Пътувате ли на стоп?

Никога не съм пътувала на стоп и не ми допада като идея. Стопаджии също не качвам. Егоистична и безчувствена натура съм, да.
А какво мислите за коучсъринга? Наистина ми е непонятно как се осмеляват да го правят някои хора - и от едната  и от другата страна  Ама ето на! Има го и набира май все по-голяма популярност.... особено в средите на пътуващите на стоп

Oo, мен и то ме кефи.
Намирам го за много свежа идея.
Като си купя апартамент, ще се запиша, че предлагам диванче 

Интересно, че всичко това може да се случи и на улицата, във входа на блока, в парка и т.н.където също се срещаш с непознати, но хората са предубедени само за пътуването на стоп. А и гласността за изнасилвания, убийства, кражби и прочее престъпления навън е голяма, което още повече би трябвало да стресне хората, отколкото ако не знае за тях. Но никой не се затваря вкъщи от съображения за сигурност.

   Разбира се, че е напълно оправдан страха да се качи една жена в кола на непознат, то е  ясно. При мъжете въпроса стои по друг начин. Аз съм пътувала винаги с приятелка и сме се качвали при сам шофьор. Веднъж на връщане от един средно-голям град, се наложи да се качим при един мъж който пътуваше с шофьора си - по целия път тоя човек не спря да повтаря "Абе вие акъл нямате ли бе, момичета, ами ако бяхме някои изроди..."
  Същото важи и за отиването на сама жена на нощен бар, в тъмен парк посред нощ - всичките са ми се случвали и не мога да ги нарека напълно безопасни, както едно излизане на улицата.
  Рисково действие си е, но е готино.
 
   

За съжаление, ако човек няма кола (както е в нашия случай, но планираме да поправим грешката в най-скоро време заради малкото съкровище), ако иска да стигне до някои кътчета на България, просто му се налага да тръгне на автостоп. Защото транспорт или изобщо няма или не е никак удобен. Например ако сте без кола, как ще стигнете до Чудните мостове? Там където спира автобуса Пловдив-Смолян, - оттам до Чудните мостове са още 15-16 км (само в едната посока). (а на всичкото отгоре като ходихме бях вече и бременна и изобщо не ми се отразяваше добре подобен преход)
Също така се оказа, че Пещера-Батак автобусите също не бяха удобни за нас и се наложи и в двете посоки да сме на автостоп.
Разград-Котел също се наложи да го вземем на автостоп, Триград-Смолян-Златоград - почти цялото разстояние го взехме също на автостоп (не беше такъв планът първоначално, но се оказа, че заради празниците бяха разредили или дори спрели автобусните линии по съответните трасета).
Добре че все пак има и такива хора, които все още вземат на автостоп.
Дори под дъжда ни се беше наложило да пътуваме на автостоп - Смолян-Широка лъка-Смолян общо взето се разминаваха превозните средства, и едва ли не трябваше заради един печат да пренощуваме в Широка лъка, при положение, че вече си имахме места в Смолян. Е, естествено, че разчитахме на автостоп. И не сме подбирали колите, като изключим, че не спирахме камиони, пренасящи трупи например, ама оставаше и те да ни спрат, да ни качат върху трупите...  

а не е ли още по-егоистично навремето да си пътувал при гаджето войник на стоп, да си ходел до сл.бряг на кафе на стоп, а днес да не качваш стопаджии? ей на това му казвам аз двоен стандарт!

Егоистично е, разбира се. А това да не би да е лошо?

Предполагах, че ще ми опонираш с подобни доводи, но това, не означава, че пътуването на стоп е по малко рисково само защото има риск и в различни от пътуването на стоп ситуации. Освен това, че лошотията може да те застигне навсякъде и гаранция няма в нищо, все пак сам да се поставяш в рискова ситуация и да осъзнаваш това е малко по различно от това да ти падне случайно саксия на главата, нали...Това имах предвид и не заклеймявам пътуването на стоп, просто за мен е страхово преживяване, не ми носи удоволствие, правила съм го като студентка, но това не означава, че ми е харесвало или ми е носило удоволствие, хора различни, всеки със страховете си и всеки с удоволствията си, нали така....

ПП Попита се какъв е страха от качването/возенето на стоп-аз просто отговорих на въпроса и споделих моите съображения, това е!

Тумбе, все си мисля, че като качим някой самотен стопаджия, мъж или жена и сме двамата с мъжа ми е относително безопасно. А пък сами жени се качват при нас защото сме с деца, вижда се целия ни маймунарник.

Нищо общо няма вървенето по улицата с качването в колата на непознат, особено пък извън града. Не бих се качила на стоп и не бих взела стопаджия изцяло от съображения за безопасност. Ако е егоистично да мислиш за собствената си сигурност преди всичко друго - егоист съм.

Абсолютно е така. Съгласна съм с теб.
Благодаря за отговора!

Имам позната, която е стигнала на стоп от Бг до Нова Зеландия... пътувала е със самолет само от Сингапур до Австралия.
В началото на някаква пустиня, в Австралия, гаджето й я оставя и се прибира в Бг... пак на стоп...
Наскоро се прибраха от Африка.... на стоп.

Точно това ме провокира да задавам въпроси. Повече ли са опасностите при пътуването на стоп, отколкото престъпленията по улиците през нощта да кажем (не, че през деня липсват)?

Ами Тумба Лумба е отговорила вече. Улицата е на всички. И там дебнат опасности, но най-малкото можеш да намериш и помощ. Влезеш ли в колата на психопат си изцяло и неограничено в неговата власт. Кой ще ти помогне и как?

Един познат държи хостел. Редовно има гости, които кръстосват света на стоп.