НОЕМВРИйче сладко в мен бушува,че ще гушне мама скоро се вълнува!

Момичета,

аз предложих въпросното заглавие - коригирайте го, нямам възражение! Не бях вложила нищо негативно, но щом предизвиква такива асоциации точно в  контекста  на хубавите събития около нас, моля за корекция.

А аз наистина броя дните, макар че се чувставм много добре. Нямам търпение да ударя едно шампанско по повода

А и да се “похваля„ - ние ще се местим жвот и здраве с пеленачето на седмица или две в ново жилище. какъв тайминг само, а?


Поздрави!

Бубче, защо не пишете и термините на родилите вече мами. Не че има особено значение след раждането, но да се ориентират другите мами. Просто предложение.

bubche, aila: Много ви благодаря   Памперсите са пълни почти на всяко хранене, изпражненията са доста, аз се бях притеснила, че са много светли, ама точно с цвят на горчица, с пресечени бели неща вътре, значи добре се справяме Притесних се като педиатърката в болницата ме "скастри" че я прехранвам, като и сложили термометъра в дупенцето и после като го махнали- оле мале на 2 метра изхвърчало (сори за подробностите). Мислех си и аз да си купим кантарче, и в болницата ни караха да си ги мерим преди и след хранене, ама на ония старите кантари, тя като мърда и кантара изобщо не застава, беше ми много странно и така и не можах да го направя. Ама мисля след съветите ви да си купя нещо за домашна употреба. Иначе и давам и малко глюкоза около час след хранене, така ме посъветваха и от болницата, и педиатъра, като дойде в къщи. (тя не че иска де, много и се цупи...) На мен ореантир знаете ли кое ми стана- след като се нахрани веднага затваря очички и заспива и започва да се усмихва (на мама маймунката сладка ) А се самосъбужда през около 3 часа за хранене, изобщо без да я бутна, даже и през нощта аз се будя около 2 минути от напръщелите ми гърди (дето си мислех че нищо няма да има в тях с моя р-р 75 В) и тя след 1-2 мин започва да плаче

Sneakers: Това за водите сподели ли му го на доктора? Сега ще ти кажа защо- една от тия дето бяха приети преди нас в болницата (от малцинствата) и изтеки водите 3 дена преди това, тя отказала да я приемат в болницата, и си тръгнала и след 2 дена през нощта отива адски изтощена с големи болки, просто наистина много зле звучеше и изглеждаше, акушерките ми викат- ти какво си мислиш, тя и започнали болкте още след като са и изтекли водите и така 2 дена, много изтощена, та ако кажеш на доки, поне да ти види нивото на водите, защото доколкото знам сухото раждане било доста болезнено (е, тя иначе и беше 5-то дете , роди го 2400 гр и без нито един шев, за разлика от нас, дето са ни 1-ви и бяхме с шевове , ама пък за сметка на това се мъчихме много малко ) Успех, наистина ти пожелавам всичко да мине по най-лесния начин, и се консултирай с другата лекарка за 2-ро мнение

За хапчето- след като отидох на преглед-а (ЖК) в петък, и той видя 4 пръста разкритие, ми вика в неделя ще е, сложи си това хапче дълбоко, вагинално. Аз се поуплаших, като се прибрах четох в нета, питах други доктори от болницата дали не е нещо да сгафим, успокоих се след това, не знам какво е името на хапчето, защото беше четвъртинка и само виждах че името му започва с Se.... Сутринта станах, изкъпах се, сложих хапчето, ама после като пишках то каточели изтече... И така до 8, когато трябваше да звъна на док. Имах стягащи контракции, неболезнени още в петък. Такива си бяха и в неделя, като си сложих хапчето. Звъня му в 8 , ама той ми вика- айде като е такова положението, ще се чуем след половин час. Да, ама след половин час- същото. Мойто мъжле ми вика- пате, аз се успокоих, няма да раждаш днес... Така и не звъннах на доки, щото нямаше промяна в положението, ама след около час ми звъни той, вика кво стана, ами казвам му, същото- той казва ела в болницата да те видя...и така започнахме......Следва разказа за раждането, за който го интересува

