Пандичке, съчувствам ти и напълно те разбирам. Аз бях така преди празниците - на всеки две три седмици болна. Не съм чела много назад и не съм разбрала от какво е болно детенцето на сестра ти ... ама дано се оправи. ужасно е да са болни децата.
То аз не съм чела от две седмици близо, щото и ние бяхме болни

Сега го оставихме в Ст Загора при моите родители, да си поседи малко, хем да се възстанови напълно, хем да се разнообрази. Там получава много внимание, има голям двор за игра и каране на колело, люлка и какво ли не (най-вече липса на ТВ).
много болни дечурлига...

Рибке, стискаме палци да не е нещо сериозно... прави каквито изследвания трябва, ако е необходимо и в София елате.
Шайнче, не знаех че е толкова сериозно при вас. Толкова ни е замърсена средата, че вече децата от съвсем мънички започват да се разболяват от какво ли не.
Мо, не знам какво да те посъветвам, освен да купиш по-голям размер пелени - мисля че Либеро имаха шестица.
Говорите си за истериите на тази възраст ... аз да чукна на дърво .... не сме никак зле. Доста ми е разбрано детето. Истерии има когато е много гладен или просто му се спи. Тогава не знае какво иска, разиграва ме - искам вода - после водата - искам вода. Обаче като цяло е доста спокоен. Сега е в период да казва "Не, похле". Да се чете като "не, после". Обаче бързо успявам да обърна нещата все едно той го е поискал и така се справяме. като цяло колкото по-добре се изразява и ние го разбираме, толкова по намаляват истеричните ситуации. И аз като Пандичка обяснявам на дълго и на широко какво не трябва да се прави и защо не се удря мама или тате. И той става много гузен като посегне примерно да ме удари от яд и ми се извинява после и разбира че ме е наранил.
Говори много, повтаря всичко, всяка нова дума или фраза. Изобщо - последния месец много му се увеличи речниковия запас, казва дълги изречения, изобщо ... голям бъбривец е станал.
Като цяло е много активен физически - има нужда от пространство - да тича, да скача, да кара колело, да рови в пясъка, да се катери. Като го заведохме в Ст Загора и го оставихме на улицата с колелото (тя е затворена и се движат само колите на живущите там) направо полудя от кеф - то беше викане, тичане ... засилва се с колелото от единия до другия край ... голям кеф просто. За съжаление тук или е затворен в яслата или вкъщи. Айде да се стопля вече и да започваме да ходим по планините с палатката.
Ще чета назад сега, а и трябва малко да поработя .... че ме нямаше две седмици. Мъжът днес е на нова работа - дано най-сетне си попадне на мястото

Имам и други неща да разказвам ... ама написах роман.
Всички болни да оздравяват, а на мамите с две дечица пожелавам много сили
