Публикувана: 1 окт. 2011, 08:18 ч.
Последно мнение: 7 окт. 2011, 14:33 ч.

Оставам в леглото при мама и тати!

20 425
492
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви съвети могат да се предложат за дете, което отказва да спи в собственото си легло?
Как можем да помогнем на дете, което иска да спи в нашата спалня и как да се справим, ако детето ни се събуди и иска да спи в нашето легло?
Как мога да помогна на дете, което се страхува от тъмното?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви съвети могат да се предложат за дете, което отказва да спи в собственото си легло?
  
  Детето може да изпитва страх от тъмнината или нужда от близост с родителите. Предложенията включват постепенно привикване към спане в собствената стая, използване на успокояващи предмети или предлагане на обещание за нова играчка след преместването. Важно е да се уважават чувствата на детето и да се предложи подкрепа и разбиране.
- Как можем да помогнем на дете, което иска да спи в нашата спалня и как да се справим, ако детето ни се събуди и иска да спи в нашето легло?
  
  Предложенията включват постепенно привикване към сън в собствената му стая, използване на успокояващи предмети или предлагане на обещание за нова играчка след преместването. Важно е да уважаваме чувствата на детето и да предложим подкрепа и разбиране. Ако детето ви се събуди и поиска да спи в нашето легло, важно е да поддържате последователност и насърчавате спането в собствената стая. Постепенно „изтласкване“ към собствената територия може да помогне, като се осигури уютно и приятно пространство за детето.
- Как мога да помогна на дете, което се страхува от тъмното?
  
  За деца, които се страхуват от тъмното, е важно да създадете уютна и безопасна среда в техните стаи. Използвайте нощни лампи, успокояващи мелодии или разказване на приказки преди лягане, за да помогнете за намаляване на страха от тъмнината.
- Как можем да подготвим дете за преместване в собствена стая и какви са различните подходи за това?
- Как мога да помогна на детето си да преодолее безпокойството си и да спи в собствената си стая?

# 315 5 окт. 2011, 14:14 ч.

Мнения: 12 722

Цитат на: Jizzlobber в ср, 05 окт 2011, 14:01

Треща от собствен опит анализира на сляпо чуждите животи.Много елементарна.

А бе, Jizzlobber , кога съм те настъпила, закуската ли ти изядох, че съм доста лакомичка?

# 316 5 окт. 2011, 14:16 ч.

Варна
Мнения: 709

Андариел, това за което говориш е абсолютно нормално и се случва с всички деца - при някои просто е по-осезаемо. Не е само резултат от спането заедно.

# 317 5 окт. 2011, 14:20 ч.

София
Мнения: 46 973

Ей, пак драма си сътворихте Simple Smile

# 318 5 окт. 2011, 14:20 ч.

Мнения: 24 685

Цитат на: happy mama в ср, 05 окт 2011, 13:52

Честно да ви кажа , идея си нямах колко хора спят в едно легло с децата си , преди да прочета темата .
За мен е абсолютно странно ...

Ами не мога да кажа, дали е масово, нито на какво се дължи при всеки поотделно, но подозирам, че при мнозинството, което го прави е от най -прагматичен характер, или просто защото им е приятно.
Аз например взех дъщеря ми още като бебе при мен, и то след като отмина първия месец, когато буквално ме беше страх, да не я повредя насън, защото ми беше по-лесно - да я храня, да я лекувам и наблюдавам, когато боледува, да я будя и прочие. И така си спахме в мир и любов - а да спиш с дете е адски приятно, то и с една котка е приятно, та камо ли с дете - докато започна отскоро да ни става тясно, да си пречим, да заспиваме по различно време, и всички да усещаме, че дребоса има нужда от собствено легло. И стая. И бюро Joy

# 319 5 окт. 2011, 14:20 ч.

София
Мнения: 62 595

Зная, че е нормално, ама и родителите трябва да слагат някакви граници, че да се знае кой кой е в семейството и докъде му се простират правомощията. И на мен навремето ми беше много хубаво, като се случи майка ми да е нощна смяна, и аз да спя на нейното място, също съм спала и на мястото на баща си, когато него го нямаше. Сега и на моите им е така приятно, но колкото и да проявяват едипови и електрови комплекси, си знаят коя е двойката възрастни. Peace

# 320 5 окт. 2011, 14:21 ч.

Мнения: 61 789

Не става дума за спане в една стая , това го приемам . Когато няма достатъчно стаи , или с по-малки деца .
Тук говорим за спане в общо легло .

