Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 17

  • 91 264
  • 742
  •   1
Отговори
# 285
  • София
  • Мнения: 2 352
Проблемът не е, че учителките уведомяват родителите за това, че децата ни са със СОП. Това е неизбежно, защото скоро и децата, и родителите разбират, че са различни

Според мен е проблем. Ако ще се съобщава на родителите, това ще бъде само с мое съгласие и когато и от когото преценя. Няма право да го казва една госпожа, защото е много важно как ще бъде представено и презентирано това дете на останалите родители. При положение, че аз съм я уведомила за точната диагноза на детето и е уведомена за желанието ми родителите на другите деца да не се уведомяват - то постъпката и е неуместна.

Ядосва ме начина по който сложи етикет на детето без да си даде шанс да го опознае. Тя видя в него белязано дете, но не и личност. Представи го на останалите като белязан без да им даде шанс да видят в него детето, а само етикета, който му насади. Обучението при тази жена  как ще се осъществява???????????? Ще обучава ли тя Мишо - детето,  или ще гледа на него като на воденичен камък на шията и. Какво ще кажат  родителите  на децата си, които присъстваха на изявлението на мустака????????? Как да обяснят на едно дете думите на госпожата им към новия съученик, като самите родители не са наясно какво означава тази диагноза. Не е ли по редно аз да им обясня и да им помогна да намерят точните думи за обяснение към своите деца?
А родителите ще видят различност в детето, но много зависи с каква нагласа ще я видят различноста. Ако гледат на него като белязан ще виждат догмата, ако гледат на него като на едно дете, което е обичано и подкрепяно от родителите си въпреки дефицитите му - ще видят дете с нужда от помощ, а не заплаха за своите деца!!!

n_alex76, какво се случи след тази родителска среща?

# 286
  • Мнения: 2 165
Цитат
n_alex76, какво се случи след тази родителска среща?
Аз дадох съгласието си да уведомят родителите, но не мисля, че е коректно да става в мое отсъствие.Сега не знам какво точно са казали.Само знам, че е казано повече от това, че не е проговорила.Родителите проявили разбиране.
Показаха ни книжките, по които ще учат и съм доста притеснена.Ние трябва да сме по индивидуална програма, но пропуснахме ЕКПО по здравословни причини.

# 287
  • Мнения: 1 738
Катина,
по принцип си права, но е абсолютно невъзможно да затворим дори временно устите на хората, включително на учителите – нито с молби, нито със строго настояване. От първия момент, в който видят децата ни, “новината” се разнася – на другите учители, на приятелите им, в семействата им и така до безкрай.
Кога е моментът човек да потърси личен контакт с родителите и останалите деца, всеки трябва сам да прецени. Струва ми се обаче невероятно, каквото и да решим, да предварим разнеслата се “новина”.
Аз лично вече казвам на всеки от бившите си приятели и колеги, които се сбъркат да ми се обадят, че внучето ми има аутизъм. Това е най-лесният и ефективен начин да се ликвидират слуховете и съжаленията/злорадството за това, което ме е сполетяло.
Някъде попаднах на преводни информационни материали за аутизма, предназначени за учителите, съученицити на децата и родителите им, но не ми се сториха добре адаптирани за нашата действителност. Ето още един линк, който съм убедена, че знаеш, но някои от майките може да не са попадали на него.
www.autism.org.uk/.../education/educational...schools/.../educat … ool-children.aspx
И той не ми изглежда пригоден за нагласите на нашето Балканско общество.

# 288
  • София
  • Мнения: 2 352
Как да не може, като може. Предишната госпожа на Мишо в старото училище ме посъветва да не съобщавам на родителите тази диагноза. Правеше всичко възможно да предодврати набелязването му от децата. За съжаление Мишо не и помагаше в тази и мисия особено и го нарочиха за селския идиот и за досадник, но това е друга тема.
Каквото и да си е мислила, каквото и да си е говорила пред близките, имаше желание да приеме детето и показваше напълно еднакво отношение към него и останалите. Ако исках да я питам нещо когато имаше други родители нарочно не ми обръщаше внимание докато не останем насаме и тогава да я питам или да ме попита тя нещо. И понеже не съм се сблъсквала досега с такъв тип хора като вещицата ми е трудно да понеса удара и да не мисля за нея като вещица. Защото такива хора са си сбъркали професията и не им е там мястото. В училището има и свестни хора като настоящата преподавателка на Мишо, психоложката на училището, вероятно и директорката и не ги слагам под един знаменател всички. Знаете, че досега винаги съм подкрепяла учители и терапевти и съм им влизала в положението, но явно и сред тях има мърши. Удара за мен е тежък, защото съм наивна ливада с излишен оптимизъм и вяра в доброто във всеки.

Ще трябва много внимателно да обмисля кое и как ще е най добре за детето ми за в бъдеще. Мисля де, имам планове, но все още в зародиш.

Линка нещо не е активен. Да не е "Ръководство за медицински сестри" на Стивън Оливър? Дай кратък
цитат от първата страница на текста и ще го намеря чрез този цитат от Гугъл.

# 289
  • Мнения: 1 738
AUTISM WORKSHEET for primary schools

# 290
  • Мнения: 2 165
Мами, дайте ми съвет! Praynig
Както споменах сега сме в първа група и ще работим с книгите на Моливко.
Докато минем ЕКПО на 19.10. /евентуално/ дали да поискам и 1 комплект за домашна подготовка или за изчакам? newsm78

# 291
  • София
  • Мнения: 3 249
Мами, дайте ми съвет! Praynig
Както споменах сега сме в първа група и ще работим с книгите на Моливко.
Докато минем ЕКПО на 19.10. /евентуално/ дали да поискам и 1 комплект за домашна подготовка или за изчакам? newsm78

Поръчай ги от нета. В нашата градина учат по Анубис, но аз поръчвам Моливко за домашни занимания  Wink

# 292
  • Мнения: 2 165
Благодаря, Доника! Hug

# 293
  • Мнения: 1 738
Днес в "На кафе" ще има отново нещо, обявено като "Аутизмът се лекува".

# 294
  • Мнения: 7 433
Днес в "На кафе" ще има отново нещо, обявено като "Аутизмът се лекува".
  Блгодаря за съобщението ,КОнстнца!   bouquet  Ще се опитам да го гледам.

# 295
  • Мнения: 428
Moмичета, признавам, че не успях да изчета всичко и едва ли ще се включа много адекватно.
Но все пак...
Историята на мен и моето дете я знаете почти всички тук (за тези, които не са в течение, съм готова да изспратя линк с предаването "Едни от нас", в което участвахме с детето и тогавашната директорка на училището, която не искаше да гоприеме).

Но за случилото семисля, че вина имам и аз, защото проблема открихме още в първа групша в детската градина, и послушах една от нашите учителки да не споделям. Тогава бях объркана, изплашена, послушах я. Съответно детето растеше и проблемът започваше все повече да личи. И така тръгнаха 'митовете и легендите' за моята Мария.
На пръв поглед всичко изглеждаше нормално. Но ударът под кръста дойде точно, когато детето трябваше да постъпи в първи клас. Директорката на детската градина беше организирала среща с двете учителки, които трябваше да поемат първолаците и в продължение на два часа е обяснявала какво 'чудо' ги очаква. Та жените до такава степен се бявха стресирали, че аз по никакъв начин не успях да ги убедя, че това не отговаря на истината.

Родители пък се бяха постарали да обрисуват детето ми пред директорката на училището, което избрах. И страшните проблеми започнаха...
Може би, ако тогава открито говорих за състоянието на Мария, разказвах за нея, щях да си спестя доста ядове.
Но сега вече знам пътя. Не крия от никой, понякога дори обяснявам на непознати каква е причината тя да реагира така, да им наруши личното пространство или да им каже нещо неуместно. И видях, че е доста по-лесно. Някак започнах да срещам повече разбиране. И вече никой не се страхува от детето ми.

А класната на Мими сама се увери, че тя не е това, за което предварително чужди хора я бяха подготвили и изобщо не я дели. Отнася се с нея като с всички останали дечица.

# 296
  • Мнения: 428
Включвам се отново, за да ви поканя на събитието, киоето "Стъпка за невидимите деца" организира.
Много ще се радвам да се видя с тези от вас,които ще имат възможност да дойдат. Ще имате възможност да чуете и видите на живо много наши известни певци.

На 6 Октомври от 19.00 часа в София Лайф Клуб ще се състои концерт подкрепящ създаването на Фонд за терапии на деца от аутистичния спектър в България!
Вход- свободен
Очакваме Ви!

П.С. Ето я и темата в Клюкаарника:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=614704.0

Последна редакция: пн, 03 окт 2011, 11:08 от Calathea

# 297
  • Мнения: 1 738
Днес в “На кафе” показаха как Сашко (“излекуваното” от аутизъм дете) постъпи в детска градина след познатите на всички ни перипетии с отказ от няколко градини. Да пожелаем на него и семейството му всичко да тръгне добре и тази ДГ да бъде показана още няколко пъти по ТВ, за да служи като пример за другите

# 298
# 299
  • Мнения: 4
Здравейте казвам се Радина и съм майка на дете с диагноза аутизъм. Родих сина си Александър на 26години след 2години борба със стерилитета, в началото той беше едно прекрасно бебе но колкото повече растеше толкова повече изоставаше от другите деца. Беше не 7-8месеца когато реших, че с това дете се случва нещо, децата на неговата възраст се усмихваха , смееха се с глас гукаха а  Саши мълчеше.  Първоначално реших, че Саши може би е с изостаналост но никога не помислих, че може би е аутизъм. Мъжът ми твърдеше, че се вманиачавам и че на детето му няма нищо и че всяко дете е различно всички около мен също мислеха така. Личната лекарка и  тя каза, че прекалявам вече и как може да си мисля, че това здраво дете има някакви проблеми. Саши беше на две годинки и три  месеца когато се разболя много сериозно и ни приеха в пулмологията. В стаята в която ни настаниха имаше и още една жена с детенце на около 4годинки говорейки си един ден тя ме попита дали Саши е аутист защото има абсолютно всички симптоми: подуто коремче, избягване на конакт, и т.н. Тя ми разказа за нейният син и затова как са отрили проблема на нейния син. Даде ми телефона на техния лекар и веднага след като излезнахме от болницата отидохме при него направихме всички изследвания и след две седмици  разбрахме, че съм била права и Саши има  проблем с развитието си.  А през това време Саши проявяваше все повече и все повече симптоми на аутизъм.  След като поставихме диагнозата доста дълго време не вярвах. Всички ми казваха, да го оставя в дом. Ровейки се за информация попаднах на диетата която ограничава казеина и глутена. След като започнахме диетата видях голямо подобрение в Саши. Погледа му се избистри и започна  да контактува разбира се не като другите деца но определено беше по-добре. Горе-долу по това време се запознах и с Мина която ме избави от дупката в която бях пропаднала тогава. Тя ми даде сила да   продължа да се боря и да реша да имам второ дете. Благодарение на нея в момента  Саши говори, усмихва се, контактува. 
Съжалявам за дългия пост.
Радина

Общи условия

Активация на акаунт