Подсъзнанието може всичко 45 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Lyublyana, всичко това е така. Напълно съм съгласна с теб, само дето те разбирам само с ума си, а вътрешно действително съм възпитана да си мисля, че лошите неща се случват на другите хора, а не и на мен. Настоящата ми ситуация си е урок, който уча по трудния начин.
rosikosefi , с теб имаме различни проблеми, но разковничето може би е да не падаме духом
Desss , четейки те, разбирам - и ти като мен се бунтуваш срещу съдбата, и ти като мен търсиш справедливост , а тя е измислена от хората и съответно - както казва Пратчет, във Вселената "няма и един микрон справедливост". Фактът е  че човек се разболява и умира- не защото е бил добър или не, с желание за живот или не, просто няма логика, или поне ние не я разбираме.
pepity , ще помедитирам върху твоята техника. Благодаря ти за нея! Но да знаете, че съм се обезверила....
koral , действително си вярвала, че можеш да се справиш, и си се справила! Желая ти само успехи напред и имам един въпрос - нищо в теб ли не ти е шепнело, че ще се провалиш? Голям проблем ми са страховете, ей! Сякаш някъде по пътя сама съм отписала шанса си - не за успех, колкото от удовлетворението от него.
AuroraZora , при цялото ми уважение към теб...запозната съм с Пътят Дао косвено, но за мене той е преди всичко мъжко ориентиран и трудносмилаем, за нас жените, които сме устроени да искаме сигурност, да свием топло гнездо, с любящ съпруг и деца.
Това, което ми се е запечатало е един от принципите "Ти си съвсем обикновен"! И гледам да не го забравям.

Ех, момичета, момичета...аз вече не вярвам във нищо. Сигурно (според чичо Лазарев) съм развила мощна програма за самоунищожение, вкопчвайки се в някой, когото не ми е дадено да имам и оттам нежеланието за живот, което се блокира от какви ли не болести през последния месец.
Не мога просто да се моля на Бог да ме спаси, или на когото и да е, нали ви казвам - без да съм озлобена, просто не вярвам в нищо.
Не мога и да се измъкна сама за косата от блатото, като онзи от книгата и то не за друго, ами защото не вярвам, че ще ми е добре като изляза...При все това, ще направя каквото мога за себе си, без да вярвам, че ще съм щастлива. През последните дни си дадох сметка, че не ми се умира! Че още има какво да дам на себе си и на света.

Аз изчетох всичко. Може Дес да ви се струва крайна,но смъртоносните болести и аз не ги приемам като дар,още повече,че надявам се окончателно съм скъсала с най-страшната. Наистина в такива моменти ниаквки дълбокомислени и цветни думи не може да утешат страдащия,даже въобще не знам как точно и какво да напиша сещайки се след всяко изследване как стоя със свито сърце и чакам резултата... Особено ми е инетересно какво ще кажете на хората,чийто деца и близки страдат и умират. Да заобичат проблема си?
Всеки друг проблем бих приела за предизвикателство може би,начин д апогледна в себе си или около себе си и да промена нещо. Гавра със здравето не приемам. Молете се да не ви се случва.
Корал много,много се радвам,че са се наредили нещата при вас Пожелавам ви спокойни и щастливи мигове в новия уютен дом!

Не съм паднала духум,просто тези болести през последните пет месеца ме изнервят,защото незнам как да спра порочния кръг в момента имаче моите блокажи са си от детството,загубих баща си на 10 години,в училище ме биеха,докато не се научих да се бия,обиждаха ме,бяхме много бедни.Най важното е ,че не се озлобих и продължавам да обичам хората,че ще се измъкна от дупката ще се измъкна и друг път съм го правила въпрос на време,просто се проточи малко по-дълго,аз съм голям инат и като си наумя нещо правя го.
Иначе и аз загубих голяма любав,но бях в пълна депресия една седмица,след това се изправих и макар с нежелание тръгнах напред,сега съм благодарна,защото ако бях с този мъж нямаше да съм щаслива,просто нямаше да мога да се развивам,а моя съпруг ми дава пълна свобода в тази насока.
И аз невярвах в началото,че ще мога да обичам друг,но е така повярвай ми.
Прегръщам ви всички и ви благодаря от сърце.
И аз не приемам болестите като дар.

Болестите..са болна тема..Познавам хора болни от много сериозни,някои и от смъртоносни болести,за които или няма правилното и своевременно лечение или изобщо липсва такова..Включително майка ми…За мен тази година е най-трудната в живота ми.Загубих най-важния човек за мен ,който ми даде всичко в този живот.Но най-важното е не да се преборя със загубата му,а да се науча да продължа да живея,изпълнена с благодарност,че съм била част от неговия живот и той е бил част от моя.
Затова и мисля,че болеста е изпитание,урок,някои го преминават изпита успешно,други не.Но крайната цел е друга и тя е над егоистичното ни желание да задържим близките си с нас тук и сега.Целта е всеки сам да премине през това,което е болестта за всеки един.
Без значение дете или възрастен,всеки има  близки,за които загубата носи болка.

синьо мечтание

Даниела, аз разсъждавах върху твоя проблем. Писах, трих, писах, трих...
Накрая се отказах почти

Това което пише Lyublyana е точно така. И аз тази година имах много труден период, изплаках много сълзи и благодарение на това открих наистина блокаж още от детството ми. Всичко  което ми се случи ме накара да се обърна навътре в себе си, да си дам сметка ,че това което ми се е случвало или се случва не е защото имам лош късмет или че онзи там горе е несправедлив към мен, а че нещата които са в моето подсъзнание от онзи период, който си мислих че съм забравила напълно, са тези които са привлекли това към мен и продължават да го привличат. Напоследък много медитирам и често си мисля за онова далено време(когато съм била малко и беззащитно отворено за света дете) и започнаха да излизат наяве много случки, които ми дадоха отговори на много въпроси. Важното е обаче, като открием блокажите, да се отървем от тях, това е всъщност трудната работа, защото даже и да са осъзнати, те продължават да си вършат гадната работа. Та Lyublyana , чакам да напишеш как реши ти въпроса с твоите блокажи от детството.

даниела80305

 
Ето това може да оправи настроението на всеки, независимо от блокажите в детските години!

Благодаря! Това наистина ще ни оправи настроението, но ще ни оправи и формите

 Блокажите се преодоляват с много любов и прошка преди всичко към самия себе си,също и към всеки свързан  по някакъв начин с нас в дадената ситуация. Възвръщането на спомените под действието на стреса е едно от нещата ,за които малко се говори в медицината.По-скоро лекарите са склонни да вярват,че това е игра на мозъка,но не и реални спомени.Но аз съм склонна да вярвам,че не е илюзия,и тези спомени са всъщност истинското отваряне на вратата на подтиснатите спомени.А това е началото.След това идва разбирането и приемането на случилото се,последствията и разбира се-прошката.Твърдо съм убедена,че любовта е в основата на всичко.Минах по този път.

Всичко в живота е любов. НЯмаш ли любов, нямаш нищо.

Химнът на Любовта

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -
щом любов нямам,
нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, -
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,

любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,

не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.

Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава - лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.

А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е любовта.

Даниела80305, и ти имаш уважението ми!    Но откъде така косвено разбра, че Дао не е Път за жени? Че не е свързан със сигурност и семейно щастие?! Ще съм ти благодарна, ако ми посочиш източници за това... Аз от над 16 години имам хубаво семейство, пу-пу, с всичките му патаклами - и следвам Дао... Да не би да бъркам някъде и да не би трябвало да съм в такова положение, следвайки Дао?  Ще дам един пряк пример - има разработени множество даоистки сексуални техники за жени - цели се постигане на т.нар. "върховно изживяване" - прелюд към което са полиоргазмите... Е възможно ли е в такъв случай Дао да е само за мъже? 


Искам да спомена и нещо съвсем тривиално, но доказано и свързано с тежките болести. Съвсем научно е доказано, че депресията и лошите мисли ни най-малко не подпомагат хора, страдащи от такива болести - като започнем от рак и стигнем до безобидния стерилитет (аз самата имах голям проблем с вторичен стерилитет, който, благодаря ти, Боже, успях да разреша)... Доказано е, че хора с тежки заболявания, страдащи и от депресия, живеят много по-малко и по-некачествено от хора със същото заболяване, но с висок дух! Тези с по-високия дух имат по-голям процент излекуване - също така. По тази причина не мога да разбера многоуважаваните от мен, пишещи тук Дами, които са против техниките, предлагани от други съфорумки... И не разбирам каква алтернатива за по-добро справяне с тежките изпитания предлагат те? Да седим мрачни, тюхкайки се колко е несправедлив Живота - и да предаваме лошото си настроение на болния човек ли? Кое е по-добро за един болен - да се чувства добре, или да е зле? Извинете ме за резкия тон!

Сигурно много пъти е цитирано тук, но ще си позволя и аз да постна думите на Майка Тереза - действат доста повдигащо Духа!

НАЙ-ХУБАВИЯТ ДЕН
Майка Тереза

Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното - да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото - да угодиш на всички.
Най-глупавото нещо - оправданието.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-полезното нещо - опитът.
Най-безполезното нещо - мързелът.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-необходимото - домашното огнище.
Най-верните приятели - родителите.
Най-големите дарители - учителите.
Най-добрите учители – децата.
Най-големият ти враг - ти самият.
Най-опасният човек - лицемерът.
Най-лошият съветник - гневът.
Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш - от проблемите.
Най-първата необходимост - общуването.
Най-краткият път - правилният.
Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-приятното усещане - вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование - предателството.
Най-обезличаващото - подражанието.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най-важното нещо, което носиш със себе си - умът.
Най-доброто лекарство – оптимизмът.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращият дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта.

 

Момичета, преди малко ми изпратиха древна еврейска молитва и тъй като доста се говори за болести в последните дни  пожелах да я споделя с вас:

"Господи, Отец наш, влез в моя дом и премахни от него всички болести и безпокойства от сърцето ми. Моля: Защити и съхрани семейството ми. Амин. " Това е еврейска молитва с голяма сила. Благословение ще дойде при теб: здраве, нова работа, брак и доходи. Кажи тихичко: ”Господи, аз Те обичам, нуждая се от Теб, ела сега в сърцето ми!”

Naddya, благодаря за тортата! Изглежда много апетитно.

Дами, не знам как го правите, но без значение дали спорите, взаимо-подкрепяте, споделяте, оплаквате, искате помощ(енергия) и още каквото се сетите правите Вие ме дарявате с неповторими мир и спокойствие, и най-интересното ме зареждате позитивно. 

Чета темата от има-няма две години и мога да кажа, че съм пристрастен към нея (вас съответно).

Последните дни нямах много свободно време и ми се бяха насъбрали доста странички за четене и докато ги изчета забравих какво искам да кажа на Десс и другия сладур с въртящото се зайче, и единственото което мога да направя сега е да Ви  и да Ви благодаря, че сте тук. Не само Вие двечките а и всички останали. Буквално без вас нямаше да бъда това в което се превръщам. Хора, които си мислят, че ме познават след една година отсъствие решиха, че съм си "сложил маска"    и се правя на интересен, а аз чисто и просто се промених .. ходи и обяснявай 

Това което ми направи впечатление е, че Даниела почва да си стъпва на краката (не знам дали сама го усещаш?)  Поздравления    

Наде, не съм обърнал внимание дали ти си човека със сладкишите, но ако си ти като плеснеш снимката поне дай и рецептата. На някои хора хобито им е да готвят и експериментират 

Вела, благодаря за молитвата. Точно каквито харесвам - кратки, точни и ясни.