Изхвърляте ли храна?И ако не-как го постигате?

  • 50 496
  • 1 048
  •   1
Отговори
# 1 005
  • София
  • Мнения: 4 285

Разбира се, че е така.
Каква вина, за Бога, само това остава да изпитваш и вина.
Изпитваш достатъчно дискомфорт, болка и ограничения, за да се тровиш и с вина.
За съжаление при теб, предполагам, че има странични ефекти от заболяването и ти се налага да се съобразяваш, да пиеш медикаменти, да спазваш строга диета и какво ли още не, но не се измъчвай повече с такива въпроси.
Защо на теб ти се случва, а не на Ганка, която си порка като смок, примерно и нищо и няма.


Роси, именно когато сравниш комина на баба Пена и милионния град с индустрия и още милион автомобили, предполагам сама ще откриеш разликата.
Казах ясно, че нямам никакво влечение към селата и селския живот, но не съм идиот и много добре разбирам каква е грандиозната разлика в полза на селото, от една такава гледна точка.
Хората, които живеят в села са много по-привилегировани в това отношение, както и техните деца.

Последна редакция: пт, 19 авг 2011, 21:56 от Azzy

# 1 006
  • Мнения: 5 710

Хората, които живеят в села са много по-привилегировани в това отношение, както и техните деца.


За съжаление тези привилегии се стопяват много бързо от липсата на неща, които пък в града са налице. Евентуално дълголетници може да има сред хора, които са родени, расли в някое изолирано място в планината, например по правила на 200, а не на 20 години:-)
Иначе дядо ми ( когото споменах) е на 92 , софиянец - той е дълголетник класически, но е продукт на много фактори, единият е, че през уикендите не пропускаше 'ойларипи" ( както казвам:) на Витоша. Другият е яденето, много умерено хранене, и третият е начинът на живот - спокойно, без зор, няма страх за хляба, за работата, за децата..  както казва един наш съсед и за баща си ( много съученици на дядо са живи) "Абе какви са тия хора бе!"  Laughing

# 1 007
  • София
  • Мнения: 4 285
Абсолютно.
Всички стари софиянци са ойларипи до един.
Моите също бяха такива.

# 1 008
  • Мнения: 25 575
  О, обожавам "Ойларипи"... водеха ме всяка събота и неделя на Витоша и поздравявахме всички непознати които срещаме...
   

# 1 009
  • Мнения: 10 327
Цитат
unadaptable, аз на твое място нямаше да съм доволна,че нямам причина да се упреквам, а щях да се чувствам прецакана от живота....   

ах, хахаха....по този повод веднага се сетих какво ми каза сестра ми, когато излязох от болницата: аз, на твое място ще пусна веднага един фиш, това е първото, което щях да направя. На въпроса- защо пък фиш, ми отговори: защото животът те прецака много гадно и сега ти дължи реванш  Joy Joy хм.....още не съм се възползвала от съвета й, защото искам друг реванш - да ми върне, каквото ми отне, или поне част от предишния ми живот. Ще видим..... Thinking
П.П. А за другото - не съм боледувала никога от нищо, живеех си спокойно и безметежно до момента, в който имунната ми система реши, че 44 години ми стигат и трябва да ме убие. Sick
Извинявам се за отклонението от темата. Тези вметки ги сложих, за да обясня защо вече съм на мнение, че храната не може да има съществена роля за здравето ни, както и начина на живот впрочем... Сега съжалявам, че съм се лишавала от някои неща с превантивна цел, не е било нужно. Не си слагайте забрани, това искам да кажа. Simple Smile Ако има нещо да става, то ще стане, без значение колко се стараем.

# 1 010
  • София
  • Мнения: 4 285
....Не си слагайте забрани, това искам да кажа. Simple Smile Ако има нещо да става, то ще стане, без значение колко се стараем.
Да, разбира се, но все пак за да се радваш на живота, трябва да се чувстваш добре.
А и аз съм суетна и не желая мазна и проблемна кожа, целулит, наднормено тегло, запек, подут корем, грозни нокти, гадна коса и развалени зъби.

Затова прави каквото трябва, пък да става каквото ще, бих казала аз.

Между другото, аз те помня с един потресающ разказ, от моята гледна точка, как като съвсем мъничка са те изшиткали на село, където никой не те е поглеждал и всеки ден ти е изглеждал като филм за оцеляване на спец части в екстремни условия.
Потресе ме много дълбоко този твой разказ, не знам дали няма някакви отговори в това на въпроси, които си задаваш.

# 1 011
  • Мнения: 10 327
....Не си слагайте забрани, това искам да кажа. Simple Smile Ако има нещо да става, то ще стане, без значение колко се стараем.
Да, разбира се, но все пак за да се радваш на живота, трябва да се чувстваш добре.
А и аз съм суетна и не желая мазна и проблемна кожа, целулит, наднормено тегло, запек, подут корем, грозни нокти, гадна коса и развалени зъби.

Затова прави каквото трябва, пък да става каквото ще, бих казала аз.

