"Днес не ми е до гости, хайде да се видим някой друг път"

че защо да е грубо, Вили?
Може ли да дойда с вас?
Не, не е удобно.

точка.

Не е нужно да се оправдава, хеле пък да лъже.

Ами...аз изхождам от моя начин за справяне, който засега винаги е действал...пък и Росито като я знам /по форумското писане - май ми мяза на такава тактична и мила жена/, та все си мисля, че с хитрост може да се подходи. Може и да греша.

Пина, просто не мога така като теб - "Не, не е удобно" и точка.
Винаги при всеки случай когато се налага да откажа нещо или да поднеса лоша новина се заливам в приказки, обяснения, разяснения, и т.н.
Завиждам ти 
И мъжът ми е така, че и по - зле, той ако трябва да откаже нещо на някой, услуга примерно, просто избягва да се вижда с човека, или се надява аз да го направя 
С увъртания и разни други ще е.
Вилико, благодаря за комплимента, но по - скоро съм много много мекушава  Дори като се е случвало да кажа груба дума на някого, после изпитвам вина и почти веднага се извинявам.
Трагична работа съм.

Е нали точно това написах 
Че самата ти няма да се чувстваш най-вероятно комфортно, ако просто резнеш някого. Затова ти давах ппримери за меки измъквания 

"Тактична и мила" и качество, а "мекушава" е недостатък, но на практика са едно и също, зависи от ситуацията май. Аз затова...
Май предпочитам да съм нахална и груба, въпреки че не е същото като твърда ..

Между другото ми е ясно как трябва да постъпвам занапред, видях си грешките, които досега не бях осъзнавала, събрах смелост и си казах на мъжа ми право куме в очи какво ми тежи, той сякаш вдяна, та нещата ще се наредят. Ще пиша по темата ей тъй за разтоварване, че много по - добре се чувствам когато си излея каквото ми е на душата 
Проблемът, за който писах тук е само част от общото, по принцип приемам мекушавостта си като недостатък, като нещо над което трябва да работя, защото ми вредят последствията от пасивността ми, та така. Уча се да бъда по - голям егоист.
Интересна работа, способна съм да се развикам на мъжа ми заради накриво поставен корниз, а пък не мога да изгоня един нежелан гост, който далеч не ми е близък 
Някъде бях чела, че този, който опитва маниакално да контролира близките си, го прави защото компенсира това, че не контролира живота си.

А последното е много вярно, аз така обичам да се налагам   

Момичета, и аз бях така преди- имах чувство, че като кажа НЕ, наранявам другите и се чувствах виновна. Но впоследствие ( и малко помощ) осъзнах, че ако не кажа НЕ, наранявам себе си много повече. Прост пример:
Някой иска да ми дойде на гости, но аз имам  да върша работа. Неудобно ми е да кажа НЕ и моята работа остава несвършена. Моето недоволство бих оценила на 7 от 10 възможни точки.
Ако откажа гостито, недоволството на приятелката ми би било да кажем 2 от 10,  а ако и предложа друг ден да се видим, може и изобщо да няма недоволни.
Но дори и нейното недоволство да е също 7 от 10, предпочитам тя да е недоволна, а не аз.

