Публикувана: 11 юли 2011, 19:07 ч.
Последно мнение: 26 юли 2011, 09:30 ч.

Пътувате ли на стоп?

10 346
188
1

11 юли 2011, 19:07 ч.

Мнения: 13

Скоро направихме семейно посещение на авиошоуто в Граф Игнатиево до Пловдив. На връщане имаше много време до автобуса и до влака до Пловдив и не ни се чакаше. Решихме да стопираме и почнахме да преценяваме кой ще ни спре и дори направихме малка игра със залози Laughing

Учудващото е че повечето коли със софийска регистрация направо ни игнорираха все едно сме прозрачни. А хората от района с желание но нямащи възможност вдигаха рамене или давах знак че не са до Пловдив.
Всъщност след не повече от 20 махания ни качи едно момче от Пловдив, и дори без да му е на път ни закара до автогара Юг. Евала за което, че още има такива хора.
Та въпросът ми е често пътувате ли на стоп, притеснявате ли се да ви кара непознат човек, успявате ли да завържете лафче с него, до къде най-далече сте пътували на стоп?
И ако имате някоя интересна случка разправяйте - без имена и подробности да не развалим някое семейство Joy

# 1 11 юли 2011, 19:52 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Не пътувам на стоп.
Не качваме стопаджии.
От съображения за сигурност.

# 2 11 юли 2011, 19:58 ч.

Мнения: 56

Цитат на: Лилянa в пн, 11 юли 2011, 19:52

Не пътувам на стоп.
Не качваме стопаджии.
От съображения за сигурност.

И за мен се отнася същото.Не бих си представила някога да тръгна на стоп.Супер безразсъдно е за мен.

# 3 11 юли 2011, 20:26 ч.

Мнения: 23 097

В тези времена не бих се качила на стоп за нищо на света.
Веднъж преди няколко години, чакайки такси на гарата, мина един комшия от блока. Предложи да ме закара...и честно бая се почудих дали да се кача. При все, че го виждам всеки ден човека.

# 4 11 юли 2011, 20:44 ч.

Мнения: 25

Един-единствен път съм пътувала на стоп с една приятелка от В.Търново до Г.Оряховица. Разстоянието е близко и не сме имали проблеми.

Ако си имам другарче бих пътувала с удовоствие на стоп Wink

Не ме е страх

# 5 11 юли 2011, 20:53 ч.

Мнения: 862

Често пътувам извънградско и с учудване забелязвам, че напоследък срещам все повече стопаджии. И аз като Лиляна не спирам от съображения за сигурност. Бих спряла само ако видя повреден автобус/кола и то за да кача майка с дете или само деца. На момчета, мъже и жени изглеждащи като некъпани с дни не спирам за нищо на света Crossing Arms

# 6 11 юли 2011, 21:05 ч.

Мнения: 427

Цитат на: Лилянa в пн, 11 юли 2011, 19:52

Не пътувам на стоп.
Не качваме стопаджии.
От съображения за сигурност.

И аз спазвам тези правила . Peace

Аз пък се чудя на тези проявили подобна смелост . В тези несигурни времена , не бих рискувала Peace

# 7 11 юли 2011, 21:11 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Пътувам от тийн на стоп и това лято смятаме да го направим ... пътувала съм бременна в петия месец из цяла България на стоп ... и винаги спират готини, открити хора, които също са пътували ...

Но софиянци и варненци са най- големи снобари ...

# 8 11 юли 2011, 21:18 ч.

София
Мнения: 2 081

Пътувала съм много на стоп!
Но това беше отдавна.
Сега не бих пътувала от съображение за сигурността ми.

# 9 11 юли 2011, 21:27 ч.

Мнения: 7 081

Веднъж. Т.е. два пъти - на отиване и връщане София-Ловеч. Единият шофьор се оказа примерно 3ти братовчед на бащата на момчето, с което пътувахме Crazy

Другият беше някакъв със съвсем нова кола, само за втори ден я караше. И още един - с една раздрънкана Лада, обаче яки тонколони и ни пускаше чалга ( ние отивахме на рок концерт Crazy

). Запознахме се с едно момче с моносайкъл, което също пътуваше на стоп, той ми направи ябълка от балон. Яко беше.

Бих качвала. Ама нямам книжка, така че няма как Laughing

Бившият ми приятел беше строго против Rolling Eyes

# 10 11 юли 2011, 21:28 ч.

Мнения: 13

Мисля, че това е тъжно, и говори колко зле сме като нация. Може би не сме виновни за предубежденията, комплексите и страховете си, те сигурно са плод на живота ни последните 20-30 години, но от повечето мнения наистина ми стана жално.
Сигурно ако съм сама и аз не бих качила но с мъжа ми при възможност качваме и до сега не сме съжалявали...

И 1 виц по темата hahaha

Мъж и жена качват на стоп 1 човек, но жената се возила отзад. По едно време мъжа се сетил, че е отворил прозореца и попитал стопаджията:
- Извинете, духа ли ви?
- Не, засега само го държи – отговорил възпитано човека.

# 11 11 юли 2011, 21:48 ч.

София
Мнения: 1 935

Пътувала съм на стоп много, сега по-скоро не бих се качила сама (явно с годинките човек става все по-страхлив). С мъжа ми качваме стопаджии винаги, попадали сме и на уникални чешити Grinning

Ако съм сама - не знам, не ми се е случвало. Мисля, че бих качила, но няма как да съм сигурна, може да ме хване шубето.

# 12 11 юли 2011, 22:05 ч.

Мнения: 1 310

Цитат на: Sunlounger в пн, 11 юли 2011, 21:28

Не виждам къде е комплекса, в това да не качваш стопаджии или да не пътуваш на стоп, от съображение за сигурност? newsm78

Един път, със съпруга ми, качихме една баба на стоп - беше невероятна жега, а тя беряла череши край пътя. Crazy

Дори не ни махна жената. Вървеше си по платното, спряхме и я поканихме. Но други хора /освен майки с деца/, не бих качила. На мен и през ум не ми е минавало да пътувам на стоп. Peace

# 13 11 юли 2011, 22:08 ч.

Мнения: 13 194

Цитат на: инка62 в пн, 11 юли 2011, 21:18

Пътувала съм много на стоп!
Но това беше отдавна.
Сега не бих пътувала от съображение за сигурността ми.

Това е и моят отговор.Преди много, много години, като студентка, особено на студентски бригади, когато след работа ни ставаше скучно и се чудехме с приятелки къде да пообиколим.

Сега-не, за нищо на света, нито пътувам на стоп, нито качвам някого.Но аз съм професионално деформирана, служебно известни са ми доста трагични случаи започнали със стоп, така че не бих поела такъв риск.

Ако сме с мъжа ми и видим сериозна ситуация- катастрофа или както по-горе беше написано-повреден автобус, ще спрем, но просто така да ми маха някой-не, никога не бих могла да отгатна какво всъщност стои зад стопаджиите.