(Био) зеленчукова градина 11

Здравей  ,avocett

Хубава си!Хубаво пишеш!.Добре се грижиш за градината си.Хубава книга имаш
Препиши ни нещо от  нея.
Напомня ми  подобен стил..
" Отвий трите винта на капака.Повдигни капака....

Ще взема да потегна едни рафтове, че да наредя зимнината вътре в мазето. Не че съм почнал, де.

Изкорених тиквичките. Тръгнаха да стават едни уродливи, топчести, твърди. Трета година поред ми е неуспешна с тях.

Пиперът капия, насаден всред заболелите от мана краставици и бамя, се чувства отлично и ме дарява с чушки. Ех, не са като от Цалапица или Звъничево, да речем, тънкокори и грозновати са, ама в радиус от поне 10 километра съм сигурно от десетте, дето си вярват, че ще отгледат капия. И предполагам вторият, дето му се случва.

Сиврията ми обаче е приказна. Прозрачна като на византийска принцеса кожа, силен аромат - като офицерска столова, вкус богат, създаден за много мухливи сирена.

Прекрасен блок, момиче И преживелиците, и снимките.
Онова, дето му търсиш името на български/ джиндживата/ е хинап. Вълка таз година гледа, не знам как му се разви, защото джиткал такси. Но от плода нищо не можеш стори. Ще те чета, може пък да измислиш нещо.

Авосетт,препрочитах те!
Разглеждах фотосите и си мислех колко ми е нужна Биотемата.Не само на мен-на Мананди(който изчезна),Gugy,Matzeto,Titina,които се опитваме да посеем и отгледаме Българските си семена.Трудно е да пуснат корени и дадат плод,който носим в Спомените си.
Ето,при мен и слънцето става вече късо,есенно.Отнесох китка зелени домати при американските газди в градинския център.Клатят глави-трябвало да вкореня цъфнал разсад през ..май.След последния сняг.
Да пробвам де-като Матцето да обезлистя(улесних катеринките) или да ги обера и в хартиени пликове с дупки.Да узрявали под собствените си ацетатни изпарения.
Ликопенът щял да се образува.Шменти -капели...Хепиенд!
И Рорик ме замисли с Буров,бурените и плодородието
...За нашите Златни земи важи-есенната Прерия е по-висока от мен.На едно стъбло има по няколко добре защитени семенници.Като за бизони и катеринки.Дъбиците опират небето.И до тук.
Но няма от нашите орехови дъвета.Видяхте масива покрай моето село от фотосите на Лейди Блю.
Гръцки орех,както го водят тук.
Хайде,де покажете си покафенелите пръсти,не обичате ли млечни орехи?
Да питам:Това не е ли хмел?
http://prikachi.com/images/467/3761467k.jpg
Мога пък да пробвам домашна бира да сваря,има един подем в ..мътната пиво и "Направи си сам"!  
Пишете,показвайте...гордея се с вас!

 Веселче, това е хмел. Сещам се,че имах доста из градината,преди мжт ми да направи прочистването на храстите. Ще си го намеря някъде останал и ще си го пообгрижа.

Много хубав блог, авосет! Браво!!!
Харесвам идейни неща, въпрос към теб - ти ли правиш снимките ( с каква камера?) ?

Моята работа градинска е в застой, вечер нямам сила за нищо, ще разчитам на събота и неделя. Купих си семенца от едни салатки , доматите ми взеха да червенеят, сигурно защото им с заканих да ги махам  Не помня откога не е валяло. 
Вчера имахме водопроводчик, 2 кофи натрупан варовик извадиха с мъжа ми от запушената тръба. Жалко, че ме нямаше да направя снимки, но гледката в кофите ме потресе. Предполагам, че това И го пием. С две думи водата тука е много варовита, невиждано за нашите ширини.

Приятно:)

Здравейте!
Сега да ви покажа "плодородната" почва с която се мъча от години.
Да не си помислите че живея на дъното на океана



Ей този хубавец сигурно Ще ми е фаворит. чакам го оЩе малко да почервенее и го цопвам на кантара



Само такива чушки растат при мен;
 


Крушовидна дюля;



Ябълковидна дюля;



Веселче, кастря ги аз листата на доматите непрекъснато.
Дори и под подкрив, пак не остават съвсем сухи като вали.
Мирясаха сега, няма болести. Почвам да махам шумата, след като първите домати почват да наедряват.



За теб една снимка от "биволското"



Накрая една вкусна ябълка;



avocett, аз като бях на 18 години, мислех за всякакви штуротии само не и за градина и зеленчукопроизводство.
Хареса ми блога ти

На 18 и малко по-рано се случи така, че усетих могъществото на "промишленото" земеделие.

Огромни блокове зарзават, напоявани с мощни помпи от далечни язовири. Безкрайни полета, на които деца на приказни великани бяха разпилели парченца мозайка - бали слама. Домати, събирани в двутонови кошове. Блок пипер, в края на който имаше върби. Поради кривината на Земята, от върбите се виждаше горната половина - толкова далече бяха, а до тях все пипер, и пипер.

Заподозрях, че има нещо сбъркано в това, промишленото, когато видях някакъв верижен булдозер да стиква между бетонови стени милиони мъртви бройлери.

  обгрижи го с някакъв хербицид 
няма по-сташна досада от това растение 
от всяка "шишарчица" излитат семенца и се сеят нови растения, старите пускат коренища 2-3 метра и се разпростират навсякъде
няма изскубване, няма изчистване. навсякъде има бодли, по стеблата, по листата, сякаш и по бодлите има бодли  сваля кожа като се опиташ да го изчистиш, а се катери, увива и убива всичко под себе си. 

ние направихме първите дози изварен домат и лютичка по рецепта от тази тема 
дваж по-сладка ще ни е зимата 

Ммм даа,

Още нищо не беше збръкано.

След жътва.Полето  се жълтее от  стърнищата.Ухае на слама.По полето ,достатъчно орехи и лиляци , като оазиси  в пустиня..В клоните им пеят птичета.В клоните им ,дървените къщички за старците , дето цяло лято пазят лозята и бостаните.Рано сутрин ,рояк деца вървим боси по пътя.Никой и не си помисля да влезе в нечие лозе  или бостан или да замери някое пиле.. Най малкото не може да влиза в стърнището Натоварили сме го да носи през рамо шарена торбичка с коматчета ни хляб  и  дървена бъклица за вода, иначе няма да дойде с нас.По-големите ,кой свил под мишница , кой направо влачи по пътя зеблени чували.Хладната пепел по пътя гали стъпалата ни, прави фонтанчета от пепел между пръстите ни...Все още по полето има не съборени от старите кирпичени къщета , на още не влезлите в ТКЗС стопани, със  стогодишни орехи  до него и 25 метрови дълбоки кладенци, герани, под него .Има и по една , от онези киселите сливи, киселици. жътварки, тръгуни и по една задължително кисела ябълкаа. .По жътва все още прошарени.
И от онова цвете дето издържа на суша.Листата му като на слънчоглед. Цъфти бяло, червено , розово.Високо колкото къщето. Минаваме покрай Каменчовото къще.Там ни е изпреварил  на вуйчо ни приятел.Седи и пише.Вади ни вода от герана, набира ни тръгуни,ябълки и продължаваме.Малките оставяме на къщето да не ни натоварват да се грижим за тях.Щото после , а някое му се е случило нещо, ще играе тояжката на дедо по кокалчетата. Очите ни ,на опитни специалисти ,шарят по стърнището за паднали класове.Навлизаме в стърнището .Росата още не е паднала.Стърнището меко.Сръчно пълним чувалите с житни класове.Преполовили чувалите, .Сядаме да отдъхнем . Да преценим на кого да помогнем да ни настигне в работата.Да хапнем комат хляб с тръгуни и ябълка..
Ставаме.Слънцето ни напича.Работата не спори .Приказките, замерянето с тръгуни , присядането става все по-често.Някой запее.Полето се оглася от детски викове.Криво ляво понапълнили чувалите тръгваме.Влачим ги по пътя.Пепела горещ.Пепелянките са се размърдали.Върви напред един по-гръмогласен .Вика , свирка, тупа с една тояжка по пътя.
Прибираме малките, и приятеля на вуйчо и забързваме.Не може вече да се върви бавно по горещия пепел на българския асфалт.Обедно време.След обяд на Огоста.


Оше нищо не беше збръкано. Всичко беше истинско - къщетата, орехите,птиците,  ,водата, тръгуните, коматчетата от жито 301.

