СПОДЕЛЕТЕ 165

Да не затворят сега темата заради мен. 

П.П. Малкия трол имал "вековно проклятие" (цитат).
- Когато го натиснеш по корема - каза Големия трол - пръцва.

Трябва да е родово проклятие. 

П.П.П. Ох, и това май не трябваше да пиша. 

Споко, Василисе!
Твоите писания ми оправят настроението

Както реалният свят, така и виртуалният е пълен с кукумицини....

Така е. Интересно става, когато кукумицините от реалния свят те погнат и във виртуалния или обратното.

Василиске 

По-скоро "интересно", защото те не знаят кога да спрат.
Но децата и възрастните (бабите и дядовците) са на един акъл и нямат спирачки...

Да, Пипинс, забравих кавичките, но за радост виждам, че се подразбират. За бабите и дядовците една преподавателка казваше, че направо се превръщат в отделен биологичен вид щом ги гепи някой вид деменция.

Изпълних си обещанието, до болница не стигнах, но шефът ми да , в петък влиза за бъбречна операция.
Излишно е да казвам как съм си глътнала граматиката, а и не само аз, без него в състояние up and running цялата фирма е за мустака, общо взето.
В тоя ред на мисли, ще ви помоля да стиснете по един палец за добър изход от ситуацията .
Насилвам се да мисля положително, но притеснението е голямо...

Споделям, че купих подарък без повод на половинката. Изненадата беше голяма, защото и той ми купил без повод подарък. Повече от съвпадение е. И така без повод и между другото: Наздравеее!

CTramell, стискам палци!

every me,сватбени ли камбани дочувам?
Ей,тази ваканция няма край.Изтощих се порядъчно.А дните за плаж не свършват и не свършват...

CTramell, дано всичко мине бързо и леко!

Мога да заколя и одера заек във въздуха, но за почистването ще се наложи да ползвам ченгел.

Дължа на Марадона едно извинение, днес видях на живо Q7 3.0 TDI.
С тоя глиган човек може да се фука. Ей тъй, за спорта паркирах до него едно шевролет матизче 0.800 кубика.

аз вчера карах пред едно бяло субару със 6 шестици в номера  и си караше нормално с 50 км/ч.

CTramell Стискам палци.

На центъра на града ни има пешеходна зона, надвечер там излизат татко с дъщеричката си и карат тротинетки. Момиченцето е мъничко, с оранжева рокля като камбана, тръгва да се издува оше изпод мишничките и стига почти до земята. Башата прави живописни завойчета, включително и обратен, а това малкото го следва като фантом, носи се като есенно листо.

Градският съвет е наредил на фолклорен ансамбъл Калина Рада да обучава хората да играят пред общинския културен център и от там се чува - ляв, десен, ляв, десен 1,2,3.
http://www.facebook.com/pages/%D0%A2%D0%90%D0%9D%D0%A6%D0%9E%D0% … 4/115004555211891

После след 23ч излизат татко и син с велосипеди, на момченцето седалката е смъкната почти до задната гума.

Оня ден ходих на една тясна и тиха уличка на повикване на такси. Нямаше никой, само на един бордюр седеше около 6 годишен малчуган. И аз ей така, направо на майтап спрях прозореца си пред него, и му викам
 - Вие ли, млади господине, си поръчахте такси?
Но той ми отговори
 - Да, господине, бих желал да ме закарате на Марица 5А.
Боже - викам си - това е малък джентълмен.
И злитам се, отварям му вратата, изобщо обслужвам го от А до Я. Отговаря на всички условия.
Накрая му отворих вратата, пожелах му приятен ден, а той ми пожела приятна работа. Бе суперски малчуган, абсолютен джентълмен. Взе си фискалвият бон, издъни се само с това, че от двата лева си взе 15 ст рестото, но му прощавам.
Имаше дефект в говора, на някои думи прекъсваше за части от секундата, след което продължаваше думата. На прекъсването не се чуваше да си поема въздух. При говор с приятелчета по телефона правеше същото.

CTramell, положителна енергия и от мен имаш!

Вълк, как се чувстваш в новото си амлоа?

Приказката "Убий простака с мълчание" е много трудно приложима във виртуалното пространство, за съжаление.

Вълк, постижение е да познаваш имената на улиците в града си. Сподели как върви новото поприще. Малкият е готин.

Днеска си забравих телефона два пъти, документите веднъж и тръгнах за работа по дворни чепици.
Като стигнах, си забравих и фаровете, ама бях спрял на високо и се самозабутах на тръгване, колкото за толкова беше останал ток.

Василиса  
Родовото ни проклятие е, когато говорим, да имаме в израза поне по едно подчинено изречение. Вчера едната щерка ми обясни нещо, усетих се сякаш говоря с Филип Димитров, то запетайки, то пояснения и отклонения. Горд съм с това, де, нищо, че понякога и сами не се разбираме какво казваме, хеле пък на фона на онова, дето ме искали да кажем.

Напълно е възможно, Пипинс.