По-добре така, от колкото и той да се качи на кола и така всеки на по една кола и ...вземи тва цеодве. 
- Публикувана: 11 юли 2011, 19:07 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2011, 09:30 ч.
Пътувате ли на стоп?
Добре де, мен ми е чудно, какво налага пътуването на стоп?
Нямаш пари да се прибереш?
Няма автобус, влак?
Или просто не ти се плаща и разчиташ, че някой ще те качи?
Нямаш пари да се прибереш?
Няма автобус, влак?
Или просто не ти се плаща и разчиташ, че някой ще те качи?
Ами може да си на място, където друг транспорт няма. Например трябва да се придвижиш от Иракли до Варна. Или пък си прелятял 50 км с парапланер, кацнал си по средата на нищото и нямаш обхват, та да помолиш дружките хаймани да дойдат да те съберат.
Като в една стара реклама на МТел:
"Можеш ли да дойдеш да ме вземеш?"
"Къде си?"
"Това е добър въпрос..."
Вярвам, че много хора не искат да си позволят да плащат за транспорт, за да могат да разполагат със средства за други удоволствия. И ги разбирам. Транспортът в днешно време е скъпо удоволствие. Но да не забравяме. За всеки влак си има пътници.
Темата не е ЗА или ПРОТИВ, авторката просто задава любопитен въпрос. И още преди да го е задала е знаела какъв ще бъде масовият отговор.
Темата не е ЗА или ПРОТИВ, авторката просто задава любопитен въпрос. И още преди да го е задала е знаела какъв ще бъде масовият отговор.
Спомени, спооооомени.......
От ученичка пътувам на стоп. Учех на около 80-тина километра от градчето, в което живея. През седмицата с приятелките профукаме де-що пари имаме, четвъртъка вече правим дискотека като за последно и в петък след училище сме виснали с празни джобове и пълни усмивки на шосето.
Като студентки сме ходили Търново- Габрово, Търново- Пловдив, Сливен, Варна, Сливен- Стара Загора, сигурно има още маршрути, къде по-кратки, къде по-дълги. Пътувахме по гостита на приятели, студенти в други градове, за Джулая след последния изпит веднага, че бързаме /пък и нямаме кой знае какви пари/.
Веднъж ни качи един македонец с някаква раздрънкана кола и през целия път ни навиваше да работим за него. Багажника и задната седалка бяха пълни с електро-домакински уреди, които бил купил за подарък на работничките си. Е отказахме любезното предложение да станем проститутки в Македония, пожелахме му всичко добро и така.
До Варна ни вози един бус, който караше климатични системи. За "по-напряко", с този бус се возихме от Търново до Разград, в някакъв хотел висяхме два часа да чакаме работната група мотажници и през цялото време слухахме лекция за потентността на българските мъже и точно колко са некадърни в секса чужденците.
Весело си беше на стоп. Хората бяха все приятни, отзивчиви и коректни.
От ученичка пътувам на стоп. Учех на около 80-тина километра от градчето, в което живея. През седмицата с приятелките профукаме де-що пари имаме, четвъртъка вече правим дискотека като за последно и в петък след училище сме виснали с празни джобове и пълни усмивки на шосето.
Като студентки сме ходили Търново- Габрово, Търново- Пловдив, Сливен, Варна, Сливен- Стара Загора, сигурно има още маршрути, къде по-кратки, къде по-дълги. Пътувахме по гостита на приятели, студенти в други градове, за Джулая след последния изпит веднага, че бързаме /пък и нямаме кой знае какви пари/.
Веднъж ни качи един македонец с някаква раздрънкана кола и през целия път ни навиваше да работим за него. Багажника и задната седалка бяха пълни с електро-домакински уреди, които бил купил за подарък на работничките си. Е отказахме любезното предложение да станем проститутки в Македония, пожелахме му всичко добро и така.
До Варна ни вози един бус, който караше климатични системи. За "по-напряко", с този бус се возихме от Търново до Разград, в някакъв хотел висяхме два часа да чакаме работната група мотажници и през цялото време слухахме лекция за потентността на българските мъже и точно колко са некадърни в секса чужденците.
Весело си беше на стоп. Хората бяха все приятни, отзивчиви и коректни.
