- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Въпросът на "садукеите" е какво ще е положението на жената след възкресението. Така, че явно тези цитати уточняват нещо за след възкресението.
33 "И тъй, във възкресението, на
кого от тях ще бъде жена?
33 "И тъй, във възкресението, на
кого от тях ще бъде жена?
Да, това го написах и аз - След възкресението на кой от братята ще е жена.
НО,
35 но ония, които се сдобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят и се мъжат;
Този отговор е свързан с въпроса в стих 33, нали?!
ст. 35 отделен от ст. 33, просто може да се тълкува както на всеки му е удобно...
Според мен в стих 35 се казва нещо за бъдещо време. В по-стария ми вариант на Библията (1999 г.), ст. 35 е: "а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите...".
В по-новия вариант от 2005 г., ст. 35 е : "но онези, които са сметнати за достойни да получат живот и възкресението от мъртвите, нито ще се женят, нито ще се омъжват".
При всички случаи става въпрос за бъдещето, защото все още не знаем кои са тези, които ще са удостоени с вечен живот - това все още предстои.
ст. 35 отделен от ст. 33, просто може да се тълкува както на всеки му е удобно...
Според мен в стих 35 се казва нещо за бъдещо време. В по-стария ми вариант на Библията (1999 г.), ст. 35 е: "а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите...".
В по-новия вариант от 2005 г., ст. 35 е : "но онези, които са сметнати за достойни да получат живот и възкресението от мъртвите, нито ще се женят, нито ще се омъжват".
При всички случаи става въпрос за бъдещето, защото все още не знаем кои са тези, които ще са удостоени с вечен живот - това все още предстои.
Този отговор е свързан с въпроса в стих 33, нали?!
ст. 35 отделен от ст. 33, просто може да се тълкува както на всеки му е удобно...
ст. 35 отделен от ст. 33, просто може да се тълкува както на всеки му е удобно...
Благодаря
JP, ще потърся, че съм го чела отдавна. Съборът е 4 или пети век, Вселенски събор на християнската църква (мисля че така се наричаше). Така да се каже, събрали са се босовете и са решили кое да, кое не. 
Кой Вселенски събор на християнската църква?
Каква съвременна Библия? Кой превод ли? Кое издание ли?
Тези въпросни цитати, които са махнати, не може да не си спомняш от Стария или Новия завет са? Ако става въпрос за Стария, защо трябва да ти цитирам редакция, непременно от 1-2 век? По-ранна не може ли?
JP, ще потърся, че съм го чела отдавна. Съборът е 4 или пети век, Вселенски събор на християнската църква (мисля че така се наричаше). Така да се каже, събрали са се босовете и са решили кое да, кое не.
не спирай, разкажи още ...
Този отговор е свързан с въпроса в стих 33, нали?!
ст. 35 отделен от ст. 33, просто може да се тълкува както на всеки му е удобно...
ст. 35 отделен от ст. 33, просто може да се тълкува както на всеки му е удобно...
Благодаря
И според мен може да се тълкува, че като възкръснат на оня свят не се женят. Хм... че какво ще правят тогава?
А става ли дума някъде в Библията тези, които възкръснат ще се съберат ли с близките си от живота - деца, майки, бащи, приятели?
Император Константин, ако не се лъжа - по негово време е съборът.
Ментова, казах 1-2 век на око.
Мисълта ми е, че в спора дотук Библията се приема и се цитира като последна инстанция и като абсолютна и непоклатима истина. Но исторически погледнато тя не е била такава в първоначалния си вариант, а е претърпяла много промени. Има автори, които твърдят и подкрепят с факти, че в началото в нея е имало текстове, които говорят за прераждане и които впоследствие са били премахнати, и са достатъчно убедително, за да породят основателно съмнение.
Затова не приемам категоричността, с която богословите заявяват, че Исус е казал, че прераждане няма.
Каквото и да се говори за това дали според Библията има прераждане, въпросът остава отворен, защото едните, които твърдят, че няма, цитират нейното късно и преработено издание, другите, които твърдят, че има, цитират документи, в които се споменава, че в ранните издания то се е приемало.
На този етап с наличните документи отговорът е 50:50 - или има, или няма. И ще може да се каже със сигурност, когато се представи оригиналното слово божие, а не неговите интерпретации.
Мисълта ми е, че в спора дотук Библията се приема и се цитира като последна инстанция и като абсолютна и непоклатима истина. Но исторически погледнато тя не е била такава в първоначалния си вариант, а е претърпяла много промени. Има автори, които твърдят и подкрепят с факти, че в началото в нея е имало текстове, които говорят за прераждане и които впоследствие са били премахнати, и са достатъчно убедително, за да породят основателно съмнение.
Затова не приемам категоричността, с която богословите заявяват, че Исус е казал, че прераждане няма.
Каквото и да се говори за това дали според Библията има прераждане, въпросът остава отворен, защото едните, които твърдят, че няма, цитират нейното късно и преработено издание, другите, които твърдят, че има, цитират документи, в които се споменава, че в ранните издания то се е приемало.
На този етап с наличните документи отговорът е 50:50 - или има, или няма. И ще може да се каже със сигурност, когато се представи оригиналното слово божие, а не неговите интерпретации.
JP, ще потърся, че съм го чела отдавна. Съборът е 4 или пети век, Вселенски събор на християнската църква (мисля че така се наричаше). Така да се каже, събрали са се босовете и са решили кое да, кое не.
