"Днес не ми е до гости, хайде да се видим някой друг път"

Роси, попаднала си на несъобразителни хора,
като се замисля, винаги като се съберем с приятели, на децата правя отделно.
Даже са ни идвали гости, с които пием по едно питие с ядки,
на децата правя сандвичи. Тоест сервирам само на децата, и не се притеснявам, защото големите са на по питие.
Веднъж даже отидохме така при приятели, уж по работа, бях бремена, и мацката беше направила тостери на децата, ами срам не срам ...изядох им тостерите, така ми се усладиха.
Може да е било грозно отстрани ама жената си ме обича, и направи още  
Пак казвам не е до ядене, пиене или пари. До хора е! С готини хора може да седнеш и на една вода и ще те разберът, и половин парче мусака няма да те е срам да извадиш.
Тези хора имат място в моята къща, другите...използвачите...отдавна съм ги игнорирала по един или друг начин, няма срам или роднини....аааа ще си оставям детето гладно, защото на някой му скимнало да дойде в къщи да кибичи  

Значи нахалния според мен е мъжът от това семейство, той иначе не е лош човек, например за някаква работа веднага идва да помогне на мъжа ми, нещо по колата, наскоро двамата правиха едни комарници за прозорците, винаги е готов да помогне, но не се усеща кога прекалява.
А съпругата му се усеща, и се е случвало тя да не дойде, точно щото усеща, че се натрапва. Момчето им е на 13 години, както е научено - така, но в общи линии положението е: "Тате, аз се прибирам, ти къде си ? А, у леля Роси, и аз ще дойда" - и отстреща няма например изречение: "Сине, прибирай се вкъщи, аз ще се прибера след малко" или "Ние сме големи възрастни хора, какво ще дириш при нас, прибирай се у дома, при баба ти и дядо ти, утре си на училище".
Точно жената ми е роднина, с нея ми е хубаво да се видим и да пием по кафе, мъжът й винаги си е бил малко такъв джаста праста обаче по - рано се виждахме по - рядко и по - скоро от комичната страна го приемахме с мъжа ми.
Сега обаче преминаха границите, нали знаете и най - вкусното ядене като го ядеш 5 пъти подред и омръзва. А не искам да се караме, но и искам да се усетят, че прекаляват.
Вероятно ще говоря с жената да озапти мъжа си.
Ако толкова нейният мъж не може ден без да види моя, да си излизат на кръчма или мъжът ми да ходи у тях. Нещо такова ще е.

Сега, моят мъж не е точно статист, обаче не му пречи особено, като дойдат гости - посреща, канен, неканен, не придиря.
Значи, не че е  съгласен, ама и не се противи, абе ако беше една жена, дупе да му е яко ...
Не мога да го накарам да бъде такъв какъвто не е. Но искам съобразяване с мен, аз не приемам самопоканването на гости, и искам мъжът ми да ме "спасява" от подобни ситуации когато от него зависи. Не да се оправдава, че нищо не можел да направи.
Той също се дразни на моменти от точно този човек, обаче казва: "Ами ти го знаеш, че е нахален като конска муха. Ма пък иначе не е лош човек".

Репликата беше на гостенина, не на мъжът ми 
Мъжът ми не може да си пречупи езика и да откаже на някого, за каквото и да било, не знам познавате ли такива хора, ама просто не може 
Освен да го накарам да ми дава аз да говоря по телефона с приятелите му.
Значи от това семейство жената ми е рода, мъжът е приятел на моя мъж, та по мъжки се чуват

Роси, а защо просто някой път не кажете, че не е удобно гостуването?
На мен ми се е случвало да получа отговора "Ама ние за малко, няма да се бавим."
След което режа пак.
Хората няма как да уважават личното ти пространство, докато ти не го маркираш. Респективно, съпругът ти е голям човек и също би трябвало да разбере, ако обясниш защо те притесняват подобни гостувания.

Ами казвам, примерно:
" - Ооо, здравейте, заповядайте, седнете, обаче аз ще ви оставя за малко, защото имам да пера, готря, чистя, проверявам домашни, простирам, къпя, гладя, приспивам, работя..." Даваш да се разбере, че в момента не можеш да им обърнеш дължимото внимание. До сега ми е действало безотказно, никой не е оставал повече от 10 минути.
Или другия вариант е още на врата да ги посрещнеш с:
" - Заповядайте, обаче след половин час излизаме, канени сме на гости, и сега трябва да се приготвяме." Пак не влизат.
Аз примерно не обичам вечер след като съм се прибрала от работа и наистина имам домакински задължения, а и съм гладна и уморена, някой айляк-отпускар да ми се курдиса. И си намирам начин да го отбия. А ако е звъннал, тогава пък е още по-лесно: " - Боли ме глава, изморена съм." И толкоз.
В твоя случай ти си ги заварила вече дошли. Ами смотаваш се вътре, под някой от горните предлози, да видим дали ще седят диван чапраз. Мисля, че ще си тръгнат.

Роси, а на мен ми е чудно, че не си им казала, че просто искаш да си бъдете само тримата заедно вкъщи. Как можеш да отделяш часове наред да правиш компания на външни хора. За мен това си е изгубено време. Предпочитам да се занимавам с детето или да почета книга. А не да бая на някакви нахалници, които нямат грам чувство за мярка.

rosy_bosy, ами в такъв случай тогава е още по-лесно.
Обясняваш на жената, която ти е роднина, че не можеш да отделяш по толкова време за гостуване, имаш си задължения, искаш да си починеш след работа и толкова.

