Просяците,които ви идват на крака

Tumba_lumba, ти ми напомни за един случай тук в Австрия. Влизам в супера да пазарувам и до количките за покупки беше седнал един просяк. Като излязох от супера го видях, че тъкмо си тръгваше. Беше с бастун и куцаше горкият човек, че чак се тресеше. Стана ми мъчно и се упрекнах, че не му дадох нищо. Както и да е, сложих покупките в колата, върнах количката и запазих монетата от едно евро, да му я дам като мина покрай него. Стартирах мотора и потеглих, като просякът беше вече до ъгъла. Спрях, за да се огледам, дали идва кола, за да мога да завия и тъкмо да му извикам, да спре, видях как той ядосано размаха бастуна си във въздуха, хвана го по средата и продължи с бодра крачка, като че ли никога не е куцал и не се е клатушкал, сякаш е за първи път на кораб. Гледах и не вярвах на очите си, как даже не успя да се стърпи поне да е по-далече от супера, преди да разкрие, че е измамник.

Хърмаяни,  имаше и един разказ за Шерлок Холмс и просякът милионер. Имаше и филм по него даже.

В последните месеци редовно ми се случват подобни неща. Офисът ни е на партер и поне веднъж в месеца звънят я с карти за театър, спа-център и т.н., до изпечени мошеници.
Преди време дойде някакъв човечец, търсеше наш колега, който го нямаше в момента. Привика ме тоз посетител настрани, и започна да ми се обяснява: "Аз съм приятел с Х, от един край сме, щях да искам от него услуга, но тъй като го няма, поне на вас да ви кажа за какво става въпрос."
Накратко били с жена си и детето си в Сф, трябвало спешно да заведат детето на лекар. Приели ги в болницата, но след внезапни усложнения, детето починало. И сега нямали пари да си го закарат обратно в родния им град, и да направят погребението.
По принцип не бих дала никога пари, но този път бях в малко по-особено състояние и се замислих: "Ами, ако има дори 1% вероятност всичко това да е истина?" Човекът изглеждаше много разстроен, даже сълзи му течаха по бузите. Дадох му 5лв, той каза, че когато може ще дойде да ми ги върне. Естетсвено не дойде, и разбира се, колегата не познаваше никакъв такъв човек с подобно описание. Но аз не съжалявам. Ок, метнал ме е, но то си е за него. С такива теми шега не бива.

Другото по-фрапантно беше преди месец и половина. Звъни в офиса англичанин, номерът който се изписва си е английски. Така и така, имал клиент за нас, дали може да си направим среща след 2 дни в нашия офис. Ок, направихме си. Идва някакъв чичка, личи си отвсякъде, че е англичанин. И започва да ни зарибява. Тяхната компания била от 20+ години на пазара, те били посредници между различни фирми и потенциални клиенти, обикаляли различните страни и предлагали членство на различни компании, като членство им осигурявало не знам си колко клиента на година. Наизвади едни изрезки от най-различни чуждестранни вестници (от английски, през американски, френски, та чак и японски), в които тяхната фирма има по цяла страница рекламно каре. Според него това е доказателство, че са читави. Според нас не. Не сме ги чували никога преди. Та 2 часа дрънка колко са велики, какви клиенти могат да ни доведат, и накрая си поиска 3000 паунда, за да ни включи в техния клуб. Ние му се изсмяхме, и казахме, че това са страшно много пари за БГ, и то да се платят за нещо, което дори не можеш да видиш. Защото с нищо не ни убеди, че наистина има клиенти за нас. В крайна сметка, той ни попита "Добре, колко бихте могли да дадете?" , ние решихме да видим докъде ще стигне всичко това и казахме "1000 паунда". Той веднага извади договор да се подписва, обаче го изпратихме по живо, по здраво.

Има и още един, трети случай, ама него още не искам да го разказвам, че... доста тъмна история е.
Добре поне, че не се вързахме. 

