Отслабнахте ли "завинаги"?

И в нашия род дебели няма. И точно "на тази кълка лежах" и аз. Не вярвах и, че ще напълнея, защото никога не съм била дебелана. Сега нямам проблем с теглото, но и все още не знам дали ще успея да задържа.
След бременността имах едно залитане, което ми изигра много лоша шега. Надявам се промяната в хранителните навици да промени нещата. Отново се радвам на живота и се чувствам пълноценна.
 От цигарите и нервите обаче само с бръчки и уморен вид до момента съм се сдобила.

Ами аз затова казах , че докато храната се възприема като удоволствие , организма ни ще страда , ако се лишим от нещо .

Светкавица ,

Като чета как го описваш , наистина ще ти е трудно да отслабнеш завинаги .
Пожелавам ти все пак да го постигнеш !
И аз имам 4 вариращи кг , дето зимата ги качвам , лятото ги свалям ...

Но вече , от личен опит се убедих , че истината е в количествата .
Поне при мен е така . От един бонбон нищо няма да ми стане , но ако ям всеки ден , по повече , със сигурност .

Мен също ме изкушава сладкото и ако не се контролирам , веднага качвам .
А зимата ми е лош период в това отношение .
Като е студено , повече ми се яде .

За пушенето - при мен спирането на цигарите не доведе до напълняване , за щастие .
Но пък кожата ми стана много свежа и чиста !

Ммм, аз свалих килограмите точно, когато възприех храната като удоволствие. Както преди. Да седна на масата, да се храня с истинска храна, да го правя няколко пъти дневно, да си избера истински продукти, да седна на масата със семейството. Все неща, които бяха спряла. Аз се лиших само от лошите си навици относно храненето, но не и от любима храна.

Съдебен удар по диетата на Пиер Дюкан
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3939731

Еми ето - точно това имах предвид. Просто си ядеш, колкото ти се яде, и си си слаба, и си ти е добре.
Аз цял живот съм се ограничавала, и пак.... не съм доволна от себе си.
После - понеже се говори и за здравословно хранене - у нас не се пържи - живея сама с детето, пържа му мекици 1нъж в месеца и чат пат картофи, това е абс. всичко, никакви запръжки, никакво първо пържене, после печене и бла бла бла бла..... панирано Не обичам и Не правя, газирано Не пия, не обичам, джънк яде само детето, защото просто не мога да го спра, за подслаждане - аз - рядко, от неговото. Сладко - последния месец хапнах доста течен шоколад, от детския - защото спрях цигарите и започна малко повече от нормалното да ми се яде сладко.
Та - май се храня сравнително здравословно, излиза, но - това не ми влияе на килата. Ям тестени - банички, пици и т.н., хляб, картофи, ориз - просто обичам такава храна. Аааа, и месо ядем много рядко вкъщи, като по учебник сме - 1-2 пъти седмично.
Е, не съм слаба, въпреки 'навиците'.....  
* и по Коледа не ям много, нито по Великден. Традиционните за бг храни, които се готвят тогава, не ги обичам. Сърми, пуйки и на дядо ти хвърчилото не е моята храна просто... Великденското агнешко, виж, да, но чак пък да кача кила от него, не ми се е случвало  , нито пък козунаците са ми в топ тен-а на храните. Не, при мен не са празниците причината. 

 Klarichka ,твоят проблем са
Ограничи баниците и пиците,хляба смени с пълнозърнест,не повече от филийка-две на ден,ориза с кафяв ...
Проблема не е в това ,че си направила нещо пържено ,а колко хляб ще изядеш с него....   

