Jumpmath

Има и още нещо, според мен. Може детето да е малко за състезателна математика за втори клас.  Може дете на 6 да не се затруднява със задачи за първи клас, а същевременно да не е узряло на 7 за състезателни задачи за втори клас, които наистина са съвсем друга категория.

Спокойно, вече казах, че на детето не го обяснявам по начина, по който го описах тук, макар да сме се занимавали с отрицателни числа и тя знае какво е знак.
Задраскването на еднаквите елементи от двете страни на равното се извършва върху уравнения, съставени от картинки на ябълки, круши и т.н. Или пък везни, теглещи по няколко предмета от всяка страна. Така се вижда, че като махнем еднаквите, везната остава уравновесена. Преди да стигнем до абстрактното, минаваме през практичното.

Напълно възможно е да не се справя със задачите за втори клас и защото е малка. Но понеже вече няма желание, а аз не настоявам, отдавна сме прекратили всякаква подготовка. Но това не променя факта, че задачите за втори клас от състезания за с едно ниво на трудност над тези от учебника.

Дори повечко нива, според мен.

Извинявам се, че се намесвам в темата, при това съм изчела само последните страници, но болднатото ми направи впечатление. Не разбрах дали си го коментирала, но е важно- защо вече няма желание? Тук идва и логично въпросът на другите момичета преди мен- дали не е сгрешен подхода при обучението? Не се заяждам, само си разсъждавам.

Съмнявам се. Просто задачите вече са и трудни и не успява да ги реши. Както знаете, неуспехът е силен демотиватор. Особено за по-мързеливите, които не обичат да си дават зор, какъвто е случаят при нас.
Аз не смятам, че участието в математически състезания е нещо задължително, към което на всяка цена трябва да се търси кой знае какъв подход. Важното е да се справя с учебния материал и да участва с желание, което се надявам, че става в часовете по jump math.

  Не! Не би могъл да бъде.  И от ИПО ви го обясниха многократно: Никога проблемът не е в Jumpmath. Може да е в учители (рядко), в децата и най-често в родителите, но никога в Системата. Системата е перфектна за всички деца, просто сте твърде закостенели да го разберете. Амин!

Аз имах предвид и подхода у дома .

Уравненията ги представям с една везничка, на която теглим монети от по 1, 2 и 5 стотинки. Така се вижда какво значи нещо да е равно на друго (и сбор от няколко неща да е равен на сбор от други няколко неща), също така се вижда как като махнем нещо само от едната страна везната се накланя ( и вече не е равно), а като махнем същото и от другата страна, се изправя.
Същото с добавянето и прехвърлянето от другата страна.
Отрицателните числа не съм ги обяснявала заради състезателни задачи, а във връзка с житейска ситуация  Веднъж бяхме в асансьора на един мол, отивайки към паркинга, намиращ се на етаж -3. Попита какво е това -3 и обясних как нивото на земята е 0, всичко над него е 1, 2, 3, и т.н. според височината, а под него е -1, -2, -3.... Когато започнаха да смятат с числова ос ѝ стана съвсем ясно и се научи като изважда по-голямо число от по-малко, да преброява стъпките по числовата ос и да се озовава в зоната на отрицателните числа. Това конкретно ѝ беше много забавно и бързо се научи да ги смята на ум, числовата ос беше само за илюстрация на идеята. Това е случка от началото на първи клас. И откакто е разбрала, че числата имат знак, нямаше ороблем после да отиде една стъпка по-нататък и да научи, че при преминаване от другата страна на равното, знакът се променя.

Може да звучи страшно, но не е. Много повече обича да теглим неща на везнички или да правим равенства с картинки на ябълки и круши и така да решаваме задачи, отколкото да решава примерчета от сборник.

Смятането го упражнявахме с идеи, които съм видяла на откритите уроци по Jump Math - изчислението е вкарано в някакво по-голямо действие, примерно трябва да събере 20 стъклени топчета в една кошница и за всяко топче получава устно някаква задача, на която трябва да отговори бързо, иначе изпуска топчето. И други такива с подхвърляне на топка, скачане и т.н. На мен ми писва и се отегчавам много по-бързо, отколкото тя е в състояние да се занимава с това. За разлика от писането на примерчета в тетрадката, което не може да го понася.
Уточнявам, че тези занимания съм ги правила с дете на 5.5 до 6.5 години, преди някой да е казал, че са като за детската градина.

Споменавам всичко това, в случай, че на някого може да му хрумне да пробва със своето дете или да заимства идеи.