Преди около пет години беше… По обедно време в офиса с колежка хапваме домашно приготвени сандвичи. Влиза просяк и моли за левче, хляб да си купи, нямал пари за храна… Колежката му подаде останалия един сандвич, а той измрънка недоволно: ”Аз сух хляб не ям”, и си тръгна… Това, с което ние се хранехме, не беше достойно за него. Оттогава не давам пари на просяци.

От 10-на години насам на  никого нищо не давам.
Ако някой дори направи опит да ме заговори,само казвам "Не,благодаря.Нищо не купувам!" и отминавам.

В къщи рядко отварям на позвъняване,ако не чакам някого конкретно,така че и да е имало мераклии да ме ошушкват,не ги е огряло. 

Има си начини да се помогне така,че парите наистина да помогнат,а не да се изпият в първата кръчма.

Venetta, сетих се за разказа. Филма не съм гледала.

Това си е чиста проба пирамида. Няколко приятели преди години така изгоряха с по 2500 долара. Луксозни сбирки, в луксозни хотели, такса за влезеш /само по покана/ 20 долара. Сериозни бизнес-отношения, и много много тайни от света. После си плащаш вноската, и почваш да търсиш други под теб, които да ти докарат заветната печалба.

Писах наскоро в една друга тема как се справих с натрапници, амбулантни търговци преди време. Ето:

Почивен ден, спя си до късно, на вратата се звъни упорито. Ставам сънена, и с мъка отивам до пътната врата, която беше заключена, а аз забравих ключа. Там двама младежи започват да ми честитят големия късмет и да представят ценният подарък, който ми носят. Даже ми го подадоха през вратата. Ядосана се, че са ме събудили за глупости, веднага грабнах подаръка, промърморих едно "Благодаря много", и се прибрах у дома. Е, те още докато вървях към къщата викаха, "Ама моля ви се, почакайте, трябва да си купите еди-какво си, да за получите подаръка". Но аз пътьом отвърнах, че за подаръци не се плаща. Оставих ги поне 15 минути да се потят, че ще си "присвоя" ценния дар, да викат и да звънят. Да спомена само, че точно тези младежи, лично ги бях отпращала поне 5-6 пъти.

Хърмаяни , супер номер   , често съм си мислила да грабна подаръка и да затръшна вратата под носа им преди да ме осведомят, че подаръка е платен, да ги видя какво ще правят....ей, така за сеира...

Не давам и една стотинка. още от студентските си гладни времена, когато се е случвало да не ми стигнат пет стотинки за един хляб да си купя. Тогава нямаше много от тези с картичките, но тъкмо се бяха появили наркоманите около Попа, които просеха цигари или стотинки. Изобщо не се смятам за коравосърдечен човек, защото зная, че това е бизнес и няма нищо общо с благотворителността.

Какви ли не глупости върши човек, когато е неприлично млад и ... много сънен.    

Не давам вече и аз, въпреки че понякога някое особено артистично изпълнение направо си заслужава награда.
Понеже отдавна и много обикалям из Пловдив, съм се нагледала на "сакатичката" баба, дето от 20г. ту лявата, ту дясната й ръка се изкривява, на цигането (мой връстник, та вече си е мъж на средна възраст), което така си свива крака в коляното, та става еднокрако, обаче един мъж наскоро ми скри шайбата:
Има едно деде, дето не обикаля, ами се позиционира на тротоара в района на ул."Капитан Райчо", на вид към 80-90г., с очила-лупи, направо хлътнала беззъба челюст, пресмукваща някоя коричка сух хляб, подхвърлена от хората, черен оръфан балтон, негов набор и крака, обути в прокъсани вълнени калцуни, кръстосани върху парче картон направо на тротоара, абе, имаш чувството, че всеки момент ще предаде Богу дух. Нищо общо с останалите мрънкащи просяци, нито приема, нито предава, все едно са го изсипали на улицата, в очакване някой отгоре да си го прибере. Ако се сещате за дядото от "Войната на таралежите" - подобен, ама с 20г. отгоре, 30 кила по-малко и изпаднал, до степен да не може да долази и до кофите за боклук.
Е, какво беше учудването ми, когато установих, че същият е мъж на около 60-70г.,  който надвечер, в съвсем приличен външен вид, е, с леко, но не фрапантно поопърпани сако и бели джинси се изнася към Централна гара, свил вехтия балтон в торбичка от Метро или Билла.
Ми за "Аскеер" си е човека, най-малко!