Отиваме към болницата, аз му викам на мойто, вземи багажа за всеки случай, после така и така ще се върнем (наистина не вярвах че ще родя него момент) , сложих анцуга, маратонките, паркирахме колата отвън, защтото вътре пускат с коли само за родилки (аз все още си мислех че не съм такава за момента). Вървейки към болницата, някак си ме стягаше все по-силно, но неболезнено, аз започнах да си мисля- май ще е сегаа, а мойто ми казва- ох, толкова съм спокоен, ама защо не ти подейства това хапче, аз му казвам че то май изтече и така се хилим, ама аз не му казвам че усещам че ще стане работата. Влизам при доки- на магарето вкара си пръстите, вика над 4 пръста, както си лежа,(този път прегледа за разкритие даже ми беше приятен) той вика на акушерката-подай ми една кука- абе викам му аз, докторе, водите ли ще ми пукате? Ще ме боли ли с тая кука? и той каза- нищо няма да усетиш- и така беше, наистина-нищо не усетих- само едно топличко че изтича и , продължавам да си лежа аз на магарето, той помоли акушерката да ми направи клизмата- направи я, не болеше, само ми каза да отида 2 пъти до тоалетна (а аз си мисля как нищо няма да направя, защото сутринта бях ходила) , сложиха ми лигнин, малко ми беше трудно да вървя, ама ме накараха даже да приготвя дрехите и да ги дам на мъжо да ги занесе, та подадох му ги аз, и тя понеже вратата е със стъкло, ама такова матово, не се вижда нищо, само някакви сенки, той после ми вика- ако знаеш каква беше смешна- само те виждах как се дупиш и се мотаеш из тая стая . Та, ходих до тоалетна, едното момиче което  раждаше обикаляше с една система окситоцин че и тя раждаше от предната вечер. Акушерката дойде, пита ме- ходи ли до WC, казвам - да, айде идвай в предродилна и така, отиваме натам, бяха ми приготвили леглото, лягам си аз, хилим се там в стаята, сложиха ми апарат за контракции и тонове, лекаря и акушерките постоянно следяха положението, ама ми се радваха по-скоро на това как се хиля постоянно, и ми викат- ама как се смееш, казвам им избор имам ли- иначе трябва да се паникъосам....И така, лека полека започнаха да стават по-силни контракциите, доки проверява разкритието- 6-7-8, вика ехееее, пламенке, ти верно може да родиш 1-ва (от 4-те в стаята) Контракциите до този момент бяха болезнени, но не много, по скалата 1-10 бих казала 5-6. По едно време обаче, той вика- имаш пълно разкритие, сега напъвай, обясни ми как, краката за колената и ги дърпаш към корема. На контракция 3 пъти вдишваш, задържаш, напъваш като за голяма нужда колкото можеш, то и без това точно от там ти идва напъна, няма как да не усетиш. Пробвах да се скатая за една контракция и да не напъвам, защото се бях изморила а и ме болеше много (вече ме  болеше на макс), обаче то още по-зле, направо се виех реших че ще е по-добре да напъвам... После доки пак идва (че през това време дамата от малцинствата и онази с окситоцина, лежащи от предната вечер родиха) , вика ехее- виждам главичката, хайде към родилна зала- станах аз, ама като съм седнала ми е по-добре, моля ги да ме оставят да си седя, те ми викат бързо, бързо към родилна, там- пак сядам, ама бързо ме хвана контракцията и си легнах. И така- започна напъваш, почивка, пак и пак и доки ми сложи някаква месна упойка отдолу, все едно от вътрешната част на крака, викам му туй за кво е, той каза ако се наложи да те цепна, да не те боли- и то така и стана де, явно веднага ме е цепнал, защото беба не и отне много да излезе- горе долу една контракция време- той и понатисна малко от горе корема, и изведнъж- едно облекчение , просто много голям кеф, после тъкмо щеше да ме шие, получих кръвоизлив, той с ръка изтласка кръвта, биха ми малко окситоцин, след като ме заши, после някаква система за бързо заздравяване и възстанвяване, то общо взето нито бях на системи по време на раждането, нито нищо- само малко но-шпа ми сложиха като почваха силните контракции. След това ми сложиха лед и торба с пясък на корема и докато си лежах започнах да звъня на всички, говорих с почти всичките ми приятели докато минат 2-та часа. Като цяло- от приемането ми в болницата до раждането- 2 часа и 25 мин (Мони излязла в 13:25, а не в и 13:45,както аз си мислех) Като излезе ми я показаха, тя веднага се разрева, изпишка се отгоре ми докато ми я показваха и после я опаковаха Това беше моето раждане Сори ако е малко подробно, ама нали искахте да знаете, ако има нещо друго - питайте Целувки и приятен ден на всички

..., а аз като роди някоя и веднага тичам да видя кога и е бил термина и в коя седмица.  Не че това значи нещо, ама явно го правя несъзнателно.

