Подсъзнанието може всичко 45 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Първо, мисля че Любляна нямаше предвид да се молим да имаме проблеми, за да израстваме, а чисто практически, като вече ги имаме, да се опитаме да разберем защо са се появили и да се възползваме с благодарност от наученото.

И второ, „да обичаме проблемите” и „да мразим проблемите” са само думи, образни наименования, които обозначават на по-приемлив за душата език чисто физически процес на създаването на определен вид енергии, които действат по определен начин на проблемите.  

Но в случая са важни не думите, нито какъв смисъл и емоция влагаме в тях, важен е самият процес и качествата на създадената реакция.

Когато някой „мрази” проблемите си и се бори с тях, генерира енергия, която ги задълбочава, а когато е положително и  приятелски настроен към тях, генерира енергия, която ги изчиства от организма.

Представете си, че трябва да се измие съд от нещо, което се разтваря само от топла вода, а студената го втвърдява и още повече фиксира към повърхността. Но някой е кръстил процеса на завъртането на крана на топлата вода „обичане на мърсотията”, а процеса на завъртането на крана на студената вода - „мразене на мърсотията”.

Да спорим колко е глупаво и безмислено „да се обичат проблемите”, защото има много хора в много по-тежко положение, е същото като да не мием мръсния съд, защото смятаме за тежко и неморално „да пускаме топлата вода”, защото има хора с още по-мръсни съдове.

Вероятно за повечето хора образът на обичта и свързаните с нея емоции е най-лесният начин да се пренастрои енергетиката на организма, да се докара енергията до "правилната температура", за да се "измие" проблема. Затова  и се препредава като съвет с тази формулировка.

Ако някой го затормозява, винаги може да си потърси друг образ, с който да си "пусне" подходящата  енергия. Въпрос на въображение.
 

Здравейте момичета и момчета,

Прочетох в правилата на форума съвет да не пиша с главни букви, т.к. не звучи красиво. Реших да го последвам за следващите ми постове. Моля всички ви за извинение, използвах главните букви само за да наблегна върху значимите неща, а това сега ще заменя с bold.

Също така бих искала да ви уверя, че целта ми не е да ви убеждавам в мойте виждания. Доколкото видях темата разглежда различни гледни точки, които водят към израстване в духовно отношение, справяне с проблемите и връзката им със силата на подсъзнанието, а също така и за откриване на целта в живота ни. За това реших да ви запозная и с още един метод, който ми помога в пътя ми за постигане на всички тези неща.
Но това в никакъв случай не означава, че трябва да следвате именно този път и, че само мойте възгледи са меродавни! За мен тази методика промени живота ми определено в положително насока и за това се чувствам длъжна да споделя знанията си, което вече ме прави щастлива, защото съм дала от себе си. И съм дала с най-добри и най-топли чувства. А дори и само един човек и то само в половината от нещата, да намери своята истина, това вече ще е двойно щастие за мен!

Все пак прочитайки постовете ви видях отново пропуските си, което най-вероятно е подбудило съмненията във вас.
Основно никъде не споменавам какъв би могъл да бъде Дарът от Проблемите. Това е защото за всеки го е различно, но бих могла да обобщя и да изложа моята гледна точка, за по-голяма яснота.
С две думи всеки човек на земята има своята цел, която трябва да открие и изпълни. Хората сме създадени да си помагаме, да сме като едно цяло. Да даваме добро. За това основната цел в живота ни, която изначално е заложена в нас, е да раздаваме любовта си и да помагаме, да допринесем с нещо на този свят. Да бъдем полезни един на друг, на земята, на животните .... 
В повечето случаи когато разкриеш подсъзнателните си блокове, приемеш проблемите си, за да се справиш с тях, разбираш колко безсмисленно е било да се тормозиш за тези неща, които си наричал проблеми. А когато осъзнаеш, че си успял да се справиш наистина бързо и лесно с тях, ти се иска да разказваш и разказваш за това и за помагаш на хора в подобно положение като теб, хора сблъскващи се със същото през което си минал и ти. За това, Проблемът се смята за Дар, т.к. в повечето случаи след това преоткриваш с какво би искал да се занимаваш, разбираш каква всъщност е мисията ти в живота, и най-вече как би могъл да помогнеш и допринесеш с добро на този свят.