Аз не знам дали съм отслабнала завинаги, то и не съм чак толкова слаба, колкото бих искала де. Все пак да споделя моя опит. Аз не мога да пазя диети. Няколко пъти съм била по няколко дни само на плодове, но хич не ми беше комфортно. Това беше, когато бях студентка и бях малко пухкавичка. Поотслабвах и после пак качвах, но понеже нямах кантар и нямам представа колко съм варирала. След това си купих кантарче и след като се претеглих, просто спря да ми се яде. Май се стреснах. Тогава и започнах да се движа повече, намерих си нови занимания и някак бавно и неусетно смъкнах на едни нормални килограми за мен. Казвам нормални за мен, защото за някои може да са малко, за друг може и да са много, но аз се чувствам добре така. Леко ми е, не се задъхвам от катерене по чукари (това е едно от хобитата), както когато бях на 20. И това от някакви си 7-8 килограма. Аз съм дребна и явно и не много кила си ми се отразяват. Като бях бременна гледах да не качвам много и за късмет успях. Като кърмех хич не можех да сваля, но след като спрях някак пак неусетно си върнах старите килограми. И край, сега като съм заковала на тях и не мога да смъкна нито грам повече.
Та аз като се замисля отслабвала съм, когато не съм се вторачвала в храната. Да, обичам да похапвам, но когато съм заета с нещо, което ми е много интересно, просто се случва да забравя да ям или просто да няма възможност да се яде и така. Когато имам и повече движение просто тялото ми само се стреми да си стигне оптималното тегло. Мисълта ми е, че докато се фиксирах на тема килограми бях пухкава. Когато спрях да мисля за това, спря да ми пука толкова, някак килограмите сами се стопиха.
Та това е моят начин - да не мислиш постоянно за хапване (намирайки си интересни и активни занимания), да се движиш и да не преяждаш. Разбира се всеки човек е уникален, всеки трябва да намери кое за него е най-доброто. Когато нещо ти се яде, сигурно е, за да си набавиш нещо. Не трябва да се подтискат желанията на тялото, по-скоро трябва да се научи човек да ги разбира. Да разбереш собственото си тяло, от какво то има нужда. Мисля това е най-здравословно.
Хм, това са си мои теории, никой не искам да ангажирам да ми се връзва, защото нито съм го прочела това в някоя книга, нито "американски учени са установили"...Просто си разсъждавам и ми се струва логично.

Венда, много съм съгласна с теб И аз следвам тези максими общо взето. Напоследък и свинското съм спряла, защото мъжът ми не го яде, и аз съответно не готвя. Не съм си го забранила, но последно като го ядох ми докара болки в корема и спрях.
Наскоро гледах едно предаване за това че плодовете и зеленчуците имат в милиони пъти повече полезни неща за организма от месото и тестените храни, и как приемането им ще ни поддържа здрави. Аз вярвам в такива работи. Накратко: ако не си забраняваш храни, имаш голям избор на такива и ядеш това което ти се яде, когато ти се яде (изключително важно) и без да преяждаш, това би трябвало да те пази на идеалното ти тегло.

Кларичка, може би проблема ти с килата е само в главата ти. Като гледам как си се устремила към 46 кила, това е самонаказване някакво.

Кога за последно беше 46 кила, на колко години беше тогава?

защото количеството захар в кръвта ти е било толкова ниско, а мозъкът има нужда от глюкоза- затова търси бързи въглехидрати, които веднага може да оползотвори 

че те картофите и ориза са с най-висок гликемичен индекс..

не става въпрос за гликемичен индекс само, а по-скоро за инсулинова реакция.
Пример:
киселото мляко има нисък гликемичен индеск
плодовете ( ягоди, малини)  също
Комбинацията от двете обаче дава много по-силна инсулинова реакция, отколкото двата продукто по отделно или сумирани.

При условие, че е 150 и нещо висока, към колко трябва да се устреми според теб 

ех, ако ми се яде сладко, с мляко и мед няма да ми мине мерака...да се залъжа и да забравя, да, но не е ли шоколад, не става.. 

Точно за това говоря Фокси Ако ти се яде шоколад, яж! Но вместо цял шоколад, може да минеш с 2 блокчета, нали? Щото ако ти се яде сладко и вместо шоколад изядеш една кофичка с мляко и мед, после пак ще мислиш за шоколад.
За това говоря: да ядеш това което ти се яде, когато ти се яде. Аз спазвайки тази максима си свалих кг след втората бременност.