Jumpmath

 За радост математиката за моето дете не е омразен предмет, а задачите с повече трудност, подготвяни преди състезание вкъщи са предизвикателство, и всяка разбрана такава носи радост и греещо личице. За миналата година детето ми беше наградено от Съюза на Математиците в България като един от десетте най- добри математика в града за възрастта си, и това беше радост и гордост за цялото семейство. То само разбира, че да се учи е полезно и те прави по- различен от останалите, които гледат ден да мине, друг да дойде. Само на системата не мога да се доверя, защото не бих си оставила детето на това ниско ниво, което предлага JUMPMATH. Без допълнителен труд не става, но това означава ли, че трябва всички деца да зациклят още във втори клас- нали това е поколението, което ще трябва да ни води напред след някоя и друга година? Теста, който се прави за изходящо ниво на втори клас по този материал е елементарен, и едната задача например беше празно квадратче +2=5. Това според всички защитаващи JUMPMATH задача за втори клас ли е, не трябва ли да покрива материала за първия срок на първи клас? Ако децата я решат ще означава ли, че е развито комбинативното им мислене, или пък са вложили много логика в решаването? Не- ИПО ще излязат с новината, че всички деца са научили страшно много и полезни неща по преподавания материал! Щом това е задоволително за повечето родители- добре, за мен е сигнал за затъпяване, и бих се радвала детето ми да се отличава от т.н. "отличници" в JUMPMATH. Че не им се учи на децата е ясно, че не им се разправя на родителите- също, че за учителите е по- добре вместо да ги натоварват в час с неприятни задачи, да превръщат ученето в игра- е факт, но има и родители, които искат децата им да развият това, което притежават в повече от другите, и точно тук пътят е отрязан /поне в училище/. Тази система на преподаване не предполага развиване на по- бързо развиващите се деца, ама в никой случай.
  Изписах толкова много постове, само ако в предстоящата учебна година на някой мислещ човек му се наложи да прави избор, да има някаква информация от конкретен родител, каквато аз миналата година прочетох със закъснение, и тя беше оскъдна. За повечето родители сигурно не е голяма драма какво точно учат децата им, но за мен учението е било винаги много важно, и не бих пренебрегнала бъдещето на децата си.

Тестът има за цел да оцени възможно най-точно нивото на учениците. Ако се дадат само трудни задачи и някое дете не успее да реши нито една от тях, това ще му донесе 0 точки и погрешното впечатление, че то нищо не знае. Защото тестът не е бил достатъчно коректен да определи точно какво е научило детето - къде му свършват знанията и къде му започват трудностите.
Нормално е задачите да са различна трудност точно поради тази причина.

Ако искате програма, която да не е съобразена с нивото и способностите на другите деца, а да е персонално разработена за вашето дете и неговото темпо - направете си я или наемете частен учител да му я направи.
Никоя общообразователна система не може да ви задоволи това искане.

Щом детето ви толкова харесва математиката и грее от радост като решава задачи, занимавайте се и постигайте успехи, не очаквайте общообразователната система да ви подготвя за състезателни задачи.
Нашата учителка дава допълнителни помагала на децата, които работят по-бързо. Може да попитате вашата дали не би направила нещо подобно, ако детето ви има желание.

Сега гледам няколко заключителни теста за втори клас и сред тях има задачи като "Напишете с цифри числото тридесет и осем". И това не ми звучи като нещо супер трудно и изискващо целогодишна математическа подготовка. Но е важно за определяне на нивото на всички ученици, дори слабите. Те са също толкова важни за системата, тя трябва да се погрижи да образова и тях.

Дъщеря ми в 4 клас учи по системата Jump Math.
Сега е в 7 клас - СМГ, като приемането и със сигурност не се дължи на Jump Math, а на подготовката у дома и допълнителните курсовете, на които ходеше.
Мнението и за Jump Math e, че и е било скучно в часовете и обикновено е решавала задачи от различни сборници, които учителката и е давала.
Не забелязах през тази една година, през която учиха по Jump съучениците и да са заобичали математиката.

Единствената 'полза' за нея беше, че взеха дробите в 4 клас, а по учебна програма ги учат в 5 .

  Радвам се, че се включва още някой родител с мнение по въпроса. Тази система, създадена в Канада все пак е създадена за деца аутисти и такива със затруднения, и много ме дразни, че ни я пробутват и на нас, особено като много успешна. За тях сигурно е страхотна, играта е важна в час, но за редовите ученици е смешка. Продължавам да питам детето ми и получавам отговор, че не е впечатлено, дори е скучно на моменти. И никой не се вълнува от математиката повече от миналата учебна година. Но ако се прочетат изказванията на Явор Джонев и резултатите според ИПО, децата едва ли не са пленени от математиката. Това е дразнещо- че ни заблуждават с очебийни лъжи, нима ние не виждаме процеса и резултатите. А и цената на учебниците ми се струва висока, особено за написаното вътре. Уж безплатни първата година, а накрая трябва да се прави дарение. За следващата година вече цената е сериозна. Аз бих дала и повече пари, но за сериозни учебници и сборници за ЗИП например, които да помогнат на децата да научат сериозни факти, а сигурно и в трети клас ще се продължи с колко +2=5. Какво оценяване, какви знания- ако това знаят децата в края на втори клас- ужас!!! Това ли е бъдещето на България?

Аз се надявам това да е бъдещето на България. Коренно трябва да се промени образователната ни система точно в такава посока. Все пак предполагам, че джъмпмат би била по успешна ако се приложи при по-големите ученици. Там положението е трагично. След 4-5 клас се справят много трудно не само с математиката, а със всички природоматематически науки. В малките класове общо-взето всички се справят добре.

mama_na2, извинявай, може да ти сторя груба, но ти просто не се усещаш колко нелепо звучиш с това дете във втори клас, на което му светят очите, когато види сборник по математика. На децата на тази възраст очите им светят, когато играят. Ако наистина предпоча решаването на сборници със състезателни задачи пред играта на тази възраст, значи нещо не е наред. Да кажем, че е надраснало с много възрастта си и има нужда от специално, индивидуално обучение. Осигури му го и не обвинявай системите, че не могат да отговорят на нуждите на всяко едно дете.

Не съм изчела всичко коментирано, но е абсурд да мислите, че само с училищно ниво може да се ходи по състезания след първи клас. В първи клас материалът е прост, повечето деца знаят да смятат още от ПУК. Така че не се изисква кой знае каква подготовка или сборници за прилично представяне. Достатъчно е да се решат няколко теми от предни състезания, за да се запознае детето с типа задачи. Дъщеря ми тази година ходи на доста състезания и задачи от сборници е решавала вкъщи не повече от 10 за цялата година, и то за занимавка като отсъства от училище.

Радвам се на още едно разумно мнение 

Чакам с нетърпение заключителния тест по Jump Math, да видим ще има ли колко + 2 = 5 в нашия клас
Ако успея да го снимам, ще го публикувам тук.

Елл, нещо не си разбрала- не съм казвала, че детето ми грее като види сборник, казах, че е щастливо, когато е разбрало логиката на нова задача, която преди това е смятало за сложна. Твоето дете не се ли радва на всяко ново постижение, или за него играта е най- важното? Ясно тогава защо сте доволни от JUMPMATH!!! Детето ми е много по-сериозно и отговорно от повечето си връстници, разсъждава като по- голямо дете, и това не е отскоро, а ние се гордеем с него. Не за всеки да играе на двора е най- голямата радост, и слава богу детето ми има достатъчно примери пред себе си за това колко ще учиш и колко ще сполучиш. Съжалявам, че повечето деца мислят само за момента.
  А относно явяване на състезание само с научено в клас ви уверявам, че има много амбициозни учители, които влагат всичко, за да научат децата в училище на повече, отколкото е заложено от МОН, и ако сте сравнявали учебника по JUMPMATH с учебните материали по стандартната програма ще откриете поне няколко разлики. Да не говорим, че масово се купуват сборници по математика за ЗИП, което при JUMPMATH липсват.  Щом за вас това е задоволително мисля, че трябва да сложим край на спора- всеки разбира различно живота и има различни изисквания. Ще се радвам, ако съм била полезна поне на един родител, на който тепърва ще му предстои избора на учебници. А за моя радост има няколко родители и в нашия клас, и то на деца, които не са най- изявени математици, които също не са очаровани от наученото в клас, това ме успокоява, че не съм единствена в разочарованието си. Така че няма нужда от повече нападки по мой адрес- ясно е че сегашното поколение нито ще бъде интелигентно като поколенията преди 20-30 години, нито ще бъде отговорно, то е донякъде неграмотно, защото липсва основата,  но от всеки от нас зависи какво ще израсне собственото му дете.

Първо, системата не е създадена за деца с аутизъм, а впоследствие авторът ѝ установява, че дори деца, за които конвенционалната система е твърдо убедена, че по никакъв начин не могат да схванат математиката, всъщност могат. Много педагогически системи са създадени първоначално, за да помогнат на деца със затруднения, и това е напълно естествено: децата, които се справят криво-ляво с възприетата система, нямат остра нужда от промяна. Именно децата със затруднения са тези, които показват, че нещо в масовата система не е наред, и карат талантливите педагози да потърсят път и към тях. Обикновено след това се оказва, че такива системи са много по-естествени и ефективни при всички деца, за разлика от конвенционалната, която става все по-неестествена и все повече откъсва децата от реалния живот, а те от своя страна все повече  ѝ се съпротивляват или тихичко, незабелязано затъпяват.
Конвенционалната обаче е много по-лесна за учителите. Няма нужда от особена подготовка за всеки час, няма нужда от творческа мисъл, няма нужда от особено внимание към всяко дете. И ако в някои класове децата скучаят по JUMP, то аз определено бих предположила, че проблемът е в учителя, който е възприел тази система, но собственият му маниер си е останал старият.
Безкрайното повтаряне на най-елементарен пример от тест като доказателство за ниско ниво е нелепо. Първо, както вече ви се обясни, за да се ориентираме в нивото на всички деца в класа, трябва да има от много лесни до много трудни задачи. Не сте ли виждали тест за определяне на входящо ниво по език? Ако въпросите са само трудни, ще разберете, че човекът не е за Advanced, например, ама как ще разберете дали да сложите в Elementary или Intermediate? Но никой, който има желание да го попълни, не се възмущава, че първо го питат: "What's your name?" И второ, тъкмо конвенционалната система е цар на безумията в изискванията. Ту иска от петгодишни деца да броят до 10, въпреки че на тях са им интересни много по-сложни неща, и както каза Касита, вече умножават и делят, ту после ги кара да помнят дати, тропи и части на клетките, които не могат да свържат с нищо в главата си. Повечето "алтернативни" системи се интересуват от какво се интересуват децата, слагат детето в центъра на образователния процес и това всъщност им е най-ценното, не конкретните детайли в подхода. За жалост, не само много учители, но и много родители не са готови за това.
П.П. И не се притеснявайте, таблицата за умножение няма да избяга. Само има по-голям шанс да схване смисъла ѝ и като "забрави" колко е 8.7, да си го сметне, за разлика от някои възрастни, които във втори клас са знаели "насън да ги бутнеш", ама сега казват "ау, забравих" и са дотам.

 И преди съм писала, детето ми до 4 клас учеше по тази програма/ сега е 7/, оказа се, че след това няма как да продължат и се оказаха в "небрано лозе", неподготвени за нашата родна система. Голяма драма и борба беше да се преборим. От нейна гледна точка, сега 3 години по-късно това само и е попречило и по-скоро навредило. 

  Радвам се на още един реален пост. Това е истината, и много ще го осъзнаят след като децата им приключат с ученето по тази прехвалена система и влязат в нормалната математика, по която всички ние сме учили, и поне някои от нас имат базови знания и до днес. След 4 клас тези деца попадат в друга действителност и се оказват неподготвени, въпреки че според ИПО JUMPMATH дава страхотна логическа мисъл. И тогава ще започне драмата, особено за деца, които смятат да кандидатстват в МГ, и за които подготовката трябва да бъде още по- жестока, защото е ясно какво се учи в час. Но пък всеки родител решава сам за детето си- докъде иска да му се развиват знанията и къде да продължи образованието си след всеки етап, така че явно не за всеки е важно децата да бъдат натоварени в училище, нека просто да им минава времето в забавление и игра. Както Явор Джонев казва "JUMPMATH не е за амбициозни родители, тя е за щастливи деца."

 Щастливи- колко щастливи? Когато зададох въпроса на Г-н Джонев, какво правим сега, след като тези деца 4 години решават по този щастлив начин и родните ни методи са далеч от тях? Той просто вдигна рамене, това е положението, няма кой да се занимава с тях от тук нататък. Няма такъв зор просто.

Жалкото е, че тези амбициозни родители са на деца до 4 клас. След това голяма част от децата  и родителите, закъсват с математиката и тя остава на заден план.

Ами да, хубаво ще е да го разберете в някакъв момент, вместо да се товарите с нереалистични очаквания.
За амбициозни родители има курсове към СМГ. Ориентирайте се в посоката, която отговаря на целите ви и всичко ще е наред.

 A вие осъзнайте, че тази система не е разработена до 12 клас. В един момент детето Ви ще попадне в света на реалната математика, както моето, и тогава идват проблемите. Допълнително може да се занимава, но пък тогава се губи смисъла.