Февруарки седмици броят, че изминаха половината си път! - Тема 8

  • 22 700
  • 736
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 553
Аз ползвах на една позната ръчна на Avent..сега мисля да си купя от продавалника една такава...Електрическа не съм ползвала, но аз и нямах нужда да се изцеждам много, защото моя шишо си ядеше като за световно. Само като се успиваше изцеждах по-малко до облекчение. Даже ей сега ще хвърля едно око в продавалника!

# 211
  • Мнения: 61
Много е тежко да си далеч от близки,и най-вече от майка.Аз моята за съжаление я виждам веднъж годишно,което е многоо време за мен.Първият път като заминах от БГ,стоях тук 2 години,без да се видя с родителите си.2 години ми се сториха като век..Това е живота,дано нещата да се променят..

# 212
  • Мнения: 208
Алекса, извинявай, но ще бъда малко крайна в думите си. Ти си в същия град. Майка ти трябва да е щастлива от това. Моята трудно преживя, че ще съм на 500 км от нея. Беше и трудно по празниците, но се радваше, че съм щастлива. Имаме си карти, с които говорим колкото си искаме. И всеки ден си лалалме докато тя пътува в автобуса или и е скучно. В началото тя също беше сама и тогава и беше по-трудно. Сега не е сама, но и липсвам несъмнено.

Ще бъде твърде егоистично от нейна страна, ако ме иска вечно до себе си, а тя не е такава. Много си я обичам, но от тийнейджърка исках да съм самостоятелна и тя знаеше това и някак свикна с идеята. Сега се виждаме 1-2 пъти в годината. Не и е лесно, но с твоята може да се виждате всеки ден. Това, че не спиш при нея не е причина да страда. Просто трябва да свикне.

Някой ден и твоите деца ще се отдалечат от теб и ако са в същия град трябва да си повече от щастлива (или поне ако са в България). Сега светът е такъв.

# 213
  • Мнения: 553
С моята майка се виждаме почти всеки ден и затова много се и караме...особено като се роди малкия ми син...Едвам се понасяхме тогава...Затова сега никви баби не искам...Пък и без това с годините се вдетиняват...особено моята майка...изгледала си криво-ляво децата и сега вятър я вее на бял кон...И моята беше в дългогодишна депресия след раздялата с баща ми...и бях до нея във всеки плач и смях...ама сега и мина и реши че вече не сме майка и дъщеря, а ПРИЯТЕЛКИ...
Аз от моите деца никога няма да искам да са ми приятели...те са ми деца...аз мога да им бъда приятел, но най-вече майка...а децата не бива да се обръщат на родители...от горчив изпълнен със много сълзи опит казвам всичко това...още си плача нощем за нормалното семейство, което съм нямала...Сега моето е коренно различно и съм безкрайно щастлива...Мъжът е главата на семейството, в което най-важно е да сме заедно, а не на кой какво му се прищяло...
Извинявайте ама ми е много болна тема...

# 214
  • Мнения: 14
мая06   Хубаво е че се чувате всеки ден, но при мен разликата е , че майка ми е сама и е в депресия... Самотна е.. а ние имаме страшно силна връзка, защото тя ме е отгледала съвсем сама от малка и не искам никога да я оставям и да е нещастна...

Охх , много съм станала чувствителна, направо не мога да се контролирам и все намирам за какво да рева, но сега само докато пиша пак плача и всеки път като си го помисля - пак и пак...

EMA ES  Дано да си права и като се роди бебка  да донесе щастие на баба си и тя да не е самотна като ни има ...

she_moto  Знам, че е тъпо от моя страна да плача за такива неща и сигурно е смешно и изглеждам като мамино детенце, но  мен не ме мъчи, че няма да спя при нея, а че ми се иска най-сетне и тя да има късмет и да има някого до себе си... А не да продължава да се справя сама както досега..  

praschinka Аз на моменти се чувствам като приятелка на мама, а на моменти - все едно аз съм майката.. Аз мисля по-трезво, тя все се притеснява, все си въобразява какво ли не и понякога ми говори така, все едно аз съм вината за нейното нещастие.. и затова сега ми е толкова мъчно.. Защото баща ми не е искал изобщо да е раждам, а тя ме е родила и изгледала въпреки всичко и имаше 2ма мъже след баща ми, с които се разбираха, но пак проблема бях аз - чуждото дете.. И така все заради мен - Сама..



Дано да спрат тези депресии моите, че хормоните ми са нещо ужасно и устата е като решето - цялата обрината.. апък и на бебето ми сигурно не му е хубаво да хълцам и да се треса..

# 215
  • Мнения: 2 968
Танче,на сестра ми също е щатска помпата и беше на вид като за.....крави.Тя седи с двета накрайника на гърдите,чува се един много странен,чек смешен звук като се изпомпва,а млякото отиваше в един резервоар.Смешно ама така удобно ми се видя. Laughing
Пете,едното ми село е Руженци,до вашето Драженци е.Твоичкият сигурно знае и моето село. WinkТе тези села са си до Белоградчик. Peace

# 216
  • Където морето целува небето...
  • Мнения: 2 784
Ееее и моят свекър (лека му пръст) беше от Драженци. Много ми харесва района, но пусто много път от тук. Може всички да се окажем рода Thinking .

Похвалвам си възглавницата за бременни, защото са наспах и събудих без никакви болки. Похвалвам си и новият крем на Chicco, тъй като за три дни ми промени кожата към по-добро.

Al3xA мисли позитивно мила! Знам, че не е лесно, но заради бебо се постаряй. Hug

# 217
  • Мнения: 208
Алекса, знам за какво говориш. Надявам се майка ти да намери човек, с когото да остарее и да е до нея и да я подкрепя.
Ние с майка ми сме приятелки и искам да съм приятелка с децата си. Майка ми си е спестила много проблеми с мен в тийнейджърските години именно, защото сме били приятелки, а не майка и дъщеря. Имам нагледен пример на една съученичка, чиято майка така и не намери път към нея. Сега нещо става с дъщеря и, обаче дъщеря и не и споделя и това много я измъчва. Сама си е надробила обаче това и доста дълго ще си сърба последствията.
Много от нещата, които съм чула от приятелското споделяне на майка ми ми е помогнало в живота, както в отношението с мъжете, така и в оценяването на парите и малките неща. Аз съм благодарна, че майка ми е постигнала това.

Алекса, наистина се успокоявай, че сте в един град и той не е София, а е по-малък. Ти си до нея. Това че си на няколко минути път в страни вече не е толкова фатално. Ако има нужда от нещо, тя ще ти се обади. Радвай се, че сте близо една до друга и може да се подкрепяте.
Горката ми майка като ме вкараха за апандисит много и беше кофти, че не е до мен, но и аз я спрях да се разкарва за рутинна операция. За раждането обаче подозирам, че ще дойде.

Като каза хълцане. Аз от известно време често и продължително хълцам. А отдавна не бях хълцала. Не мога да си обясня обаче защо става така...

# 218
  • Мнения: 1
мая06   Хубаво е че се чувате всеки ден, но при мен разликата е , че майка ми е сама и е в депресия... Самотна е.. а ние имаме страшно силна връзка, защото тя ме е отгледала съвсем сама от малка и не искам никога да я оставям и да е нещастна...

Охх , много съм станала чувствителна, направо не мога да се контролирам и все намирам за какво да рева, но сега само докато пиша пак плача и всеки път като си го помисля - пак и пак...

EMA ES  Дано да си права и като се роди бебка  да донесе щастие на баба си и тя да не е самотна като ни има ...

she_moto  Знам, че е тъпо от моя страна да плача за такива неща и сигурно е смешно и изглеждам като мамино детенце, но  мен не ме мъчи, че няма да спя при нея, а че ми се иска най-сетне и тя да има късмет и да има някого до себе си... А не да продължава да се справя сама както досега..  

praschinka Аз на моменти се чувствам като приятелка на мама, а на моменти - все едно аз съм майката.. Аз мисля по-трезво, тя все се притеснява, все си въобразява какво ли не и понякога ми говори така, все едно аз съм вината за нейното нещастие.. и затова сега ми е толкова мъчно.. Защото баща ми не е искал изобщо да е раждам, а тя ме е родила и изгледала въпреки всичко и имаше 2ма мъже след баща ми, с които се разбираха, но пак проблема бях аз - чуждото дете.. И така все заради мен - Сама..



