Потресена съм! Някой иска ли да стане приемен родител на едно слънчево детенце?

fleur ,благодаря,че сподели с нас  .

 fleur, ето това е най-хубавото мнение от цялата тема.   

Олее, просълзих се за Хлапчо. Обаче темата за сериалите е другаде.

Фльор, много се радвам да чуя, че детето е добре. Радвам се и да науча, че в домовете пускат външни хора, които да обикалят насам, натам, да говорят с лелките и педагозите, да водят дискусии с директорите....Ей, какво време настанало в социалната ни система.
Аз се чудя защо изобщо ще осиновяват това дете, да му развалят рахата

sislie,умори ме от смях

Кристи, не знам дали точно аз те уморих от смях

.

Фльор и аз се радвам.Дано да е така,искам ми се да вярвам вече в нещо положително,но винаги ще излезе нещо гадничко в тази държава и този форум не прави изключение.Ти не обръщай внимание на злобните и саркастични мнения тук!Всичко хубаво и на теб! 

Не, не е различно. Много време трябва детето да прекара в истинско "вкъщи", за да престане да гси блъска главата в решетките на кревата, да се клати, да се държи неадекватно и да се превъзмогнат хиляди други навици от престой в дом. Но за да го разбереш, трябва да го преживееш с детето си - да преживееш запълването с живот на един празен детски поглед. И нека някой преживял го да дойде и да напише похвално слово за условията в днешните домове и за прекрасните проекти.

По повод твоите думи, Форест, искам да ви споделя случка от миналия месец. На гости съм на приятелка и сме на тяхната площадка с моите две и нейните две деца. Те лудуват, ние си приказваме и по едно време в суматохата около четирите "наши" деца забелязвам едно от останалите на площадката, че иска да си вземе солетки. Но не го каза с думи, някак си го изкрещя с поглед - беше почти физическо усещане. Помислих си: Боже, това дете гледа като Боян в деня когато го взехме и искаше толкова много неща, а не казваше дума. Само жадният поглед, всички се сещате за какво пиша. Почерпихме и него, заприказвахме се пак и аз отново усещам крещящия поглед, обръщам се - още едно детенце. И попитах, да не би наблизо да има дом и да са ги извели на разходка? Оказа се, че двете момиченца-близначки са осиновени две седмици по-рано и това им е първото излизане. Майка им дори почерпила по-рано сутринта с бонбонки за "Добре дошли".

Дечицата изглеждаха наистина физически здрави, когато се улисваха в играта си бяха обикновени средностатистически деца. Но погледа им беше... Не мога да го опиша, който е виждал този поглед знае за какво иде реч. И благодарих на Бог, че имах възможността да премахна тъгата от едни детски очи.

Край на лиричното отклонение. Споделих с вас, вие можете да ме разберете без много обяснения.

Нда, какъв хепи енд...

И почтенната публика може да е спокойна...

sislie,ще го кажа по малко по различен начин.Порази ме с точното изказване

Особено с развалянето на рахата

Хехе, каква жлъч   

radiididi,  elfita,, kasita и venetkata 

Имам наблюдения (лични) от няколко ДМСГД и ми е направило впечатление следното:

1. ВСИЧКИ директори без изключение обясняват, че "да, положението е плачевно, но в НАШИЯТ ДОМ е различно, при нас не е така - домът ни е един от НАЙ-ДОБРИТЕ, да не е и най-добрият, децата се чувстват добре и т.н."...
2. Персоналът винаги разказва, как техният шеф проявява изключително ЛИЧНО ОТНОШЕНИЕ в работата си, какъв добър специалист е, колко неуморно се труди и постига много...
3. Детенцето, което се обсъжда ВИНАГИ, ама ВИНАГИ по случайно стечение на обстоятелствата е ЛЮБИМЕЦА на всички...  
4. Шарените стени и добрата база не означават много. Примери:
   - в единия дом имаше невероятна медицинска апаратура, страхотно оборудвана зала за рехабилитация и прочее. Но точно там едно от децата (на годинка) не беше наддавало над три месеца и грам в теглото си и обяснението лично на директора(!) беше, че персоналът напоследък бил малко (законотворците били виновни, щото изискали от хората да си вземат отпуските и т.н.) и затова децата като цяло били занемарени, не са им правени рутинните изследвания и прочее... Същото това детенце влачеше едното си краче, но не му беше направен поне ултразвук за луксация;...
   - в другия дом със скоро направен ремонт и такава стерилност, че се влизаше с найлонови терлици, не допускаха в залата за игра да се внасят никакви играчки с аргумента, че децата щели да се бият за тях... А какво да правят малките човечета без занимания - да гледат стените ли?! Там на двора веднъж едно детенце се закачаше и бръкна в джоба ми, за да извади един от тези найлонови терлици, а репликата на лелката беше: "Нахално бе, циганче, какво искаш"... Детето беше на 2 годинки!...
   - В третият дом, уредил си финансиране по различни европейски проекти, интригите бяха толкова ужасяващо разнообразни, че не ми се и помисля... Там пък лелките си гледаха без свян турските серияли, докато бебетата плачеха... Мой приятел веднъж видя случайно, как същите са насядали по пейките в двора, за да пушат и сам възкликна: "Отдавна не бях виждал такава работа, по време на която да се препичаш с цигарка и да си гледаш телевизия?!" А директорката на този дом се оплакваше, че персоналът не достига...
И всички тези домове на пръв поглед изглеждаха добре...

Иначе съм чувала, а и от лични наблюдения знам (приятелка осинови от там) поне за един софийски дом, в който доколкото е възможно грижите наистина са добри... Може и описаният от fleur да е същият...

По темата... ще се съглася с fleur:
Затова и ми се стори излишно отварянето на такава тема...  

Наистина ли считате, че сте по-загрижени от нас за децата и сте им в по-голяма полза гледайки отстрани, четейки за казуси по форуми и инцидентно посещавайки през 10-ина години някой дом?