Когато се канех да ставам шофьор, 2 неща ми направиха впечатление от частта с пешеходците: вдигането на ръка (беше ми странно, никога не бях виждала някой да пресича така) и това, че продълженията на тротоарите са пешеходни пътеки. От второто се възползвам често, тъй като тук маркировка се полага на 2-3 години веднъж, а се изтрива за по-малко от година. 
В интерес на истината, шофьорите често спират, аз пък често благодаря, общо взето културно го раздаваме.
Когато аз карам, също спирам почти винаги, изключение правя само когато съм сигурна, че мога да мина безопасно, въпреки че има някой на другия край на пътеката. А когато някой пресича по диагонал, съвсем умишлено го доближавам и свирвам.
Любимият ми случай е когато спрях на пешеходна пътека, хората си пресякоха, повечето поне, но двама дядовци, срещайки се по средата, решиха, че там е най-удачното място за разговори. Поизчаках, свирнах, пак свирнах - нищо, те си говорят. Чак когато тръгнах с колата право към тях взеха решение за посоката.
В интерес на истината, шофьорите често спират, аз пък често благодаря, общо взето културно го раздаваме.Когато аз карам, също спирам почти винаги, изключение правя само когато съм сигурна, че мога да мина безопасно, въпреки че има някой на другия край на пътеката. А когато някой пресича по диагонал, съвсем умишлено го доближавам и свирвам.
Любимият ми случай е когато спрях на пешеходна пътека, хората си пресякоха, повечето поне, но двама дядовци, срещайки се по средата, решиха, че там е най-удачното място за разговори. Поизчаках, свирнах, пак свирнах - нищо, те си говорят. Чак когато тръгнах с колата право към тях взеха решение за посоката.
В 95% от случаите човек на бордюра означава, че той иска да прекоси в останалите - чака някого или нещо... 
