Инче 
, браво!
Как очакваш да спим след такава сцена?
И не сме забравили, че Сам е обвързан, само го пробваме.
, браво!Как очакваш да спим след такава сцена?
И не сме забравили, че Сам е обвързан, само го пробваме.
- Публикувана: 1 ноем. 2011, 21:19 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2011, 05:55 ч.
SUPERNATURAL: Slash fiction – our fandom’s the dark side
Чтото друга освен Хери няма да го пипа. 
Ооо, нямам търпение да видя какво ли му се готви от страстния ви екип!
Импалка, Boogeyman-ите викаш, че не струват, а? Ама по-зле ли са от Devour и MBV или? Отдавна им бях вдигнала мерника и аз, но все не оставаше време да се отдам на жанра.
Ооо, нямам търпение да видя какво ли му се готви от страстния ви екип!
И аз, и аз ...
Дейна,
Реших да ги гледам от любопитство, от уважение към Ерик и за да видя Мат и в друга роля. Наистина са посредствени, но не съжалявам за трите часа, макар и донякъде изгубени. За сравненията - ми то спрямо ‘Devour’ почти всичко е по-добро (да ме извини Дженсън за неуважението; ако ли не - нека ме напляска за наказание 
). Първият филм е по-психологически, вторият донякъде прилича на ‘My Bloody Valentine’ - касапница. Не бих ти казала обаче да не ги гледаш и то не с цел да не съм се прецакала само аз 
. Броя си ги в актива ‘Отдадена и непридирчива почитателка на всичко, свързано със ‘Свръхестествено’ ’ (когато се насиля да изгледам и ‘Dark Angel’ ще си самовръча някаква многопикселна и ламинирана награда).
Всички тези прекрасни спомени и мечти щяха да умножат хилядократно болката, която Сам изпита след няколко дни. Докато навлизаше в богатия български фолклор в градската библиотека на Пазарджик, мобилният му звънна. Беше Бьорг. Сам успя да каже само ‘Здрасти’, а след това го изслуша без да каже думичка повече. Почти спря да диша, лицето му застина, пребледня, очите му заблестяха като стъклени, а зениците му се разшириха. Хербьорг беше мъртва, по-лошо – убита. От Луксия – лоша и отмъстителна фигура от легендите на остров Сардиния, чиято свръхестествена сила е да вкаменява живи същества, но и да подчинява мъжете на волята си. Именно така тя бе успяла да омае Бьорн и да го накара самият той да разбие на хиляди парченца изящната каменна фигура, в която бе превърнала любимата на Сам. Бьорн се беше вече простил със земния живот и очакваше наказанието на Один, но дали най-голямото наказание нямаше да бъде да го остави жив, измъчван, разкъсван от болка, угризения на съвестта заради едно, макар и неволно, предателство?
Сам не чу почти нищо от това, а и не го интересуваше. В съзнаниeто му имаше само три думи: Хербьорг, Смърт и Луксия, които горяха като рани от жигосване. През цялото време Сам знаеше, че обвързването с жена (или свръхестествено женско същество) мигновено я излагаше на опасност, превръщаше я в цел на враговете му и всеки път се беше случвало най-лошото с всички, които беше обичал: Джесика, Мадисън. Знаеше го прекрасно и въпреки това се влюби във валкирията, защото в нея виждаше жената – е, не съвсем жената –, на живота си. Но нея вече я нямаше, защото той е Уинчестър и е прокълнат, обречен да страда, да се бори за проблясъците щастие, дори не щастие, а мигове на безопасност и спокойствие. На Уинчестър бе отказан, забранен щастливия край. Дийн отдавна го знаеше и беше затворил сърцето си за стойностни връзки извън семейните, но пазеше надеждата на брат си като пламъче в снежна виелица. Сам го духна и остана в мрака, студа и оглушителния писък на бушуващия вятър.
