"Днес не ми е до гости, хайде да се видим някой друг път"

И аз съм на същото мнение като Мирама - на такива гости в прав текст им се казва, че в момента не удобно за гости.
Kyoko, не е проблема в килото краставици и домати, а в психическата нагласа на човек понякога.
Ако съм пътувала през половин София след работа, работния ден ми е бил по-напрегнат и с нетърпение съм чакала да се прибера, да си наметна нещо леко и да се отпусна...И изведнъж - неочаквано гости.
Няма как да стане!

Честно казано гости не обичам да посрещам много-много. Не за друго, а защото цялото това суетене, приготвяне, вдигане, миене на чинии. Даже и едно кафе да е, пак. Предпочитам заведение.
В този случай наистина не съм се сблъскавала с неканени гости.
Но ако някой е такъв, честно казано, бих излъгала, че имам ангажимент извън дома си и няма как да го посрещна.

Знам за кое чувство говорите.
Но искам да кажа това, че след като са "неканени" гости, не виждам смисъл да се притеснявам или да се чувствам неудобно от това, че искам да си полегна, да вечерям, да изпера или да изчистя пода примерно. Просто го правя, дори и в тяхно присъствие като предварително се извинявам, че няма да мога да им обърна много внимание. Т.е. не бих си развалила плановете за вечерта/деня в никакъв случай.
А ако са близки хора, сами ще ме разберат и няма да се обидят или да правят някакви сцени.
Аз дори и при поканени гости не се престаравам нито с чистенето, нито с миенето. Приготвям нещо за почерпка (или купувам) и до там. Както казах, вкъщи едва ли ще дойдат неприятни за мен хора и затова не се чувствам неудобно от нищо...

А какво вечеряте, домати и краставици ли ? А детето ?
И ако всяка вечер ти се налага да го правиш това притичване да магазина, няма ли да ти писне ?
При мен проблемът не е от самата случка, а от това, че не е първия път и няма да е последния, в който вечерта ми е скапана не заради някакви проблеми  с моето семейство, а заради хора, които нямат мярка  
Не мога да си продължа вечерта все едно нищо не се е случило - детето не иска да заспи когато има гости, не иска да се къпе, с 300 зора го придумвам, като отидем да го приспивам в съседната стая, никой не си прави труда да говори тихо и да не вдига шум, приспивам детето по 30-40 минути, щото се стряска от всеки шум.На забележките да пазят тишина, получавам отговор, че явно много се чува и, че малкия е от труднозаспиващите деца, а тяхното къдет ого сложиш заспивало като бебе, и в дискотека даже  Яд ме е и на мъжа ми, който е там при тях и не им казва: "Абе млъкнете малко, Росито приспива детето" 
не мога да се изкъпя например, защото от банята трябва да мина през дневната покрай гостите 

Царина, точно в десятката  
Ама ако вече са дошли, какво ? За мен резултата е скандал на мъжа ми, задето не им е казал, че сега не искаме гости и не е удобно. А те не се обаждат на мен.

Аргун, досега да не мислиш, че не съм го казвала това за сестрите и колко е неприятно, ама няма ефект. Дори веднъж дойдоха групово с едната от сестрите, познавам я, но не сме много близки, ама това вече ме разби.
На 2 пъти досега съм ги "преварвала" и по телефона съм звънила на жената, да й кажа, че съм уморена и т.н. И не идват. Но това е ако знам, че ще дойдат и ги преваря, както казах живеят на 10 минутки от дома.
А и след тези мои обаждания, започнаха да звънят на мъжа ми, дори на моменти на майтап чувам подхвърлено от мъжа: "Росито май пак не е на кеф  "
Просто един ден ще избухна и ще ги изгоня, а не трябва да се получава така.

Ох, Роси искрено ти съчувствам!

Не знам какъв практичен съвет да ти дам, но можеш да пробваш с :"Аууу, много мило, че се сетихте да минете през нас, ама като няма с какво да ви посрещна! Дайте някакви идеи какво да си спретнем за вечеря?" Нагличко, но като е в лек шеговит тон може да мине и без особени сръдни. Един път така, втори път така, накрая би трябвало да им светне лампичката. Ако ли все още не се усещат, дръпваш жената настрана и в прав текст, и по женски, и обясняваш притесненията си. Ако са хора ще те разберат, ако ли не.... прав им път!

Фам, виждат колата на мъжа ми пред къщата и идват. Ако ни няма, звънят по телефона: "Къде сте, ние сме пред вас, кога ще се върнете" 
Боже, като се чета отстрани, сякаш за психопати говоря 

Ох, Роси, късай с тях без да ти пука особено. Приличат ми на хореа без чувство за мярка и такт.