Не се превземам и не определям часове за посещение на най-близките ни роднини. С приятели - нямам такива, които да идват - без да сме се разбрали предварително. Посрещала съм и гости - изтърсили се ей така, какво толкова, това са единични случаи. Също така често съм лъгала - когато пък не искам да видя някого - не з аради негово натрапване, а защото просто не ми е приятен човека. Може би трябва да прочета темата, за да вникна в драмата  Помня, че вие сте голяма рода - това ли е проблема?

Аз обичам да имаме гости, но да имам достатъчно време да се подготвя както трябва. В другите ситуации, когато се разбираме по-набързо и няма време, аз правя нещо, приятелите ни носят и така. И в обратната посока същото.
Аз пък не разбирам друго. При положение, че тези хора идват толкова често, как очакват да им предлагаш вечеря, ако ще и само салата да е, при всяко гостуване. На мен ще ми е супер неудобно. Като идват у вас, с празни ръце ли са всеки път?

Ама те явно не идват на официално гости или както там си го представяте. Те просто се отбиват, ама все е след работно време и все се заседяват до късно. Така, че слагането на салата и вечеря се подразбира някак естествено.

Ох, тръпки ме побиват само като го чета.

Ползвам това оправдание,ако мен ме поканят.Ако някой изяви желание да се самопокани ползвам друго-ИМАМ АНГАЖИМЕНТ,СЪЖАЛЯВАМ,НЯМА ДА СЪМ ВКЪЩИ-това е универсално.Най-мразя неканени гости.В друга тема бях описала как на миналия ми рожден ден бяха дошли 4 неканени роднини,които никак не държах да присъстват.Не един,не двама,не трима-четерима!Още ме втриса като си спомня.Рожденият ми ден наближава и като си помисля,че пак може да ми се сервират,изтръпвам!

Роси, тия хора не вечерят ли бре? Защото след като не си тръгват в прилично време, то означава, че или очакват да ги нахраните, или че не ядат вечер   Не се ли грижат поне да си нахранят тяхното дете...
Божеее, такова чудо изобщо не бих търпяла.

Проблемът е, че хората са затруднени финансово, а гостите идват с очакванията за вечеря. Най-малкото детето им споделя, когато е гладно.
А когато си броиш всеки лев, става проблем и лимонада и салата да предложиш. Напълно съчувствам на авторката, защото подобни ситуации биха натоварили всеки.  

Проблемът е отчасти и в мъжа ми, осъзнавам го, той дори да не е очарован, не го показва, не му личи, после с мен споделя: "Уф, скапан съм, точно сега ли се сетиха да дойдат", но на тях нищо.
      Като сме говорили, че той с неговото поведение ги предразполага, по неговото поведение не личи, че нещо е притеснен, мъжът ми казва, че аз не съм в час и на мен нещо не ми е наред приемането на нещата, как може да не се радвам на гости. И ако зависи от мен приемането на гости вкъщи, ще останем без приятели, щото днес не е удобно, утре не е удобно, и те нямало повече да се обадят.
      Аз ви казвам, че сме коренно различни в това отношение, аз просто искам съобразяване с мен.

Мирама, мисля да говоря с нея,че ми е нанагорно и да разредим гостуванията.

Вилико, не сме голяма рода, само това семейство ни е рода, жената кръвна роднина, мъжът покрай жена си ми е род, а с мъжа ми са приятели отпреди, те имат голяма рода и понякога идват групово вкъщи, много е весело 6 възрастни с 5 деца от 1 до 13 години без нас и нашето дете, с него стават 6 децата и 8 възрастните. Но това са по - редки случаи, 2-3 пъти в годината, и обикновено с обаждане предварително.


Ами всъщност да. Понякога носат бира, вчера донесоха 1 диня. Миналата седмица на 4 -те идвания ми изядоха манджите, дето ги бях готвила, просто сипвам вместо 3, 6 порции и яденето предвидено за 2 дни свършва. На следващия ден готвя друго, те идват пак - и пак яденето свършва. И така 4 пъти подред. В неделя само през деня идваха.
Но и те така посрещат онези сестри на мъжа, от до, с ядене, пиене, ако и ние отидем у тях ще бъдем посрещнати, нахранени и обгрижени. С радост ще ни посрещнат, дори да се изтърсим както те правят.
Ама аз не искам. Имам си къща, искам там да стоя, не ща да ходя у тях.

Тонка, ако дойдат към 7 вечерта, не са вечеряли и не си тръгват до 11-12 поне, ами вчера гладни останаха. Останахме всички тоест.
Друг път съм писала по - горе, храня ги. То не е официално, бе хора.
Обажда се господина за нещо, примерно за винтовер, че му трябвал и идва да го вземе от нас, ама сяда на по бира, айде после на по ракия, айде поканва съпругата си, после сина си и то станало 9-10 ч. време за вечеря. Така се получава, не е отначало ясно, че да кажа примерно: "Ама днес не можем да останем до късно", то е приказката, че ще се отбие за малко да ни види кво правим, и после просто не си тръгва