Гаргамела,сериозно ли?Не го знам този.Но бабата предполагам е една,която вечно е дежурна по гробищата и църквите по задушници и празници.

Твърдо и категорично не давам на никого нищо. За съжаление може и да съм "отлюспила" някои истински представители на хора в нужда но .... Отказах се още преди доста години след един случай разказан ми от брат ми. Негов близък приятел е с ДЦП и си прави фондация или каквото там се казва за набиране на средства. Не че проработи ама това друга тема. Та 3!!! дни след като му излязло решението за регистрация от съда, у тях позвънили две девойки, представили се за служителки на неговата фондация и .... събирали пари за нещо си там. Е как след такъв случай да вярваш.
Отделно няколко години работех на ул. Гладстон в Пловдив - ами познавахме си ги всички просяци в района. Единия който си казваше - имате ли и ще ли ви се да дадете, ако не - живи и здрави. Имаше една която винаги някакви стотинки не ѝ стигаха - 28, 53 .... ей такива цифри. И все за хляб  , като ѝ купихме веднъж хляб и месеци не влезе . Но най-гадна беше една бабетка която както тихичко и миличко се моли, така и люто кълне, ако не ѝ дадеш или пък ѝ се стори малко.

  У нас пък никой не идва, сега направо да ми е мъка ли трябва.
Па и да ме свали от 2рия етаж си е мъка, та няма шанс с мен за домашно посещение, вероятно свеки, които са долу и имат магазинче ги посещават, ама нас не.

Пари за картички и аз не давам отдавна вече, мъжО му се размеква редовно сърцето, ама го настъпвам здраво, защото съм чувала това, което е писала и I.Hr на предната страница. Да, бих дала 2та лв, с които няма да обеднея (ама пък понякога са ми били и толкова останали в джоба на прибиране към дома примерно), но само ако знам, че поне 90% отиват за детенцето или за болният, или за каквато е там кауза...а то какво, мизерни 20% я има, я няма. По-добре, ако имам да дам да пратя нещо директно на някой нуждаещ се или пък СМС (това не знам колко е читаво, но някак по му вярвам, в сравнение с картичките).

Не работя в офис и на работата няма как да ме притесняват такива, но ме дразнят, когато дойдат на масата в заведение...едва ли не трябва да се чувствам гадно, че не искам да отделя 2лв за някое болно дете, но пък имам 2лв да си взема кафе с вода примерно  
Или пък на улицата/главната застават от двете страни и да се чуди човек как да мине, че да не му налети поне един такъв "продавач".

Всъщност дежурните ми дума са като на някои от вас: Не, благодаря! ако е на улицата продължавам със забързан ход, ако съм на маса се обръщам така, че да не виждам продаващия и да се сети да си тръгне.

На Сигани нищо!  

Gargamela, а онзи просяк, който е седнал на подлеза от другата страна на аптека Марица, един такъв рошав и винаги усмихнат, но никога нахален. Просто си седи и в повечето случаи гледа надолу. Аз мисля, че той наистина е с един крак. Виждала съм го да ходи с патериците и се вижда как кракът му е отрязан до коляното или съм била сляпа. Иначе и аз съм виждала една баба в черно облечена, с една бяла пластмасова кофичка в ръка и обикаля по масите на кафетата по главната в Пловдив.

Не давам ! 

А тази жена с червената коса помните ли я, дето от 20 години събира за дете из главната и като не дадеш репликата е „ Еййййй аман значи от такива “ А за бабето цялото в черно като гарван какви легенди съм чувала не е истина. А най ми е жал за една много възрастна жена продава цветенца около Пощата, виждала съм с нея една по млада жена с доста приличен вид, може би ѝ е дъщеря и винаги съм се чудела защо допуска това.
А това, което споделих по горе за децата не го приемам за просия, просто сравних скъпите картички - бизнес с една наистина оригинална идея за благотворителност.