Контрола и грижата за децата ни докато са на училище

Не ща да охранява поименно децата, той, стоейки на входа не го прави и в самата сграда.
Щом е толкова сложно да се заключат останалите входове на двора, така, както са заключени и страничните входове на сградата нека си пази каквото си пази там.
Вече ми е ясно кой трябва да се грижи за сигурността на децата, докато са в училищния двор.  


ПП. Деца до 12 години е забранено по закон да се оставят без надзор.
Това, че някой родител е преценил, че детето му е самостоятелно на 10 години да ходи само на училище не означава по дефолт, че всички десетгодишни деца са достатъчно подготвени да се мотат по улиците около училището.

Те не са без надзор в училищния двор. Но си има правилник, а и родителски изисквания, според които децата не трябва да напускат пределите на училището по време на учебни занятия, включително двора. Не разбирам, отричаш ли, че и самите деца трябва да имат малко съзнание или ги приемаме за неспособни поне тези правила да спазват и затова трябва да ги заключваме в двора? 

В квартала днес отвсякъде се чуваше детска глъч. Радват се на оставащите топли дни. Най-малките са с родители. По-големките /8г и нагоре/ са сами. Занимават се с обичайното: ритат си в училището, играят федербал, а и нерядко се разхождат из квартала.

Но тъй като това не е редно,
от утре ще бъда по-бдителна. Ще запиша имената на децата и ще ги подам в социални грижи като безнадзорни.




  

Утре вече ще са виновни учителите, понеделник е 

    Че в училище вече не е кой знае колко безопасно за децата, това е ясно! Но не са виновни учителите. Учителите са любимата изкупителна жертва на обществото, когато има някакъв проблем с децата и вината трябва да се прехвърли на някого. Нещо не умеем да поемаме отговорност...
     Че има много недостатъци в системата- също е ясно, но за това пак не са виновни учителите, но винаги те са сочени с пръст.
     Обикновено човек може да влезе съвсем спокойно в някое училище, без да има нищо общо, просто да е решил. Единственото, което ще направи охраната е да те пита кой си и накъде си тръгнал (ако те види   ) , ти спокойно можеш да отговориш, че си родител, близък, ученик и пр. В някои училища охраната ще позвъни да попита в учителската стая например или ще каже да изчакаш детето (или учителката) да слезе на входа да се разберете, а в някои направо ще те пропуснат да си влезеш. Но пак е виновна системата, а не охраната, защото човекът не може да следи изкъсо кой влиза, кой излиза, в същото време да отговаря на въпроси, независимо от какво естество, докато на всичкото отгоре се занимава с нечий проблем.
      Както обясни някой по-горе- дори и да се заключва двора, нищо не ти пречи да прескочиш оградата или да се пъхнеш през някоя дупчица...  
      Родителите са длъжни да са на двора на училището поне 10 мин. преди края на часовете.
      За съжаление се наблюдава една много неприятна тенденция сред малките (1, 2, 3 клас), която е вследствие от безхаберие на родители, учители (има такива, които просто не са за тази професия) и общество. И тя е- децата се държат невъзпитано, нагло и използват думи, които аз не смея на ум да си помисля, както се казва, проявяват съответно и ''агресия''.  Децата не са виновни. Просто се лее простотия от екраните, от родителите, от каките и батковците по улиците и пр. Трябва ни добър пример, от който да се учат.
      За резултатът, който се наблюдава в днешните училища, можем да ''благодарим'' на родители, образователна система, известен процент от учителите, и обществото... И най-вече на тази ''свободия'' , която ни е обхванала всички.
      Трябва ни коренна промяна, за да са доволни всички, но.... 

И аз съм ЗА! за училищните автобуси! Нека да са с билетче-или с карти, нямам против, но ако има спирка близо до нас ще ми спести много нерви от прибиране и връщане, като основния мотив ми е тежката раница, а не безопаснoстта, а не би трябвало да са в този ред

Мечтииии  

А като разбереш, че трябва да го вдигаш в 6,00, за да тръгне в 6,30 и от 6,30 до 7,30 да обиколи целия град, за да прибере автобусът де що има деца, ще предпочетеш да си наемеш таксиметров шофьор да си го кара всяка сутрин и да си го прибира когато си искаш  
Може също да си платиш да ти го гледат и следобед и да му слагат храна по твой избор
Абе, що са ви деца? Само грижи и неприятности ви създават!

Ааа не!  Нямам предид такъв тип училищен автобус, а УДОБЕН!
А останалото ооставям без коментар: твърде крайно е!

