Най-нелепият подарък

Компанията сме подарявали на един рожден ден.Последната кутия беше кибритена и вътре презерватив  Е,имаше и други подаръци,но с този си беше шоу.

От свеки - редовно получавам момичешки дрешки за сина. Редовно разяснявам разликите, но ефект няма. За първия РД на Чико тя гордо показва дреха, закупена от нея от името на дъщеря и (за да е пълна интригата). Аз:" Момичешка е." Тя:"Продавачката каза, че не е." Аз: "Има пайети!". Тя:"Ще ги разшием!" Аз (уморено): "Тук пише "кют гърл""! "Сладко момиче! Сладко момиче!" - развикват се щерките, които учат английски. Свеки се нацупва и демонстративно напуска.
Преди децата ми подаряваше "еротични" нощници, а сега - втора еднаква дуралексова купа и чопър (фабрично неработещ). Последният армаган е пликче с подправка "Маги", но закупена чак от Ниш!

На мъж ми, който е всичко, но не и християнин, един приятел в желанието си да рекламира вярата подарява картина на разпятие и настоява да го окачи на работното си място. "Спокойно, сега ще закача кръста. Обърнат!" - смее се мъж ми.

Най-нелепият подарък ми се видя букет десетина прекрасни рози за 14. Февруари преди доста години, в момент на финансов колапс. Заради нелепата ми реакция на този подарък мъж ми вече не ми подарява цветя, а шоколадови бонбони. Винаги, без изключение. 

Темата е един път
Смях се, пих вино, през сълзи се смях, пак пих, смях се, припуши ми се (дето не пуша)...изобщо - добре ме развеселихте

  Мале, цвекърва - светенце ми се струва твоята!
А защо не ти хареса подаръкът - рози? Страхотен жест е бил от страна на съпруга ти - показва, че дори във финансов колапс той мисли за теб като за своя любима - извън финансовите измерения...

В тийн годините историята помни подарък под форма на огромен кашон от телевизор (едновремешните телевизори бяха наистина огромни), който съдържаше 3 надути балона. За да е пълен купонът, "подаръкът" трябваше да бъде завлечен по едни баири до някаква вила, където се празнуваше рождения ден. Е, истинския подарък беше отделно и скрит, но рожденичката доста се позаинтригува като какво мъкнем в тази огромна кутия 

За кръщането на дъщеря ми едни приятели на мъжа ми,които не понасям много,много, и подариха един комплект блуза  и гащеризон ,от изкуствена материя,да не говорим,че и бяха малки,и това от името на трима човека,едното момиче нямаше пари,това го приемам,но мъж и жена,работещи,излизащи в седмицата3-4 пъти на заведение,жената се пише за отдавнашна много добра приятелка на мъжа ми,да се изложат по този начин просто не ми го побира умът

А вие кога ги отваряте подаръците? Аз отначало ги отварях веднага, обаче после промених тактиката. От една страна като ми дадат подаръка и е опакован, радвам се там, ахкам и ми се струва, че хората седят като на изпит - като го отворя каква ще ми е реакцията и аз трябва да се зарадвам, те да останат доволни, от това, че съм се зарадвала и вече си продължаваме нататък. Пък и като се отвори подаръка веднага, ми изглежда все едно нямам търпение да видя какво  ми носят. А ако е разочароващ, то ми се изписва на лицето и личи, даже да се направиш на приятно изненадан, то си личи. За това спрях да отварям подаръците. Оставям ги настрани и обръщам изцяло внимание на гостите. Обаче после си помислих, че и това е неуважително, изглежда като че ли ми е все едно какво са взели и омаловажавам жеста. В крайна сметка вече отварям подаръка нито веднага, нито доста по-късно, а след като са се настанили хората и гледам да е някъде настрани да не ми видят реакцията, да имам време да преодолея изненадата, ако е не е много приятна.

По етикет е редно да се отвори подаръка при подаряването (е, никъде не е казано на секундата да разкъсаш хартията, де сигурно има толеранс от няколко минути). По този начин оказваме внимание на подаряващия. За съжаление не съм срещала указания как се постъпва при получаването на ултра малоумни подаръци, където дори и доброто ни възпитание не може да се провре покрай изумлението ни, за да се опитаме да изкажем нещо като благодарност

Аз съм се специализирала с моите блузи отдавна. Отварям, радвам се, обличам ги за пет минути, да са щастливи гостите, после ги прибирам в някой гардероб както са си с етикетите, и евентуално ги използвам, когато ме обземе някое творческо настроение. В смисъл, клъц-клъц, после обикновено на боклука.

И мен ми беше интересно как е по етикет, не че  всеки подаряващ е наясно с етикета сигурно  
Според мен едно благодаря все си е на място, дори и безумно идиотски да е подаръкът....много често си миля, че хората купуват такива подаръци, които според тях ще трябват на приемащия, да се разбира като: ще подаря това, което на мен ми трябва, щом на мен ми трябва, вероятно и ХХХ има нужда от него, няма как да не му се зарадва.

Aми не мога да раzкажа тук, а и все още не мога да направя раzбор на всичко, и продължавам да си мисля, че или аz съм луда и реагирам идиотски (все пак подарък ти правят), или просто наистина си беше пълна малоумщина. Не съм сигурна кое от двете е обаче.
Но поне се zаписвам да иzчета темата, с надеждата да се посмея малко и да раzбера, че моето нищо не е    

Но поради това имам и въпрос. Та да раzбера евентуално аz ли съм лудата, или...
Как смятате, когато един подарк е направено от блиzък, който би трябвало да те поzнава добре, но е крайно, тотално, абсолютно неподходящ, почти обиден, как е нормално да се реагира? Добре, човекът е блиzък, не си струва zаради един подарък да го нараниш, а и се е постарал все пак.. Ама пък от своя страна подаръка е освен нелеп, направо... абе оставя неприятно чувство zа раzминаване и иzобщо.... се чувстваш кофти от него.
Е, какво се прави? 

П.П. Ако нещо неподходящо е подарено от НЕблиzък, не е важно, естествено. Тук обаче е раzлично. Проблемът не е толкова в пустия подарък, а че нещото тотално не е zа теб... Абе не zнам дали ме раzбрахте... 

П.П.П. Но иначе отдавна не се връzвам, "над нещата съм", zащо някой си подарил нещо неподходящо (малко, евтино, гроzно и т.н.) на мен или децата ми, когато не ми е супер блиzък. Много причини може да има, никога не смятам, че е с умисъл, случва се на всеки (то и на блиzки се случва, та какво остава zа другите..) ... Абсурд да се обидя и да мисля "Ама те имат пари, как сега можаха....".

И да, "по етикет" се отварят подаръците, иzкаzваш балгодарност (въzхита), всички виждат и така.. Не ми допада на мен тая работа, ама... се опитвам, когато се очаква, zа да не обидя хората.

Сова, аз държа на горното си мнение, сигурно човекът е преценил за себе си, че този подарък /това нещо/ след като на него харесва, би трябвало да хареса и на теб, понякога е трудно да погледнат през твоите очи, колкото и да са близки. 

Простичък пример, който ми идва на ума...имаш познат/приятелка с идеални мерки, ти си по-пълничък, приятелката вижда супер блузка, която би си купила за себе си, ама нали ти имаш повод и иска да те изненада и точно таз по тялото блузка има наличен голяяям размер, е тя е щастлива, че ще те зарадва и я купува...може би, ако има повече пари би я купила за себе си, но сега ще ти идва на гости, ти имаш повод, ще я купи на теб...просто не се усеща, че ти ако си 70кг няма как да ти стои ок блука по тялото, която ще е ок на някой под 50кг...както и обратното примерно.
като размисля почвам да не им се сърдя на хората, че така са направили...дааа, обидно е, че не се е постарал повече, че не е видял нещото през твоя поглед, но хора всякакви. 

"Абсолютно неподходящ" е едно, "почти обиден"-друго

Аз по-напред в темата дадох пример с "Абсолютно неподходящ"подарък- обици за пробити уши, при положение, че не са ми пробити ушите и не нося такива обици.Усмихнах се, поблагодарих , казах, че всъщност нямам дупки на ушите, но това не ми пречи поне обици да имам.Може и леко хаплива да е била реакцията ми, но нека да знаят, всъщност и двете /непознати една на друга/ ми бяха приятелки и не се обидиха.

"Почти обиден"- може да не изглежда обиден в очите на подаряващия.
Тук се дадоха примери със сапуни, аз съм живяла във време, в което за един Палмолив съм чакала 20 души опашка и затова не би ми било обидно да ми подарят сапуни.Дори сега донесох на приятелките си от Италия италиански сапуни с натурални масла, зарадваха се и мисля, че е по-хубав подарък от китайски сувенир изобразяващ нещо си.

Подарък не може да ме обиди, не ми се е случвало, може да се разочаровам, да се чудя какво да го правя, но не и да се обидя.Но познавайки ме хората, никога не биха ми подарили нещо, напр. от "Куку магазин", защото ще знаят, че такава шега е тъпа

Ъъ, аз съм повече от 70 килограма и блузки по тялото ми стоят страхотно. Разбирането, че пълни хора трябва да носят само широки, торбести и безформени дрехи ме изумява. С такава дреха изглеждам поне 120 килограма. Наскоро някъде четох една мисъл и много ми хареса, присвоих си я. Пишеше, че трябва да съм егоист за да си крия извивките.

Сега се замислих  наистина ли трябва да се отворят веднага подаръците.Мен като малка ме учеха,че не е възпитано да се отварят веднага,а в едно по-късно време точно обратното-че трябва да се отворят веднага.