- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
А хубу де..Замислете се..Ква е тая"карма"?Кой има право да ни наказва?Кой ме е създал,че да има право върху съществуванието ми?
Ааааааа...сещам се..Оня"любящият" бог,дето за един майка,за друг мащеха!
Карма?!?!?!?!
Сам се наказваш! Нито Бог, нито някакъв друг външен фактор влияе. Кармата Е в резултат на свободния избор. Ако ученикът не си е научил урока - не може да си реши теста по него. За да реши теста, трябва да научи урокът добре. Явно Бог е мащеха за този, който не си е научил урока и майка за този, който го е научил.
Положително Бог е виновен!
И какви точно уроци е научило новородено бебенце за 5 месеца?
Можело ли е да постъпи по друг начин, да противодейства? Няма логика вашето обяснение. Изтезаването на беззащитна плът как поучава душата?
Никой не научава уроци само и единствено за себе си. Колкото виновни са "майката" и "бащата, толкова виновно е и цялото общество. Толкова виновни сме аз и ти, той и тя. Защото болестта е винаги болест на цялото, а не на отделната единица. Какво направи обществото, за да може този баща и тази майка да израснат при по - различни условия и да имат нужното поведение, да получат нужната ценностна система и морал? Не формираме ли нашето общество на принципа на животинското, а не на принципа на морално човешкото? Не толерираме ли възпяваната от Дарвин - оцеляване на най - приспособените форми, за сметка на по - слабите, които те трябва да мачкат?
"Защото листът не пожълтява сам, а с мълчаливото знание на цялото дърво."
"Защото листът не пожълтява сам, а с мълчаливото знание на цялото дърво."
Кой знай каква карма ги свързва тези хора...Освен извънмерната жестокост, те поставят гроба и в клетка...Даже не искам да знам. А човек има свободна воля, може да бъде жесток, даже в демон да се превърне може...Много се натоварих от тоя линк, опитвам се да не го пренасям това настроение сред близките си, даже влязох в тема, обявена от мен за кифленска да пиша глупости. 
Никой не научава уроци само и единствено за себе си. Колкото виновни са "майката" и "бащата, толкова виновно е и цялото общество. Толкова виновни сме аз и ти, той и тя. Защото болестта е винаги болест на цялото, а не на отделната единица. Какво направи обществото, за да може този баща и тази майка да израснат при по - различни условия и да имат нужното поведение, да получат нужната ценностна система и морал? Не формираме ли нашето общество на принципа на животинското, а не на принципа на морално човешкото? Не толерираме ли възпяваната от Дарвин - оцеляване на най - приспособените форми, за сметка на по - слабите, които те трябва да мачкат?
"Защото листът не пожълтява сам, а с мълчаливото знание на цялото дърво."
"Защото листът не пожълтява сам, а с мълчаливото знание на цялото дърво."
Когато листът пожълтява, това са природни закони, неуместно е сравнението.
Това "човешко общество" , което описваш е утопично. Дори и да се прави всичко необходимо винаги може да има патологии. Във всяко стадо има мърша - природен закон.
Говорим за нещата, които са над природните закони, тук надълго и нашироко се описва "избора на душите", който са направили преди да се родят. Че те сами избират живота, който да водят.
Говорим за нещата, които са над природните закони, тук надълго и нашироко се описва "избора на душите", който са направили преди да се родят. Че те сами избират живота, който да водят.
С това не съм съгласна. Аз никога нямаше да си избера моите родители, ако имах право на избор. Но пък вярвам, че от там насетне, като се откъсне от тези полезни или вредни фактори (родителските тела) човек може да избира как да живее и какво да прави с живота си.