А мъжа ти не го ли дразнят? Той все едно е статист.

Роси, с това, което описа, освен да им кажеш в прав текст да спрат да идват на гости по-често от 1 път в месеца, като преди това се обаждат поне 1 ден предварит., не знам дали ще помогне друго.
Тия хора са нахални, не, ами нагли.
И не е въпроса само в това, че нямаш възможност да го посрещнеш с някаква софра, а и с това, че на човек не всяка вечер му е до гости, не всяка вечер му се вдига и му се чисти след гости. На др. ден трябва и за работа да се става, все пак.
Кажи и м го директно. В прав текст. Не с половин уста и без мънкане.
Да, наистина. Мъжът ти как реагира? Още повече, че са твои роднини.

Това е тотална липса на уважение, направо обида. За такава реплика не бих ги пуснала повече у дома - като искат да се видим, има бирарии, има заведения.

Вкъщи не идват самопоканили се гости, нито пък ние го правим. Въпрос на възпитание и култура.
Фразата "Не ми е до гости" никога не съм я използвала, още повече, че ми се струва обидна.
Само от време на време мъжът ми инцидентно кани негов приятел вечер вкъщи, за да гледат мач, но той ни е общ приятел и нито ми пречи, нито нищо. Дори и късно да е, аз и детето отиваме и си лягаме, пък мъжете продължават да си гледат телевизия.
Като цяло с мъжа ми нямаме разногласия относно приемането и ходенето на гости.
Аз лично повече обичам да ходя на гости, отколкото да приемам такива  
Въпреки че когато приемам е по всички правила - излъскано, подредено, нагласено, ядене, пиене, и всичко както си му е реда  

Роси, ако мъжът ти е мъж на място, ще удари с ръка по масата и ще ги изхвърли въпросните навлеци с парцалите   Подобни нахалници няма как да ми бъдат приятели.

Споменала съм, че хора, които са ми неприятни за общуване, не могат по никакъв начин да доближат дома ми. Предварително и на място съм показала отношението си към тях до толкова, че да се усеща дистанцията и на тях самите да не им идва на ум за гостуване.
Домати и краставици могат да вечерят възрастните, а и никъде не пише, че въобще трябва да вечерят. Детето ще се храни с онова, което е определено за него, като това не е задължително да включва още 10 деца. И най-лесното, което бих направила е да пусна машинката за хляб и да направя тесто за мекици (примерно, а може и пица или нещо също толкова лесно). Който харесва - харесва, който не - да си пази правото да си вечеря в неговия си дом. Никой не може да ме накара да се чувствам неудобно в собствения ми дом...
В твоя случай споменаваш, че гостите са били в градината. Аз бих се прибрала в къщата с детето си и бих го нахранила, бих си почивала и т.н.
Това е моето мнение, разбира се. Всеки си знае сам какво прави и какво чувства.

rosy_bosy, явно първо трябва да се разбереш с мъжа си по въпроса.
Защото явно той им поднася на акъла и е съгласен да се влачат у вас.
Заявяваш му ясно и категорично, че така повече не може. И като му се обадят да отказва гостуването. А не да подхвърля "Ама Росито не била на кеф".

Дядо ми ги правеше тези номера едно време.
Като си отидех лятото в Шумен на гости и в къщата се влачеше кой ли не. А баба ми търчеше и слугуваше, прави салати, чуди се какво да сготви, че да ги нахрани.
Един ден ми писна, турих им ракията ей така, без нищо.
Питаха за салата - казах, няма. Който иска, отива на магазина и си прави сам.
Дядо ми се понамръщи, ама се отучиха всеки ден да се изсипва кой ли не в къщи.

Тези хора явно са доста нахални и несъобразителни.С такива като тях мисля , че най - добрия подход е право куме в очи.

Аз съм на този принцип отдавна /нямам предвид конкретната ситуация, ами въобще/ : към възпитаните и тактични хора, се отнасям идентично, към останалите -  съм директна, защото от такт  явно не разбират, ако щат да се сърдят, но обикновено такива "са оперирани" от чуствителност, то иначе дето се казва "На главата ще ми се качат".

Не отваряш вратата. Не си длъжна - не си нито хан, нито хотел. Аз нямам звънец на вратата и отварям на случайни минаващи хора за нещо само ако съм на кеф.
Казваш: "Вървете си, понеже не сме в къщи и ще се забавим. Друг път се обадете предварително, да не се разкарвате напразно"

И ако някога дойдат все пак, им казваш в прав текст че са те сварили неподготвена с гостито, така че искаш да се уговаряте предварително и да се редувате.