Jizzlobber,

Аз моето дете не го пъдя , ако си прочела по-назад ще видиш , че се гушкаме всяка вечер , нищо , че е на 12 и вече е по-висока от мен . Grinning

Но после всеки си спи в леглото . Peace

# 321 5 окт. 2011, 14:31 ч.

Мнения: 1 547

Iris, във всяка една книга/статия/учбник, които разглеждат мозъчното развитие (издадени в последните 8-10 години), можеш да се информираш за етапите му. Уикипедия не е най-надеждния източник обаче, нито българските психолози (някои от тях - доста опасни впрочем). Както и да е. Мозъкът на деца до двегодишна възраст е едва наполовина развит. Те си служат основно с готови модели (поведение, думи, картини, директни и индиректни послания), които НЕ подлагат на съмнение и възоснова които градят и доразвиват ума си, плюс идеите си за света. Между 2 и 5 мозъкът им достига 80-85% от капацитета си, а след седем - 95%. Тоест счита се, че едно седем-осемгодишно дете е напълно способно да отделя собствените си мисли (така или иначе до голяма степен повлияни от семейството и обкръжаващата среда) от мислите на околните и съответно, да ги подлага на съмнение и/или анализ, както и да взема наистина осъзнати самостоятелни решения. Само за обща култура ще добавя, че апогеят на мозъчната функция у човека не е на 20, не е на 30 или 40, а на... 14-годишна възраст. Научих този любопитен факт през есента на 2007 година, по време на лекция на един лондонски професор (не живея в Англия и не съм учила там).

Извинявам се за спама.

# 322 5 окт. 2011, 14:32 ч.

Мнения: 2 352

Доста изчетох от темата...
Да питам тези, които спите в една стая с децата си, още повече в едно легло? Къде остава интимността? Или мъжът ви вече си е "свършил" работата и вече сексът не е нужен? Защото аз не си представям да заспя с бебе в леглото, няма да ми е спокойно, още повече да се отпусна да се любим, като знам, че има някой друг в стаята.

# 323 5 окт. 2011, 14:34 ч.

Мнения: X

Цитат на: tsankova в ср, 05 окт 2011, 14:05

Аз пък оценявам като грешка това, че оставих голямото да спи само като бебе. Трябваше да спи с мен. Сега виждам разликите с малкото, което е много по-отворено, самоуверено и открито любящо и спането до мен със сигурност има значение.

Това няма нищо общо.Както казах ,моите никога не са спали с нас,а са много различни:единият е по-затворен,вглъбен,замислен,анализиращ,а другият е отворен,контактен,вечно ухилен....

Аз до 5-годишна възраст съм спала на легло,долепено до леглото на баба ми и дядо ми.
А съм затворена,срамежлива,неконтактна....
Сестра ми никога не е спала при нашите ,или при възрастни,пък е като хала в контактите.

Точно особеностите на характера нямат общо със спането .

Любовта на родителите не се измерва с броя години ,спали в едно легло с децата си.
Склонна съм да се съглася с BirdsFlu,че родителите по този начин запълват някакви свои липси и дефицити от тяхното детство.
А не че децата имат такава въпиюща нужда да се навират в леглата на родителите.

# 324 5 окт. 2011, 14:37 ч.

Мнения: 24 685

Цитат на: crazy chick в ср, 05 окт 2011, 14:31

Iris, във всяка една книга/статия/учбник, които разглеждат мозъчното развитие (издадени в последните 8-10 години)

Мерси много, ще потърся такива. Не е спам, интересно е. Макар че, всеки отглеждащ дете ще каже, че е забелязал у детето си проява на собствени желания, а не възпроизведен от поведението на на родителя модел или запис много преди две.

Последна редакция: ср, 05 окт 2011, 14:43 от Iris04

# 325 5 окт. 2011, 14:37 ч.

Мнения: 61 789

Цитат на: anichka.bs в ср, 05 окт 2011, 14:32

Върни се малко и ще прочетеш , че секс се прави навсякъде , но не и в спалнята ! Grinning

# 326 5 окт. 2011, 14:38 ч.

София
Мнения: 62 595

Но пропускаш една малка подробност, крейзи чик, човек тръгва да променя нещо, когато по някакъв начин стигне до извода, че неговите собствени желания и мисли са в противоречие с действителността (била реална или въображаема). Ако на детето на 7 години му е добре в леглото на мама и татко, от какъв зор ще го променя?
Това с моделите е така, но защо да не се подлагат на съмнения? Дори бебето на няколко месеца е способно да съвсем съзнателно да промени "модела" като реве, пиши, сърди се или се умилква на родителите, когато неговото желание не съвпада с модела от родителите. Например, детето иска да седи, обаче моделът е да лежи и да спи точно по това време. Детето изгражда свой модел, схема или както там реши някой да го нарече, а не следва сляпо единствено модела отвън. Понякога моделите съвпадат и родителят си казва "ау, какво златно дете имам", а като не съвпадат "ау, детето ми е инат и не слуша".
Май май твоят професор е от клонящите към nurture, а не към nature. Wink

# 327 5 окт. 2011, 14:52 ч.

Мнения: 7 947

Хайд есега, липси на родителите, едипови комплекси и да се покаже кой е възрастния ooooh!