Аз лично не деля проблемите на малки и големи, когато човек е в тежко състояние, не зависимо какъв е проблемът, той му се вижда голям. Едни хора са минали вече през това и им се вижда смешно някой да се притеснява за определени неща, на друг тепърва му предстои да се справи с това. За това ми се струва, че трябва да уважаваме чувствата на хората пред каквото и да са изправени в момента и да дадем всичко от себе си да им помогнем!
Всъщност и аз предпочитам да заменям думичката "проблем" с "предизвикателства на живота", звучи по позитивно и по-малко натоварващо, ако приемаш проблемите си просто като поредните предизвикателства с които трябва да се справиш, които ще ти помогнат да израстнеш, да станеш по-силен и всъщност ти да си победителя. Нали така започва темата? Място където можем да се учим да бъдем победители!!!!

Понататък отговаряйки на вашите постове, ще бъда по-подробна в това какъв може да бъде Дарът и ще приведа и примери за по-голяма яснота.


Desss виждам, че лентичката ти е на руски език, много се надявам да говориш езика. Защото в отговор на твоят въпрос за болестите и уврежданията, а също така и за това как Проблемът се превръща в Дар искам да те помоля за изгледаш този филм, когато ти остане малко време. Много се извинявам на тези които не говорят руски език, но аз ще преразкажа най-основните неща, които са свързани с темата за която разказвам.


http://video.yandex.ru/users/prafor/view/35

Във филма се разказва как отец Михаил, строи храмове за да може да приютява в тях изоставени от родителите деца, както нормални, така и болни, недъгави, изцяло откъснати от света. Как дарява любовта си на всекиго и го прави наистина щастлив, независимо от недъзите му. Разказва как само с уповаване и вяра в Бога той успява да подслони, изхрани, облече и изучи стотици болни и изоставени деца. Как успява да ги подготви за живота им като възрастни, за да могат да живеят пълноценен живот!

Разказва също така и за това как Отец Михаил изоставен от родителите си като дете е бил изправен пред проблема да остане на улицата, да мизерства, да няма какво да яде и да облече и си е задавал въпроса: "Защо Господи останалите имат, а аз нямам? Защо съм така обделен?" И споделя, че вече знае отговора! За да може да помага, да помага на такива като него и даже и на по-нещастните!  Да раздаде себе си, за да направи другите щастливи! След като видял мъката на тези дечица, лежащи по цял ден в кревачето, без светлина и капка любов, решил повече да не пита Бог защо му е толкова зле на него, а просто да продължи да прави добро!

Ето това наричам аз приемане на Проблема, заобичване на Проблема и откриването на Дара в живота ти!
Защо? Защото благодарение на това което е бил той, на болката която е изпитвал, той в момента прави нещастните щастливи!
Не е ли това смисълът на живота ни! За мен е това!
Аз предпочитам във всеки мой лош момент, да помисля с какво бих могла да помогна на някого, от колкото да потъна в самосъжаления и страдания от рода на Как така...? и Защо точно на мен, ....?

С едно не съм съгласна с автора на филма. Отец Михаил казва, че Господ не избира хората, той помага на всички, само трябва да го чуеш и да се положиш на него. Авторът казва, че напротив Господ го е избрал в тази негова мисия. Ами не съм съгласна, да, защото смятам, че всеки човек има свойта мисия, която никак не е по-маловажна от която и да била друга, единствено трябва я преоткрие в себе си! За съжаление подсъзнателните ни блокове ни пречат  в повечето случаи да си спомним, кои сме и какво следваме. Да разбира се по-лесно е както е било с Отец Михаил, когато съществото на проблема в по-голямата си част е наяве. Но това никак не означава, че не можем и ние да преоткрием себе си, напротив дори е много лесно.

Разказва се как благодарение на силната вяра и желанието за помощ и спасение болестите и дори смъртта са отстъпвали, за да могат малките създания да живеят щастливо!
Разказва се също за едно дете изоставено от родителите си защото е родено глухо, нямо и сляпо в добавък има церебрална парализа и още една болест, която се запомних. Но въпреки това, детето е щастливо, когаго Отчето идва при него и го гали. Щастливо е защото получава, капката нужна му любов и нежност! Ако го изгледате филма, ще видите как се гали като котенце, само и само да усети допира ....
Накрая на филма може да чуете, как едно дете, което е без ръце и с недъгави крака, казва (перифразирам): Страшно се тормозех от това, че съм такъв, но накрая осъзнах, че най-важното е, че съм жив!

И да автора на филма дава прекрасен, според мен, съвет (отново перифразирам): Радвайте се, усмихвайте се и бъдете щастливи, независимо пред какви предизвикателства, проблеми или болежки сте изправени, радвайте се защото сте живи, а ако сте стигнали до такава степен дъното, че и това не ви радва, то се радвайте за близките си и околните, даравайте любов на тях!