Между другото, аз те помня с един потресающ разказ, от моята гледна точка, как като съвсем мъничка са те изшиткали на село, където никой не те е поглеждал и всеки ден ти е изглеждал като филм за оцеляване на спец части в екстремни условия.
Потресе ме много дълбоко този твой разказ, не знам дали няма някакви отговори в това на въпроси, които си задаваш.

Да, аз наистина живеех така, но бях много малка, за да го осъзная. Не мисля, че съм била в стрес, не можех да правя никакви умозаключения на тази възраст, приемах за нормално, не познавах друго. По-късно осъзнах нещата как са стоели всъщност. Това, което можеше да ми окаже негативно влияние тогава, е храната примерно, а тя беше наистина домашна, казано в най-добрия смисъл на тази дума. Не търся отговори там, мисля, че са другаде... Thinking

# 1 012
  • Мнения: 4 300
Не се самонаказвайте, ровейки в миналото. Единственият смисъл човек да го прави е за да анализира евентуални грешки с хладен ум, ако е възможно. Ако не е- по добре изобщо да не се обръща назад.
Има моменти в живота, когато най правилно е да се заеме с damage control и да гледа напред.

# 1 013
  • София
  • Мнения: 4 285
Спирай да мислиш.
Организирай доколкото е възможно физическия си и душевен комфорт и хей живот, здравей, здравей, както казва майка ми.

# 1 014
  • Мнения: 366
Изхвърлям храна без никакви угризения - аз ли съм по - важна или онова парче домат на дъното на купата за салата?!
У дома се яде прясно и току що приготвено. Предпочитам да изхвърля половината салата останала недоядена, отколкото да ядем на вечеря увехнала салата.
Месо, зеленчуци и т.н се готвят само веднъж, за ги готвя втори път във втора манджа е абсурдно и нездравословно.
Старият хляб се хвърля. Да спестя 50 стотинки от половин останал хляб не е добра оферта срещу това да хапваме сух хляб.
Изгнили и наранени плодове също се изхвърлят - познавам хора, които постоянно ядат угнили плодове защото посягат към тях с довода да не се развалят и докато дойде момента за следващото ядене пак има угнилии така до края. А ако просто бяха изхвърлили първите угнили плодове щяха да се радват през цялото време на пресни и сочни плодове:)

# 1 015
  • Мнения: 5 710
Не мисля, че има особена връзка м/у яденето на прясна храна ( което приемам с открити обятия) и изхвърлянето. Аз приготвям храна 2 пъти дневно ( за обяд и за вечеря) и не изхвърлям нито салата, нито хляб, нищо. Знам колко се изяжда. Е, останал домат или нещо такова на дъното - да. Но порции, които да се запазват  с цел да покрият следващо хранане - не.
Освен това аз понякога сервирам по-малки порции , ако някой е гладен ще намери нещо за дояждане. Др. е въпроса, че казват, че човек трябва да стане от масата преди да се чувства сит:)

# 1 016
  • Мнения: 15 065
И аз не разбирам темата като "ядете ли/яжте развалена храна?" Laughing

Въпросът е как да не се стига до застояване, разваляне и изхвърляне на храна. И то големи количества.
Единственият отговор е - с правилно планиране. На купуване, готвене и сервиране Peace.

# 1 017
  • Мнения: 1 174
Една година се опитахме да отглеждаме зеленчуци в двора.
Голям кошмар.
Като почнат да зреят онези ми ти домати, краставици, пипер, за да не изхвърляш караш дни наред на една и съща стандартна салата домати + краставици или печеш пипери и домати затваряш на зимнина. А така ми се хапваше примерно руска салата.
Затова и не повторихме това упражнение.
Това по повод наличието на повече неща в хладилника, от тези които ти трябват за близките 2-3 дни и не могат да се замразяват.
При мен го има другия момент - примерно виждам праскови, купувам си 4-5 понеже ми се ядат. Прибирам се, изяждам една и после не се сещам за другите. Просто не ми се яде.
Затова почнах да купувам по 1-2 бр. от плод, но пък разнообразие - днес ще ям праскова, утре банан, вдругиден пъпеш и почти не хвърлям.
Но ето на - майка ми вчера донесе 4 бр. патладжани. Не съм ги искала, ама тя ги донесе. Сега трябва да ги пържа или пека. Пък не ми се ядат, бе  Confused Точно сега не ми се ядат.  

# 1 018
  • Мнения: 5 710
Ами би могла да ги нарежеш и замразиш. За зимата ще имаш.
На градинката също има колай.
Аз тази година посадих 5 растения тиквички. Е побъркаха ни! Просто ще знам, че за другата ще засадя 2. Същото е.

# 1 019
  • Мнения: 1 174
Количествата са важни, нали  Laughing
Патладжаните ще ги оправя сигурно, но не пречи да помрънкам, щото са ми непредвидени и сега и с тях трябва да се занимавам  Wink
Въпросът е, че с някои растения - домати, пипер и краставици не знаеш колко ще родят. Случвало се е почти нищо да няма, случвало се е и прекалено много. Ето сега имам патладжан, защото тази година има много род и майка ми не смогва да го консервира  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт