- Публикувана: 29 авг. 2011, 23:24 ч.
- Последно мнение: 8 март 2018, 11:43 ч.
Какво има след смъртта извън християнския догматизъм
Проф. Хокинг е от отсамната страна нали, май не е умирал още. А и явно все пак "нещо" е имало, но не е било според нашите представи:
Преди това явление нищо не е било в съответствие с нашите представи за съществуване. Имало е някакво "въображаемо време", което няма нищо общо с това, на което сме били свидетели след Големия взрив.
Преди това явление нищо не е било в съответствие с нашите представи за съществуване. Имало е някакво "въображаемо време", което няма нищо общо с това, на което сме били свидетели след Големия взрив.
Ако разгледаме обясненията за "свят" след смъртта, то винаги е описан по подобие на този, в който живеем, като е добавено или премахнато нещо /на който, както му е удобно/.
Въпреки всичко, не може да се докаже, че съществува или не, такъв "свят", всичко опира до вяра.
Това е като на Пратчет идеята, че след смъртта всеки отива в своята си представа за задгробен живот.
Миналата година в един брой на списание Осем, имаше подобно обяснение.
Ето някои обяснения от Бхагавад Гита по темата 
Скрит текст:
Бог, Върховната Личност, казва: „Неунищожимото, трансцендентално живо същество се нарича Брахман, а вечната му природа адхйатма, или себе. Дейностите, които определят какви материални тела ще получат живите същества, се нарича карма, т.е. кармични дейности…
О, сине на Кунти, каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние постига…
След като великите души, които са йоги в преданост, Ме достигнат, те никога повече не се връщат в този временен и пълен със страдания свят, защото са постигнали най-висшето съвършенство.
Всички планети в материалния свят, от най-висшата до най-низшата, са места на страдание, където има повтарящото се раждане и смърт. Но личност, която достига Моето жилище, о, сине на Кунти, никога не се ражда отново…
В началото на деня на Брахма всички живи същества се проявяват от непроявеното си състояние и след това, когато настъпи нощта, се сливат оново с непроявеното.
Но съществува и друга непроявена природа, която е вечна и трансцендентална по отношение на тази проявена и непроявена материя. Тя е висша и никога не бива унищожавана. Когато всичко в този материален свят бива унищожено, тази част си остава същата.
Това, което ведистите описват като непроявено и непогрешимо; което е известно като върховното предназначение; това място, което след като го достигне, човек никога не се връща, това е Моята върховна обител...
От Мен, с Моята непроявена форма е проникната цялата тази вселена. Всички същества са в Мен, но Аз не съм в тях.
Въпреки това нищо от сътворението не е в Мен. Погледни Моето мистично великолепие. Въпреки че съм поддръжникът на всички живи същества и се намирам навсякъде, Аз не съм част от това космическо проявление, защото Моето Себе е самият източник на творението.
Целият космически порядък е под Моята власт. По Моята воля той автоматично се проявява отново и отново и накрая е унищожаван пак по Моята воля…
Глупаците Ми се присмиват, когато идвам в човешка форма. Те не познават трансценденталната Ми природа на Върховен Господ на всичко, което съществува.
Личностите, които са объркани по този начин, се привличат от демонични и атеистични възгледи. В това заблудено състояние надеждите им за освобождение, кармичните им дейности и развитието на знанието им пропадат.
О, сине на Пртха, великите души, които не са заблудени, се намират под покровителството на божествената природа. Те се ангажират изцяло в предано служене на Мен, защото знаят, че Аз съм Бог, Върховната Личност, първоначалният и неизчерпаемият.
Аз давам топлината, Аз задържам и изпращам дъжда. Аз съм безсмъртието, Аз съм и персонификацията на смъртта. Както духът, така и материята са в Мен…
О, сине на Кунти, каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние постига…
След като великите души, които са йоги в преданост, Ме достигнат, те никога повече не се връщат в този временен и пълен със страдания свят, защото са постигнали най-висшето съвършенство.
Всички планети в материалния свят, от най-висшата до най-низшата, са места на страдание, където има повтарящото се раждане и смърт. Но личност, която достига Моето жилище, о, сине на Кунти, никога не се ражда отново…
В началото на деня на Брахма всички живи същества се проявяват от непроявеното си състояние и след това, когато настъпи нощта, се сливат оново с непроявеното.
Но съществува и друга непроявена природа, която е вечна и трансцендентална по отношение на тази проявена и непроявена материя. Тя е висша и никога не бива унищожавана. Когато всичко в този материален свят бива унищожено, тази част си остава същата.
Това, което ведистите описват като непроявено и непогрешимо; което е известно като върховното предназначение; това място, което след като го достигне, човек никога не се връща, това е Моята върховна обител...