За мен това е силно, много силно!

Може би сте чували, че в България съществуват двама такива Отци (поне аз за двама знам). Единия е Отец Иван от Нови Хан, той помага на наркоманите, приютява ги, лекува ги и им също така помага за понататъчното им развитие в живота. За другият съм гледала в Море от любов, не си спомням от къде е, но помага на изпаднали в беда хора. Там една жена изказваше благодарността си за това, че и е помогнал когато е останала на улицата с децата си, изоставена от мъжа си.

Също така незнам, дали сте чували за Ник Вуйчич, човек роден без крака и без ръце. Как той се изправя пред Проблема си, приема го и открива Дара на живота си! Как той разбира смисълът на живота и защо вообще се е родил:

http://www.youtube.com/watch?v=Tl58qufXfYk на английски
http://www.youtube.com/watch?v=eAWFvTSCExk на руски

Отново не можах да намеря превод на български, съжалявам ....

От такива хора смятам, че трябва да се учим, как да живеем....


Даниела,

Както вече казах, аз просто споделям своите знания и се опитвам да помогна чрез тях на хора затънали в предизвикателства на живота, както бях затънала аз, някога. Открила съм метод, който ми е помогнал, защо да не го споделя? Обръщам се към теб с най-добри чувства. Наистина съжалявам, че не намираш своята истина в мойте думи. Но всеки има право на избор и аз уважавам твоят! Аз от своя страна ще моля и ще благодаря, ти да откриеш своят път и да оживееш. Пожелавам ти го от все сърце! И все пак искам да ти кажа, че в продължение на много години, аз също си повтарях "Никога Вече няма да изпадна в такава ситуация", а тя по някакъв мистериозен начин, все се преповтаряше с още по-голяма болка. Докато не разбрах, че цялата мистерия се крие в подсъзнанието ми. Принципно е много простичко, но когато си изправен пред проблем, както ти, е напълно разбираемо да не го осъзнаваш и да го смяташ за мазохистично. Като те чета все едно чувам себе си преди година и половина.
А това да наричаш проблемът предизвикателство си много права 
Желая ти много истинска любов и успех!


Naddya ако ми позволиш, тук малко не бих се съгласила с теб, но уважавам мнението ти. Просто за мен наистина няма разлика в проблемите, защото когато един човек преживява голяма болка от какъвто и род да е (любовна, болест ....), в този момент тя наистина е голяма за него и ми се струва, че трябва да разберем тези хора и да им помагаме с каквото можем. Без да делим проблемите, защото всеки има нужда от капка любов в определени моменти.
Когато човек се чувства на дъното и търси пътища и особенно в такива духовни и положителни форуми, той се хваща и за сламка. И ако вижда решението в духовното си израстване, защо да не повярва, че всъщност ключът към резрешаването на ситуацията е именно самият проблем, какъвто и да е .... ?
Много пъти вече прочетох във темата, публикации на момичетата, че всичко е в главата ни. Всичко се заражда там и от собствената ни глава идват и страданията ни.
Та има една такава максима: Никой не може да те обиди, само ти сам можеш да се обидиш!
Прилагайки я към твойто предположение:

Цитат

Това да обясняваш на някой с голям проблем, че той го кара да израства, си е направо гавра според мен.

Никой не може да се гаври с теб, само ти сам можеш да си помислиш, че се гаврят с теб!

Наистина не съм искала да се гавря с никой, искам само да помогна с това което знам. А следвайки тези "максими", ако някой се е почуствал така, може би трябва да помисли, защо един положителен пост, който дава поредната алтернатива за решение на проблема го кара да се чувства така ....

Искам да знаеш, че не съм се засегнала,  дори не съм сигурна, че си го написала в пряка връзка с мен, просто отново изказвам разсъжденията си върху нещо което ме е впечатлило, надявам се, че и ти не се засягаш от мойта различна гледна точка върху твоето изказване 


Нинчето много се радвам, че съм ти помогнала. За сега ще спомена само с две думи за търпението, надявам се да е от полза. Много ми хареса една максима която е постнала didiela, тя всъщност отговаря много пълно на въпросът за търпението


И все пак да поясня, какво имам предвид. Когато сте изправени пред отгвора "Не" за каквото и да било, наистина си струва да се доверите на Висшите сили и да изчакате, по-доброто което ще последва или което предстои!
Тук ще разкажа историята си от днес. Отидох на пазар с дъщера ми тази сутрин, но стигайки до количките установих, че нямам никакви монети да отключа количката и имах само банкнота от 100 евро. Първоначалната ми реакция беше ... "Оф ами сега, защо трябваше да се случи, как ще пазарувам с малката на ръце и кой ще ми развали 100 евро за 50 цента. Как можах да не проверя .... " Но реших да приема "Не-то", като може би "по-доброто тепърва предстои" и да проверя какво ще стане. Може пък и да ми развалят банкнотата. Е, оказа се, даже, още по-добро, подариха ми специална монета, с логото на магазина. И така сега вече няма нужда за в бъдеще да мисля имам ли монети или не. Винаги мога да използвам тази.
Та такива малки чудеса се случват постоянно покрай мен, просто защото вярвам в добрия изход от ситуацията, когато е нужно изчаквам, за да видя каква трябва да е крачката ми за да постигна вярното решение.
Това е накратко за търпението, ще гледам да напиша повече по натам.


!Diva! Много си права, чувала съм това изказване и също така и за отварянето на вратичките знам. Но били ми позволила да вмъкна нещо тук. Със сигурност трябва да се отдаваме на живота да ни води, но също така и трябва да направим правилната крачка в определения момент. Защото без предприети действия от наша страна нищо не става.
И може да се получи като в тази приказка за човека дето седял на върха на една кула при наводнение и три пъти идвала лодка да го спаси, а той отговарял:
- Не, аз вярвам, мен Бог ще ме спаси!
Накрая като се удавил и застанал пред Господ и го попитал:
- Защо Господи не ми помогна, аз толкова вярвах в теб?
А Господ отговорил:
- Е помогнах ти, три пъти ти пращах лодка, но ти така и нищо не направи!

Ти си предприела своите действия, взела си правилното решение, направила си правилната крачка. За което те прозравявам най-искрено   
Но при мен ми се струва, че виждам как живота ме води, знам на къде, но все още нямам решимостта на направя крачката ...
Та за това те питах, как да се реша да я направя?


koral благодаря ти и смятам, че си напълно права!  По същия начин го усещам и аз. Мисля също, че животът ти се променя, защото благодарение на разбития блок ти си спомняш кой всъщност си. И така живееш много по пълноценно, защото също така си си спомнил, как да се обичаш истински!
koral поздравявам те за изпълнението на желанията ви и успехите които сте постигнали, страхотно преживяване! Разкажи наистина повече, ако можеш.



AuroraZora благодара ти! Прекрасно е когато едно и също нещо се предствя с различни думи. Точно това и аз исках да кажа, че всички имат правото на избор, за това сме най-висшите същества на нашата планета. И да, също така, как да постигнеш щастие и спокойствие в живота има различни начини.
За звученето на Христовата нотка в постновете ми си абсолютно права. И ако питаш мен не само Христовата, но и тази на Буда, Хари Кришна и много други велики учители. По принцип хората, които са създали тази програма, както и аз, са привърженици на вярата в самия себе си, в своето Висше Аз, като в голяма степен се придържат към Будизма.
Аз като един твърдо вярващ в своето Висше Аз и не религиозен човек, но обожаващ да изучава различните религии, съм разказвала за моите виждания и начин на живот на хора Християни, хора изучаващи Будизма и също така Индуизма. В разговорите ни се подтвърди, че всички религии говорят за едно и също, но използват различни думи. А те бяха сразени от това как така един не религиозен човек, може да живее и разсъждава по начините описани в техните писания ....

За мен са важни деянията и чувствата с които ги вършиш!


Naddya ето с този твой пост съм страшно съгласна 


КЛОНКА напълно съм съгласна с теб! Само едно пояснение бих искала да внеса. Незнам дали е нужно да обичаме болеста на близките си, но определено трябва да обичаме тях въпреки болстта им, да им помагаме и да им се отдадем всецяло, за да усещат подкрепата ни. Да им вдъхваме частичка надежда и вяра, да ги развеселяваме в трудни моменти ... в това е смисълът, според мен и това е нашата роля.
Ако си съгласна, че има начин сама да обикнеш своята болест, за да сте "приятели", защо да не помогнеш на близъки да направят същото, вместо просто да страдаш с тях?

Alexa JT много правилно си ме разбрала и перифразирала, благодаря ти! Дано твоят пост и твоята гледна точка да помогнат на още някой, да преоткрие себе си.

Благодаря и на всички останали момичета, които намериха своята истина в мойте думи!  Обещавам да разказвам още, за нещата които знам, защото те не се изчерпват с това, има още страшно много. Само се моля за достатъчно време за компа ....

Добро и усмихнато утро на всички!