Дано да спрат тези депресии моите, че хормоните ми са нещо ужасно и устата е като решето - цялата обрината.. апък и на бебето ми сигурно не му е хубаво да хълцам и да се треса..
Това хормоните на бременните-голяма работа,ви казвам #2gunfireИмат си и те малко вина в момента,поплакваж,ама не по много,страданието пречиства,пък и небето като се изплаче и пеква слънце newsm10Никаква вина нямаш за несгодите на майка си,щом мъжа обича жената,обича и нейните деца.Казвам го защото сина ми също живее с втори татко в момента,аз също съм го гледала много години сама,но никога няма да обвиня детето си за нищо.Със сегашния ни тати засега се разбират,но аз имам много голяма роля в отношенията им,така че за разделите на майка ти,ти си последния човек,който има вина.Не давам акъли,всеки си знае хала,но знам че като е в депресия човек,и някой като му говори е по добре. Hug

# 219
  • Сфия
  • Мнения: 1 107
Алекса, абсурдно е да се чувстваш виновна за несгодите на майка ти! Щом е избрала да те роди и изгледа, значи е преценила кое е по-важно за нея-детето или някакъв мъж-егоист. Майка ти е показала, че е силна жена, правейки избора си. Искам да ти кажа, че горе-долу съм в подобно положение, като теб и аз понякога съм се чувствала виновна, че заради мен-еди какво си не е направила майка ми... В края на краищата вие живеете в един град, в който разстоянията са малки. Майка ти не е сама, ти си близо до нея, но ти сега си имаш твое собствено семейство и не може да пренебрегнеш него, заради нея. Няма как да хукнеш да живееш при майка ти, за да не е сама, а да оставиш мъжа ти сам. Дори не е удачно да ходиш да спиш по някога при нея, защото той ще почне да се чуди кое за теб е семейството-той и детето или майка ти и детето. Надявам се, че майка ти не се опитва да ти вменява вина и да иска да те привлече към себе си?!

# 220
  • Мнения: 27
Алекс, не се травмирай за това
не казвам,че майка ти е виновна,че те товари  - не
но тя със сигурност не иска ти да си нещастна по каквато и да е причина.
Нейните проблеми ще се решат само и единствено ако тя иска да си помогне - да, ти можеш да я подкрепяш и го правиш, тъй като гледам, но не бива да се чувстваш виновна в никой случай. Сложни работи са това. Съгласна съм с Ема и с shte moto, че сега като се роди бебето и тя ще е по-щастлива,че е баба...

И на мен ми липсват - да липсва ми и тя и приятелите и сестра ми и малкия, да всички ми липсват, аз също на тях - единствения, който все още ми къса сърцето е малкия първолак - племенника ми, който всеки ден като ме чуе по телефона и ме пита - ама ти кога ще се прибираш? За всички останали знам,че те искат само най-доброто за мен и за това се радват да ме чуват и да ми идват на гости когато имат възможност.

# 221
  • Мнения: 13
Здравейте мами,пак много нещо сте изписали,аз сега се прибирам от доки,всичко е наред с бебчо само където ми изместиха термина с 10 дена -вместо на 12.02 на 22.02,това не ме притеснява ,защото цикъла ми беше нередовен и знам че е нормално да се получава така.Не можахме да видим пола , бебка не ни даде и след 50 минути гледане го отложихме за следващия път.
За помпите аз с първата бременност бях с обикновена ръчна помпа на Nuk,свърши ми страхотна работа а имах и много кърма,проблема беше че раждах секцио и кърмата дойде по-късно и първите няколко дена ми бяха много подути гърдите и  боляха .
Имам молба към софийските мами,ако можете да ми препоръчате добър зъболекар,последния  път там където ходя по спешност умрях от болка,не ми бяха умъртвили нервите а тя не иска да слага упойка и това си е,голям кошмар беше.Днес акушерката ми каза ,че бебето в корема на мама усеща  нейната болка и не е хубаво да ни боли нещо.
Приятен и усмихнат ден ви пожелавам !:hug:
Алекса мила,не си виновна ти,гледай да се разведряваш с нещо носещо добро настроение,вземи майка си и я изведи някъде,отидете на кино,кафе или пазар....направете нещо да оправите настроението. Hug