Оф,Хексе, точно това не мога да приема. От моята камбанария. Не мога по никакъв начин да приема, че сама съм направила избор за себе си, който цялото ми същество отхвърля. За да бъда съвсем честна ще призная, че страдайки, научих много неща за себе си. Промених много представи, които ми бяха непоклатими. Още съм объркана, но не съжалявам за това....познание. Обаче това не е моят избор. Никога няма да разбера как може от всички възможности на земята да се избере страданието, за да стигнеш до познание. Съгласявам се, че личният опит е най-безценният и безапелационният по отношение на познанието. Съгласявам се дори, че това е начин за движение напред в духовен план. Но не мога да се съглася, че е съзнателен личен избор, направен когато и да е, където и да е. За каквато и да било цел. Ще перифразирам-когато болката говори, променя всичко друго.
Що се отнася до кармата, не вярвам. Не виждам смисъла, не проумявам. Обсъжданият случай по-скоро бих коментирала: тази малка душица е изтеглила късата клечка. Чиста случайност, че е тя. Няма карма, има лоша ситуация, създадена от лоши хора и някой попада на неподходящото място.
Що се отнася до кармата, не вярвам. Не виждам смисъла, не проумявам. Обсъжданият случай по-скоро бих коментирала: тази малка душица е изтеглила късата клечка. Чиста случайност, че е тя. Няма карма, има лоша ситуация, създадена от лоши хора и някой попада на неподходящото място.
Когато листът пожълтява, това са природни закони, неуместно е сравнението.
Това "човешко общество" , което описваш е утопично. Дори и да се прави всичко необходимо винаги може да има патологии. Във всяко стадо има мърша - природен закон.
Говорим за нещата, които са над природните закони, тук надълго и нашироко се описва "избора на душите", който са направили преди да се родят. Че те сами избират живота, който да водят.
Това което описвам за тъй нареченото "човешко общество" не е утопично. Утопично е за този или тези, които търсят оправдание за самите себе си.
HAPPY_QUEEN, представи си, че абсолютно сама си избрала родителите си, включително брат или сестра. Представи си, че ти си събрала майка си и баща си, за да можеш да дойдеш на този свят. Погледни от тази гледна точка и може би ще намериш обяснение за причините.
Та, кой би избрал съдбата на страдащия? Някоя древна душа, изкупуваща грехове? Да, да.
Човек се ражда зависим и зависим умира. Живее и живота си в и със зависимости. Дори и да вярва в тоталната промяна, такава няма. "Каквато люлка те залюлее...", казват старите хора. Изборите са дребни, основният е направен без нас.
Човек се ражда зависим и зависим умира. Живее и живота си в и със зависимости. Дори и да вярва в тоталната промяна, такава няма. "Каквато люлка те залюлее...", казват старите хора. Изборите са дребни, основният е направен без нас.
Когато листът пожълтява, това са природни закони, неуместно е сравнението.
Това "човешко общество" , което описваш е утопично. Дори и да се прави всичко необходимо винаги може да има патологии. Във всяко стадо има мърша - природен закон.
Говорим за нещата, които са над природните закони, тук надълго и нашироко се описва "избора на душите", който са направили преди да се родят. Че те сами избират живота, който да водят.
Това което описвам за тъй нареченото "човешко общество" не е утопично. Утопично е за този или тези, които търсят оправдание за самите себе си.
HAPPY_QUEEN, представи си, че абсолютно сама си избрала родителите си, включително брат или сестра. Представи си, че ти си събрала майка си и баща си, за да можеш да дойдеш на този свят. Погледни от тази гледна точка и може би ще намериш обяснение за причините.
Днес не ти е ден. Ще ме убиеш с постовете си. 
Днес не ти е ден. Ще ме убиеш с постовете си. Радвам се, че те забавлявам.
Observatio,и аз съм на мнението,че абсолютно всичко е личен избор.Пол,раса,социална принадлежност..Но изборът е паралелен на развитието на съзнанието.Колкото по-наясно си,че ти избираш,толкова по голям е мащаба на изборите.
Какъв избор има едно съзнание,което изобщо не е наясно,че има избор?
Само не ми казвай,че"горе" знаем всичко и сме наясно със всичко.
Какъв избор има едно съзнание,което изобщо не е наясно,че има избор?
Само не ми казвай,че"горе" знаем всичко и сме наясно със всичко.