Днес осем пъти излязох с клиенти от колоната, без да дочакам да стана първа кола. Последният път току що пристигнал. Малко психология не вреди в нито една професия. Но те не усещат много неща. Като се пенсионирам и откажа от този занаят, ще напиша трактат - Как се кара такси. Какво не може да се прави. Какво в никакъв случай не бива да се прави, какво може, какво трябва, и какво непременно би трябвало да се направи.
Бихте ли се качили в такси, при условие, че отдалеч виждате шофьора да си скуби косми от носа и ги пуска от прозореца?
А, докато чакам, си слагам очила с жълти телени рамки на носа, изглеждам много интелигентен.
Вчера им правих показно и изпърних най-много поръчки.
Куркума, аз града го познавам по улици и номера от работата в БТК, ориентирам се по шкафовете и каналната мрежа, но диспечерките казват и неща, които не знам, сменили са си имената, докано съм бил 10 години извън бранша.
Дискотека Хай лайф си е сменила името, Флинтстоун на Парагона и още веднъж, Даскалска раздумка е станала Србска скара.
Последно тая вечер чух поръчка за аптека Хигия, но без улица и номер не ми говори нищо, а диспечерката и клиентите, и другите таксисти така са свикнали.
Усещам, че съм спечелил симпатиите на диспечерките, което не е малко.
Намерих приятелка и колежка на съфорумка-модераторка, возейки я.