Lyublyana много дълъг пост!  Истината е различна за всеки, но ако не се променяме и не израстваме, то нищо няма да стане от нас.

Така че пожелавам на всички да се справят с проблемите и за израстнат.      


Човек попитал мъдрец:
-Какво ще кажеш за вярата и надеждата?
-Нищо ново - отвърнал той.
-И все пак? - не отстъпвал питащият.
-Надеждата е вечна, за разлика от този, който я храни.
-А вярата?
-Вярата е другото и име. И това е всичко.
Поклатил човекът глава и отново попитал:
-А за сполуката?
-Все същото - тези, които питат за нея, и да я срещнат, няма да я познаят.
-Кой тогава ще я познае?
-Тези, които сами решат, че нещо за тях е сполука, а друго - не.
Посетителят съвсем се натъжил, но решил да зададе още един въпрос:
-А ако си в беда? Какво ще помогне тогава?
-Тези, които могат, а не само се надяват и чакат сполука.
-Магове? - опитал се да уточни питащият.
-Не, по-скоро мОгове - усмихнал се с очи мъдрецът.
-Могове! - разстроил се съвсем събеседникът му. - А как стои въпросът с помощта свише?
-Въпросът не е към мен. Затова и надеждата има друго име - заключил мъдрецът.


Слънчев и усмихнат ден на всички!

Coral , радвам се за теб! и за цялото семейство!

Naddya,  хареса ми притчата- благодаря- добър завършек на темата за болката и страданието.

Прегръщам ви! Всички!

DESS:Да обикнеш болестта!Това е начин да погледнеш в себе си,тя е там за да ти покаже нещо,че си включил самоунищожителна система,да намериш къде или в какво си сбъркал и да го поправиш.Това е разговор с подсъзнанието,защото то е включило тази система,за да те спре да извършиш нещо!
  Рак-стара обида,гняв ,яд,омраза,желание за отмъщение,които буквално изпепеляват тялото.Това е дълбока незаздравяваща подсъзнателна рана.Силен конфликт със самия себе си и заобикалящия свят.Горделивост и нейните производни-високомерие,чувство за вина и наказание,осъждане и презрение,дълбокото отвращение към хората водят до тази болест.
 Човек трябва да се отърве от раковия мироглед.
1.Да се поеме отговорност за живота и здравето.
2.Силно желание за живот(да реши за какво).
3.Освободи съзнанието си от всичко чуждо.От негативните мисли и емоциции и черти от характера, които водят до смъртта.Промени начина си на живот, внеси в живота си светлото,радостното начало! 
После ще напиша как става разговора с подсъзнанието,отивам малко да поработя!1 
 Обичам ви!  

Привет, Дами и Господа!


Любляна, интересни неща казваш! 

Аз по кръщение и усещане съм християнка (по вяра, най-добре казано - не съм религиозна), доскоро също бях привърженик на Будизма, докато не открих Даоизма и Лао Дзъ...

Позволявам си да копирам едно чудесно описание на трите източни учения - написано от Бенджамин Хоф в "Дао-то на Пух" (книга, в която Мечо Пух е представен като европейски представител на ДАОизма, какъвто е наистина! ))

И така - става дума за една известна картина. На нея Тримата учители, създадели съответно на по едно от великите Източни учения, стоят пред бъчва с оцет. Всеки си е натопил пръста в оцета и го е опитал. Физиономиите, които са направили са съответно съвсем различни:

"Трима мъже стоят пред бъчва с оцет. Всеки от тях си топи пръста в оцета и го опитва. Изражението на лицата на всеки от тях показва реакциите им. Тъй като картината е алегорична, ние разбираме че те не са обикновени дегустатори, а напротив — те са представители на трите основни учения в Китай, а оцетът представлява Есенцията на живота. Тримата учители са Конфуций, Буда и Лао Дзъ, авторът на най-старата книга за даоизма. На лицето на първия е изразена мъка, на втория — горчивина, а третия се усмихва.

За Конфуций животът е много тъжен, той счита че настоящето е излязло от крачката на миналото и че представителите на човечеството са излезли от хармония с Пътят към Рая, представителите на Вселената. И така той набляга на уважението към Предците, както и на старинните ритуали и церемонии, в които императорът като син на Рая играе основна роля като свързва безграничния Рай с материалната земя. Според Конфуцианството е необходимо да се слуша точно определен вид музика, определени стъпки, движения, фрази и към всичко това да се добави сложна система от ритуали, всеки от тях с определена цел и в определено време. Това може да се илюстрира чрез думите на Конфуций: Ако столът не е изправен, мъдрецът не може да седне. Това ни показва как вървят нещата, когато царува конфуцианството....

За Буда, животът на земята е горчив, изпълнен със желания и привързаности, които трябва да търпим. Животът наподобява на поредица от капани, генератор на илюзии, въртящо се колело на болката за всички създания. За да намери покой, Будистът счита за необходимо да преодолее „Светът на мръсотията” и да достигне Нирвана, образно казано „състояние на безветрие”. Въпреки като цяло оптимистичните възгледи на Китайският будизъм (за разлика от този в Индия — родината на будизма), набожният будист често вижда ветровете на ежедневието да нарушават пътя към Нирвана....

Защо се смее Лао Дзъ от картината? Преди всичко, оцетът, който представя живота би следвало да има неприятен вкус, както показват физиономиите на другите двама мъже. Но работейки в хармония с житейските ситуации, даоиста схваща промяната на нещата и може да превърне негативното в нещо позитивно. Според даоиста тъгата и мъката произхождат от обърканите и неперспективни мозъци. Самият живот, ако бъде разбран и използван, е нещо сладко. Това е посланието на дегустаторите на оцет...."

Поздрави и светла събота на Всички!

Добро утро и от мен!

Naddya съгласна съм с теб, много добре казано! Страхотна притча    благодаря!

pepity още в предишния си пост исках да те поздравя, че си се изправила пред болестта и си осъзнала, че ти си по-силната и, че ти дърпаш конците. Също така, че си открила правилното място, къде да търсиш проблема, а именно в самата себе си!
Страхотни думи си написала, ще чакам да видя, твоят начин на разговор с подсъзнанието, за да го сравня с моят. Много ми е интересно. Искам и аз да разкажа, дано да е скоро.

AuroraZora само косвено съм се допирала до ДАО, но от поста ти разбирам, че съм на прав път. Благодаря ти! Ще прочета повече за Даоизма и Лао Дзъ. 

Любими феи, благодаря ви за вашата радост и споделянето на общата ни радост! Мисля, че затова сме на земята - за да споделяме заедно
Това, което ни се случи вкъщи е доста поучително, затова ще ви разкажа накратко - живеем от една година в град, който аз избрах, Варна. Променихме дома си, работата си, средата си, живота си. За пръв път живеем под наем - много хубав дом, но под наем. Винаги сме се оправяли с минимална помощ от близките си. Живеели сме сами, с много малко пари - само на заплати, които са малки или ги получаваме със закъснение. С две момчета на 7 и 3г., големият е хиперактивен с всички екстри, които това носи. Как се гледат две деца без пари можете да си представите. Но реших, че ние сме господари на живота си и няма да стоим в малкия град и да се борим само за оцеляването. Сега живея в рай, който сама си създадох - обичана работа, всяка сутрин напът за работа имам 5мин. медитация на морския бряг, творческата ми работа също е в разцвет, печеля и от хобито си, децата ми са добре, семейството ми е задружно. Но - шефката ми отново започна да бави заплатата ми, мъжът ми от един месец беше без работа и се оказахме в невъзможност да се справяме. Сега накъде? Мъжът ми не може да се довери на позитивното мислене, на непоколебимата вяра, че всичко ще е добре и ние ще се справим. Предлагаше да се върна в малкия си роден град, а той да отиде в София да търси работа или да пратим там децата, докато "се оправим". Аз обаче поисках да преодолея отново и веднъж завинаги това мислене - бедни сме, не можем да си позволим наем, хубав дом, да сме успешни и да се грижим успешно за живота си и за децата си. Успях - с Божията помощ, с молитви и търсене и откриване на възможностите. Взех малък кредит, търсих и намерих евтино и добро жилище като алтернатива (ако не успеем да осигурим сегашното), приех вътрешно и окончателно, че близките ми не могат изобщо да ми помогнат. Успях да платя таксите за детските градини на децата, да им купя лекарство, защото тази седмица и двамата се разболяха (както и ние с мъжа ми - от стреса най - вече), успях да ги излекувам и от понеделник са на градина, получих си забавените детски за два месеца, мъжът ми си намери работа, приятели също ни помогнаха с малка сума, спечелих и едно дело в съда (административно нарушение по вина на шефката ми, без никаква вина от моя страна, но имах великата глупост да подпиша акт...). Сега имам повече от необходимото, всички сме заедно и ще празнуваме и Деня на християнското семейство. Преливам от радост и благодарност за благостите, които получих, както и за вътрешната сила и познание. Освен молитви и духовна работа, използвах ТЕС, утвържденията на Луиз Хей, имах и помощта на ангелите, правих си и ритуали с камъни, чистих много и дома, и себе си. Разбих психологическия си блог, че не мога да имам повече от достатъчно пари, не само когато ми трябват, а винаги. Заявих категорично, че се разделям с бедността, с материалните ограничения. Живея в голям (70 кв.м.), комфортен, топъл, слънчев дом, с изглед към морето и съм в състояние сама да се грижа за себе си и семейството си. Мога да осигурявам на сина си витамините и подкрепата, които са му нужни, работя работите, които обичам и печеля отлично от тях. Развивам се и съм успешна във всички области от живота си Благодарение и на момичета оттук , реших да удвоя личния си доход месечен, да правя отличен доход всеки месец. И да продължавам да върша волята Божия в живота си.
Истината е, че когато знаеш какво искаш, ти го получаваш - винаги! Дори да искаш да си номер 1 по богатство в света (макар сега да си със заплата 300лв.) или да изкачиш без кислород Еверест. Не е важно какво точно искаш, а какво даваш и получаваш по пътя към осъществяването на целта си. При всички цели даваш и получаваш труд, вдъхновение, молитви, силна вяра, радост, преодоляване на препятствията, постигане на повече от това, което си мислел, че можеш да постигнеш. Благословията да бъдеш най - доброто от себе си в този момент и да продължиш напред към новите си висоти. Благословията на вътрешното богатство.
Дано този не кратък разказ даде вяра и сила на тези, които се нуждаят от тях, за да достигнат своя си голям успех. Просто не спирайте, докато не стигнете там, за където сте тръгнали
Представяли ли сте си какво е да си например този отец Михаил, за който разказва Любляна (благодаря ти много, мила феьо! ) ? Или да си Рьорих, Теодоси Спасов, Нешка Робева? Според мен такова занимание е доста обогатяващо, и отрезвяващо.
Накрая да ви питам - някой участвал ли е в дистанционните кръгове рейки на руския форум http://www.7sky.eu/forum/viewtopic.php?f=105&t=3110&p=122359#p122359? Вижда ми се хубаво. Имате ли лични опитности по тоя въпрос?
Бъдете благословени, любими, мили! Честити почивни дни ви желая!

koral, благодаря за споделеното!   Желая ти още много сбъднати мечти!

Момичета, желая ви чудесна събота и неделя в топлите /все още/ есенни дни!

koral Желая ти ,всичките ти мечти да се реализират сега.  
Продължавай в същия дух

koral, даде ми още един тласък -напред и само напред! Дано и за останалите е така!Желая ви още много сбъднати желания, много успешни дни и най-вече Слънце в живота ви!
Аз отивам да си пусна едно тото

Това нещо,което ще напиша съм го взела от книгата Възлюби своята болест,която прочетох миналата година-даде ми я една приятелка и познайте :исках и аз да я купя,но тиражът беше Привет отново-използвам момента докато не идват клиенти!
изчерпан,но пък един месец след това тя ми я подари!
Като се замисля май съм го правила несъзнателно по време на болестта,но както и да е,а сега по същество:
1-ва стъпка:Определете за себе си онази болест или симптом от който искате да се избавите.
2-ра стъпка:Установете контакт с онази част от подсъзнанието си,която отговаря за възникването на дадената болест:
   а)Задайте на подсъзнанието си въпроса:Готова ли е тази част от подсъзнанието ми,която е отговаря за възникването на (болестта),да общува с мен на ниво съзнание?
   б)Установете значението на сигнала Да/Не.Това може да бъде образ,вътрешен глас или движение на пръста или усещане и т.н.
3-та стъпка:След като установите връзката се обърнете към тази част от подсъзнанието си със следния въпрос:Готова ли си да ми съобщиш,кое в моето поведение,кои черти от характера или кои мои мисли и емоции са довели до болестта?
   а)ако получите отговор Да-помолете да ви бъде съобщено за това поведение и емоции конкретно:Съобщи конкретно кое в поведението ми,кои черти от характера ми или кои мои мисли и емоции са довели до болестта?
   б)ако получите отговор Не-това не значи че има нещо лошо в поведението Ви.Може би подсъзнанието Ви още не е готово да ви съобщи за самото поведение.В този случай приемете това и преминете към следващата стъпка
4-та :стъпка:Изяснете намерението(функцията)на съответната част от подсъзнанието.
 а)задайте си следния въпрос:
 Готова ли си да ми съобщиш какво искаш да направиш за мен с проблемното си поведение?
  б) ако получите отговор Да помолете да ви съобщи за това конкретно на съзнателно ниво:
"съобщи ми конкретно какво полезно намерение си имала по отношение на мен"
   Формулирайте намерението си позитивно,така че да ви удовлетвори
  в) ако получите отговор НЕ значи има позитивно намерение такова винаги има но подсъзнанието ВИ още не е готово да ви съобщи за него.В такъв случай приемете това и преминете към следващата стъпка.
 5-та стъпка:Създайте нови начини на поведение,които да реализират даденото намерение(които   да изпълняват дадената функция).Помолете тази част от подсъзнанието си:Възползвай се от подсъзнателните ми творчески ресурси и фантазия и създай като минимум три нови начина за осъществяването на даденото намерение(за изпълняването на дадената функция).Тези начини трябва да бъдат по-ефективни,по-сигурни от предишното поведение и да са по-благоприятни за мен и за обкръжението ми.Всеки път,когато създадеш нов начин ми подавай сигнал ДА,а след това продължавай нататък.
 Дали ще осъзнавате същността на новите начини или не,това не е толкова важно за промените които ще настъпят.Предоставете на подсъзнанието си необходимото време и просто бройте сигналите.
6-та стъпка:Сега проверете новите начини на поведение на подсъзнателна ниво:За целта се обърнете към всички останали части от подсъзнанието:Има ли такива части от подсъзнанието ми или такива части от личността ми,които да са против новите начини на поведение?
     а)ако отговора е ДА-помолете да бъдат променени начините срещу които има възражения:Промени или усъвършенствай начините срещу които има възражения с нови,които да удовлетворяват всички части на подсъзнанието.Щом направиш това дай ми отговор ДА.След това отново проверете вече променените начини и преминете към 7-ма стъпка.
     б)ако отговора е НЕ,можете да се присъедините към бъдещето.
 7-ма стъпка:Присъединение към бъдещето:Обърнете се отново към онази част от подсъзнанието,която е създала новите начини на поведение :Ще поемеш ли отговорността за реализацията на новите варианти на поведение в бъдеще,в нужното време и на нужното място?След като премислиш всички възможни варианти и си готова да поемеш отговорност,отговори с ДА.За което Благодаря!
 

 
п.п.Това е всичко надявам се да съм била полезна на някои от вас,както сте вие на мен!
Обичам ви и ви благодаря,че ви има точно тук и сега!  
 
 

Истината е ,че незнам какво да напиша,много пъти ме зареждате с положителна енергия,но нещо ми пречи,преди 7години и пиловина,бях един от най щасливите хора,мислите ми бяха позитивни и хармонични,дори когато се роди голямото ми дете с проблеми останах позитивна,бях пълна с енергия,не се оплаках нито веднъж,вярвах с цялото си сърце ,че всичко ще е ок и сега не мога да определя момента в който нещата се промениха,при положение,че в момента имаме повече пари,случиха се неща които в даден момент са ме пречупили,сега се опитвам да стана пак същия човек,но в момента не ми се получава,просто съм в дупка,на моменти излизам,но е замалко,ето пример за последните 5 месеца с бебето сме боледували три пъти от които единия отпреди един месец стигнахме до болница и сега вместо да готвим рождения ден ние пак сме болни,лутам се и продължавам да търся за да изплувам напълно.Иначе имам сбъднати желания,но в момента не съм щаслива това е.Извинявам се,че поста не е положителен какъвто искам да е.
Простете ми обичав ви 

Ok , така да е всичко това съм чела "Болестта като път", автори са Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке
Всичко което си написала а много хубаво  

Да разбирам ли че би изпитала отново болестта , че не те е страх    че рака е нещо "страхотно"   Какво ли би казала на хората които не  успяват да се преборят с рака  , че не са поели отговорност ли ,че не им се живее ....... Има хора със страхотен хъс за живот и всичките тези неща които си изброила от книгата в поста и въпреки това си отиват, поради причини независещи от тях , много метастази , късно откриване на болестта ......  






Повярвай ми има прекрасни хора които са нямали грам от това което е в цитата и са се разболявали от рак или за малките деца които са най-чисти пак ли ще е това    или ще ми кажеш карма чистене на други животи  




За какво ли се обяснявам въобще  








pepity  отиди в темата за раково болните , вероятно там ще им помогнеш  Сподели опита си , вдъхни им надежда 



Хубав ден  




Винце,Lyublyana ,



Ще се постарая повече да не се включвам в темата  

DESS:Благодаря ти, точно се чудех къде да отида!  
Вземи да слезнеш от метлата,която си яхнала,защото едва ли ще избавиш света от проблемите!
Обичам те !