори и през зимата предпочитам бира вместо вино, но не съм прекалявала/През зимата- по пакетче сушени плодове, като си купя 100гр. смокини или фурми, докато не опразня пакетчето не мирясвам.
Резултат- отново 5+кг, които не успях да сваля през пролетта.Тези 5+ при мен се изразяват в невъзможност да си закопчея някои дрехи или да ги закопчея, но да ми стоят  като втора кожа.


Сега броя дните ,през които не съм хапвала нищо сладко така, както отказалите се пушачи си броят дните без  цигари и имат деня на отказа си за  велика дата.

Нормално ли е състоянието, в което в името на по-добрата визия  и по-доброто здраве  се отказваш от нещо, но душата ти се бунтува, а очите  ти все към витрините на сладкарниците поглеждат?

Или наистина има начин, по който без да се лишаваш, да съхраниш "завинаги" не манекенски, но приличен  вид?

Най-благородно завиждам на тези, които не обичат сладко, защото май друг източник на бързи кг няма.


П.С. Мед обичам само на филийка с малсо, от това съчетание, наистина ще ми мине гладът за сладко, но пък....моментално ще ми се залепи филийката на най-чаровните места.

Мислите ли, че всеки дебелее от това, което му е най-вкусно?

Уммм да, и аз това бих казала. )
За мен няма никаква връзка между пушенето и теглото. )