вече не. преди- много. сега връщам жеста- качвам стопаджии 
едит: зачетох се в отговорите... жалко, много жалко, защо така бе хора? за пореден път се убеждавам, че тук са се събрали една малка група хора... параноични майки...
едит: зачетох се в отговорите... жалко, много жалко, защо така бе хора? за пореден път се убеждавам, че тук са се събрали една малка група хора... параноични майки...
Младежи бих качила (ученици, студенти, разбирам ги), закъсали хора в нужда също, иначе не.
А как разбираш, че са студенти и ученици? И как преценяваш, че са просто закъсали, а не психопати?...
Не знам, по външния вид
ако се съмнявам нещо, дори малко, не спирам. Но и не пътувам никога сама, ако съм сама, не бих качила никой.За закъсали - счупен автобус или нещо подобно, случвало ми се е патрулка да ни спре и да ни помоли да закараме възрастен човек до следващото село.
Като студентка съм пътувала с приятелки:love:...прекрасни спомени 
.
Нас ни навиваше един много приятен чичко /тогава такъв ни изглеждаше/, да се запознаем с неговият бизнес партньор - много стеснително било момчето, а му било време да се жени
...
А пък най-трудният стоп беше на деня след затъмнението 99-та в Шабла - огромно количество стопаджии и нито една кола...
Чудни спомени се събудиха с тази тема
!
.Веднъж ни качи един македонец с някаква раздрънкана кола и през целия път ни навиваше да работим за него. Багажника и задната седалка бяха пълни с електро-домакински уреди, които бил купил за подарък на работничките си. Е отказахме любезното предложение да станем проститутки в Македония, пожелахме му всичко добро и така.
Нас ни навиваше един много приятен чичко /тогава такъв ни изглеждаше/, да се запознаем с неговият бизнес партньор - много стеснително било момчето, а му било време да се жени
...А пък най-трудният стоп беше на деня след затъмнението 99-та в Шабла - огромно количество стопаджии и нито една кола...
Чудни спомени се събудиха с тази тема
!
И без друго, не искам да ми цапат колата.
Не пътувам на стоп.
Не качвам стопаджии.
Не се смятам за параноичка.
Бих качила хора , само ако не дай Боже , стана свидетел на пътен инцидент.
Ето това е и моя отговор. През ноща съм пътувала много често и на КАТ също няма да спра, особено на магистрала.
Не качвам стопаджии.
Не се смятам за параноичка.
Бих качила хора , само ако не дай Боже , стана свидетел на пътен инцидент.
Ето това е и моя отговор. През ноща съм пътувала много често и на КАТ също няма да спра, особено на магистрала.
Параноични и егоистични
честно казано, улавям се, че у мен има известна доза егоизъм в това отношение. Да хвърлям луди пари за поддръжка и бензин и после да возя някой, решил да си обикаля на гърба на някой друг. Няма да стане Ако съм излязъл на стоп, боли ме пииит, дали ще ме вземеш точно ти, или някой друг след два часа.
Времето, марката, водачът, са без значение. Важното е да става шоу.
Боже, веднъж се качих на товарен влак гратис. Пълен с дебели дървени трупи. Случайно чух, че е в същата посока. В края на всеки вагон имаше 50-60 см място. Та потегля влака, набира скорост, и аз си сядам на мешката и се кефя на пейзажа, вятър в косите. Влакът не спира никъде, скоростта е прилична, имам всички основания да съм щастлив. След час два качваме гара Самуил, после виждаме телевизионната кула Разград, приготвям се да слизам - таратанци. Влакът мина с 80 през жп гарата. Добре, че спря за момент на сточна гара Русе, та скочих. От там едно яко ходене до изхода за Варна, и вече на автостоп до Разград. Не ми се мисли какво би станало, ако бе отпрашил навътре из Румъния през соца.
Нито съм пътувала, нито взимам стопаджии. Това е най-идиотският начин /за мен/ за придвижване от точка А до точка Б.
Пък и съм видна снобарка, то се знае.
Пък и съм видна снобарка, то се знае.
Без лоши чувства, но мисля че си изпуснала много.
То е като лудория или щуротия в детска възраст. Все едно някой да каже не съм играл на жмичка или не съм крал череши от съседните дворове...