Привет!
Роси, чета темата ти още от самото начало и ми е доста интересна...
В началото нямах намерение да се включвам, тъй като повечето момичета са ти дали перфектни съвети, но с напредването на историята, включваща все по-подробно описание на случките и най-вече на въпросния М., аз установявам, че този човек болезнено много прилича на един мой познат чичо Г., който беше /и все още е, но много рядко/ неизменен гостенин в моето семейство. Моята история също се развива на село, затова напълно разбирам за какво иде реч. Само, че в твоята роля беше моята майка, около 20 и кусур години /надявам се да не те изплаша/. Въпросният чичо Г. е приятел на баща ми от както се помнят и редовно осъмваше вкъщи, в началото с жена си и децата, които приспиваха по стаите в даден момент. Както беше споменала по-горе и вашият човек много обичал да говори в ед.ч.,е, аз след чичо Г. не съм предполагала, че може да съществува подобен човек. Няма материя по която да не е компетентен, а всичко, което той притежава като марки е най-доброто, което може да съществува. Умирала съм си от смях като съм го слушала да казва "....моята прахосмукачка, моята пералня..." все електро уреди, които той самият не знае как се използват, но са само негови....
Ето какво се случи през годините....в началото майка ми постоянно ги посрещаше на маса, както си му е реда, впоследствие жена му и децата спряха да идват с него /както при вас в момента/, после майка ми изобщо спря да слага каквото и да е и изобщо излизаше от помещението, остави баща ми сам да се оправя, който в началото се стараеше да прави салати и т.н., но в даден момент и на него му писна и започна да черпи само вода и ракия. Но и това не беше проблем за нашия гостенин, който не идваше за почерпката или яденето, а просто заради компанията. Впоследствие майка ми започна да си слага вечеря, но само на нас двете със сестра ми, както и на нея самата/оставяше баща ми гладен да му прави компания /. Така в годините посещенията се разредиха, но не спряха. Ето пресен случай отпреди 2 дни. Отново идва чичо Г.сам без предизвестие, баща ми го настани на двора /през лятото това е чудесна възможност, за живеещите на село/, сипа му ракия, но когато стана време за вечеря, баща ми стана да си я приготви /понеже риба само той прави вкъщи/, чичо Г.седя около 30мин. и си замина и това което ми направи впечатление, че дори не потърси баща ми да му каже довиждане.
Целта на дългия ми разказ беше да кажа, че докато мъжа ти не реши да го игнорира, никой не е в състояние да спре навлека, поне в нашия случай се оказа така...
Успех и дано на мъжа ти по-бързо му писне от невероятно нахалния всезнаещ М.

Ох, и това с марките ми е познато, неговата кола е най - добрата, телефона му е най - хубавата марка, друго не признава 
А всички, които го слушат какви ги ръси, понеже нищо не разбира, а ръси глупост след глупост, мъжете много го бъзикат за поредната глупост, която изтърсил за колата си например...
Освен това има много колоритни изрази, просто не вярвах, че човек може да използва такива, като кихнеш, ти казва: "Дръж здраво бръснИча, булка" или пък на жена си: "Знаеш ли ква си гарга баиреста /от гарга дето лети над баира/"
Надявам се нашата история да не продължи чак 20 години 

Роси, и аз нямам какво особено да добавя, само това, че е добре, дето си решила да ставаш по-твърда. Човек се променя, може и по желание, и ще ти се отрази добре. Иначе те разбирам идеално, и на мен точните реплики ми идват обикновено след ситуацията; затова се старая да си ги запомням за друг път , или предварително си разигравам сценката в главата и си представям какво би могъл да каже еди-кой си, и аз какво да отговоря...

Ей това е и моето мнение. Любима ми е тая тема за гостите, ей.. Как така ще идват непоканени? У свекърва ми е като хан, особено едната комшийка, още на входа ни посреща като отиваме и след половин час е кацнала вече вкъщи... Полудявам..... Ама може да ме боли глава, може да нямам с какво да почерпя, може да не ми е до приказки.... Открито заявявам пред познати и приятели, че не обичам да идват хора вкъщи и точка. Който желае да ме види - уговаряме се, заведения колкото щеш...

Роси, какво става, какъв е развоят на твоята история?
Ако знаеш колко ми беше интересно да я чета... съчувствам ти и същевременно се уча от съветите, които другите ти дават. Пиши дали се е подобрило положението сега. 

Не мога да си го обясня това поведение на хората-скимва им и ти се изтърсват.В дома ми е същото;направо хан.То не бяха роднини,тетки,днес за капак далечен познат решил да дойде и да поседи,че го била стегнала шапката.Вече даже не звънят,защото знаят,че ще ги отсвирим.Направо идва и казва;ама аз само за 2-3 дни. Няма удобно ли е ,може ли;ТО У вас нали има място.И като  им намекна,че не е удобно,чак се сърдят.Що за наглост е това-нямам обяснение.

Случайно да живееш някъде по черноморието ?

Не, в София в къща сме.Има и двор,позатопли ли се и се почва.