Последна редакция: пн, 19 сеп 2011, 14:28 от uana

# 222
  • Мнения: 553
Моите деца няма да носят бремето на родителите си...За да станете пълноценно семейство трябва да се отделиш от родителите си. Аз дори вече мога да кажа, че най-много на света обичам мъжа си и децата си. А в началото все му виках на милия ми, че мама най-обичам и да свиква...
Бях написала доста, но го изтрих...хората са егоисти по природа, дори понякога прикрити, понеже обществото ни учи на друго...ГЛЕДАЙ СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ... Майка ти ще осъзнае, че най-важното е детето и да е щастливо...

# 223
  • Мнения: 25
Алекса, прави са момичетата, не бива да се чувстваш виновна че майка ти е сама, не винаги човек успява да намери своята половинка в живота. Не може постоянно ти да запълваш празнотите в живота и. Пък и наистина вие сте в един град на има няма сигурно 5-10 минути една от друга, майка ти има щастието да е много близо до теб и да те вижда всеки ден, а живот и здраве и внучка си по нататък. Моята майка също е сама от дълги години, просто така се стекоха нещата, аз живея отделно вече почти 10 години и то в друг град, ами обичам я и не ми е приятно че е сама, но не мога аз да заместя липсващия човек до нея. Тя знае че винаги за добро и лошо може да разчита на нас, да идва на гости когато поиска, чуваме се всеки ден по телефона, живот и здраве ще идва и за бебето да ни помага, но аз съм на принципа всяка жаба да си знае гьола, вече както аз така и тя сме си създали някакви порядки и навици в дома и ежедневието и повече от няколко дена заедно не виреем  Mr. Green. Успокой се и бъди по ведро настроена най малкото заради бебето.

Вчера забелязах, че като мия чинии и пусна водата, нашия мъж почва да подритва. Дали шума от течаща вода му харесва или го дразни !? Четох някъде че от 18-19 седмица започват да чуват. Ама определено вече осезаемо започват да му се усещат ритниците, дасега беше като леко побутване само.

Последна редакция: пн, 19 сеп 2011, 14:54 от Fabianna

# 224
  • Мнения: 216
Deyzi, с мъжа ми се смяхме днес точно на това - че като е електрическа помпата, ще се чува шума от изпомпването и ще съм досущ като крава. Mr. Green Joy

За родители говорите виждам...Аз също много си обичам моите татко и мама, но съм се отделила напълно от тях, имам си мое семейство, което ми е всичко на света. Майка ми и баща ми са още млади и работят, имат си занимания, излизат си. В момента майка е при сестра ми в САЩ и помага при гледането на племеника ми, татко също ще ходи другия месец и после ги чакаме в края на ноември да си дойдат двамата заедно. Живяла съм далеч от тях, и на тях им е било трудно без мен, и на мен ми е било мъчно. Но чак пък да плача за тях никога не е било. Освен това, и двамата са технически грамотни, имат си скайпове, мейли, фейсбук. Където и да сме можем да се видим и чуем. Съпругът ми пък се е отделил от родителите си още на 18, когато е влязъл в казармата и две години не си е взимал отпуск, за да не се връща вкъщи. С голям кеф се е махнал. И от тогава не е живял при тях. Ама, то си е разбираемо това, защото свеки е човек с много остри ръбове, говори без да мисли, през повечето време пълни глупости и така обижда всички наоколо. Благодарна съм на мъжа ми, че никога до сега не е заставал на нейна страна, дори с риск от голеееми скандали с нея. Винаги мен е защитавал. Та, мисълта ми е, че и двамата вече имаме други приоритети, за нас е важно нашето семейство. Както мъжът ми казва: "Родителите са ни дадени от Бог, без да сме ги избирали, но имаме уникалната възможност да избираме кого да обичаме и с кого да живеем, и да направим собствено семейство. Това е по-важното." Hug

Общи условия

Активация на акаунт