P.C.
И децата бяха истински.Като Авосетт, днес.

rorik,   
Седя тук,а душата ми шляпа из пепелта и жадува за киселици....
Веселчето,matze,Titina,Gugy,manandi-възхищавам ви се.На способността да пуснете корени и в най-враждебната почва/аз не мога да живея ако не виждам ежедневно гърба на Стара планина/,на усилията ви да създадете по една малка България на чужда земя.Да покажете на децата си вашата представа и спомен за Родината,вкуса на домата от детството ви.....
На село имам съседи с дъщеря в Америката.Прозореца им е отворен към градината ми.И всяка вечер в седем започват да си говорят по скайп  -момичето разпитва за неща,за които не съм си и представяла,че може да има интерес-капят ли летните ябълки,мирише ли пред къщата на чимшир,опитва се да си представи вкуса на горещата лютеница.Спомня си за динените фенери,за прегърбената баба зад комшийския геран....

Вили, сякаш си писала с моята ръка
Аз съм градско дете и никой в моето се мейство не се е занимавал със земеделие.
Никога не съм търчала по поляни и не съм имала и малък допир с домашни животни.
Майка ми едни яйца на очи не можеше да направи, камо ли зимнина да приготвя.
Аз тук реших да си направя компоти от череши.
Сварих черешите във вода. Сипах ги в буркани, затворих ги и поставих в салонния гардероб при якетата за по хладно. Да ама...една ноЩ се събудих от някакви странни шумове.
Бурканите гърмяха в гардероба, всичко омацано....Май трябвало да заваря бурканите
За любовта към земята даже и не съм се и замисляла.
Тя била вътре в мен скрита и е трябвало да минат толкова много години докато го осъзная.
Сега не мога без животни, колкото и да гледам, не виждам градина която да е толкова шарена и пълна с цветя като моята.
А като си откъсна един домат или една краставичка цвиля като стара  кобила от радост.
Днешната България не я познавам. Спомените ми са от преди много години, от времето времето на соца.
Тук е моят дом, тук е моето семейство!
В Бг. няма вече никой който да ме чака. Но имам един принцип...
Като вляза в къЩи и затворя портата е вече България. Държавата в която живея и нейния нрав остават на вън, на улицата...!

st. Dobri, беше ми отговорила на въпроса за не люти чушлета "Рибки" за което ти благодаря!
А знаеш ли евентуално под какво име се продават семената за да знам как да ги търся?

matze, разчувства ме! Пренесла си българското трудолюбие и неосъзнатата си обич към земята в чуждата страна, и премесено с германската педантичност-ето ти чудесна шарена градина!
Доживях да бера червени чушки, най-после, месец след Анн. Оранжевите пиперки са от Вили, която беше така добра да ми задели семена, а червените, Анн, са Амфора: http://i025.radikal.ru/1109/06/630a8239aef8.jpg Набрах 4 баки и  отивам да пека на печката, не съм за завиждане.

Аз си мисля, че всеки носи по нещо от родината в себе си. Точно тази къща си купихме, защото имаяе като чемширите на баба. Имам чичо в Монтана (САЩ)- като ми даваше напътствия как да го намеря ми вика - ще видиш големи тополи като в Петревене  - от там е родът на свекърът ми. Сега сме помъкнали от бабините семена, от поляните съм си взела мащерка, носим орех от ореха посаден от бабата на съпруга ми.   Все неща който ни свързват с корените ни.
Мислех си, че никога няма да правя зимнина - ето тази година правих- грехота е да го отгледам и изхвърля.

намерих само това, но на това латинско име излизат други чушки 
http://www.semena-lozi.com/sz_72.htm

твърде вероятно е да е някакъв български сорт 

дай адрес (на ЛС де) и ще се опитам да ти изпратя семена 

не знам дали съм го писала, но ако се повтарям ще ми простите 

моято любимо момче е софиянец, на жълтите павета домати и чушки не са садили, а сега в градинката иска да има всичко  обикаля ги, оглежда ги, хвали се с тях на познати и колеги. и иска още и още да сади 

  вярно е, че върза доматите с машинката за лозе; че в домата намерих няколко щира, старателно зарързани  а колко пъти окоси магданоза и джоджена с косачката не е истина