Тъй де - християнската църква. Значи този събор по никакъв начин не е променил нещо в юдейските постулати (Стария завет). А там - както се оказа - няма нищо за прераждания и възкресявания.
Напротив - можеш да прочетеш в темата цитираното от Еклесиаст.
Така че историята не звучи убедително.
Ментова, казах 1-2 век на око.
Има автори, които твърдят и подкрепят с факти, че в началото в нея е имало текстове, които говорят за прераждане и които впоследствие са били премахнати, и са достатъчно убедително, за да породят основателно съмнение.
Има автори, които твърдят и подкрепят с факти, че в началото в нея е имало текстове, които говорят за прераждане и които впоследствие са били премахнати, и са достатъчно убедително, за да породят основателно съмнение.
Аха.
Нали за имената на тези автори питам, и за имената на трудовете им.
Сега и аз да изкажа мнение. Може би много хора не биха се съгласили с мен, но мнението ми е в резултат на живота, който съм живяла. Баба ми ме водеше по погребения като малка и честно казано го възприемах, едва ли не, като рожден ден на умрелия понеже като бях дете все ме черпеха със сладкиши /нали носят за "Бог да прости"/ и за мен това беше един вид празник. Губила съм близки и за някои ми е било тежко, но все пак това си е естествен процес и един вид край на мъките.
Живеехме близо до гробищата и ходехме често децата там. Винаги ми се е струвало много красиво - паметници, цветя, не случайно се казва "гробищен парк", а най-хубавото е блаженството на тишината. Винаги съм се чувствала много комфортно там и в пълна хармония. Не мисля че има нещо страшно в смъртта. По-скоро страшното е до преди да умреш. Ако се мъчиш или изпитваш някаква болка или скръб. Умреш ли - край. Няма вече такива неща. Не случайно се казва, че човек почива.
До скоро работех в погребална агенция и там една колежка казваше: "Хората възприемат раждането, но не и смъртта. А двата процеса са напълно нормални и естествени. Както възприемаме раждането, така е добре да възприемем и смъртта. "
Наистина повечето хора възприемат едното, но не и другото.
Мен ме кефи философията на древните келти. Те се радвали, когато човек умира, защото се отървава, а когато човек се ражда, плачели и скърбели, защото тепърва му предстояло да се сблъсква със злините в живота. Философията е интересна. Може би и аз до скоро мислех така и възприемах създаването на дете като престъпление, но инстинктът и егоизмът ми надделяха и пожелах да си имам дете, за да ми е хубаво на мен. Фактически никой не пита детето дали иска да се ражда, дали му е добре, никой не си избира родителите и т.н. Затова създаването на дете е и голяма отговорност. Един вид то не носи никаква отговорност спрямо родителите си понеже не е искало да се ражда и не ги е избирало, но родителите носят огромна отговорност за детето си, тъй като те по собствено желание са го създали.
Къде отидох и аз.
Всъщност не очаквам много хора да мислят като мен. Очаквам сега да ме оплюете и охулите за по-нестандартното ми виждане, че дори и да ме заклеймите за луда и ненормална. Ами може и така да е. Ако нещо не се припокрива с нормите /с по-голямата част от мненията; с масата/, обикновено не е нормално.
Живеехме близо до гробищата и ходехме често децата там. Винаги ми се е струвало много красиво - паметници, цветя, не случайно се казва "гробищен парк", а най-хубавото е блаженството на тишината. Винаги съм се чувствала много комфортно там и в пълна хармония. Не мисля че има нещо страшно в смъртта. По-скоро страшното е до преди да умреш. Ако се мъчиш или изпитваш някаква болка или скръб. Умреш ли - край. Няма вече такива неща. Не случайно се казва, че човек почива.
До скоро работех в погребална агенция и там една колежка казваше: "Хората възприемат раждането, но не и смъртта. А двата процеса са напълно нормални и естествени. Както възприемаме раждането, така е добре да възприемем и смъртта. "
Наистина повечето хора възприемат едното, но не и другото.
Мен ме кефи философията на древните келти. Те се радвали, когато човек умира, защото се отървава, а когато човек се ражда, плачели и скърбели, защото тепърва му предстояло да се сблъсква със злините в живота. Философията е интересна. Може би и аз до скоро мислех така и възприемах създаването на дете като престъпление, но инстинктът и егоизмът ми надделяха и пожелах да си имам дете, за да ми е хубаво на мен. Фактически никой не пита детето дали иска да се ражда, дали му е добре, никой не си избира родителите и т.н. Затова създаването на дете е и голяма отговорност. Един вид то не носи никаква отговорност спрямо родителите си понеже не е искало да се ражда и не ги е избирало, но родителите носят огромна отговорност за детето си, тъй като те по собствено желание са го създали.
Къде отидох и аз.
Всъщност не очаквам много хора да мислят като мен. Очаквам сега да ме оплюете и охулите за по-нестандартното ми виждане, че дори и да ме заклеймите за луда и ненормална. Ами може и така да е. Ако нещо не се припокрива с нормите /с по-голямата част от мненията; с масата/, обикновено не е нормално.
.Напълно подкрепям написаното. Възкръснал е, защото е Бог.
Не е Бог, а Първородният Божи син!С възкресението си Божият син доказва своята божественост, безсмъртност, т.е - простичкия факт, че е Бог.
С възкресението си Божият син доказва своята божественост, безсмъртност, т.е - простичкия факт, че е Бог.
С възкресението си Божият син доказва своята божественост, безсмъртност, т.е - простичкия факт, че е Бог.
Няма да споря.