Какво има след смъртта?

Има ли Живот След Раждането?  
 
В корема на една бременна жена растели и се развивали два зародиша. Първият се казвал Мъничето-Вярващ, а другият Мъничето-Скептик. Веднъж Мъничето-Скептик запитал брат си:
- Слушай, искам да те попитам, ти вярваш ли, че има живот след раждането?
Мъничето-Вярващ отговорило:
- Естествено, вярвам в живота след раждането! То е съвсем ясно - животът след раждането продължава. Нашият живот тук, в корема, е само за да пораснем и да бъдем готови за живота след раждането, да станем достатъчно силни за това, което ни очаква.  
- Така ли? А аз мисля, че всичко това е глупост! Всъщност, никакъв живот след раждането не съществува! Ти, например, можеш ли да си представиш, как въобще би могъл да изглежда животът?  
- Не знам точно, но смятам, че там ще има доста повече светлина, отколкото тук. Възможно е да ядем с устата си, може би ще тичаме и...
- Това са пълни глупости! Да тичаме въобще е невъзможно, а да ядем с уста е дори смешно предположение. Ние имаме пъпна връв, която ни храни. Без нея дори е невъзможно да си представя, че има живот. Пъпната връв - това е нашият живот!   Между другото, ти забеляза ли, че тя става все по-къса?
- А аз пък мисля, че всичко това е възможно. Просто светът около нас ще бъде друг - не такъв, към който сме привикнали.
- Никой след раждането не се е върнал обратно в утробата! Всички знаят, че животът свършва с раждането! И въобще животът - това е едно голямо страдание в тъмнина!  
- Наистина, не знам как ще изглежда животът след раждането. Но във всички случаи ние ще видим нашата майка и тя непременно ще се погрижи за нас. Това е сигурно.
- Майка?! Ти вярваш в майката? Ха-ха! И къде е Тя според тебе?
- Тя е навсякъде около нас. Ние се намираме и живеем в Нея. Без Нея ние не можем да съществуваме.
- Всичко това са пълни измишльотини и глупости. От тази майка аз и парченце не съм видял. Също така ми е ясно, че тя по принцип не може и да съществува.
- Знаеш ли, понякога... но само когато сме съвсем притихнали и спокойни... можем да чуем, как Тя пее и да усетим как Тя поглажда нашия свят...  

 
Колко пъти ще ни го пускате това.
Сменете малко плочата. Помислете за приказка преди да се срещнат сперматозоидчето и яйцеклетката.

Това, което е било написано в книгата, е всъщност разбирането за карма и прераждане в Будизма/Хиндуизма.  

Кармичното действие се сравнява със семе, което, като част от естествен процес, узрява и дава плод, който стига обратно до извършителя.  Кармичното действие е акт на тялото, речта или ума и психологическият импулс, който стои зад него е това, което задвижва колелото на карма.

Чрез латентните отпечатъци на кармата плодовете могат да бъдат пренесени в следващ живот, а с  пълното осъществяване на човека идва и освобождението от цикъла на прераждания.

Добре де, след като абсолютно всяко нещо във Вселената има цикъл, затворен цикъл - защо животът и смъртта да нямат? Да, никой не го е потвърдил, но и никой не го е отрекъл.
Ън е права - няма как да се докажат нематериални неща с материални доказателства.

Лилянa,плочата е стара, но е толкова точна аналогията, че едва ли има по-точна от нея. Жалко, че не се замисляте над нея.
Това което се случва "преди да се срещнат сперматозоидчето и яйцеклетката"( като ОСЪЗНАВАНЕ, не толкова като физически процес), е същото което се случва преди раждането, както и преди смъртта.
 Душата (в същест. на която не вярвате), все пак е там някъде и чака момента на своето въплащение. За нея това е ново предизвикателство и съвсем различен начин на реализация.
 Началото на новия живот започва  в утробата на майката. Той обаче е съвсем различен както от живота в духовния свят, така и от живота, който предстои след раждането,защото е крайно зависим.
След раждането, физическия мозък, няма достъп до знанията на душата. Такива са природните закони. Естествено е когато целия видим свят около нас е материален, да отричаме духовния.
Та, кръга се затваря с телесната ни смърт. Тогава падат ограниченията на душата и тя си "спомня" всичко което е била...
Не съм го цитирала, не съм го преразказала. Мои лични убеждения.
Знам че ще прозвучи отново сектантско, знам че го пише в много книги по един или друг начин, но ви уверявам, че имам безкрайно много доказателства и съвсем сама съм се убедила във всичко това. Дори не си представям как бих могла да живея пълноценно, ако знам че един ден ще изчезна безследно.

juli_ett , толкова  бих искала да разкажеш..... Аз  имам в живота си  съвсем малък ,миниатурен  досег. Все  още  не  мога  да  си  обясня,но  знам ,че  не беше плод  на  никаква фантазия  а  абсолютна  реалност.
Убедена съм,че смъртта не  краят.

За съня науката по същество знае съвсем малко, въпреки опитите да го изследва, въпреки знанията за фазите му, как протичат и други технически подробности.   Просто в една от фазите му може да се стигне до нивото на подсъзнанието, което пък е територия на Аз-а, който движи цикъла, споменат от Кафе и мед. Там науката губи почва под краката си и буксува, защото средствата, с които разполага, не вършат работа. А там е най-интересното място, защото се съхранява цялата информация за индивида, погледнат в перспектива, като цел, развитие, възможности. В болднатото си налучкала нещата, няма как да кореспондира със сегашното ни аз, защото не сме застинала в едно постоянно състояние същност, а се намираме в движение, кога напред, кога назад, но се променяме непрекъснато, растем чрез опита си в крайна сметка. И всеки, който си мисли, че ако се види по някакъв начин какво представлява като същност, съвкупност от всичката натрупана опитност, ще се познае веднага, горчиво се лъже. Аз лично мисля, че тялото, което обитаваме и съзнанието, което притежаваме ни пречат. Чак когато се освободим напълно от тях, ще "се познаем". В този смисъл, на смъртта може съвсем спокойно да се гледа като на събуждане, а не заспиване на вечен сън.

Дес , дори като един Тома Неверни, за каквато се имам, съм скептична към твоя намек за Монро. Ако има истина, тя как ще обясни наличието на института "Монро", кой ще финансира подобна структура?
П.П. "Холографската Вселена" я смятам за настолна книга, но за едно неизкушено съзнание е твърде суха, твърде "науча" и скучна. Затова предпочетох по-четими заглавия.
П.П.П. Ако има желаещи да разкажат, ще ми бъде твърде интересно, мога да сравня евентуално.

С това изречение казваш най-много.

Аз пък не я намирам за научна и смятам, че Майкъл Толбот пречупва фактите за да направи книгата си по-интересна и продаваема.
Има едно филмче в Колибката- Теория на всичкото, смятам че там информацията е поднесена обективно и далеч по-научно.

Те са много и не бих могла всички да разкажа. Някои от тях дори не мога да опиша, защото са във вид на духовни преживявания, други са ми били доказани от хора с разширено съзнание.
От дете вярвам в прераждането. Тогава  литература нямаше на тази тема. В последствие започнах целенасочено да търся информация и слава богу излезе доста такава и то точно навреме.
Минах през изключително трудни изпитания, докоснах се до хора с нечовешки способности,които ми помогнаха да взема безумни решения и така да се справя с трудностите. Това ми даде отговор на много въпроси,доказа ми,че човек не е само тяло, че съществуването ни не е само тук и че душата  е тази заради която сме тук във физическата си обвивка.
Имайте предвид, че директни доказателства не се дават лесно. Всъщност те са непрекъснато около нас, но ние не ги разпознаваме като такива, защото завесата разделяща двата свята е непроницаема. Ние нямаме сетива да виждаме през нея.Колкото повече обаче човек вярва, колкото повече ИСКА да узнае, толкова тази завеса  изтънява. Знаците стават по ясни, по-чести и сякаш ни напътстват. Не бих могла да знам целта на прераждането си, нито уроците, които трябва да науча. Достатъчно е че ЗНАМ, че всичко това съществува.
На стр. 556 (към края на стр.) съм описала един съвсем материален пример, след него получих още един. Но не искам сега да се разпростирам, ще стане прекалено дълго.

Това е почти 100 стр назад! Не мога да си спомня кога си писала в темата, може вече да не съм  била тук....
Май съм от малцината или може би единствената тук твърд скептик съвсем доскоро, променила възгледите си под напора на събития и обстоятелства.

Човек е една динамична , постоянно променяща се система .
Аз не съм човека , който бях преди 10 г.
Не съм и този , който бях преди година.
Живота ме променя !
За мен абсолютната категоричност / положителна и/или отрицателна / е абсолютно немислима.
Аз не живея в/с миналото , планове за бъдещето не правя .
Живея в настоящето основно и предимно !
Вярвам в необяснимото , в прераждането и в живота след смъртта !

Експериментатори   как кой ?





Има доста интересно дикументално/научно филме за ЛСД  



Дори Кастенеда е ползвал 'забранени' неща за своите полети/учения  






Споделям



п.п. имам свободно време сега , май трябва пак да се поровя в колибка 

Навремето много ме  впечтли руския документален филм -  Зов бездны / Зов бездны (Александр Мержанов, Дмитрий Свергун) [2009, Документальный] (има го в колибка )

Не е сложно, в лентата със страниците, можеш просто да напишеш страницата.  Изглежда така горе долу:                1... 644  645 646 647 648 649 ...> N стр.556... отиди
 И не си единствена. Всъщост това е най-честата причина скептикът да промени възгледите си.

Благодаря! Не бях ползвала тази опция. Прочетох. Мда, понякога нещата са по-странни дори от измислиците.

За съня науката знае доста.  Сънува всеки човек, всяка нощ, в края на всеки цикъл на сън, и такива цикли има около пет всяка нощ.  Хората се различават обаче по способността си да запомнят сънищата, както и по качеството на сънищата си.  По-интуитивните хора като правило помнят по-добре сънищата си.

За съня и сънищата да говорим е интересно, но аналогията не е подходяща за разглежданата тема.  Сънищата са резултат от активна мозъчна дейност.  Преживяванията Близки до Смъртта (NDE), от друга страна, се случват в моменти на клинична смърт - тогава съзнанието напуска тялото, няма кръвообращение, дишане и мозъчната дейност спира в първите 20-30 секунди най-много. Тогава тялото и мозъкът не са в състояние да извършват дейност.