Следващите няколко седмици на Сам бяха повторение на шестте месеца, в които търсеше Трикстъра, за да отмъсти за нелепата смърт на брат си в забутаното градче в Брoуърд Каунти, Флорида, където (уж) не важаха законите на физиката. Беше взел кола под наем, кръстосваше страната и се захващаше с всичко, което му изглеждаше като случай. Унищожаваше наред. Научи достатъчно български, че да може да наеме стая, да си купи храна, да събере информация за поредния случай, но най-вече за Луксия.
Разбра, че изглежда като много красива жена, но може да променя вида си. Въздейства на мъжете с поглед, глас, допир, но рядко се възползва от тях. По принцип наказва неверните или престъпилите обещание или дълг. В началото нямаше идея как тя изобщо живееше извън пределите на острова, в чиито легенди бе описана, откъде бе добила силата да навреди на същество от друга митология. Всичко сочеше обаче към съюз със отколешния и заклет враг на Уинчестър – Краля на Ада, който ловко използваше възможността да ги унищожи именно когато бяха най-уязвими. Всъщност Краули следеше изкъсо и с интерес европейската им екскурзия. Зарадва се когато стигнаха до България, защото това беше страна, която можеше доста да го улесни. Проучи част от местните лоши свръхестествени същества и им предложи изгодни сделки. Те обаче изобщо не пожелаха да се занимават с него и го изпратиха при майка му – така и не разбра смисъла на това пожелание. Но не се отказа и прескочи до близка страна, където успя да намери съюзница срещу Уинчестър.
Опасността на положението осъзнаваше и Дийн, който се опита да помогне на брат си, но направи най-доброто за него като го остави да тръгне, за да се пребори с болката и демоните си. Притесняваше се за него, но не му се обаждаше, а следеше новините. Много пъти го беше боляло и знаеше, че задушевните братски разговори не помагат, освен че са ‘гейски’. Знаеше, че когато брат му беше готов, щеше да се върне.
Междувременно Дийн се опита да продължи сам случая с трите мистериозни убийства.
Реших да ги гледам от любопитство, от уважение към Ерик и за да видя Мат и в друга роля. Наистина са посредствени, но не съжалявам за трите часа, макар и донякъде изгубени. За сравненията - ми то спрямо ‘Devour’ почти всичко е по-добро
(да ме извини Дженсън за неуважението; ако ли не - нека ме напляска за наказание ). Първият филм е по-психологически, вторият донякъде прилича на ‘My Bloody Valentine’ - касапница. Не бих ти казала обаче да не ги гледаш и то не с цел да не съм се прецакала само аз . Броя си ги в актива ‘Отдадена и непридирчива почитателка на всичко, свързано със ‘Свръхестествено’ ’ (когато се насиля да изгледам и ‘Dark Angel’ ще си самовръча някаква многопикселна и ламинирана награда).Завърналата се Елена го изтръгна от мислите му. Сам я погледна, после погледна брат си и се завърна в реалността. Сега не е време за сладки спомени, помисли си той. Имаме си работа с демон и е най-добре да се съсредоточа върху това. Но когато тя се върне отново при мен, когато отново я държа в обятията си и...
Всички тези прекрасни спомени и мечти щяха да умножат хилядократно болката, която Сам изпита след няколко дни. Докато навлизаше в богатия български фолклор в градската библиотека на Пазарджик, мобилният му звънна. Беше Бьорг. Сам успя да каже само ‘Здрасти’, а след това го изслуша без да каже думичка повече. Почти спря да диша, лицето му застина, пребледня, очите му заблестяха като стъклени, а зениците му се разшириха. Хербьорг беше мъртва, по-лошо – убита. От Луксия – лоша и отмъстителна фигура от легендите на остров Сардиния, чиято свръхестествена сила е да вкаменява живи същества, но и да подчинява мъжете на волята си. Именно така тя бе успяла да омае Бьорн и да го накара самият той да разбие на хиляди парченца изящната каменна фигура, в която бе превърнала любимата на Сам. Бьорн се беше вече простил със земния живот и очакваше наказанието на Один, но дали най-голямото наказание нямаше да бъде да го остави жив, измъчван, разкъсван от болка, угризения на съвестта заради едно, макар и неволно, предателство?