Отиваме към болницата, аз му викам на мойто, вземи багажа за всеки случай, после така и така ще се върнем (наистина не вярвах че ще родя него момент) , сложих анцуга, маратонките, паркирахме колата отвън, защтото вътре пускат с коли само за родилки (аз все още си мислех че не съм такава за момента). Вървейки към болницата, някак си ме стягаше все по-силно, но неболезнено, аз започнах да си мисля- май ще е сегаа, а мойто ми казва- ох, толкова съм спокоен, ама защо не ти подейства това хапче, аз му казвам че то май изтече и така се хилим, ама аз не му казвам че усещам че ще стане работата. Влизам при доки- на магарето вкара си пръстите, вика над 4 пръста, както си лежа,(този път прегледа за разкритие даже ми беше приятен) той вика на акушерката-подай ми една кука- абе викам му аз, докторе, водите ли ще ми пукате? Ще ме боли ли с тая кука? и той каза- нищо няма да усетиш- и така беше, наистина-нищо не усетих- само едно топличко че изтича и , продължавам да си лежа аз на магарето, той помоли акушерката да ми направи клизмата- направи я, не болеше, само ми каза да отида 2 пъти до тоалетна (а аз си мисля как нищо няма да направя, защото сутринта бях ходила) , сложиха ми лигнин, малко ми беше трудно да вървя, ама ме накараха даже да приготвя дрехите и да ги дам на мъжо да ги занесе, та подадох му ги аз, и тя понеже вратата е със стъкло, ама такова матово, не се вижда нищо, само някакви сенки, той после ми вика- ако знаеш каква беше смешна- само те виждах как се дупиш и се мотаеш из тая стая . Та, ходих до тоалетна, едното момиче което  раждаше обикаляше с една система окситоцин че и тя раждаше от предната вечер. Акушерката дойде, пита ме- ходи ли до WC, казвам - да, айде идвай в предродилна и така, отиваме натам, бяха ми приготвили леглото, лягам си аз, хилим се там в стаята, сложиха ми апарат за контракции и тонове, лекаря и акушерките постоянно следяха положението, ама ми се радваха по-скоро на това как се хиля постоянно, и ми викат- ама как се смееш, казвам им избор имам ли- иначе трябва да се паникъосам....И така, лека полека започнаха да стават по-силни контракциите, доки проверява разкритието- 6-7-8, вика ехееее, пламенке, ти верно може да родиш 1-ва (от 4-те в стаята) Контракциите до този момент бяха болезнени, но не много, по скалата 1-10 бих казала 5-6. По едно време обаче, той вика- имаш пълно разкритие, сега напъвай, обясни ми как, краката за колената и ги дърпаш към корема. На контракция 3 пъти вдишваш, задържаш, напъваш като за голяма нужда колкото можеш, то и без това точно от там ти идва напъна, няма как да не усетиш. Пробвах да се скатая за една контракция и да не напъвам, защото се бях изморила а и ме болеше много (вече ме  болеше на макс), обаче то още по-зле, направо се виех реших че ще е по-добре да напъвам... После доки пак идва (че през това време дамата от малцинствата и онази с окситоцина, лежащи от предната вечер родиха) , вика ехее- виждам главичката, хайде към родилна зала- станах аз, ама като съм седнала ми е по-добре, моля ги да ме оставят да си седя, те ми викат бързо, бързо към родилна, там- пак сядам, ама бързо ме хвана контракцията и си легнах. И така- започна напъваш, почивка, пак и пак и доки ми сложи някаква месна упойка отдолу, все едно от вътрешната част на крака, викам му туй за кво е, той каза ако се наложи да те цепна, да не те боли- и то така и стана де, явно веднага ме е цепнал, защото беба не и отне много да излезе- горе долу една контракция време- той и понатисна малко от горе корема, и изведнъж- едно облекчение , просто много голям кеф, после тъкмо щеше да ме шие, получих кръвоизлив, той с ръка изтласка кръвта, биха ми малко окситоцин, след като ме заши, после някаква система за бързо заздравяване и възстанвяване, то общо взето нито бях на системи по време на раждането, нито нищо- само малко но-шпа ми сложиха като почваха силните контракции. След това ми сложиха лед и торба с пясък на корема и докато си лежах започнах да звъня на всички, говорих с почти всичките ми приятели докато минат 2-та часа. Като цяло- от приемането ми в болницата до раждането- 2 часа и 25 мин (Мони излязла в 13:25, а не в и 13:45,както аз си мислех) Като излезе ми я показаха, тя веднага се разрева, изпишка се отгоре ми докато ми я показваха и после я опаковаха Това беше моето раждане Сори ако е малко подробно, ама нали искахте да знаете, ако има нещо друго - питайте Целувки и приятен ден на всички