Удобен за кого: за мен, дето съм на единия край на града, или за теб, дето си на другия? Все на някого ще му е неудобно!

В селата си имат автобуси, защото транспортът е кът. Но в големия град има всичко: семейни автомобили, градски автобуси, таксита!

Не ме разсмивай. Какво като се заключат входовете?! Мислиш, че едно дете не може да прескочи оградата или да се провре? В училищна възраст децата се учат да поемат отговорности. Няма ги вече лелките от ДГ. Учителят е само един. А работата на портиера е предимно да контролира входно-изходния режим. Той не е бодигард.

(
Цялата образователна система е смешна.
Синът ми беше първолак, порасна, скоро ще почне да се бръсне, а цялата ви система продължава да си блъска главите години наред с ученическите чанти и купищата бумаги, с които заривате децата ни, обратнопропорционални на знанията, които получават с всяка изминала година.
Какво направихте вие, интелигентните и образовани учители, за да помогнете тая тъпотия да се промени за една година, а не за десет?
За какви отговорност си говорим? Личен пример дават не само родителите, а и учителите.

ПП. Училищен автобус, превозващ около 40 деца например, означава поне 20 автомобила по-малко по улиците на града в определен час. Това е облекчение не само за родители и ученици, а и за цялото общество.

ППП. За какво е тоя час на класния? Какво си говорите там с децата?

Аз отдавна се чудя на едно нещо. Средностатистическото дете в детска градина е научено на ред - оправя си креватчето, ходи под строй, не се отдалечава, слуша учителката и в час (от втора група децата имат учебни часове) то внимава в урока. Същото това дете отивайки в първи клас се превръща в невъзпитано чудовище, ненаучено на ред и без възпитание, на което (най-вероятно) поне учител ще каже, че му липсват първите седем години. Да допълня, че обикновено "непослушните" децата в детската градина от една група от 20 деца са едно или две. Как става този фокус?
Може би учителите в началния курс трябва да са по-подготвени за работата с малки деца, за да стане прехода по-безболезнен за всички страни.

Наглеждам ги тия теми, че след 2 години с малкото пак ми предстои, но и не спирам да се изненадвам как за 9 години нищо не е мръднало, поне малко от малко да се срещнат поне по средата изискванията на родителите и учителите.

Колко по-подготвени да са началните учители? Говорим за училище, а не за детска градина! Предполага се, че децата на седем са по-самостоятелни и могат да пазят някакво поведение и без да им ходи някой постоянно по дупетата и да ги наказва на столчето. За мен работата е в това, че децата по ДГ толкова са свикнали на външен контрол, че не са развили вътрешен контрол и оставени десет минути през междучасието не знаят какво да правят с тези десет минути и затова се бият и драчат. За да не обобщавам излишно, не са всички деца така, но по мои наблюдения са 1/3 от класа, които се държат безобразно. То, и толкова са достатъчно,за да развалят цялата работа, защото тези деца въвличат и други. Та, пак казвам, въпрос на родителско възпитание е, не толкова на градинско-учителско. Ако на родителя не му пука особено, или вдига рамене с репликата "ами, деца са, момчета са, всички деца се бият и бутат", то какво да си говорим повече? Според мен, детето тряббва още от къщи да е подготвено психически и като отношение как да се държи в училище, за да му е мирна главата на родителя. Не може да се разчита единствено на учителите да държат децата изкъсо.

Още втория учебен ден в училищния двор, по време на междучасие, под наблюдението уж на "госпожата от занималнята" моя първокласник беше ударен лошо с пръчка, на милиметри от окото.
По негови думи агресорът бил дете от неговия клас, а аз му вярвам на 100 процента, а според учителката - бил се ударил сам, като по - късно се установи, че правия е бил сина ми.
Детето ми седи с лоша рана, с кръв по лицето и блузата до пристигането на баща му, не му е оказана медицинска помощ, никой не ми се обади, че детето ми е претърпяло инцидент и никой не е забелязал, че седемгодишни деца играят с опасни предмети, в случая - с пръчки.
След разговор с всички отговорни по случая, в общи линии ни се каза, че "се случвали такива неща".
От тогава изпращам детето си на училище със страх, нямам доверие на учителките, на които го поверявам и след като видях, как всички си прехвърлят вината, останах абсолютно убедена, че наказани няма да има и това ще се случи отново някой ден.
Детето ми ще има горчив спомен от първи клас - белег над лявото око, което аз лично всячески ще се опитам да залича - и физически, и емоционално.