Нямам още чаве ,но си имам тебе:)))))-6 тема романска!

Мацки, тя моята свеки почина миличката. Мъжкото свеки ми причинява това. Много ме е яд  и не знам дали искам да ходя изобщо. Чаках тази почивка толкова много и толкова се радвах, а сега той ще е там и ще трябва всички пак да се съобразяваме с него.   Чак плаках от яд. Мъжо и той се ядоса, но секъра е такъв, че като си науми нещо, просто го прави. Толкова ли не може да се усети, че не му е с нас мястото там. Ние всички сме хора на по 30 - 35 години, той обаче с нас там!
Как не се усеща, че след целия ужас, през който минахме искаме да си починем, а не да се натоварваме с неговите глупости?   А  аз си мислих, ако ни дадат зелена светлина, как може да си направим едно морско бебе (не, че във Варна щеше да е речно  )
На всичко отгоре сестрата на мъжо не живее в БГ и тази почивка ще бъде единственото време, в което ще се видим и ще сме заедно....Да, но все някой трябва да ни се натрапи  
Намрънках се, но не ми олеква! Пих даже и мастика с таратор (аз, дето не пия), ама и това не помага.  

Браво бе, ЛО! Най-важното е, че поне даде знак, че все още те има!  

Как са моите приятели...да, да, онези смотаните, дето говорят на руски   (Украински де)

Зузе, някои хора са направо  А той въобще бил ли е поканен или просто си е изчислил, че ще идва 

Цяла седмица ми обясняват как е невъзможно да се прозвънят по 70 клиента в ден, а днес прозвъняха 120 - шот им казах, че ще има бонус
Мързели майна и тва е!

Никой не го е канил. Даже му беше обяснено, че искаме да сме си само ние младите. Но тази вечер той ни го съобщи ...рече и отсече, без право на мнение да имаме ние. Каквото и да кажем, няма смисъл....започват едни сръдни ужасни....
Мъжо каза: хич да не ти пука, такава изненада съм ти приготвил, че няма да го забележиш свекито, че е там. Аз любопитствах, естествено, но ми казаха само: ще е по-откачено и от 30-я ти рожден ден  Та май ще се навия да заминем, пА каквото ще да става, нали съм си с мъжо! 

Нали знаеш - ранЪта праи борбъта 

Ей, зу сега прочетох за твоя свеки, как така сам ще се самопокани бе.....
Оф не знам, аз съм щастлива от моите свеки, ама все пак в момента живеем на далече...
Но започвам да си мисля, че рано или късно ще си развалим отношенията 

Нагло бе...ние не сме си в добри отношения с него, особено от последното му гостуване. Но на него му се ходи и това не му пречи.
Аз все още проявявам непълен канибализм (не съм го изяла нацяло с парцалите), защото си обичам мъжа, но пък си отстоявам моите интереси. В случая обаче не зависи от мен да му кажа да не идва...там ще са дъщеря му и сина му. Много тъпа ситуация. Ако зависи от мен - отварям устата и си го реквам.
Айде, да сменим темата, че ей сега ще му се обадя 

Зузке, мани го свекъра. Дай да нищим изненадата от мъжо  Какво ли може да е?

Казвай, че ше ме ИЗИДЕ любопитството, не знам при теб как е 
Я разкажи за миналата година 

Аз преположих Аквапарка - той каза твърдо НЕ! После каза, че и да си скъсам задника няма да позная. Ама то моето е куку бе...много умее да изненадва. Този път обаче ме сгащи....идея си нямам кво е намислил 

Ами то беше преди две години  (нали съм си дърта, вечИ съм на 32) Обясняваше ми, че нямало пари, никъде няма да празнуваме, нищо, че била 30-та годишнина и т.н. И аз ходя като призрак, безразлична, цял ден на въпросния ден. Прибирам се, тъпо ми е, реве ми се и той ми вика: я вземи се облечи, ама като за кафе, да отидем да пийнем по едно някъде, обадил съм се и на еди кои си приятели. Аз още с по-голямо нежелание се облякох. Той ми вика: ама ти за какво я об;ече тази рокля, ние на кафе ще ходим, сложи едни дънки и да бягаме. Не смених дрехите де! Тръгваме и по едно време вече с колите излизаме извън града почти и аз се кокора къде отиваме. Всички ми викат: ами само ще минем да видим какъв ремонт правят на еди кой си ресторант (месец след това се оженихме във въпросния ресторант и те ме излъгаха, че правят ремонт, за да не се усъмня защо отиваме там). Аз нищо не зацепих, даже се ядосах и си викам тез, че тъпи, защо не са казали, че ще ремонтират Слизаме от колите, влизаме вътре и всичките сервитьори наредени с едни кърпи в ръцете и в едни глас: Честит рожден ден! Масата ви е готова!  Ко речи?????? Едни букети ми връчиха и аз те стъписах.  Сядаме, вечеряме и идва време за десерт: сервитьорката носи една торта и моя мъж, който не може да пее много добре, става и започва да ми пее Хепи бирдей през всички  Направо се раплаках от щастие....А подаръка беше колие и обеци....много стилни и не много евтини, казвам го, защото доста време е пестил за тях. Никога няма да забравя този беден рожден ден! 

Дай Боже всеки му такъв беден рожден ден!

Да, беше невероятно просто....

Лолке, похвали се нещо ти бе? Забравихме се