И аз съм ползвала асансьора, за да обяснявам.
Опитвала си се по интересен начин да  занимаваш детето.
Моя въпрос беше насочен към състезанията и нежеланието и , но не е нужно да се задълбава. Ти си майка и си усетила най- добре.

Аз написах нещо, което никой не отрази. Не съм учител, работещ по системата, но ми е достатъчно да работя с деца, за да установя, споделеното в предишния си пост. С което се обръщам към Аллана, за да й споделя, че на дъщеря й просто може да не й е узрял мозъкът, колкото и лаишки да звучи, да са усвои задачи по-трудни от учебникарските. Все пак да наливаш на 6-годишно знания за 8-годишно, не всеки път сработва.

Защо да не съм го отразила? Напротив, казах, че е напълно възможно това да е причината.

Аз пък съм учител и точно затова ми е толкова приятно да се занимавам и да измислям различни подходи. И смятам, че учебният материал представя нещата в малко по-абстрактна форма, отколкото би било най-лесно за децата да го възприемат. Всяко нещо, което могат да го преживеят и да го пипнат е по-лесно за осмисляне, отколкото чисто абстрактната му версия.
В ПГ се почва добре - числата изобразяват предмети - зайчета, ябълки и децата го разбират. По-нататък се продължава с абстрактни понятия и връзката се губи. Според мен трябва да се продължи с практичното.

И да се продължи не само във втори, а докрая. И по всички предмети ако може. Мечтая за деня, в който ще изчезне настоящата методика, която цели децата да придобият енциклопедични знания, без никакво практическо приложение.

Така че училищният материал и състезателната математика точно във втори клас започват да се разминават и никоя система, разчитаща само на учебник, не може да гарантира представяне по състезания.
[/quote]

Точно това казвам и аз- имам наблюдение над няколко деца, от различни училища, които не учат по JUMPMATH, и в техните класове се решават допълнително задачи от сборници, с ниво на трудност над тези в стандартния учебник, а преди състезания се засягат теми от предишни години, докато в нашия клас нивото е очебийно по- ниско. Нали тази система предполага децата да заобичат математиката, била ставала любим предмет- защо тогава няма нито един нов ентусиаст, който да каже "Аз обичам математиката, разбирам я и ще се явя на състезание, както не съм правил в първи клас, например"? Подготвени логически и комбинативно детски мозъци, друг път. Моето дете продължава да смята, че учейки по стандартния учебник с учебна тетрадка би получило повече знания, защото до Нова година въобще липсваха текстови задачи по JUMPMATH, а другите училища решаваха всеки ден. По- лесни, разбира се, но текстови!!! Докато ние вечер след училище се налагаше предварително да решаваме допълнително и да влизаме в ролята на учители, което след цял ден в училище, си е направо трудно. Никъде не се решават задачи като за състезания в клас задължително, но пък има и такива които го правят, и то си личи по резултатите. Моето дете печели, защото полага доста труд, тогава когато другите деца почиват. Просто нивото на JUMPMATH само по себе си не предполага отлично представяне на което и да е състезание, и ако бях запозната по- рано не бих гласувала за приемане на тази система в нашия клас. Пак казвам, тези които не схващат изначало нещата, продължават в същия дух, но пък тези, които имат потенциал, нямат шанс да го развият. И не виждам желание за математика у никой. Така че големите теории на ИПО са си просто реклама, и могат да го разберат само тези, които са минали по този път, но имат начин да сравнят и с другата система на преподаване.

Сама си го написала, в нито една от системите не се решават състезателни задачи.
Аз пак ще ти дам един непоискан съвет - остави го това дете на мира и опитай да се довериш поне за известно време на училището. Дори и да закъса, този материал ще го наваксате през лятото за няколоко дни. В първи клас писа, че е решавало цели сборници със състезателни задачи, във втори решавате текстови задачи вечер след училище. Аз ако съм на негово място математиката ще ми е най-омразния предмет.

Разбира се, то никога не е имало такава претенция. Проблемът е, че си го очаквала.
Стандартната система също не гарантира отлично представяне, единствено допълнителната работа може да доведе до такива резултати.

Ако си мислиш, че някое дете печели състезания само с ученето в училище, без да работи допълнително вкъщи, много грешиш. Ако очакваш някоя система да подготви всички деца от класа по такъв начин, че да печелят състезания без да се налага никаква допънителна работа, то ще те разочаровам, но такава система няма.
Резултати без допълнителен труд, като с магическа пръчка -