От Мен, с Моята непроявена форма е проникната цялата тази вселена. Всички същества са в Мен, но Аз не съм в тях.
Въпреки това нищо от сътворението не е в Мен. Погледни Моето мистично великолепие. Въпреки че съм поддръжникът на всички живи същества и се намирам навсякъде, Аз не съм част от това космическо проявление, защото Моето Себе е самият източник на творението.
Целият космически порядък е под Моята власт. По Моята воля той автоматично се проявява отново и отново и накрая е унищожаван пак по Моята воля…
Глупаците Ми се присмиват, когато идвам в човешка форма. Те не познават трансценденталната Ми природа на Върховен Господ на всичко, което съществува.
Личностите, които са объркани по този начин, се привличат от демонични и атеистични възгледи. В това заблудено състояние надеждите им за освобождение, кармичните им дейности и развитието на знанието им пропадат.
О, сине на Пртха, великите души, които не са заблудени, се намират под покровителството на божествената природа. Те се ангажират изцяло в предано служене на Мен, защото знаят, че Аз съм Бог, Върховната Личност, първоначалният и неизчерпаемият.
Аз давам топлината, Аз задържам и изпращам дъжда. Аз съм безсмъртието, Аз съм и персонификацията на смъртта. Както духът, така и материята са в Мен…
Интересното обаче е, че повечето световни религии, вкл. и християнството, си имат по един текст, който се чете на ушенце на човека веднага след спиране на дишането. Казват, че помагало. Не знам за какво.
За пръв път чувам?!
Е не си ли чувал за Тибетска книга на мъртвите, Канон при изход на душата (при християните) и много специални молитви, които се четат веднага след спиране на дишането, с инструкции за виденията, които посещават човека в минутите след смъртта. Почти всяка традиция има такива неща и смята първите дни след смъртта за много важни, като че ли все още може да има остатъчни усещания и видения.
Специално Тибетска книга на мъртвите има за цел да се чете до 40 дни след смъртта и да помогне или за освобождаване, или за добро прераждане (за предпочитане като мъж).
Специално Тибетска книга на мъртвите има за цел да се чете до 40 дни след смъртта и да помогне или за освобождаване, или за добро прераждане (за предпочитане като мъж).
Е не си ли чувал за Тибетска книга на мъртвите, Канон при изход на душата (при християните) и много специални молитви, които се четат веднага след спиране на дишането, с инструкции за виденията, които посещават човека в минутите след смъртта. Почти всяка традиция има такива неща и смята първите дни след смъртта за много важни, като че ли все още може да има остатъчни усещания и видения.
Специално Тибетска книга на мъртвите има за цел да се чете до 40 дни след смъртта и да помогне или за освобождаване, или за добро прераждане (за предпочитане като мъж).
Специално Тибетска книга на мъртвите има за цел да се чете до 40 дни след смъртта и да помогне или за освобождаване, или за добро прераждане (за предпочитане като мъж).
Чувал съм, но не съм я чел, аз не съм фен на будизма по принцип. Иначе съм чел "Тибетска книга за живота и смъртта" от Согиал Рипноче.
В Църквата има едно особено молитвено последование, което се нарича „Когато човек дълго страда“. Тази молитва се чете когато душата на умиращия дълго и мъчително не може да се раздели с тялото, когато човек иска да умре, но не може. В нея Църквата предава своя син в Божиите ръце и проси освобождаване от страданията и временния живот.
Това го прочетох тукДокато си ровя из нета, ей сега попаднах на тази книжка
Отвъд вратата на смъртта, но още не знам за какво става дума в нея.
Скрит текст:
Чувал съм, но не съм я чел, аз не съм фен на будизма по принцип. Иначе съм чел "Тибетска книга за живота и смъртта" от Согиал Рипноче.
В Църквата има едно особено молитвено последование, което се нарича „Когато човек дълго страда“. Тази молитва се чете когато душата на умиращия дълго и мъчително не може да се раздели с тялото, когато човек иска да умре, но не може. В нея Църквата предава своя син в Божиите ръце и проси освобождаване от страданията и временния живот. Това го прочетох тук
Е не си ли чувал за Тибетска книга на мъртвите, Канон при изход на душата (при християните) и много специални молитви, които се четат веднага след спиране на дишането, с инструкции за виденията, които посещават човека в минутите след смъртта. Почти всяка традиция има такива неща и смята първите дни след смъртта за много важни, като че ли все още може да има остатъчни усещания и видения.
Специално Тибетска книга на мъртвите има за цел да се чете до 40 дни след смъртта и да помогне или за освобождаване, или за добро прераждане (за предпочитане като мъж).
Специално Тибетска книга на мъртвите има за цел да се чете до 40 дни след смъртта и да помогне или за освобождаване, или за добро прераждане (за предпочитане като мъж).
Чувал съм, но не съм я чел, аз не съм фен на будизма по принцип. Иначе съм чел "Тибетска книга за живота и смъртта" от Согиал Рипноче.
В Църквата има едно особено молитвено последование, което се нарича „Когато човек дълго страда“. Тази молитва се чете когато душата на умиращия дълго и мъчително не може да се раздели с тялото, когато човек иска да умре, но не може. В нея Църквата предава своя син в Божиите ръце и проси освобождаване от страданията и временния живот.
Това го прочетох тукДокато си ровя из нета, ей сега попаднах на тази книжка
Отвъд вратата на смъртта, но още не знам за какво става дума в нея.
Попрочетох, сравнително набързо, сходна е с книгата "Преходът. Последната болест, смъртта и после" от Пьотър Калиновски. (линкът на която публикувах малко по- горе) Сякаш ми звучи с по- протестантски характер, но като цяло, е същото. И в нея има примери от практиката на д-р Реймонд Муди (Raymond Moody), д-р Е. Кюблер-Рос и други лекари и учени.
Аз пък си мисля, че асега има целенасочена грозна атака именно към християнството. Не визирам в България, а по западните телевизии. Християнството не е политически коректно, докато всичко друго е много куул. Аз си мисля, че хората, които са оръдие на злото, ненавиждат именно Христос, защото е Богочовек, говори за смирение, скромност, саможертва и любов. Това няма как да не разяри. Заради това е и много яко да се гавриш именно с Иисус.
Сигурна ли си, че не описваш Сидхарта Гаутама Буда? Много ми прилича на него.
Глпости на търкалета. Въпросният гуру просто е станал съучастник в делюзиите на въпросната жена, играл го е другарче. Никакви алфа, тета и не знам какви полета не са, а обикновено шарлатанство. Подиграл й е.
Е, явно жената няма такова усещане.
В алфа се влиза много бързо, а оттам веднага в подсъзнанието. 
Виждал съм го толкова много пъти. И тета следва... за това дори не е нужна хипноза. Подсъзнателният ум е с много по-голям ресурс от съзнателния и там се съхранява информация, за която човек не се сеща изобщо в стандартното бета състояние или пък се сеща, но с незначителни подробности. Ако не го бях наблюдавал досега многократно, сигурно и аз щях да бъда скептичен. Не става дума за регресивна хипноза, а друга методика, като информацията след това в някои случаи е проверявана от човека, защото тя или той са се учудвали от информацията, която излиза от съзнанието им и не са знаели съответните факти. Така че далеч не всичко е лъжа и измама. Както писах и някъде преди това, важното е човек да се чувства добре след това. Проверката на събития и факти от сегашния живот е сравнително лесна, но за миналите изобщо не е така. Така че за тях нищо определено аз лично не мога да кажа... възможно е да има такива (минали животи), аз не съм подобни преживявания, а може би и не ги търся. 
Какво точно си наблюдавал? ЕЕГ? Имаш ли наистина квалификация да го разчиташ? Щото аз не просто не можех да го разбера - изглеждаше ми като отклик от бял шум.
На мен това "нищо", признавам си, че ми носи някакво леко недоумение. Как нищо? Има ли място, където няма "нищо"? В познатата ни вселена имам предвид.
Една малка, незначителна подробност.
Няма "преди". Понеже "преди" не е имало и време. Т.е. момент 0 е Големият Взрив. Няма "преди". С други думи, не просто "няма нищо", но е и "никога".
Това е като на Пратчет идеята, че след смъртта всеки отива в своята си представа за задгробен живот.
Хм, колкото и да обичам Пратчет, все пак редно е да споменем, че се ражда поне няколко години след смъртта на Булгаков... Няма как да признаем идея, обсъждана поне на едно място далеч преди него, за негова.
Пратчет е забелязал нещо много интересно относно смъртта и представата на децата - той използва метафората на детската рисунка - на детските рисунки, когато някой е умрял, той просто липсва.
Да, това с ЕЕГ-то е интересно, дали им стиска да правят запис по време на тези "сеанси" и как ли го разчитат.
Да, това с ЕЕГ-то е интересно, дали им стиска да правят запис по време на тези "сеанси" и как ли го разчитат.
Е не си ли чувал за Тибетска книга на мъртвите, Канон при изход на душата (при християните) и много специални молитви, които се четат веднага след спиране на дишането, с инструкции за виденията, които посещават човека в минутите след смъртта. Почти всяка традиция има такива неща и смята първите дни след смъртта за много важни, като че ли все още може да има остатъчни усещания и видения.
Специално Тибетска книга на мъртвите има за цел да се чете до 40 дни след смъртта и да помогне или за освобождаване, или за добро прераждане (за предпочитане като мъж).
Специално Тибетска книга на мъртвите има за цел да се чете до 40 дни след смъртта и да помогне или за освобождаване, или за добро прераждане (за предпочитане като мъж).
кой трябва да ги чете? ако всичко е само и единствено на ниво мозък на умрелия, както ти твърдеше в предни постове, тогава какво биха помогнали такива книги?
Четат ги монаси или миряни, или свещеници. А помагат с това, че насочват това, което за материалиста би било халюцинация - да е по-приятна и да не изтрещиш финално:)
Имайки предвид, че най-вероятно сме сложни роботи като в WestWorld (което обяснява феномени като възкресение, непорочно зачатие и други), то прочитането на текст си е точно като app за безопасно изгасване на функциите, без да си издереш харда. Нещо като shutdown. Нали знаеш, че като тръгнеш да гасиш Уиндоус, той си върши още някакви задачи, пише в клауда, комуникира, записва си каквото му трябва и чак тогава изгасва.
Та ако си се заслушвала как завършва литургията - има си обичайни молитви за няколко ключови неща, необходими за човека. Една от молитвите е за "християнска смърт". Тоест да не ти дръпнат щепсела изведнъж, а да е такава, че да изключиш по правилния начин. И затова в християнската традиция, а и в други, внезапната смърт от насилие се смята за нещо по-скоро лошо.
Имайки предвид, че най-вероятно сме сложни роботи като в WestWorld (което обяснява феномени като възкресение, непорочно зачатие и други), то прочитането на текст си е точно като app за безопасно изгасване на функциите, без да си издереш харда. Нещо като shutdown. Нали знаеш, че като тръгнеш да гасиш Уиндоус, той си върши още някакви задачи, пише в клауда, комуникира, записва си каквото му трябва и чак тогава изгасва.
Та ако си се заслушвала как завършва литургията - има си обичайни молитви за няколко ключови неща, необходими за човека. Една от молитвите е за "християнска смърт". Тоест да не ти дръпнат щепсела изведнъж, а да е такава, че да изключиш по правилния начин. И затова в християнската традиция, а и в други, внезапната смърт от насилие се смята за нещо по-скоро лошо.
В тон на това, което пише The Siren of Titan за християнската смърт, в резултат на обстоятелства, събития, преживявания и четене, стигам до извода, че всъщност целият ни кратък живот, който водим сега в това си измерение, е подготвка за смъртта и т.е за това, което ни чака след нея. Тя всъщност е преход към Живота, т.е. ние преминаваме от един живот в друг.
Дълги години ' знаех', че всъщност ние си живеем тук, преживяваме това - онова, имаме си скърбите, изкушенията, трупаме си греховете къде осъзнато, къде не; имаме си радостите, надеждите, суетите........а после, като умрем, пак идваме на земята с нови /стари уроци в зависимост кое до колко сме усвоили, от кое сме се освободили и кое е останало като ненаучено и не свършено. Защото винаги има нещо, което остава я висящо, я не добре осъзнато и недовършено.
Това бях усвоила като убеждение (най- вече) според учението за прераждането.
Когато се замисля по- дълбоко обаче, ми изниквт въпроси, които с времето виждам, че не ми е дадено да знам и всъщност, не са моя работа.
Моята работа е да се стремя да спазвам 10-те Заповеди - колкото ми е по силите и по осъзнатостта. И да се моля, надявам и най- вече ВЯРВАМ в спасението на душата ми. Т.е. , след като тя напусне тялото ми, че ще бъде посрещната от Бог, добрите ангели и де да знам още от кой. Ако се замисля още и се заплитам.
Това осъзнах.
Дълги години ' знаех', че всъщност ние си живеем тук, преживяваме това - онова, имаме си скърбите, изкушенията, трупаме си греховете къде осъзнато, къде не; имаме си радостите, надеждите, суетите........а после, като умрем, пак идваме на земята с нови /стари уроци в зависимост кое до колко сме усвоили, от кое сме се освободили и кое е останало като ненаучено и не свършено. Защото винаги има нещо, което остава я висящо, я не добре осъзнато и недовършено.
Това бях усвоила като убеждение (най- вече) според учението за прераждането.
Когато се замисля по- дълбоко обаче, ми изниквт въпроси, които с времето виждам, че не ми е дадено да знам и всъщност, не са моя работа.
Моята работа е да се стремя да спазвам 10-те Заповеди - колкото ми е по силите и по осъзнатостта. И да се моля, надявам и най- вече ВЯРВАМ в спасението на душата ми. Т.е. , след като тя напусне тялото ми, че ще бъде посрещната от Бог, добрите ангели и де да знам още от кой. Ако се замисля още и се заплитам.
Това осъзнах.