Как може да пишете подобни неща - относно начина на другите?
Ми спете си вие отделно, тези - кои4то искат - нека си спят заедно, кому е нужно такова подскачане?
То иначе лесно може да се заключи - строгите и нечувствителни родители отделят рано-рано децата, за да си гледат собствения кеф и да се лашкат всяка нощ на спокойствие, пък онези - спящи с децата си - запълват липси от детството си и правят децата зависими, обвързани и неконтактни...

# 328 5 окт. 2011, 14:56 ч.

Мнения: 2 658

Цитат на: Angel_Dust в ср, 05 окт 2011, 14:20

Ей, пак драма си сътворихте Simple Smile

Да бе, още си ми става смешно като видя такава тука...

Уж всички умни, интелЕгентни, раzбират всичко, пък като вzемат да се опитват да се убеждават вzаимно.. Не се раzбра, че хора всякакви. Едни приемат zа нормално, уместно, добро едно, други - друго. И си е съвсем нормално това, когато не става дума zа константно "правилни" и "неправилни" неща.
И както аz си раzбирам едно и няма човек, който да ме убеди, че деца, дето не са спали с родителите си им има нещо (просто е - и децата са раzлични, едни очевидно имат таzи нужда, а други не са така), така zа други това може да е zадължително. И zа какво ще се убеждаваме вzаимно, като е смешно?

Моите лични доводи (не ми е нужно всеки тук да ги споделя и одобрява, естествено) zа НЕспане на деца и родители накуп са съвсем прости, но zа мен важни - няма на света толкова широко легло, в което да ми е удобно, ама истински удобно, ако сме повече от двама там. Не обичам калабалък и хора нагъчкани около мен, zадушавам се, не мога да спя. Никога не съм могла.
Което пък не zначи, че и на мен не ми е било мило някое дете да спи с нас/мен като е поискало някоя нощ. Но когато това не е всеки ден, много ми кеф даже. И раzбира се благодаря се на това, че децата ми са поzволили да бъде така. Благодарна съм им, че винаги са си обичали леглата, неzависимо къде се намират те. Иначе ще ше да ми е много кофти, ама сигурно щеях да го преглътна и да търпя (но не с искрен кеф, приzнавам си), какво да ги прави човек Crazy

Но пък съвсем ясно ми е, че друг вероятно може и да не чувства същото по въпроса. И хич не го намирам zа страшна драма Wink

# 329 5 окт. 2011, 15:04 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 507

Цитат на: Andariel в ср, 05 окт 2011, 14:20

Зная, че е нормално, ама и родителите трябва да слагат някакви граници, че да се знае кой кой е в семейството и докъде му се простират правомощията.

Това принципно е вярно, както и общо взето повечето неща по темата ако ще си говорим по принцип. Работата е там, че всеки си има някакви свои представи за конкретната възраст, която едно дете "трябва" да бъде отделено от леглото/стаята на родителите си, която мине ли се в най-добрия случай създаваш "лош навик", в най-лошия сексуално объркано или зависимо от теб дете.

Колкото и банално да звучи аз с всеки изминат ден се убеждавам, че в повечето случаи няма по-добър ориентир за това, от какво има нужда едно дете, от самото дете. И не, не поставям равенство между между желания и нужди на детето, но да, могат и да съвпадат.

Иначе ако ще си чешем езиците по принцип, колкото притеснения може да има за това, че "задържаш" детето от уж нужната му "самостоятелност" когато то спи "дълго" при родителите си, суче "дълго" и т.н. толкова и дали пък не му създаваш дефицити от това, че си го тласнал към "самостоятелност" твърде "рано" когато то всъщност има нужда да усети сигурността и закрилата, за да израсне като уверена и чувстваща се добре със себс си и със света личност.

Препоръчани теми

Дърпане на уши в детската градина

Дете, обсебено от баща си

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Трудно дете на 6

Причина:

Причина: