"Днес не ми е до гости, хайде да се видим някой друг път"

Вкъщи не идват неканени гости, защото в зародиш пресичам подобни желания.
В моментите, в които някой си е позволявал да се самопокани, съм отговаряла нещо от сорта "Съжалявам, заета съм, не е удобно/не съм вкъщи тази вечер."
Нямам скрупули да отбия нежелано гостуване, защото съм си в правото да разполагам с времето и дома си. С половинката не сме имали различия по въпроса, единствено се предупреждаваме, ако някой ще идва.
Гости имаме само за по кафе/питие, след изрична покана. Вечеря и нощувка не предлагам. Ако някой иска да се види с някого и да хапне, излизаме на заведение.

Да,използваме го, често. И хич не ми пука. Не ми се ходи и толкоз. Непоканени гости почти не сме имали. Или, ако са идвали е било инцидентно или някакъв спешен случай с преспиване.
А, ако гостуването продължи до късно си зависи от гостите, но и това рядко ни се случва. Идвали са приятели на мъжа ми, оставям мъжа ми с тях да се оправя, а аз отивам да спя. Да се спасява той.  
Мисля, че преди имаше тема за нахалните гости.   Твоите май са тях, а?  

Границите са индивидуални.За майка ми е в границите на Нормалното дори да не заключва-дерикетно да си влизат.За мен границите на Нормалното са в друга посока.Използвам тези думи, да.

С подобно изречение съм действала, по-тактично го поднасям и си оставям правото или това на отсрещната страна за следващ път.
Разбира се, че не може всеки път когато на някой му скимне, на мен да м и е удобно, да съм в кондиция и да съм винаги на макс за гости като мъжа ми.Той е винаги готов.За него важи с пълна сила:"на сватба или на банкет, него ще го видите на първия ред"))))))))))))
Обаче аз физически съм по-слабо издържлива и не мога да си позволя често посрещане на гости или ходене по такива, защото се чувствам изтощена примерно, такава натура съм по принцип.Та проблема не е само при вас, но всъщност аз не го имам за проблем.Теб какво те тревожи.Моя мъ си кани гости и на мен естествено ми се сервира новината, когато е предсършен факт и аз трябва да се мобилизирам и да изкарам всички сили, за да издържа до края на вечерта.Но това не се е случвало от раждането досега на дъщеричката /тя е на 3.5 г./, защото тя е моето оправдание за лягане с нея примерно в 11:30 най-късно.Аз и без това лягам с нея да я приспивам и заспивам първа, но това е друга тема /"кой кого приспива"))/

разбира се, че използвам подобна реплика
у дома каня приятели и близки - ако те не могат да разберат, то кой би могъл?
с половинката не каним гости, ако не сме го съгласували двамата предварително
и не е проблем единият да си легне по-рано, другият остава с гостите
рядко ни идват непоканени гости, достатъчно далеч сме от центъра на града, за да замръкват хора у дома неочаквано, защото нямат пари за такси 
но признавам, че не обичам някой да звънне и да каже 'до 15 минути съм у вас'

Точно тази не, но нещо от този сорт използвам да. Даже много често отказвам в прав тескт, нямам скрупули, все пак хора сме , за да имаме диалог с отсрещната страна трябва и двете страни да сме на кеф иначе навлизаме в известната фраза"насила хубост не става...". Общо взето никой не ми идвал неканен, липсва на такт и възпитание е дасе изтресеш на някого хей така спонтанно. Аз не правя така и държа и с мен да не постъпват така.

У дома като се звънне неочаквано знаем ,че е касиера на блока.
Никой не ми е идвал без да се уговорим.

Не ходя на гости и не обичам никой да идва у нас. Срещам се с приятели навън.

Положението и при нас е подобно, пречи ми например, че имам случки като вчерашната:
Връщам се от разходка с детето в 21,30ч. вечерта, на тръгване към 18 ч. да е било съм оставила мъжът ми да пие по биричка с един негов колега. Седнали бяха на масата в градината.
Няма лошо - викам си, ще пият по бира и колегата ще си тръгне, пък и да остане, голяма работа, приятен човек, ще си поприказваме, ще вечеря с нас и толкоз.
Като се връщам очаквам човекът да си е тръгнал, но не би, още си е у дома, като междувременно е дошъл синът му - хлапе на 10 години, и още едно семейство - мъж, жена и дете на 13 години.
Та се оказвам с 5 човека неканени гости у дома.
Две деца, които тичат крещят и беснеят. Моето барабар с тях.
А в хладилника имам: 3 порции мусака, малко сирене и маргарин, 3 бр. яйца. Имам и половин хляб. Мъжът ми нарязал салата от 2 краставици и 1 домат и толкоз.
И кво ? Вече е 9,30ч. аз съм гладна, синът ми е гладен, мъжът ми също. А не мога с 3 парчета мусака и половин хляб да нахраня 7-8 човека. А не върви ей тъй да си сипя на мен и на детето примерно  и другите да седят да ни гледат  
Изобщо идиотска ситуация.
Тръгнаха си всички след като просто отидох с детето в спалнята и легнах да спя. Към 12ч. После станах в 6ч. Ненаспана и гладна. И днес гледам лошо.
А семейството дето ни дойде на гости са роднини, деликатна ситуация. Мои роднини, не на мъжа ми.
Мъжът ми казва: "Ами как да ги върна, те не питат дали е удобно, те ни уведомяват, че идват"
Факт е, че понякога не се и обаждат.

Мъжът ти се е съобразил с наличието на дете, моят не го съобразява или по - точно той е мека мария, не може да откаже, просто не може, и с половин уста се съглася.

Точно така мисля и аз. Аз с моите приятели проблеми нямам. Звъним си като се присетим, удобно ли е ? Не, добре, тогава друг път. И няма сърдити, няма проблеми.
Проблемите са основно с това семейство.
Мъжът в това семейство е по тия импулсивни гостита, не само у нас, той и другаде ходи непоканен. Жената се обажда да го пита къде е и той казва: "Ами у Росито сме, ела де", после и синът му - същата процедура и кво прайш ?
А той е приятел на мъжа ми, обажда се на него, че ще идва или го среща случайно на връщане от работа и му казва: "Ще мина да те видя по някое време". Идва и забравя да си тръгне.
Рекордът беше на Великден - от сутринта към 8ч. вечерта до 12ч. ни гостуваха 
Следващият Великден няма да съм вкъщи.
А вчера двама такива ми се случиха, само на единия жената не дойде 

Не обичам неканени гости и реагирам според ситуацията, понякога приемам самопоканата, но с изрично условие да е за малко, друг път директно отказвам, като заявявам, че имам друг ангажимент.

Навремето, като малка, си спомням, че у нас беше като в хан, а и на улица Хан Крум живеем, та голям майтап падаше. Ама буквално, кой от където свърне, на нашия звънец увисва, и гости до среднощ. Беше много весело. Но се чудя нашите как са се наспивали, а още повече, че живеехме с баба ми, тя пък как не е мрънкала, това не ми е ясно.
Представям си ги нашите в подобна ситуация сега, двамцата, дремещи пред телевизора, и на мене да ми заприиждат гости до по нощите. Ще откачат.

Но вероятно времената са били по-други преди.
Това със срещите с приятели по заведенията сякаш се зароди след промените.

Точно по този начин казано - не, но когато не ми е до гости намирам как да го кажа. Да, понякога с половинката се разминаваме, нормално е. Аз съм на работа и ми пилят по нервите, а той например е почивка. За него няма проблем, та даже му се иска да отидем на гости или да поканим някого, а аз искам само да се прибера и да се трупясам  

Аз пък обичам гости, и мъжът ми също.
Имаме си няколко приятели, не ми трябват много предварителни уговорки.
Неканени гости рядко имам, но са ми близки, така че нямам проблем.
Да кажем с децата сме на площадката, мъжът ми се обажда и казва
"След едни час ще дойде еди кой си". Ако са семейство, се обаждам на мацката и се разбираме, да кажем те да донесът пиенето. Прибирам се по път взимам някаква мръвка + салата, слагам във фурната и съм ок. Чужди хора рядко ми идват на гости и то след предварителна уговорка.
Приятелите ми не са чужди, много им се радвам 
Дразня се единствено, ако мъжът ми е поел ангажимент ние да ходим на гости, а не е обмислил на кой да оставим децата и трябва да се обаждам, да се извинявам и т.н.

И аз!