И още от "Триумфалната арка":
"...Но когато за някого няма нищо свято, всичко започва да му става свято по един по-човешки начин. Той започва ... да почита искрицата живот, която тупти дори в червея и го кара да търси светлината...
- Вярата лесно може да направи хората фанатици. Затова за всички религии е заплатено с толкова кръв. - Той се усмихна. - Търпимостта е деъщеря на съмнението, Йожени. Не сте ли вие въпреки цялата си вяра много по-нападателна, отколкото аз, изгубеният неверник."
"...Трябва да се държим човешки с хората, ако можем и докато можем, защото все ще ни се наложи да извършим през бъдещия си живот някое тъй наречено престъпление. Поне за мен. А вероятно и за теб. ...
- Да живееш, значи да вземаш от другите. Ние постоянно се ядем помежду си, затова не трябва да се отказваме сами от редките искрици доброта. Те ни дават сили в този тежък живот."
"- Забравете това! Безсмислено е да се съжалява за нещо на този свят. Нищо на този свят не може да се върне и да се поправи. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Животът няма за цел да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите."
"Слушайте, Йожени - каза Равик, - има много повече уличници между жените, които не са спали никога с мъже, отколкото между тия, които изкарват по тоя тежък начин хляба си. Да не говорим за омъжените."
"- Защо набожните хора толкова рядко са почтени, Йожени? Най-добри са циниците, а най-непоносими - идеалистите. Не ви ли е накарало това да се замислите?"