НОЕМВРИйче сладко в мен бушува,че ще гушне мама скоро се вълнува!

Хейййй, коремчетаааааааааа, здравейте и от мен! Само четях, следях от много време, тъй като не можех да вляза от този комп в сайта, а се оказа просто, че е друга парола  
Виждам, че повечето мамчета са добре, с нормалните неразположения и това ме радва
Колко малко ни остана, ей сега ще се търколи месеца.
Аз съм абсолютна баба Меца, едвам прикрачвам, както всички казвате за обръщането в леглото и ставането от него е наистина едно голямо приключение...
Вчера бях на ЖК, дадоха ми документите за болницата, видяха я малката на ехограф... всичко изглежда наред, с главичката надолу, 2400 гр, 34 г.с.

Хайде лек и усмихнат ден от мен  

Привет пак.
За второто дете при мен е така,се надявам да не ги разделям.Каката оня ден ме пита "Мамо,а вие еднакво ли ще ни обичате?"При този въпрос как да го обичаш по-малко!

  Ние нащо коте нямаме къде да го изолираме. Тоалетната и храната му стоят в банята и нямам намерение да ги местя. Това за мен е най-лесно почистващото се място.
 

Хоп и аз да се запиша в новата темичка  
 Уж съм в отпуска а чак сега успях да наваксам с четенето
В понеделник отивам да си взимам документите за болницата и да си запазя час за ехограф , но не при моята докторка а на частно искам да си видя колко е голям  малкия мъж и дали все още е седалищно  

Явно доста от нас ни терзаят едни и същи въпроси! 
Fio - гушки от мен! Много мъчно ми стана за татито ви! Дано по-бързо минава времето и да си е повече около вас! За ревността - това ми е голямо притеснение, именно поради факта който и споделяш, че все още е трудно за осъзнаване, това което ще се случи съвсем скоро.
Днес говорих с логопеда в детската градина /който е и психолог, но като втора специалност/ и според нея неминуемо ще имаме моменти на ревност, дори и минимални и че е от изключителна важност, баткото да се чувства на 100% съпричастен, важен и нужен към нуждите на новия член на семейството и неговото обгрижване. Успокои ме, че това са преходни неща и съвсем скоро всичко си идва на мястото!
yani - тежък въпрос е имала каката

Моя бъдещ батко си го взех от градината без глас - направо едвам говори! Както изглежда утре ще се гледаме в къщи

Записвам се в новата темичка:)Не съм писала отдавна,но ви чета редовно:)

Привет и от мен в новата тема! 

Напоследък нещо много съм се стресирала от раждането - постоянно си мисля за това и чета, и събирам инфо, но май не е много добра идея, защото колкото повече го мисля, толкова повече ме е страх. Неразположенията, които имам в момента, направо ми се струват песен, в сравнение с раждането. Аз засега нямам никакви индикации за предстоящо раждане, но аз съм чак за средата на ноември.

Иначе пак съм изпаднала в "информационно затъмнение" относно бебка - нито знам колко тежи, нито в каква позиция е, последния ми ултразвук беше през юни. Но тя си рита и мърда постоянно. Сега към края на бременността лекарката ми каза, че ще ме прати на ултразвук, но явно трябва да чакам още, което много ме нервира  .
Това е от мен, не много положителен пост, но просто това неведение, в което съм относно бебето, ме изнеря много.

Приятна вечер на всички! 

Да се запиша и аз,че така бързо изписвате страницете!!!
Cambria ,това е доста голям период в който не си виждала бебчо.Мен ужасно ме гризе любопитство и хода през 15 дни.

Спокойно и аз не съм чувала или виждала нищо за бебето от 20 седмица.  Сега съм в 33, но и аз като теб се успокоявам че бебето рита доста силно и непрекъснато.  Така, че гледам да не изпадам в депресии. Хайде дръж се, малко остана. 

Добро утро скъпи мамчета и тумбачета!

Тази нощ се наспах и съм във ведро сутрешно настроение .

Бубче Благодаря за темата   , нека си я изпишем с радостни вълнения и прекрасни новини!

Момичета нормално е да бушуват най-различни настроения в нас, особено в сегашното ни състояние. Опитайте се да вуждате позитивното и положителното от ситуациите, не се настройвайте срещу близките си, радвайте се че ги има сред нас. На неразбирането се опитвайте да махнете с ръка настрани и да бъдете над дребните злободневни проблеми. Изживейте последните дни на беборанчетата в тумбаците ни с усмивка и позитивно настроение .