Сам не чу почти нищо от това, а и не го интересуваше. В съзнаниeто му имаше само три думи: Хербьорг, Смърт и Луксия, които горяха като рани от жигосване. През цялото време Сам знаеше, че обвързването с жена (или свръхестествено женско същество) мигновено я излагаше на опасност, превръщаше я в цел на враговете му и всеки път се беше случвало най-лошото с всички, които беше обичал: Джесика, Мадисън. Знаеше го прекрасно и въпреки това се влюби във валкирията, защото в нея виждаше жената – е, не съвсем жената –, на живота си. Но нея вече я нямаше, защото той е Уинчестър и е прокълнат, обречен да страда, да се бори за проблясъците щастие, дори не щастие, а мигове на безопасност и спокойствие. На Уинчестър бе отказан, забранен щастливия край. Дийн отдавна го знаеше и беше затворил сърцето си за стойностни връзки извън семейните, но пазеше надеждата на брат си като пламъче в снежна виелица. Сам го духна и остана в мрака, студа и оглушителния писък на бушуващия вятър.
Следващите няколко седмици на Сам бяха повторение на шестте месеца, в които търсеше Трикстъра, за да отмъсти за нелепата смърт на брат си в забутаното градче в Брoуърд Каунти, Флорида, където (уж) не важаха законите на физиката. Беше взел кола под наем, кръстосваше страната и се захващаше с всичко, което му изглеждаше като случай. Унищожаваше наред. Научи достатъчно български, че да може да наеме стая, да си купи храна, да събере информация за поредния случай, но най-вече за Луксия.
Разбра, че изглежда като много красива жена, но може да променя вида си. Въздейства на мъжете с поглед, глас, допир, но рядко се възползва от тях. По принцип наказва неверните или престъпилите обещание или дълг. В началото нямаше идея как тя изобщо живееше извън пределите на острова, в чиито легенди бе описана, откъде бе добила силата да навреди на същество от друга митология. Всичко сочеше обаче към съюз със отколешния и заклет враг на Уинчестър – Краля на Ада, който ловко използваше възможността да ги унищожи именно когато бяха най-уязвими. Всъщност Краули следеше изкъсо и с интерес европейската им екскурзия. Зарадва се когато стигнаха до България, защото това беше страна, която можеше доста да го улесни. Проучи част от местните лоши свръхестествени същества и им предложи изгодни сделки. Те обаче изобщо не пожелаха да се занимават с него и го изпратиха при майка му – така и не разбра смисъла на това пожелание. Но не се отказа и прескочи до близка страна, където успя да намери съюзница срещу Уинчестър.
Опасността на положението осъзнаваше и Дийн, който се опита да помогне на брат си, но направи най-доброто за него като го остави да тръгне, за да се пребори с болката и демоните си. Притесняваше се за него, но не му се обаждаше, а следеше новините. Много пъти го беше боляло и знаеше, че задушевните братски разговори не помагат, освен че са ‘гейски’. Знаеше, че когато брат му беше готов, щеше да се върне.
Междувременно Дийн се опита да продължи сам случая с трите мистериозни убийства.
Чтото друга освен Хери няма да го пипа.
аз само да се изкажа, че си обичам Херито
макар, че Розето май не обича да я наричаме така...е, ясно е, че няма да ги обвържем със Сам до края на света... но поне му дайте време на момчето да изживее тази връзка...
пък аз съм сигурна, че Розето е намислила как да приключи нещата, когато му дойде времето...
все пак тя създаде Херито, нека тя да я "убие", когато реши...
Здравейте. Вчера гледах по Дискавъри някакво предаване за духове и през нощта сънувах, че със Сам и Дийн ги ловим. После с Дийн утрепахме Сам, защото Сам така поиска(беше лош), но се завърна от умрелите. Аз бях ловец и гадже на единия, но така и не разбрах на кой от целия сън 
?
Между другото никъде по света няма филм с толкова готини братя. Така хубаво се допълват, толкова са прекрасни и сладки!
? Между другото никъде по света няма филм с толкова готини братя. Така хубаво се допълват, толкова са прекрасни и сладки!
