За мен добрата майка е тази, която е кърмила с всички усилия поне 8 месеца, ако й е било възможно, без да се съобразява със собственото си удобство и спокойствие (аз успях само 5, но Бога ми, положих толкова усилия и дъвках и пих какви ли не гадости, за да кърмя по-дълго).
Добра е майката, която се старае да извежда детето си на чист въздух и сред деца колкото може повече, дори когато е уморена до смърт и недоспала. Но не е добра майката, която вместо в парка на чист въздух мъкне детето си по кафенета и МОЛ-ове по цял ден, щото на нея така й е по-забавно. Или пък цял ден обикаля с колата насам-натам, а детето стои вързано в кошчето за кола. Познавам такива майки и определено ми е било жал за децата им! Винаги съм се старала детето ми да си играе сутрин и вече по три часа с други деца, защото знам, че за него това е най-голямото щастие на света. Но пък откакто навърши 1г.6м. винаги сме вкъщи най-късно в 13 ч., за да спи поне 2 часа в креватчето си спокоен сън. Мисля, че режимът е много важен за децата, така се чувстват спокойни.
Добра е майката, която не отказва прегръдка на детето си, когато е неспокойно и тревожно, а не да го държи вързано в количката или само в кошарата, щото не трябвало да се разглезва! Айде моля ви! Синът ми никога не е стоял принудително в количката, когато е искал да го вдигна, никога не съм отказвала.
Добрата майка според мен не държи детето вързано за полата си до абитуриентския му бал. Едва ли не не се отделя от него, дори за 2-3 часа, за да отиде на ресотрант или на кино и да се позабавлява! Децата имат нужда от общуване с различни хора. Искам синът ми да е самостоятелен и общителен, ходи на гости на родителите на мъжа ми всяка събота и спи там, като се забавлява много и винаги ходи там с удоволствие. Често вечер ходи при майка ми и баба ми на горния етаж, те му пускат филмчета, играят си с него. В резултат на това синът ми е общителен, не е никак стестнителен и обича да е сред много деца. И никога не е представлявало проблем да го оставя на баби и дядовци, за да отида на ресторант или кино вечер.
Но добрата майка трябва също така да показва характер и твърдост, когато е необходимо. Колкото и майката да е приятел, от малко детето трябва да разбере, че майката е на първо място родител, който е с авторитет, и детето трябва да се съобразява с него. Забелязвам, че бабите и дядовците доста глезят сина ми, позволяват ми всичко, което поиска, и след като е бил при тях, 1-2 часа ми проявява капризи. Но бързо му минава и си влизаме в релси. Аз налагам необходимите ограничения, понякога повишавам тон, понякога тупам леко по дупето, като знам, че изобщо не го боли, но за него това е сигнал, че е прекрачил границата и трябва да се спре. Много съм против детето да бъде бито така, че да го заболи и да се подчини по този начин. Обидно и варварско е.
До 2 г. синът ми беше капризен и обичаше да се тръшка. Откакто ги навърши е друго дете - послушно, добро, може би, защото вече говори много добре и може да си каже всичко и ние го разбираме. Никога на никое дете не е посягал и много се обижда и плаче, ако на него му посегнат, защото не може да разбере причината за агтресията към него. Не отвръща с бой. Много е гальовен и жалостив, ако някой плаче или се удари. Но също така е много палав и енергичен, както е нормално за двегодишно дете. За мен е истинско удоволствие общуването с него.
Не знам, дали съм добра майка, но знам, че имам добро и спокойно дете.
И откачената му майка.

Разбиранията са ми съвсем нормални - чист въздух и достатъчно игри и движение за децата! Режим и следобеден сън. За България това е ненормално и непостижимо ли?! И на мен сутрин ми се ходи на кафе, а вечер на ресторант, ама си го позволявам веднъж в седмицата, когато детето е при свекърите ми!