И аз съм в притеснение за по-голямото детенце, как ще реагира, как ще й се отрази на психиката. Преди да решим да започнем да действаме за 2-ро детенце изчетох много мнения по въпроса за това, дали ще имам толкова безгранична любов и за 2-рото си дете и някак си неусетно разбрах за себе си, че не бива да се съмнявам и за миг , че няма да я намеря. Ами аз отсега толкова много си ги обичам и двете, че не може и да става и дума за съмнение по въпроса. Пиша ви това и беборана нежно побутва корема ми, а моите очи се насълзяват от умиление и обич... Да , осъзнавам че ще имам трудни моменти, когато изтощена от безсъние и умора може да сгреша в поведението си към някое от децата, но ... . човешко е да се греши, няма безгрешни хора. И така мили мами не се съмнявайте, че майчиното ни чувство ще ни изневери, сигурна съм , че ще обичаме безгранично и двете си дечица  !

Избрахме най-накрая и ние количка и ще очаквам да ми я доставят . Вчера ходихме на пазар за беболина, а в понеделник след Женската консултация ще доуточня какво още да започвам да слагам в сака за болницата.

Очаквам прекрасни новини от вас и ви желая слънчев и усмихнат ден  !

Леле, кога смогнахте да ги изпишете 4 страници. Хубаво е да ви чете човек и да знае, че болежките и мислите, които го вълнуват се споделят и от други, а не е изперкал . И моята кака зададе неудобния въпрос, но не точно че няма да я обичаме повече, ами ще имаме ли време да й обръщаме внимание. Но пък си каза: баба ще ме обича повече - тя й е единствена внучка ибаба й и дядо й "умират" за нея. Струва ми се, че ще ревнува бебето повече от тяхната любов, отколкото от нашата.
Е, хайде успешен ден ви пожелавам!

ей,за един ден 4 страницо сте изписали
аз  се записвам с добри новини-малчо е 2.650 кг и се чувства прекрасно според тоновете.плацентата е 1-2 степен каквото и да значи това.
а майка му е с гъбички както и предполагах.изписаха ми гинозол крем да се лекувам.
другото хубаво нещо е че вече съм на 100 %готова с покупките и чантата за родилното и даже колата е на полусъединител а таткото е супер щастлив че скоро ще се срещне с наследника
и аз като някой от вас имах моменти на рев и депресия,но като след вчера съм по обнадеждена и заредена с положителна енергия,че остава още малко и бебо скоро ще се покаже да се гушкаме
  на всички

lorry, Princess83, pincher, yani, Люсил, albena30  

Ето на това се надявам и аз  



Мисля, че някъде от подобни мисли тръгнаха и моите притеснения. Тази бременност я чувствам някак по различен начин от предната. Не че това бебе не го обичам още отсега, но е някак различно, с Михаил всички тези емоции бяха за първи път и усещанията бяха различни.
Моля се и моите деца един ден да могат да кажат същото като теб, че не са усетили някой да е обичан повече от другия  


Душичка сладка    



Точно това си мислех вчера – още ми е малко детето и няма да може да разпознае всички чувства и емоции, които (ще) бушуват в него. Поне не до такава степен, че да успее да ги назове и да ми ги сподели. А няма как аз да надникна в душичката му.
Страх ме е, че в него може да бушува страшна буря от емоции, а аз дори да не разбера  
Ето от няколко дни, например вместо обичайното "Мамо, аз много те обичкам!", все по-често чувам "Мамо, ти обичкаш ли ме?" и после следва "Колко ме обичкаш?", "Много ли ме обичкаш?", "Ама колко много ме обичкаш?" и т.н.  

Лика, дано се оправя бързо вашия батко  


Cambria, май е време да спреш да четеш за раждането  
Аз не бях ходила на преглед два месеца от средата на юли до средата на септември и много добре ви разбирам с това информационно затъмнение, наистина е много изнервящо.


Желая ви прекрасен ден  

Здравейте!Аз току-що се връщам от ЖК-вече си имаме всички необходими документи за раждането,док каза,че сме готови,с добри тонове и мерки  сега стоим и чакаме госпожицата да се реши.Не че бързам,но ми е по-спокойно вече. Изписа ми Tothema,че хемоглобина ми е  103.
Спокоен ден на всички и повече усмивкиииииииии 

Здравейте мамчета 

Аз най- накрая се наспах , че от няколко дни се будех в 5 часа със болки в кръста, които минаваха за около час. но си беше мъка да ставам в 5. Бях като часовник. Надявам се повече да не се случва.

За двете деца нищо не мога да кажа, защото аз чакам първо, но мога да ви кажа, че като се роди сестра ми аз бях на 7 години и помня как се притеснявах от бебето, че ще ме измести. Мисля, че това са нормални терзания за всеки един човек. Но нашите се справиха и с ръка на сърцето мога да ви кажа, че никога нито аз нито тя сме се почувствали по- малко обичани. Единственото, което се случи беше, че аз в очите на нашите изведнъж пораснах и изведнъж започнаха да се отнасят с мен като с голям човек. А от това се чувствах страхотно. Бях каката все пак. Така че не се притеснявайте толко много, когато дойде бебето всичко ще си дойде на мястото. Сигурна съм

Хайде ще бягам, че ме чакат за днес малко задачки.  Пожелавам ви ден пълен с усмивки и приятни емоции.