Докосва. Харесва ми, макар че не е "моят" автор.
"Сенки в рая" четох наскоро.
В момента съм на "Триумфалната арка".
"Сенки в рая" четох наскоро.
В момента съм на "Триумфалната арка".
- Публикувана: 5 юли 2011, 23:34 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2011, 21:03 ч.
Какво мислите за творчеството на Ремарк?
Как са и двете, харесаха ли ти?
За "Триумфалната арка" ще кажа като я свърша.
Ще ми е интересно 
Много обичам Ремарк. Баща ми го харесваше много и имахме всичко издадено от него на два езика. Изчела съм го много отдавна /все се каня да повторя/. Най-много харесах тогава "Триумфалната арка" и "Искрица живот". Последната сякаш най-най-много.
Имам особен сантимент към Ремарк...
Имам особен сантимент към Ремарк...
....
Защото е горчив
и защото е тъжен.
Защото е горчив
и защото е тъжен.
Горчив е, много, но е истински!!! Много любим!!! "Нощ в Лисабон" е най-любимата ми книга - четях я и се чудех как е възможно някой да облича мислите ми в думи....
Чела сьм Ремарк преди повече от 10 години и той си остава един от любимите ми автори. Единствено не сьм чела На западния фронт, защото не обичам книги за войната, но сьм сигурна че ще ми хареса ако се хвана да я прочета. Спомням си че много ми хареса Сенки в Рая, действието се развива в Америка, мисля след 2 Св Война и в този смисьл сюжета е по-различен от повечето му книги.
Преди известно време попаднах на биография на Ремарк, Последния Романтик, книгата е повече за личния му живот, отколкото за творчеството му. От там научих че Ремарк е имал врьзка с Грета Гарбо и други известни жени от това време. Обаче книгата страшно ме разочарова, защото той беше представен като абсолютно слаб човек. До като четях книгата, изобщо не можех да свържа човека Ремарк с литературното му творчество. Просто не мога да повярвам, човека, описан в книгата, може да създаде такова силно творчество. Сякаш тази биография беше фокусирана само на лошите страни в характера на Ремарк.
Преди известно време попаднах на биография на Ремарк, Последния Романтик, книгата е повече за личния му живот, отколкото за творчеството му. От там научих че Ремарк е имал врьзка с Грета Гарбо и други известни жени от това време. Обаче книгата страшно ме разочарова, защото той беше представен като абсолютно слаб човек. До като четях книгата, изобщо не можех да свържа човека Ремарк с литературното му творчество. Просто не мога да повярвам, човека, описан в книгата, може да създаде такова силно творчество. Сякаш тази биография беше фокусирана само на лошите страни в характера на Ремарк.
И Марлене Дитрих намеква ,че Ремарк е слаб човек,по точно обезверен,стеснителен,затворен.Не знам ,може би е вярно,но това ни най- малко не би ми повлияло на мнението му като писател.Колко талантливи хора има било писатели,актьори,певци ,които са всичко друго ,но не и силни,добри в общоприетия смисъл на думата.
Има от всичко в типично неговия, неповторим стил.
Даже съм си преписвала разни диалози от него, които са ме накарали да се замисля.
Което ми дава идея, ако авторката на темата няма нищо против и ако на вас ви се занимава, да споделяме тук цитати от творчеството на Ремарк, които са ни впечатлили по някакъв начин
Последно четох "Триумфалната арка", в момента се сещам за това:
"... каза почти нежно той, - ти няма да останеш при мен. Човек не може да затвори вятъра, нито водата. А ако ги затвори,, те се вмирисват. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух. Ти не си създадена, за да стоиш на едно място."
"- Още не си ми казал защо при нас нещата се развиха така.
- И двамата не можем да го обясним. Можем да говорим, колкото искаме. И ще се оплитаме все повече и повече. Има неща, които не могат да се обяснят. А някои не могат да се разберат. Да бъде благословена тази малка джунгла от тайни, които всеки крие в душата си.".......... и т.н.
С удоволствие ще споделя цитатите, които си преписах от
"Трима другари"
"- Хладнокръвие и добро държание при трудни положения са украшения на войника. – Той отиде до шкафа и извади коняка.
- При наличието на коняк можем да се държим дори героично – казах аз. – Ако не се лъжа, това е последната бутилка от хубавия.
- Героичното държание, момче – обърна се Ленц назидателно, – е за трудни времена. Ние обаче живеем в отчаяно време. Тогава единственото порядъчно държание е хуморът. "
"- Човек никога не е твърде млад. Винаги е само твърде стар."
"- Не разбирам много от големите неща в живота. Само от хубавите."
buttinsky, ако можеш от "Черният обелиск", не съм я чела?
"Трима другари"
"- Хладнокръвие и добро държание при трудни положения са украшения на войника. – Той отиде до шкафа и извади коняка.
- При наличието на коняк можем да се държим дори героично – казах аз. – Ако не се лъжа, това е последната бутилка от хубавия.
- Героичното държание, момче – обърна се Ленц назидателно, – е за трудни времена. Ние обаче живеем в отчаяно време. Тогава единственото порядъчно държание е хуморът. "
"- Човек никога не е твърде млад. Винаги е само твърде стар."
"- Не разбирам много от големите неща в живота. Само от хубавите."
buttinsky, ако можеш от "Черният обелиск", не съм я чела?
, възнамерявам да си го закупя - книжчица с цитати негови.
Добре, подгответе се за дълго четене тогава:
" - Защо всички хора не са чисто и просто щастливи, Рудолф? - шепне тя.
- Не зная. Може би, защото иначе Бог щеше да скучае.
- Не- възразява тя. - Не затова.
- Тогава защо?
- Защото го е страх.
- Страх? От какво?
- Ако всички бяха щастливи, нямаше вече да има нужда от никакъв Бог.
Сега я поглеждам. Очите й са много прозрачни. А лицето й е потъмняло и по-слабо от преди.
- Той съществува само заради нещастието - казва тя. - Тогава човек има нужда от Него и заради това се моли. Затова го създава.
- Има и хора, които се молят на Бога, защото са щастливи.
- Така ли? - Изабел се усмихва недоверчиво. - В такъв случай те се молят, защото ги е страх, че няма да останат щастливи. - Всичко е страх, Рудолф. Нима не знаеш това?"
" Аз видях много хора да пукват. Не да умират- да пукват като кучета. На всички можеше да се помогне с една инжекция... Зная, че да сложиш край на живота на някое същество е все едно да извършиш убийство. Откакто бях на война ми е противно да убия дори една муха. При все това телешкото тази вечер ми беше много вкусно, а телето е трябвало да бъде убито, за да го изядем. Това са старите парадокси и осуетените изводи. Животът е чудо - даже в едно теле, и в една муха. Особено в една муха- тази акробатка с нейните хиляди очни фасети.Той е винаги чудо. защо в мирно време убиваме едно болно куче, а не убиваме един стенещ човек? Но ние убиваме милиони хора в безполезни войни.. Служителят на църквата, разбира се, има отговор за всичко. Животните нямат душа, а хората имат. Но къде изчезва късчето душа, когато се повреди някоя гънка на мозъка? Къде е това късче душа, когато някой стане идиот? На небето ли е вече? нИли чака някъде разкривения си остатък, който оше кара едно човешко тяло да се лигави, да яде и да отделя. Аз видях някои от Вашите болни в отделението с решетки - в сравнение с тях животните са богове. Къде е душата на идиотите? Може ли тя да бъде разделена на части? Или виси като невидим балон над бедните мънкащи глави..."
"-...Човек трябва да се преструва, иначе ще го разпнат на кръст. Но те са глупави. Можеш да ги излъжеш... Има толкова много затворници, Рудолф, и тези отвън се страхуват от тях. Но онази на кръста...от него най-много се страхуват.
- Кои?
- Всички, които го използват и живеят от него. Те са безброй. Казват за себе си, че били добри. Но причиняват много злини. Който е само лош, може да направи малко. Виждаш го и се пазиш от него. Но добрите... какво вършат те! Ах, те са окървавени!
- Вярно е- казвам аз и съм странно възбуден от шепнещия глас в тъмнината. - Те са причинили ужасно много злини. Който се смята за безпогрешен, той е безмилостен.
- Не отивай вече там, Рудолф- продължава да шепне Изабел- Те трябва да го освободят! Този на кръста. Той също би желал да се смее, да спи, да танцува.
- Мислиш ли?
- всеки би желал това, Рудолф. Те трябва да го освободят. Но той е много опасен за тях. Той не е като тях. Той е най-опасният ит всички...той е най-добрият.
- Затова ли го държат пленен?
Изабел кимна утвърдително. Дъхът й ме докосва.
- Иначе би трябвало отново да го приковат на кръста.
- Да, и аз мисля така. те пак ще го убият; същите, които саднес го обожават. Ще го убият така, както са били убивани безброй много хора в Негово име. В името на справедливостта и любовта към ближния."
" Начало и край? - мисля аз и след това разбирам какво искаше да каже Изабел; че е високомерие да искаш да отрежеш и разграничиш едно дребно съществувание всред това кипене и съскане и да превърнеш в съдия за неговата трайност нашето малко съзнание, докато то е най-много една снежинка, която кратко време плува в него. начало и край, измислени думи от едно измислено понятие "време" и от суетността на едно амебно съзнание, което не иска да се гмурне в нещо по-голямо."
" Не зная какво говоря. Думите се леят и леят, а може би в тях има лъжа; но тази лъжа се дължи на думите, защото те са лъжливи и приличат на чаши, в които искаме да уловим бликащата струя на някой водоскок..."
из Черния обелиск
" - Защо всички хора не са чисто и просто щастливи, Рудолф? - шепне тя.
- Не зная. Може би, защото иначе Бог щеше да скучае.
- Не- възразява тя. - Не затова.
- Тогава защо?
- Защото го е страх.
- Страх? От какво?
- Ако всички бяха щастливи, нямаше вече да има нужда от никакъв Бог.
Сега я поглеждам. Очите й са много прозрачни. А лицето й е потъмняло и по-слабо от преди.
- Той съществува само заради нещастието - казва тя. - Тогава човек има нужда от Него и заради това се моли. Затова го създава.
- Има и хора, които се молят на Бога, защото са щастливи.
- Така ли? - Изабел се усмихва недоверчиво. - В такъв случай те се молят, защото ги е страх, че няма да останат щастливи. - Всичко е страх, Рудолф. Нима не знаеш това?"
" Аз видях много хора да пукват. Не да умират- да пукват като кучета. На всички можеше да се помогне с една инжекция... Зная, че да сложиш край на живота на някое същество е все едно да извършиш убийство. Откакто бях на война ми е противно да убия дори една муха. При все това телешкото тази вечер ми беше много вкусно, а телето е трябвало да бъде убито, за да го изядем. Това са старите парадокси и осуетените изводи. Животът е чудо - даже в едно теле, и в една муха. Особено в една муха- тази акробатка с нейните хиляди очни фасети.Той е винаги чудо. защо в мирно време убиваме едно болно куче, а не убиваме един стенещ човек? Но ние убиваме милиони хора в безполезни войни.. Служителят на църквата, разбира се, има отговор за всичко. Животните нямат душа, а хората имат. Но къде изчезва късчето душа, когато се повреди някоя гънка на мозъка? Къде е това късче душа, когато някой стане идиот? На небето ли е вече? нИли чака някъде разкривения си остатък, който оше кара едно човешко тяло да се лигави, да яде и да отделя. Аз видях някои от Вашите болни в отделението с решетки - в сравнение с тях животните са богове. Къде е душата на идиотите? Може ли тя да бъде разделена на части? Или виси като невидим балон над бедните мънкащи глави..."
"-...Човек трябва да се преструва, иначе ще го разпнат на кръст. Но те са глупави. Можеш да ги излъжеш... Има толкова много затворници, Рудолф, и тези отвън се страхуват от тях. Но онази на кръста...от него най-много се страхуват.
- Кои?
- Всички, които го използват и живеят от него. Те са безброй. Казват за себе си, че били добри. Но причиняват много злини. Който е само лош, може да направи малко. Виждаш го и се пазиш от него. Но добрите... какво вършат те! Ах, те са окървавени!
- Вярно е- казвам аз и съм странно възбуден от шепнещия глас в тъмнината. - Те са причинили ужасно много злини. Който се смята за безпогрешен, той е безмилостен.
- Не отивай вече там, Рудолф- продължава да шепне Изабел- Те трябва да го освободят! Този на кръста. Той също би желал да се смее, да спи, да танцува.
- Мислиш ли?
- всеки би желал това, Рудолф. Те трябва да го освободят. Но той е много опасен за тях. Той не е като тях. Той е най-опасният ит всички...той е най-добрият.
- Затова ли го държат пленен?
Изабел кимна утвърдително. Дъхът й ме докосва.
- Иначе би трябвало отново да го приковат на кръста.
- Да, и аз мисля така. те пак ще го убият; същите, които саднес го обожават. Ще го убият така, както са били убивани безброй много хора в Негово име. В името на справедливостта и любовта към ближния."
" Начало и край? - мисля аз и след това разбирам какво искаше да каже Изабел; че е високомерие да искаш да отрежеш и разграничиш едно дребно съществувание всред това кипене и съскане и да превърнеш в съдия за неговата трайност нашето малко съзнание, докато то е най-много една снежинка, която кратко време плува в него. начало и край, измислени думи от едно измислено понятие "време" и от суетността на едно амебно съзнание, което не иска да се гмурне в нещо по-голямо."
" Не зная какво говоря. Думите се леят и леят, а може би в тях има лъжа; но тази лъжа се дължи на думите, защото те са лъжливи и приличат на чаши, в които искаме да уловим бликащата струя на някой водоскок..."
из Черния обелиск