Ами едно време по бригадите? Как да се придвижиш до съседното село, където днес има купон. Или до града да пиеш едно кафе в хотела на Балкантурист - тогава това беше еквивалентът на 5звезден хотел.
- Публикувана: 11 юли 2011, 19:07 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2011, 09:30 ч.
Пътувате ли на стоп?
Едва ли някой спира да качи стопаджия с мисълта ето, аз съм добър човек, и сега ще сторя едно добро дело. Просто спира, защото стопаджията му се е сторил симпатичен. Или има нужда да си разменя някоя приказка с някого, докато шофира. Ей тъй, от време на време. Професионалните шофьори например, които пътуват с часове, започват да си говорят самички на глас. Пък и стопаджията е профилактика против заспиване зад волана.
А някои предпочитаме шоуто да започне сега, ако може - веднага.
А щуротиите си запазвам правото да ги правя след като съм стигнала на заветното място спокойно.
Иначе не бих имала настроение за каквото и да било...
Иначе не бих имала настроение за каквото и да било...
Като студентка често съм се качвала на стоп, тогава нямаше удобен транспорт до Университета, поне не и редовен, все нямахме достатъчно пари, абе студентска му работа и с колегите сме ползвали тоя начин на превоз, но мен лично винаги много ме е било страх и сама не бих се качила на стоп в никакъв случай. Към настоящия момент пък изобщо, въпреки, че един единствен път ми се наложи да се кача в кола на непознати, отивайки по работа в чуждо населено място където автобуса спираше на разклона и не знаех колко път има до самия град, а градчето малко, няма таксита, обадих се в хотела, но нямаха в момента кола, която да изпратят и трябваше да чакам и така попитах едни любезни хора в автомобил колко път имам до градчето, а те ми предложиха превоз, нямаше и 200 метра, ама аз откъде да знам. Хората бяха много мили, местни жители. И макар да съм се качвала на стоп, лично аз на стопаджии не спирам, пак от някакъв страх, явно много филми гледам, може би, нооо това е положението...т.е. това, че аз съм се придвижвала на стоп не ме е стимулирало да върна жеста.
Едва ли някой спира да качи стопаджия с мисълта ето, аз съм добър човек, и сега ще сторя едно добро дело. Просто спира, защото стопаджията му се е сторил симпатичен. Или има нужда да си разменя някоя приказка с някого, докато шофира. Ей тъй, от време на време. Професионалните шофьори например, които пътуват с часове, започват да си говорят самички на глас. Пък и стопаджията е профилактика против заспиване зад волана.
И аз така мисля.
Затова ми е смешно, когато се завие към алтуризма, като водещ мотив да вземеш стопаджия в колата си.
''А някои предпочитаме шоуто да започне сега, ако може - веднага.''
Мда,шоуто да ти спре дядо на 68 год с трактор,и да изминеш разстоянието от 12 км за един час седнала в съученика,щот в кабината няма място
Мда,шоуто да ти спре дядо на 68 год с трактор,и да изминеш разстоянието от 12 км за един час седнала в съученика,щот в кабината няма място
Веднъж пътувах полегнала на леглото един ТИР
Не пътувам на стоп.
Не качваме стопаджии.
От съображения за сигурност.
Не качваме стопаджии.
От съображения за сигурност.
Не пътувам на стоп.
Не качваме стопаджии.
От съображения за сигурност.
Не качваме стопаджии.
От съображения за сигурност.
Ами едно време по бригадите? Как да се придвижиш до съседното село, където днес има купон. Или до града да пиеш едно кафе в хотела на Балкантурист - тогава това беше еквивалентът на 5звезден хотел.
Да. Едно време е било много забавно.
Никога не съм имала пориви да пътувам на стоп. ) Ама какъв голям кеф било....ми сигурно е, за тези, които го практикуват. )
Веднъж сме взимали една жена, служителка в бензиностанция на магистралата. Нямало как да се прибере до Луковит. Явно е практика така да се прибират от работното си място.
Всъщност като се замисля, бих взела човек, който явно е изпаднал в нужда. Закъсал с колата, няма как да се придвижи до най-близкото населено място.
Веднъж сме взимали една жена, служителка в бензиностанция на магистралата. Нямало как да се прибере до Луковит. Явно е практика така да се прибират от работното си място.
Всъщност като се замисля, бих взела човек, който явно е изпаднал в нужда. Закъсал с колата, няма как да се придвижи до най-близкото населено място.
Едва ли някой спира да качи стопаджия с мисълта ето, аз съм добър човек, и сега ще сторя едно добро дело. Просто спира, защото стопаджията му се е сторил симпатичен. Или има нужда да си разменя някоя приказка с някого, докато шофира. Ей тъй, от време на време. Професионалните шофьори например, които пътуват с часове, започват да си говорят самички на глас. Пък и стопаджията е профилактика против заспиване зад волана.
И аз така мисля.
Затова ми е смешно, когато се завие към алтуризма, като водещ мотив да вземеш стопаджия в колата си.
Би ли посочила къде точно се е наблегнало на този мотив?
Azzy, защо всичко трябва да има страшна далавера?
Понякога хората просто помагат, без далавера. И обичайно, нито пътуващите на стоп, нито взимащите пътуващи на стоп в колата си го правят безвъзмездно.
Едните търсят някаква форма на забавление, другите също.
И следвайки същия принцип, просто някои хора не го намират за забавно.
Има. С мъжа ми когато качваме стопаджии не си говорим с тях или забавляваме по какъвто и да е начин, просто им помагаме, като ги откараме. Имаме голяма кола, можем да им помогнем, не мислим, че са опасни, така че, защо не? Но, ако никога не си правила нещо безвъзмездно, не можеш да го разбереш.
Ето тук.
Ясно и категорично ми обясняваш, че мотивите ви да го правите е да извършвате добри дела безвъзмездно и аз нямало да мога да го разбера, защото никога не съм била правила нищо безвъзмездно, най-вероятно.