Как да разкараме бъдещата любовница или настояща такава

Нормално 
Темата се люшка от краен драматизъм, до изтрещяване 

Див заеко, ела да те почерпя едно брееее, таман се прибирам отвън!

По-малко драма, дами, повече секс!

Браво, браво, потрудили сте се да ги закръглите! Ама, ако не бях аз снощи да ви подкача за съветването, темата щеше съвсем да заспи!

Изтрещяването е дружно, щом се стига до постове на тема страх от любовницата, живот за миУото и свето семмейство. Явно ще излязат прави тези, които твърдят,, че семейните ценности са под морското равнище.
Та, по въпроса за любовницата да кажа. Любовницата е напълно безлична и няма никакво значение дали е Иванка или Драганка, дали е безумна хубавица или с напуканни пети и олющен лак, или пък дали е еднократна или многократна, защото тя изобщо не е важна. Важното е, че самото случване на изневярата вече е една огромна плюнка по доверието в семейството. Като в приказката, че счупеното и да се залепи, пак си личи и не става ново. То е като да разбереш, че най-близкият ти приятел те е обрал,  докато си бил на море и си му оставил ключа да ти полива цветята. Или да му довериш някоя много лична тайна, а той да я продаде на някой вестник или да я изцопа пред важни за теб хора. Както се казваше в Ъндърграунд във финалната сцена "мога да простя, но не мога да забравя". Развод може  да няма, но винаги остава съмнението като гноясала язва - тъкмо помислиш, че си я изчистил и дезинфецирал, пък на следващия ден пак започнало да бере. Не се забравя и двамата като се погледнат винаги ще знаят, ще започне да изскача все по-често при някоя караница за дреболии, или пък всеки ще започне едно тихо отмъщение по други фронтове. Дори да остареят тези хора заедно, пак тази мръсна тайна ще си стои между тях. Надявам се, че сега е станало ясно.

Аз лично свързвам любовта с верността и едното без другото не струва. За мен няма средно положение. В това отношение разсъждавам като мъжете по отношение на женската изневяра, а те изневяра от жените си рядко търпят, че и да я преглътнат.

В този ред на мисли,  ми е интересно как ще реагираш, ако разбереш, че съпругът ти отклонява част от заплата си в лична сметка - ей така за нещо негово си - така е решил! Пак е въпрос на доверие..


  Мерси, аз се прибрах в късния следобед от морето - затворихме сезона дет,се вика и ми е мъчноооооооо  , та вече се подкарах. 

Да, и това е въпрос на доверие и определено вече няма да го има. Ако така ще си мешаме капите, като във фейлетона за двамата съдружници-кръчмари, дето ужким пускали оборота в едно чекмедже, пък тайничко всеки ноощем отивал и си вземал по някое и друго петачи, накрая ще станем точно като тях - ще фалираме като семейство. Веднъж единият започне ли да мами другия, няма прокопсия!

E те затова у дома сме си с две отделни карти и сметки, знаем кой колко взема, но никой никому сметка не държи за неговите си харчове.
Абе жена- злато съм, отдето и да ме погледнеш!

Съжалявам, но това положение е благодарение на Телето, което е на принципа- Не ща твоето, но не пипай моето 

Уффф, пак се върнахме в изходна позиция. Как изневярата е само там, където семейството отдавна не е семейство...
На мен подобни клишета не са ми интересни - нито в мисленето, нито в поведението. Лека нощ!


И при нас  така. Парите са общи, но всеки си ги получава отделно. Ако ми потрябва, не ми отказва. Нито аз на него. И не питаме защо. Но всеки си харчи самостоятелно за общите и за личните разходи. Че дори и карти за сметката на другия имаме, но не се е случило да си теглим тайно /предупреждаваме се - като с купоните - когато ходи единият някъде цяла нощ, винаги се обажда на другия да не се притеснява/. И всичко ни е така - общо и неразделимо, но всеки си го ползва по свой кеф...
Ако не стигаха парите, сигурно щеше да е друго, ама не сме опирали до сметките на другия отдавна.

Е, аз за кво не го оставям, мисУиш?
( и той мене де, щото де ще намери друго такова, рибесто и кротко, да слуша  )

Да, Азаф, има го и момента, че ако не достигат, е друго. Пу пу, дето се вика.
И за ходенето също се предупреждаваме, ей на, аз отсега съм заявила, че предстои есенен тийм Ибилдинг на фирмата. С преПиване и преСпиване!
Пък той одеве ни звънна в 22 часа, да види как тече рождения ден, на който бяхме с детето.

И драма няма.

ти пък, къде прочете, че изневярата била там, където семейството не е семейство? Защото аз не помня такова нещо. Както ти самата написа, ако не греша, хората изневеряват от любопитство или дори скука. Семейството си е семейство, но до момента, в който не се размирише цялата работа, особено ако поне единият от това семейство държи на верността. Аз познавам семейства, в които и двамата знаят, че единият кръшка, и колкото и ужким да няма проблем, все в един момент гръмват емоционални бомби от обида. Няма развод, но вече не е същото.

Айде да задам въпросът по - разбираемо...

 Кой от двамата има повече начини да "измами" другия...  И без да ми отговаряш, ще ти кажа, че този, който се чувства "под чертата" винаги го избива на "доверие, семейство, едно цяло, чест, и  т.н. - просто защото знае, че освен "чувства" и "възвишеност" няма какво друго да предложи...
А живота е разнообразие и колкото повече се отдадеш на разнообразието, толкова повече ще спечелиш за самия себе си, не за "НИЕ"-то, а лично за теб!

Какво разбираш под "под чертата"?
И под "разнообразие", "изневяра" ли да разбирам?
Какво му е на "ние"-то? Нещо прокажено ли е, срамно ли е, обидно ли е? И трябва ли да биве или 4ние", илии "аз"?

Зависимост! - няма значение каква - финансова, емоционална, ежедневна - т.е. - ти си елементът в семейството, който се опитва да запази някакво статукво, да опази "нещо" от "някой си" - енергията ти не е "напред и нагоре" - опитваш се да задържиш момента такъв какъвто е сега и си вярваш, че успяваш! -
 Може и да греша, но така звучиш...

Е, то и ние така, ама и двете карти са в мен,  , той харчи служебни - и което не му одобрят го доплащам!

Дано не те обидя, но... аз не бих си позволила да унижавам някого по подобен начин.
Нито бих позволила мен да ме унижават така.